Решение по дело №112/2025 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 62
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20251600200112
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20251600200112 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро - Н. за
признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на М. Г. – от с. *,
обл. *, с което се моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция от съдебен орган, свързана с нарушение на правилата за
обществен превоз на пътници, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР –
по Решение от 16.07.2024 година, влязло в сила на 17.10.2024 година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението.
Засегнатото лице – М. Г. не се явява в съдебно заседание. Призовката
1
му е върната в цялост с отбелязване, че лицето е в чужбина.
Назначеният служебен защитник изразява становище,че искането на Н.
власти е основателно.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Централно
инкасаторско бюро - Н. , с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език. С
Решението на съдебен орган от 16.07.2024 година е постановено българския
гражданин М. Г. от с. *, обл. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** да заплати сума
от 100 Евро финансова санкция за нарушение на правилата за обществен
превоз на пътници – ползване на метро без заплатен превозен документ.
Решението е влязло в сила на 17.10.2024 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае
административно нарушение, свързано с ползване на обществен транспорт
без заплащане, чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС се
осъществява по цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина
нарушение представлява административно нарушение и по българското
законодателство.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на нарушението накратко с
фактите, вида и размера на търсената санкция, възможността за неговото
обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава
не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че
няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по
Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с
2
регистрирано постоянно пребиваване в обл. *- следователно, по правилото на
чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа
искането е Окръжен съд Монтана.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, извършено в
издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението,
въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат,
че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република България
или в друга Държава, различна от издаващата / Н./ или изпълняващата
/България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за
финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и
нидерландското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за
административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет
или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението
на Решението недопустимо. Решението не се отнася за адм. нарушение, което
по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на България или е било извършено извън територията на
издаващата Държава и българското законодателство не позволява
предприемане на административно-наказателно производство по отношение
на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в
РБългария.
В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено
дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице
условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за
изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът
констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са
налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и
приемане за изпълнение на чуждото решение.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на
100 Евро . Решението е постановено срещу български гражданин, който може
3
да носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от
РР е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички
изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в
него.
Решението е влязло в сила на 17.10.2024 г. Няма данни
санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в
издаващата Държава. И в настоящето производство не се представят
доказателства за плащане на санкцията.
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция .
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й
следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, какъв към тази дата е обявеният от БНБ курс Евро/Лева.
Следователно равностойността на санкцията от 100 Евро е в размер на 195,58
лв.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ № 96/028720-24 от 16.07.2024 г., влязло в сила
на 17.10.2024 г., с което на българския гражданин М. Г. от с. *, обл. *, ул. „*“
№ *, ЕГН ********** е наложена 100 Евро финансова санкция за нарушение
4
на правилата за обществен превоз на пътници – ползване на метро без
заплатен превозен документ или финансова санкция в размер на 195,58
български лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
обявяването му на страните на 19.05.2025 г. пред Апелативен съд София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила
н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се
изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно
отразеното в Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5