№ 45
гр. Кърджали, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Мария К. Дановска
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500147 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260168/13.05.2021 г., постановено по гр. д. № 256/2021 г.,
Кърджалийският районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие
в полза на П. Г. П., с ЕГН **********, от гр.К., ж.к. „В.“, бл.*, срещу С. Я..
П., с ЕГН **********, от гр.К., ул. „А. м.“ № *, като е задължил С. Я.. П. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. Г. П.. С решението е
наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на С. Я.. П., с ЕГН
**********, от гр.К., ул. „А. м.“ № *, срещу П. Г. П., с ЕГН **********, от
гр.К., ж.к. „В.“, бл.*, като П. Г. П. е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо С. Я.. П.. На С. Я.. П. е наложена глоба в размер
на 200 /двеста/ лв.; на П. Г. П. също е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лв. Страните са осъдени и на деловодни разноски.
Съдът е разпоредил да се издаде заповед за защита.
Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която срещу П.П. е
наложена мярка за защита от домашно насилие спрямо С. Д. П. и му е
наложена глоба в размер на 200лв., и в частта за разноските, е останал
жалбодателят П. Г. П., който чрез процесуалния си представител го атакува в
тази част като неправилно и необосновано. Поддържа се в жалбата, че съдът е
постановил решение, което не отговаря на събраните по делото доказателства.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
От въззиваемата С. Д. П. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК. С отговора жалбата се оспорва като неоснователна. В съдебно
заседание отговорът се поддържа.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.
Въззивният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба
констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от
обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство предмет на преценка е
само правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта му, досежно
наложената в полза на С.П. срещу П.П. мярка за защита от домашно насилие,
по молбата за защита от домашно насилие, подадена от С.П..
Първоинстанционният съд е сезиран с молба, подадена от П. Г. П. от гр.К.
срещу С. Я.. П., в която се твърди извършено на 07.02.2021г. домашно
насилие в присъствието на двете деца на страните. Към молбата е представена
декларация по чл.9, ал.3 от 33ДН, с която молителят декларира извършено на
07.02.2021г. спрямо него насилие от ответницата.
На 17.02.2021г. е постъпила молба и от С. Я.. П. срещу П. Г. П., за извършено
по отношение на молителката от ответника по тази молба домашно насилие
на същата дата - 07.02.2021г., осъществено в присъствието на двете им
непълнолетни деца. Твърди се в молбата, че с ответника П.П. са страни по
бракоразводен процес - гр.д. № 846/2020г. по описа на КРС и че двамата
родители имат претенции относно упражняването на родителските права
спрямо родените от брака непълнолетни деца. Сочи се още, че като семейство
живели в апартамент в гр.К., кв. „В.“, бл. “З. л.“, ет.*, ап.*, като през
последните няколко години съпругата и децата били подложени на системен
и непрекъснат тормоз от страна на ответника, който бил избухлив,
психически неустойчив и отмъстителен, постоянно предизвиквал скандали,
включително пред децата, многократно пребивал от бой съпругата си,
нанасяйки й телесни увреждания, като се стигало до отлепване на ретината на
окото й от бой. Твърди, че децата и тя изпитвали страх. Сочи, че в
бракоразводния процес съдът определил като привременни мерки
родителските права по отношение на двете деца да се упражняват от бащата
до приключване на делото с влязло в сила решение и местоживеенето им е
2
определено на адрес в гр.К., ж.к. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, а на майката на
децата е определен свободен режим на лични отношения, като вземането и
връщането следва да става от и в дома на бащата, като съдът се съобразил с
желанието на големия син Г., изразено в съдебно заседание, въпреки
убеждението на молителката, че детето се страхува и му било оказано
въздействие. Понастоящем отношенията между съпрузите били крайно
влошени, като съпругът продължавал да предизвиква скандали и проявявал
агресия към съпругата си, често в присъствието на децата, при опитите й да
осъществи контакт с тях и да ги вижда. Твърди, че на 07.02.2021г., в 9, 40ч.,
се обадила на П.П. на мобилния му телефон и му казала, че ще отиде да вземе
децата, затова да ги облече добре, но той отказал, въпреки свободния режим
на лични отношения, определен от съда. Молителката настояла да се види с
децата си и за собствено спокойствие помолила своя съседка - С. Ч., да отиде
с нея. При пристигането на адреса, на който живеели децата, видели
ответника, застанал пред колата си, а децата - вътре в нея. С.П. слязла от
автомобила, приближила се към него и му казала, че е дошла да вземе децата
за разходка, на което той й отговорил, че няма да й ги даде и започнал да я
обижда с думите : „алкохоличка такава, ти си неадекватна, виж се какъв
боклук си, мърша долна, вмирисана, ти си за психиатрия, иди се лекувай
боклук мръсен, долен, вмирисан!“ и отново казал, че няма да й даде децата,
да забрави за тях и се заканил, че ще я унищожи. Извадил мобилния си
телефон, започнал да я снима и продължил да я обижда: „Виж, бе, боклук на
какво приличаш“, а също и казал на С. Ч.: „Слез и ти, бе, да те снимам и теб,
така или иначе си дошла с нея“, като всичко това било възприето от децата и
С. Ч., които много се стресирали. Тъй като изпитала реален страх,
молителката позвънила на тел. 112 и обяснила ситуацията, а служителката
поискала имената и адреса и казала, че ще изпрати автопатрул. След това
П.П. продължил да обижда и заплашва П. и й казал „Ще видиш какво ще ти
се случи!“, което тя възприела като заплаха за здравето и живота си. След 15
минути дошъл автопатрул от РУ - К. и на ответника бил съставен
предупредителен протокол. Счита, че съществува реална и пряка опасност за
живота и здравето й и моли съда да постанови мерки за защита. Към молбата
е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира извършено
на 07.02.2021г. спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в отправени от
ответника по молбата П. Г. П. обиди и заплахи.
От фактическа страна и само касателно въззивната жалба, подадена от П.П.
във връзка с постановеното по молбата за защита от домашно насилие на
С.П., се установява следното:
Не се спори по делото, че страните са съпрузи, в момента в процес за развод,
и от брака си имат две деца - Г. П. П., роден на **.**.****г. и С. П. П., роден
на **.**.****г. С декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, молителката С.П. е
декларирала, че е обект на домашно насилие от страна на съпруга й П. Г. П..
От събраните доказателства се установява, че на 07.02.2021г. /неделя/, около
10, 00ч., П. отишла да вземе децата от дома на П.П., за да осъществи правото
3
си на лични отношения и контакти с тях, което по силата на определението за
привременни мерки е при свободен режим, но П.П. не й позволил да ги вземе
под предлог, че отива с децата в гората на разходка. Отказът на бащата да
пусне децата ядосало С.П., двамата влезли в спор. С.П. се обадила на ЕЕН 112
и се оплакала, че разполага със съдебно определение за режим на лични
отношения с децата, но съпругът й не ги пускал, и поискала съдействие от
автопатрул.
За изясняване истинността на полученият на ЕЕН 112 сигнал на място
пристигнали полицаите П. К. и В. В., които познавали страните като свои
колеги полицейски служители, и на които било обяснено, че съпрузите се
разбрали по спора кой да гледа децата на 07.02.2021г., като по - малкото дете
/на 8г./ тръгнало със С.П., а по-голямото дете /13г./ останало с П.П.. Били
съставени протоколи за предупреждение и на двете страни.
По постъпила справка в РП-К. за нарушаване на обществения ред е
образувана преписка вх.№ 480/11.03.2021г., по която на 11.03.2021г. е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство по чл.182, ал.2 от
НК, поради частния характер на деянието, при което на пострадалия е
разяснено, че на осн. чл.193а от НК може да се обърне към съда или
медиатор. Приложените към образуваната полицейска преписка обяснения на
участниците и свидетели на случилото се не могат да се ползват в настоящото
производство, поради неизпълнение на изискването за непосредственост на
свидетелските показания пред съда съгласно чл.163, ал.1 от ГПК.
Свидетелката Д. П. - майка на П.П. свидетелства, че на 07.02.2021г. излязла на
терасата на 4 -я етаж на блока и видяла снаха си С.П. да пуши нервно и да
замерва съпруга си П.П. с фас. След това започнала да се оглежда и според
възприятията на свидетелката търсела нещо и последната се изплашила, че
може да вземе камък и да удари П.. Не е чула разговор. Видяла детето С. да
слиза от колата на баща си и да се качва в автомобила на майка си.
Свидетелката започнала да вика от терасата и след малко дошъл полицейски
автомобил.
Според показанията на св.Я. Д. - баща на С.П., дъщеря му С.а и малкият му
внук С. се прибрали на 07.02.2021г. силно обезпокоени и плачели; разбрал от
дъщеря си, че П. я обиждал и не й разрешавал да вземе децата, както и се
заканвал на С.а, че ще ги убие и унищожи.
От събраните във въззивната инстанция писмени доказателства – писмо с вх.
№ 932/17.08.2021г. на РУ на МВР – К., ведно с преписка, образувана по
сигнал от 07.12.20202г. се установява, че същите са ирелевантни за спора,
поради което не следва да се обсъждат. Те касаят сигнал/телефонно обаждане
от 06.12.2020г. до служебен телефон на МВР в РУ – К., отправен анонимно,
Случаят, както се каза по-горе, е неотносим към обстоятелствата, които са
предмет на доказване по процесната молба за защита от домашно насилие.
4
При така установеното от фактическа страна съдът намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Молбата на С.П. изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3,
т. 1 и 4 ЗЗДН и чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН
и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие.
Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт като е приел, че
въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест върху
ответника по всяка молба, с представените от страните доказателства не е
надлежно опровергана доказателствената сила на декларацията по чл.9 от
ЗЗДН. В тази връзка съдът е приел, че показанията на разпитаните свидетели -
полицейски служители, и изслушаният запис на получен сигнал на ЕЕН 112
не установяват напрежение между страните и признаци на осъществени
актове на домашно насилие, а свидетелските показания на св.Д. П. и св.Я. Д.,
поради липса на достатъчно пряко възприета информация, не са достатъчни
да опровергаят доказателствената сила на декларациите, изходящи от
страните.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя тези изводи, като намира и
следното:
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограничения кръг от хора, станали свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът
предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я
опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед.
Съобразно трайната практика, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при
липсата на представени по делото гласни и/или писмени доказателства. При
наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът има
задължението да прецени представената декларация и изложените в нея
твърдения след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
5
съвкупност. При това положение за уважаването на подадената молба,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
молителят следва да установи действително извършени от ответника
действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно
насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта
да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в
представените от молителя доказателства. При това положение
опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да
стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на
описаните в нея обстоятелства.
В настоящия случай съвкупният анализ на събраните доказателства не
установява твърденията на страните, изложени в процесните молби. В
частност – доколкото въззивната жалба касае производството по молбата на
С.П., липсват по делото други /освен декларацията по чл.9 ЗЗДН/ релевантни
гласни и/или писмени доказателства, по отношение на твърденията на
молителката С.П., съответно – по отношения на твърденията на ответника по
тази молба П.П..
Или, след като в хода на делото не бе оборена доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН чрез представянето на съответни
доказателствени средства, които да поставят истинността й под съмнение,
крайният извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.
Поради това жалбата на ответника по молбата е неоснователна и не следва да
се уважава, а първоинстанционното решение в атакуваната му част следва да
се потвърди.
При този изход на делото и с оглед претенциите и на двете страни за
деловодни разноски, такива се следват за адвокатско възнаграждение в полза
на въззиваемата в размер на 480лв., съгласно приложеното по делото
пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие /л.23/, които
жалбодателят следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260168/13.05.2021 г., постановено по гр. д. №
256/2021 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е
наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на С. Я.. П., с ЕГН
**********, от гр.К., ул. „А. м.“ № *, срещу П. Г. П., с ЕГН **********, от
гр.К., ж.к. „В.“, бл.*, като П. Г. П. е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо С. Я.. П., наложена му е глоба в размер на 200
/двеста/ лв. и е осъден да заплати на С. Я.. П. направените по делото разноски
в размер на 400лв., а по сметка на РС-К. сумата в размер на 25лв.,
представляваща държавна такса по делото.
6
ОСЪЖДА П. Г. П., с ЕГН **********, от гр.К., ж.к. „В.“, бл.*, да заплати на
С. Я.. П., с ЕГН **********, от гр.К., ул. „А. м.“ № *, направените за тази
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7