РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ АД против СТ. СТР. СТ. и е за установяване на дължимост на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.
В съдебно заседание ответникът се явява и оспорва исковете, като моли
съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между дружеството (с предишно наименование „КОСМО БЪЛГАРИЯ
МОБЛАЙ“ ЕАД) и С. е сключен на 20.04.2013 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***. С допълнително споразумение към този договор от
05.09.2018 г. се променят условията, при които ще се ползва мобилният
номер, като срокът на предоставените от оператора услуги се продължава до
05.09.2020 г. Според раздел III, т.3 от споразумението, в случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, а именно
05.09.2020 г., по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите общи условия, С. дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
1
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение към неустойката С. дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, С. дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от нея при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.
На 05.09.2018 г. между дружеството ищец и С. е сключен договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +***, като срокът на договора изтича
на 05.09.2020 г. На същата дата във връзка с този договор на ответника е
предоставен таблет на промоционална цена от 19,99 лева. Според договора, в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, а
именно 05.09.2020 г., по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите общи условия, С. дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение към неустойката С. дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, С. дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от нея при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.
За периода 15.10.2018 г. – 14.11.2018 г. ответникът дължи сумата от 2,93
лева, представляваща неплатена абонаментна такса договора за мобилни
услуги с предпочетен номер +***.
На 08.09.2020 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу С., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС. На 09.09.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за сумата от общо 319,68 лева, представляващи задължения по
договори за мобилни услуги, от които: сумата от 77,46 лева – неустойка за
неизпълнение дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** и допълнително споразумение към него от 05.09.2018г., сумата от 44,28
лева – представляваща неустойка за неизпълнение дължима по договор за
2
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 05.09.2018 г., сумата от 2,93 лева
– неплатена абонаментна такса по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 05.09.2018 г., дължима за периода 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г.,
сумата от 195,01 лева – представляващи разликата между цената на
полученото устройство TABLET PRESTIGIO без абонамент и заплатената
преференциална цена по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 05.09.2018 г., дължима поради неизпълнение на договора, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението – 08.09.2020 г. до пълното изплащане на задължението. Тъй като
длъжникът депозира възражение, че не дължи сумите по заповедта,
дружеството предявява установителни искове, по които е образувано
настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
четири установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Претенцията за сумата от 2,93 лева, неплатена абонаментна такса по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 05.09.2018 г.,
дължима за периода 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., е доказана по основание и
размер. Ответникът посочи в съдебно заседание, че е заплатила сума между
40 и 45 лева, която не е достатъчна за погасяване на цялото задължение за
абонаментни такси по договорите. В този смисъл дружеството има вземане за
тази сума и установителният иск следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда.
По исковете за присъждане на неустойка, респективно на дължима
сума за предоставено мобилно устройство:
Дружеството твърди, че неустойката се дължи не поради прекратяване
на договорите, а поради неизпълнение на задължения на потребителя за
заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги.
Въпреки това, ищецът се позовава на същите клаузи от договорите, които са с
идентично съдържание и уреждат неустойките при прекратяване на
договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на клаузите е, че
неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“ на едно от
няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на
потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при нарушения на
задълженията на потребителя по договора или други документи, свързани с
него.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява
задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за
възможност за „разваляне на договора“ от страна на оператора по смисъла на
чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е
изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от
възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват
3
виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл
Определение № 600 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето
защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е
относим единствено към възможността за прекратяване на облигационната
връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито
се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание
за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката, както неправилно приема ищецът. Този извод се потвърждава и
от обстоятелството, че потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване“. Именно защото договорът е
развален преди изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните
такси, които би получил, ако срокът бе спазен. Това е и причината размерът
на неустойката да се обвързва с „всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок“.
Предвид изложеното неустойката и по двата договора не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя. Същото се отнася и до случаите, в които е предоставено
мобилно устройство. Потребителят ще дължи само при разваляне на договора
„такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от нея при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора“.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са
развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна.
Ответникът заяви в съдебно заседание, че не е получавала уведомление от
оператора, че „договорите са прекратени“.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката – оставащите до края
на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на
писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което
разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Исковата молба не може да
служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
4
момент исковата молба се счита за предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на
двата договора е изтекъл.
Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да
развали договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка, респективно вземане за разликата между цената на
предоставено устройство и реалната му цена без абонамент. Ето защо тези
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, но последният не е направил искане за присъждането им.
Дружеството има право на разноски в заповедното производство в
размер на 3,53 лева, част от заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съответна на уважената част от претенциите. То претендира
като разноски в исковото производство доплатената държавна такса в размер
на 175 лева адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед
уважената част от претенциите ответникът дължи сума за разноски от 4,35
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че СТ. СТР. СТ., ЕГН –
**********, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********,
сумата от 2,93 лева (два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
неплатена абонаментна такса по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от 05.09.2018 г., дължима за периода 15.10.2018 г. до 14.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2020 г. до пълното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, против СТ. СТР. СТ., ЕГН – **********, за приемане за
установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми: 77,46 лева
(седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), неустойка за
неизпълнение, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** и допълнително споразумение към него от 05.09.2018 г.; 44,28 лева
(четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), неустойка за
неизпълнение, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 05.09.2018 г.; 195,01 лева (сто деветдесет и пет лева и една стотинка),
разликата между цената на полученото устройство TABLET PRESTIGIO без
абонамент и заплатената преференциална цена по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 08.09.2020 г. до пълното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
5
ОСЪЖДА СТ. СТР. СТ., ЕГН – **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 3,53 лева (три лева и
петдесет и три стотинки), представляваща направени разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС; 4,35 лева (четири
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща направени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)_____
Вярно с оригинала! ММ
6