№ 260004
гр. Дулово, 15.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, в открито
съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при секретаря Росица Радева като
разгледа докладваното от районния съдия АНД № 101 по описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от
„Петроком 07” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Минчо Лъсков“, № 7, представлявано от управителя А.П.Й., ЕГН: **********,
срещу Наказателно постановление № 19-001112/04.03.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда,
издадена от министъра на труда и социалната политика.
Жалбоподателят счита, че при
налагане на наказанието административно- наказващия орган не е преценил
правилно фактическата обстановка и имащите значение за решаване на преписката
факти и обстоятелства. В съдебно заседание, редовно призован, явява се
упълномощеното лице от
„Петроком 07” ООД, ЕИК: *********, участвало в администриране на наказателното
производство П.А.Й.и адв. В.В. от САК. Моли,
да се приеме, че нарушението е от типа маловажен случай и като такова да се
отмени.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Силистра се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Иво Ангелов, която
предлага на съда да потвърди така издаденото наказателно постановление, като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Петроком
07” ООД, ЕИК: *********, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена
санкция“, т. е. от субект с надлежна процесуална легитимация. Изпратена е в
7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея
основания, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 29.01.2020 г. е извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни
и безопасни условия в газ-бензиностанция, находяща се в гр. Дулово, ул. „Никола
Петков“, № 24, обект на „Петроком 07“ ООД, гр. Силистра. От представената при
проверката в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра трудовоправна
документация се установява, че между „Петроком 07“ ООД и Т.Ю.Н., ЕГН: **********,
на основание чл. 230, ал. 1 от КТ е сключен трудов договор за обучение по време
на работа № 117/02.04.2019 г., по силата на който лицето изпълнява длъжността
„обслужващ газ-бензиностанция“ със срок на изпълнение до 02.10.2019 г. В
законноустановения срок е изпратено уведомление за сключения трудов договор,
заверено със Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. №
19388193004945/02.04.2019 г., издадена от ТД на НАП. С допълнително
споразумение № 00000042 от 01.10.2019 г., страните са постигнали съгласие за
изменение на трудовото правоотношение, като срокът на договора е определен по
реда чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, за неопределено време и трудовото
възнаграждение е договорено в размер на 560,00 лв. От направената на 12.02.2020
г. справка в регистърната система на НАП за действащи трудови договори и изпратени
уведомления за лицето Т.Ю.Н. и от писмени обяснения с вх. № 20015238/18.02.2020
г. се констатира, че работодателят не е изпратил в изискуемия 3-дневен срок,
считано от момента на изменение на срока на трудовия договор, уведомление до ТД
на НАП при условията и по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда,
издадена от министъра на труда и социалната политика.
Въз основа на така съставения акт
за установяване на административно нарушение на трудовото законодателство №
19-001112/21.02.2020 г., съставен от Р.М.П., на длъжност „главен инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя
- св. Р.М.П., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра се
установява, че между търговското дружество и лицето Т.Ю.Н. е сключен трудов
договор № 117/02.04.2019 г., на основание чл. 230, ал. 1 от КТ, за обучение по
време на работа. Работодателят коректно е изпратил уведомление до НАП за
регистрацията на сключения трудов договор. Договорът за сключен за определен
срок за изпълнение, а именно - до 02.10.2019 г. Страните с допълнително
споразумение от 01.10.2019 г. са изменили трудовото правоотношение по отношение
на неговия срок, като с това допълнително споразумение от 01.10.2019 г. договорът
от срочен става за неопределено време, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. От направената справка в
регистрационната система на НАП за подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ
св. Р.М.П. констатирала, че за промяната в трудовото правоотношение в частта
срок - от срочен за неопределено време - работодателят не е подал уведомление
до НАП в изискуемия 3-дневен срок, считано от датата на промяната. Поискано е
обяснение от страна на работодателя за изясняване на ситуацията. Работодателят
е депозирал обяснения с вх. № 215238/18.02.2020 г., в които се твърди, че
такова уведомление до НАП не е подадено в изискуемия 3-дневен срок и той счита,
че такова не би следвало да се подава. Съставен е акт за установеното
административно нарушение на 21.02.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Силистра в присъствието на управителя на „Петроком 07“ ООД А.П.Й., Д.И.Т. –
свидетел по установяване на нарушението и Р.М.И. – свидетел по съставянето на
акта. Възражения към момента на съставянето на акта не са отправени. Те постъпват
по-късно в изискуемия срок от страна на представител на работодателя. В този
смисъл са и показанията на св. Д.И.Т. и св. Р.М.И..
Съдът изцяло дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели. Същите са вътрешно последователни, непротиворечиви
и възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци,
показанията им се подкрепят и от събраните писмени доказателства, които се
ценят като обективни: заверено копие на
АУАН № 19-001112/21.02.2020 г., заверено копие на Наказателно постановление №
19-001112/04.03.2020 г., заверено копие на разписка за връчване, заверено копие
на трудов договор № 117/02.04.2019 г., заверено копие на допълнително
споразумение № 00000042/01.10.2019 г., към трудов договор № 00000117, заверено
копие на допълнително споразумение № 00000044/02.01.2020 г., към трудов договор
№ 117/02.04.2019 г., заверено копие на справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 19388193004945/02.04.2019 г. на НАП,
заверено копие на длъжностна характеристика, заверено копие на служебна бележка
№ 69/03.04.2019 г., заверено копие на съгласие за обработване на лични данни за
целите на сключване на трудов договор № 00000006/03.04.2019 г., заверено копие
на писмо, изх. № 20007990/13.02.2020 г. на ДИТ – Силистра, заверено копие на
писмени обяснения от жалбоподателя относно проверката, заверено копие на
регистър за трудови договори с жалбоподателя, заверено копие на уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ от 17.02.2020 г., заверено копие на пълномощно, заверено
копие на заповед № З-0035/29.01.2014 г. на ГИТ, заверено копие на заповед №
186/13.06.2008 г. на ГИТ, заверено копие на заповед № ЧР-988/01.09.2016 г. на
ГИТ, заверено копие на заповед № ЧР-78/10.02.2015 г. на ГИТ.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието
му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото е издадено от материално и териториално компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира,
че от събраните по делото доказателствени материали по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение,
изразяващо се в неизпращане на уведомление до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите в тридневен срок от сключването на трудов
договор. На първо място санкционираното дружество притежава качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е годен
субект на нарушението. От обективна страна се установи, че допълнително
споразумение № 00000042 с работника Т.Ю.Н. жалбоподателят е сключил на 01.10.2019
г. Следователно на тази дата се е осъществил юридическият факт, пораждащ
задължението му да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на
НАП за това обстоятелство. Срокът за изпълнение на това задължение е тридневен
и започва да тече от сключването на трудовия договор. С изтичането на този срок
без жалбоподателят да е предприел следващото се по закон поведение, нарушението
е било довършено, като не е необходимо настъпването на никакви други последици.
Тъй като се касае за обективна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на
изследване въпросът за вината. Фактът на съставомерното бездействие на
жалбоподателя е категорично установен.
Съдът намира за неоснователно
възражението процесното деяние да съставлява маловажен случай на
административно нарушение. Законодателят е предпоставил в тежест на нарушителя
да прояви такава инициатива, като сезира с искане органите на инспекцията по
труда. Съдът приема, че процесното деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
а следователно и възражението за маловажност на случая е неоснователно.
Следва да се има предвид и че с
Кодекса на труда законодателят е предвидил специални правила за отговорността
на нарушителя при маловажно нарушение, а с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ
изрично е постановено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. В процесната хипотеза отговорността на „Петроком
07“ ООД е ангажирана за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5
от 29.12.2002 г., но съдът счита, че при правилно установени факти
административнонаказващият орган е дал погрешна правна квалификация на
конкретната деятелност на жалбоподателя, която всъщност осъществява състава на
административното нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, гласящ, че „в тридневен
срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите“. Именно, с тази правна норма първично е
регламентирано задължението за подаване на уведомление до съответната
териториална дирекция на НАП, което задължение е вменено в тежест на
работодателя. С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 3, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., който предвижда, че уведомлението
съгласно приложение № 1 от Наредбата се изпраща в тридневен срок от сключване
на трудовия договор. Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е приета, за да регламентира
данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане
съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ (предишна ал. 4), която е правното основание за
издаването на подзаконовия нормативен акт. С разпоредбата, която наказващият
орган приема да е нарушил жалбоподателят, не се въвежда нов състав на
нарушение, нито се поставят допълнителни изисквания към начина на изпълнение на
задължението за подаване на уведомлението, т. е. не се въвеждат съставомерни
признаци, необхванати от състава на нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ. Дори
напротив, с разпоредбата по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. единствено е посочен срокът за подаване на уведомлението, но при
така дадената правна квалификация никъде изрично не е посочено, че задължението
за подаване на уведомлението е на работодателя. Това обстоятелство следва
именно от правилото по чл. 62, ал. 3 КТ, което означава, че най-малкото АНО е
следвало да направи връзка с посочената разпоредба от КТ. Ако деянието беше
квалифицирано като нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ такава връзка не би била
необходима, тъй като всички съставомерни елементи от правната страна са описани
и само в законовата разпоредба, включително срокът за подаване на
уведомлението, но и адресатът на това задължение. С дадената от АНО правна квалификация
обаче не става ясно защо именно дружеството-жалбоподател е санкционирано и
откъде произтича задължението му за подаване на такова уведомление.
Непосочването в текста на наредбата на това обстоятелство – че задължението за
изпращане на уведомлението тежи върху работодателя, е лесно обяснимо, тъй като,
както беше посочено, с наредбата не се въвеждат нови правни задължения за
работодателите, а се доразвива законовата уредба относно съдържанието на самото
уведомление и реда за неговото изпращане. Срокът и началният момент, от който
той тече, са елементи от процедурата и в тази връзка те имат и своята
регламентация в Наредбата, макар вече да са били уредени на законово ниво.
Самото правило за поведение, което жалбоподателят е нарушил и с което му е вменено
задължението за изпращане на уведомление, обаче има своята правна регламентация
в разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ и именно такова административно нарушение
настоящият съдебен състав приема, че е осъществил жалбоподателят.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
задължителен реквизит от съдържанието на НП са „законните разпоредби, които са
били нарушени“. Съдът не разполага с правомощие в рамките на въззивното
производство да измени основанието, на което е санкциониран жалбоподателят,
поради което така установеното процесуално нарушение е неотстранимо. Погрешните
правна квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна
разпоредба съставляват съществено нарушение на процесуалните правила за
осъществяване на административнонаказателната отговорност и влекат
незаконосъобразност на наказателното постановление, като представлява и
самостоятелно основание за неговата отмяна. По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че макар по делото да е установено жалбоподателят да е
осъществил административно нарушение – такова по чл. 62, ал. 3 КТ, то поради
допуснатите съществени процесуални нарушения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-001112/04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, издадена от министъра на
труда и социалната политика.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно - процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Силистра в 14 -дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: