Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Русе, 19.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, първи касационен състав,
в открито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на прокурор Пламен
Петков, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. №75 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.
Д. Р. против Решение № 22/17.01.2023 г., постановено по АНД № 1979/2022 г. по
описа на Районен съд – Русе , с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-3393-000457/27.09.2022 г. издадено от
Началника на Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП
са наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на
3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 12 месеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като се развиват
съображения единствено относно касационно основание –явна несправедливост на
наказанието и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да
отмени решението на РС – Русе и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени издаденото наказателно постановление или да го измени в частта за
отнемане на СУМПС
Касационният ответник, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано по делото писмено възражение,
оспорва основателността на касационната жалба и моли съда да остави в сила
постановеното въззивно решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС
решение за правилно, тъй като в хода на проведеното административно
производство правилно да изяснени обективните и субективните признаци на
административното нарушение, доказано е авторството на деянието и правилно е
приложена санкционната норма при липса на предпоставки за квалифициране на
деянието като маловажен случай.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това
основание. Съдът е счел, че нарушението е описано пълно и ясно като са посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими обстоятелства като по този начин е осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По съществото на нарушението съдът
е анализирал всички събрани в хода на въззивното производство доказателства –
писмени и гласни като отчел липса на противоречие в доказателствените източници
Изводът на районния съд е, че в конкретния
случай наказаното лице е извършило административното нарушение, за което е
санкционирано, тъй като е управлявало автомобила по начин, несъответстващ на
целите за използване на пътя по чл. 104а, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки т. нар.
"дрифт", тъй като описаните в АУАН и НП обстоятелства-суха пътна
настилка, на площада пред кметството на с.Бъзън ,в присъствието на наблюдаващи
младежи са извършени маневри чрез превърнате гумите на задната теглителна ос на
автомобила, при което се губи устойчивостта му и следва завъртане в кръг
няколко пъти, т.е сочат именно на
посоченото нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените от районния съд изводи за безспорна установеност на
административното нарушение и правилното му санкциониране от
административнонаказващия орган, като следва да се отбележи, че не се спори
относно факта на нарушението и неговия субект и относно субективната страна на
нарушението, което е умишлено.
Неоснователен е доводът на касатора за
допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция при оценката на
доказателствата. Анализа на гласните доказателства съответства на изискуемата
от чл. 107, ал. 5 НПК проверка на всички
доказателствени източници, като направената такава съответства на закона и е
израз на вътрешното убеждение на съда при оценката на доказателствения
материал, което като съответно на процесуалните правила. РРС е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина като е изложил подробни
мотиви, както за оценката на доказателствения материал, така и за
съставомерните признаци.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача
на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е.
да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо
нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на
вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Доказателствата сочат, че поднасянето на
автомобила вляво и вдясно и неколкократното му завъртане е резултат на умишлено
предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната
уредби и очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото
основно предназначение - за превоз на хора и товари, а се касае до специфична
техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на
автомобила извън контрол и то пред възприятията на събрали се младежи и
безспорно цели демонстрация на умения, но не типични за обикновеното използване
на автомобила при движението му и действително дори да се дължи на лекомислие,
все пак е наказуемо, тъй като жалбоподателят е навършил пълнолетие.
Достатъчно подробни и напълно обосновани
са и доводите на въззивния съд за липса на предпоставки за квалифициране на
конкретното нарушение като маловажен случай. Настоящия съд ги споделя напълно и
не намира за нужно да ги преповтаря,още повече,че чл.189з ЗДвП изключва маловажността.
Наложеното наказание от ответника е индивидуализирано
с единствено възможния вид и размер и то
законово определен като кумулативен, т.е липсва възможност да се изменя
наказанието
Всичко изложено до тук води до извод за
законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция въззивно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането
на ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя на 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в, от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
22/17.01.2023 г., постановено по АНД № 1979/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе
ОСЪЖДА Д. Д. Р. ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР гр. Русе сумата от 80 лева разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: