Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. П.**, 07.06.2023 г..
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – П.**, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е.В.**,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
адм. дело № 100 по описа
на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 213, ал. 7 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на А.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против заповед № 37963-239 от 29.03.2023 г., издадена от началника
на Второ районно управление (РУ) към Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – П.**, с която е разпоредено отнемане в полза на
държавата на следните огнестрелни оръжия и боеприпаси: ловна пушка надцевка „**“,
калибър 12, с № **; пистолет „**“, калибър 9х18, № **; патрони, калибър 9х18 –
45 (четиридесет и пет) броя.
В жалбата се твърди, че постановеният акт е
незаконосъобразен – издаден е от некомпетентен орган, в производство с
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по
приложението на закона, алтернативно отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна и постановяване връщането на иззетите оръжие и
боеприпаси.
В съдебното заседание, проведено на 26.05.2023 г.,
жалбоподателката А.В.С. се явява лично. Поддържа жалбата. Пледира заповедта да се отмени
и вещите да останат за съхранение във Второ РУ на ОД на МВР – П.** докато не
бъдат продадени.
Ответникът по жалбата - началник на Второ РУ към ОД на
МВР – П.** редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в откритото съдебно заседание проведено на 26.05.2023 г..
Административен съд – П.**, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, разполагаща правен интерес да оспори заповедта, поради
което е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателката А.В.С. е наследник на В.Й.С.**, неин
баща, починал на 19.04.2018 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 38 от
03.02.2023 г.. Последният е оставил още двама наследници, като видно от
удостоверение изх. № 2718 от 06.04.2023 г. издадено от съдия при районен съд-П.**
същите са се отказали от наследство. Приживе наследодателят на жалбоподателката
е притежавал
огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: ловна пушка надцевка „**“,
калибър 12, с № **; пистолет „**“, калибър 9х18, № **; боеприпаси – патрони,
калибър 9х18 – 45 (четиридесет и пет) броя, съгласно разрешение за носене,
употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
20160216282, със срок на валидност до 27.07.2021 г., издадено от началника на
Второ РУ към ОД на МВР – П.**.
С приемо-предавателни Протоколи №№ 3796р-4053 от
23.04.2018 г. и 3796р-4138 от 26.04.2018 г., А.С. предала във Второ РУ към ОД
на МВР – П.** притежаваните от наследодателя й огнестрелни оръжия и боеприпаси
за съхранение във Второ РУ към ОД на МВР – П.**.
Началникът на Второ РУ към ОД на МВР – П.** започнал
административно производство на основание чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за издаване на заповед за отнемане на огнестрелно оръжие и боеприпаси
в полза на държавата на наследеното оръжие и боеприпаси, за което изготвил
писмо за уведомяване с рег. № 379600-1722 от 10.02.2023г.. Писмото е изпратено по пощата във вид на
препоръчана пратка с ИД PS 2304 CO3HTC F (л. 18), до жалбоподателката, но пратката е върната на подателя
на 06.03.2023 г. като непотърсена.
Съобщение за така започналата процедура, на основание чл. 18а, ал. 10
във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК, е поставено на таблото за обявления във Второ
РУ към ОД на МВР – П.**, на 20.03.2023 г., удостоверено с протокол УРИ:
3796р-4649 от 21.03.2023 г., (л. 20), с отразен в
същия срок за сваляне на уведомлението – 27.03.2023 г.
Със заповед № 37963-239 от 29.03.2023 г. началникът на
Второ РУ към ОД на МВР – П.**, разпоредил отнемане в полза на държавата на
предадените от жалбоподателката, придобити от нея по наследство, огнестрелни
оръжия и боеприпаси, както следва: ловна пушка надцевка „**“, калибър 12, с № **;
пистолет „**“, калибър 9х18, № **; патрони, калибър 9х18 – 45 (четиридесет и
пет) броя.
Заповедта е съобщена на А.В.С. на 30.03.2023 г., видно
от разписка за връчване (л. 23) и същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, при което горната
фактическа обстановка се възприе от приетата по делото като годно доказателство
административна преписка, както и от представените с жалбата писмени
доказателства.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – П.**, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
от компетентен орган. С обжалваната заповед е постановено отнемане в полза на
държавата на оръжия и боеприпаси, на основание чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2
на ЗОБВВПИ, като заповедта се издава от органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ –
органът, издал разрешението.
Не е спорно по делото, че оръжията и боеприпасите за
тях, предмет на оспорвания административен акт, са били предмет на разрешение
за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с №
20160216282, със срок на валидност до 27.07.2021 г., издадено от началника на
Второ РУ към ОД на МВР – П.**. Поради това и заемащото тази длъжност към датата
на издаване на заповедта (29.03.2023 г.) длъжностно лице е административният
орган по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, разполагащ по силата на разпоредбата на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ с материалната и териториална компетентност да постанови
отнемане на оръжията в процесния случай. Компетентността конкретно на издателя
на процесната заповед – главен инспектор Васил Николов Попов, се установява на
следващо място от представената и приобщена по делото заповед № 8121К-14083 от
13.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи (л. 10). Със същата срокът на
временното преназначаване на полицейския служител на ръководна длъжност –
началник на Второ РУ към ОД на МВР – П.**, съгласно заповед № 8121К-10846 от
09.09.2022 г., е еднократно удължен с една година, считано от 15.12.2022 г.
Този срок към дата на издаване на заповедта не е изтекъл. С оглед на това
доводите свързани с некомпетентност на издателя на заповедта са неоснователни и
не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително е мотивирана с фактическите и правни основания за издаването ѝ
– посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 213, ал. 5 във вр. с ал.
2 от ЗОБВВПИ факти, като съответно липсата на доказателства за предприети от
страна на притежателя на оръжието действия по прехвърляне на собствеността на
оръжието или действия за снабдяване със съответното разрешение в законоустановените
срокове след предаването/изземването на оръжието, е прието за годно фактическо
основание за формиране на властническо волеизявление за отнемане в полза на
държавата на притежаваните от жалбоподателя огнестрелни оръжия и
боеприпаси. Не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за
съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Изложеното в жалбата за надлежно уведомяване на А.С. за започналото
производство е резонно, но ненадлежното уведомяване на жалбоподателя за
започналото производство по отнемане на процесните оръжия и боеприпаси, в
случая не се приема за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това е така предвид липсата на
представени по делото доказателства за инициирана от наследника процедура за
издаване на разрешение придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, в
14-дневния срок по чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ, или за инициирана от наследника
процедура за прехвърляне на огнестрелното оръжие или за издаване на разрешение
за дейности с оръжия и боеприпаси, в едногодишния срок по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Трайно се възприема в теорията и съдебната практика, че преценката за
характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила е с оглед спецификата на всеки конкретен случай, като основанието по
чл. 146, т. 3 от АПК е налице само, в случай че се установи, че същото е
рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В тази връзка
пропускът би бил съществен само ако е
ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за
решението на административния орган – или когато допуснатото нарушение е
повлияло съществено върху съдържанието на административния акт, или когато е
могло да се достигне до други фактически, съответно правни изводи на
административния орган. В хода и на настоящото съдебно производство с оглед
разпределената доказателствена тежест такова доказване не се проведе от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката по същество на
административния орган факти, обусловили приложението на материалния закон не са оборени. При това положение, независимо че в хода на процесното
административно производство е допуснато нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, доколкото се
касае за пропуск, опорочаващ единствено процедурата, но не и съдържанието на
акта и неговият краен резултат, нарушението не се явява съществено, поради
което не съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваната заповед и
не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваната заповед е издадена в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
От доказателствата по делото се установява, че
притежателят на процесните оръжия и боеприпаси, наследодател на жалбоподателя А.С.,
е оставил още двама наследници, по отношение на които през 2018 г., в специалната
книга за вписване на откази от наследство при Районен съд – П.**, е вписан
отказ на същите от наследството на В.Й.С.** (удостоверение на л. 3). Следователно единствено задължено лице и
адресат на оспорената заповед по смисъла на ЗОБВВПИ, по отношение на процесното
наследено оръжие е жалбоподателката.
Специалният
закон в чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ
сочи, че физическите и юридическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице. При наследяване на огнестрелни оръжия и боеприпаси
разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ предвижда, че наследникът в 14-дневен
срок от приемане на наследството подава писмено или по електронен път заявление
по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за
издаване на разрешение за придобиване.
Анализът
на горните норми сочи, че физическите лица могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси по наследство, но при всички случаи това трябва да са лица,
на които е издадено разрешение за придобиване. Включително при наследяване,
несъмнено и по отношение на този способ на придобиване е приложимо правилото
приобритателят на такива вещи да ги придобие след издаване на надлежно
разрешение за това. Наследникът следва да изяви воля за придобиване на
огнестрелно оръжие в определен срок, което в случая не е сторено, а и изрично
се заявява, че не е подавано искане за издаване на разрешение.
От
страна на жалбоподателя няма подадено по надлежния ред и в установения срок
заявление за издаване в нейна полза на разрешително за придобиване, съответно
такова не е налице. При придобиване по наследство на огнестрелни оръжия и
боеприпаси, за наследниците е налице една правна възможност, която обаче е
ограничена от закона от определен срок. Пренесени тези норми към фактите по
делото сочат, че по отношение на жалбоподателката има открито наследство на 19.04.2018
г. от страна на нейния баща, като
притежаваното от наследодателя огнестрелно оръжие и боеприпаси безспорно са
част от откритото наследство. По отношение обаче на тази част от наследството е
налице специална законово регламентация, с оглед нейния характер, която
предвижда за наследниците в един срок, да извършат определени действия с тези
вещи, част от наследствената маса, за да придобиват специфични права. Поради
липсата на издадено в полза на наследник разрешително за придобиване, носене и
съхранение на наследеното огнестрелно оръжие и боеприпаси, тези вещи по силата
на закона вече не са част от патримониума на наследниците, а стават държавна
собственост. При това положение същите подлежат на отнемане в полза на държавата в едногодишен срок от
предаването/изземването. Доколкото релевираните от закона факти настъпват
безспорно за ответника не съществува възможност за преценка на обществената
необходимост от подобна мярка и действайки в условията на обвързана
компетентност, следва да приложи законовото предписание-отнемане в полза на държавата на огнестрелни оръжия и боеприпаси
от лица, които нямат правото да ги притежават, носят и съхраняват.
От доказателствата по делото се приема, че жалбоподателят
А.С., на 23.04.2018 година и на 25.04.2018 година е предала за съхранение във
Второ РУ при ОД на МВР – П.** процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси,
като не е инициирала производство по
реда и в срока по чл. 50, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 2, съответно по
чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, приключило с позитивен за същата акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 във вр. с ал.
2 от ЗОБВВПИ, когато собственикът на вещите по ал. 1 не прехвърли собствеността
върху оръжията и боеприпасите или не подаде заявление за издаване на
съответното разрешение за дейности с тях по този закон в срок от една година от
изземването им (по реда на ал. 1 от с. чл.), вещите се отнемат в полза на
държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Следователно предпоставка за издаване на заповед за
отнемане на оръжия и боеприпаси в полза на държавата в случай включително на
наследяването им, в хипотеза на предаването им за съхранение по реда на чл.
213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е 1. изтичането на едногодишния срок, считано от датата
на предаване на вещите, и 2. липсата на данни за наличие на акт на разпореждане
със собствеността върху вещите, или липсата на подадено заявление за издаване
на съответно разрешение за дейности с тях по този закон.
В конкретния случай срокът за А.С. – наследник на В.Й.С.**,
считано от датата на предаване на оръжията и боеприпасите за съхранение – 23.04.2018
г. (оръжията), съответно 25.04.2018 г. (боеприпасите), е изтекъл на 23.04.2019
г., съответно 22.04.2019 г. едногодишния срок. След изтичане на регламентирания
в чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ преклузивен срок, компетентният орган е извършил
проверка дали в рамките на този срок лицето е подало заявление за издаване на
разрешение или е прехвърлило собствеността, като такива доказателства,
включително по преписката не са приобщени, както не се ангажираха такива и по
настоящото дело с оглед разпределената доказателствена тежест. Следователно
налице са материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 213,
ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за отнемане в полза на държавата на наследеното
от жалбоподателката оръжие, при което атакуваната заповед е постановена при
правилно прилагане на материалния закон. Не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена при съблюдаване на целта на закона. ЗОБВВПИ императивно регламентира разрешителен режим за придобиване,
съхранение и носене на огнестрелно оръжие от физически лица. Законодателната
уредба на тези специфични обществени отношения, характеризиращи се с висока
степен на обществена опасност е подчинена на генералната цел да защитава
обществения ред и да гарантира сигурността, здравето и живота на гражданите. С
оглед това установената по законов път възможност едно лице да придобие,
съхранява и носи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е по изключение и при
строг разрешителен режим. Жалбоподателката, като собственик на оръжията и
боеприпасите, предмет на процесната заповед е разполагала както с право да
инициира процедура за издаване на разрешение за дейности с вещите по реда на
чл. 50, ал. 4 и чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, или по реда на чл. 213, ал. 5 във вр.
с ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и с правото да се ползва от собствеността си, като се
разпореди с вещите, но по реда и начина, включително в сроковете, установени в
закона.
При този изход на спора искането за оставяне на
вещите на съхранение във Второ РУ на ОД на МВР – П.**, с цел продажбата им е без
основание и е правно нетърпимо.
Въз основа
на изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При
осъществения съдебен контрол не се констатираха основания за отмяна на оспорения индивидуален административен
акт по чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
По разноските:
При този
изход на спора ответника има право на разноски. Присъждане на такива не е
заявено, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против заповед № 37963-239 от 29.03.2023 г., издадена от началника на Второ
районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи– П.**.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/