№ 190
гр. Бяла Слатина, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20211410101318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от З. ЦВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“Екзарх
Стефан“ № 63 и с настоящ адрес с.К. обл.Враца, ул.“Искър“№1, чрез пълномощника си
адв.Н.М. от АК-Я. с адрес за призовки и съобщения гр.Я., ул.“Хан Кубрат“ № 2, кантора №
4, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано от З.Н.Д., с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, с
която е поискала съдът да признае по отношение на ответника, че не му дължи сумата от
4509,32лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013г.-датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението,
410,56 лв. юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лв. разноски по арбитражното
производство и 50,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
поради изтекла погасителна давност. Претендират се и направените разноски по делото в
размер на 700,00 лева съгласно представения по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Поддържа се в исковата молба, че по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК
********* е образувано изп. Дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район
на действие СГС срещу ищцата, като на 05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до
„Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзен България“ ЕАД, „ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна
банка“АД, „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД; На 11.09.2014г. – до „Юробанк България“ АД,
„Общинска банка“ АД за налагане на запор на банковите сметки на ищцата. На 06.05.2016г.
е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи на ищцата, като на
1
08.06.2016г. ЧСИ Неделно М. е издал разпореждане за извършване на опис за датата
26.07.2016г. на адреса на длъжника – гр.С., ул. „Екзарх Стефан“ № 63а, като не са налице
данни ЧСИ да е извършил опис на движими вещи, вследствие на депозираната молба. На
06.02.2019г. е подадена молба от ищеца за конституирането му като взискател по
изпълнителното дело на базата на извършена цесия между „Профи Кредит България“ ЕООД
и ищеца. С постановление от 01.10.2020г. ЧСИ Н.М. е конституирал ищеца като взискател
по делото. На 01.10.2020г. по молба на новия взискател – ищеца, е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника – ответницата. На 14.12.2020г. ищецът е подал
молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника – ответницата. Делото е
образувано под № 1926/2021г. на 22.03.2021г., като е поискано да бъде наложен запор на
банковите сметки и трудовото възнаграждение на ответницата. Поддържа се, че видно от
приложения изпълнителен лист съдебния изпълнител е отбелязал, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 9772/2014г. е от 08.06.2016г. – от датата на
подаване на молбата за извършване на опис на движими вещи. Поддържа се, че тази дата е
некоректно определена, като последно изпълнително действие, тъй като подаването на
молбата и насрочения за 26.07.2016г. съобразно разпореждането на съдебния изпълнител
опис не прекъсва давността, тъй като съобщението не е получено от длъжника, нито
взискателя е заплатил такса за извършване на описа, нито е бил извършен опис, тъй като по
изпълнителното дело липсват доказателства в тази насока. Поддържа се, че за да е в
състояние молбата за опис на движими вещи да спре давността, искането следва да е
направено редовно, но в конкретния случай взискателя не е внесъл дължимата държавна
такса за извършване на описа. Твърди се, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСВКС в изпълнителния процес взискателя следва да поддържа
със своите действия неговата висящност, като внася съответните такси и разноски за
извършването на поисканите от него действия, изграждащи изпълнителния способ, като
такива примерно са изброени извършване на опис и оценка, предаване на описано
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и други, а
съгласно т.1 от същото тълкувателно решение принудителното изпълнение се насрочва
върху отделен имуществен обект на длъжника с налагане на запор или възбрана върху този
обект. Твърди се, че тъй като в случая взискателя не е внесъл дължимата такса е налице
бездействие от негова страна от вида незаинтересованост от висящността на
изпълнителното производство. Поддържа се, че от датата на последното изпълнително
действие – 11.09.2014г. до следващото предприето изпълнително действие на 06.02.2019г. са
изминали повече от две години и изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на
11.09.2014г. Извършените след прекратяване на делото действия, включително и молба за
насрочване на опис от 08.06.2016г. не представляват валидно изпълнително действие и не
водят до прекъсване на давността. Считано от датата, на която е извършено последното
изпълнително действие – запор на банковите сметки на 11.09.2014г. до датата на образуване
на новото изпълнително дело – 22.03.2021г. са изтекли повече от пет години, от което
следва, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, са погасени по давност както
следва: искът за главница е погасен поради изтичане на давностния срок в периода от
2
11.09.2014г. до 11.09.2019г., вземането за обезщетение за забава е погасено, поради изтичане
на давностния срок в периода от 11.09.2014г. до 11.09.2017г., а вземането за разноски се
счита за погасено с оглед погасяване на главното вземане на основание чл.119 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, с който
поддържа, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. е
придобил вземанията по изпълнителния лист. Счита, че твърдението, че ищцата не дължи
сумите по изп. дело № 1926/2021г. по описа на ЧСИ Н.М., образувано въз основа на протест
на изпълнителен лист, поради изтичане на обща погасителна давност относно вземанията, е
неоснователно. Сочи се, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 04.09.2014г. е
образувано изп. дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., като с депозираната на
04.09.2014г. от „Профи Кредит“ молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника,
разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, като на тази дата е прекъсната погасителната давност. На
05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до множество банки, включително Банка
„ДСК“ ЕАД и до работодателя „Бетохим“ ЕООД. На 02.10.2014г. по делото е била
присъединена като взискател и ТД на НАП, което отново прекъсна погасителната давност,
тъй като съгласно т.10 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен подпис: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане. На 06.01.2016г. по делото е депозирана молба от „Профи Кредит“, с която е
поискано насрочване на опис на движими вещи. Такъв е бил насрочен на 08.06.2016г., като е
изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника. На същата дата е било
изпратено и запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД и напомнително
съобщение до работодателя „Бетохим“ ЕООД. На 21.05.2018г. отново е бил насрочен опис
на движими вещи и е изпратена призовка до длъжника. На 28.02.2019г. е последвало
депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо“, с която е
поискано да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, което също е
действие, прекъсващо течащата погасителна давност. На 15.01.2020г. новия взискател е
поискал извършване на справка в електронния регистър на БНБ за разкриване на банкови
сметки на името на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи. На
01.10.2020г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя „Металика – АБ“ ЕООД,
като на същата дата е бил насрочен отново и опис на движими вещи. Поддържа се, че всяко
направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме
необходимите по изпълнението действия. Евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК налага именно такава, но при лично бездействие на взискателя. След като
изпълнително дело № 9772/2014г. е било прекратено, новия взискател е изтеглил
изпълнителния лист и въз основа на него на 22.03.2021г. е било образувано ново
изпълнително дело № 1926/2021г. по описа на ЧСИ Н.М.. С молбата си за образуване
3
взискателя „Кредит Инкасо“ е поискал извършването на справки за имущественото
състояние на длъжника, налагането на запори и насрочването на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, което отново прекъсва погасителната давност. На 07.04.2021г. са
изпратени запорни съобщения до банки и до работодателя. Бил е насрочен и опис на
движими вещи на същата дата. В резултат на това на 12.05.2021г. по банкова сметка на ЧСИ
е постъпила сума от 2595.00 лева, удържани в изпълнение на наложен запор на банкова
сметка. Поддържа се, че всички изброени и предприети по делото изпълнителни действия са
прекъсвали течащата, относно вземането погасителна давност, поради което погасителната
давност не е изтекла. Не е необходимо предприемането на действия от съдебния изпълнител
в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната, като това следва от разпоредбата на чл.116, буква „в“ от ЗЗД. Иска се от съда да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендират се и направени
разноски по делото в размер на 300,00 лева.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото са приложени изпълнителни дела с № 1926/2021г. и № 9772/2014г. на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, с район на действие СГС, от които е видно, че по молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД ЕИК ********* е образувано изп. дело № 9772/2014г. по описа на ЧСИ
Н.М. с длъжник – ищцата. На 05.09.2014г. са изпратени запорни съобщения до редица
банки, а на 11.09.2014г. и до „Юробанк България“ АД и „Общинска банка“ АД за налагане
на запор на банковите сметки на ищцата. На 02.10.2014г. по делото е била присъединена
като взискател и държавата в лицето на ТД на НАП. На 06.05.2016г. е постъпила молба от
взискателя„Профи Кредит България“ ЕООД за насрочване на опис на движими вещи на
ищцата, като на 08.06.2016г. ЧСИ Неделно М. е издал разпореждане за извършване на опис
за датата 26.07.2016г. на адреса на длъжника – гр.С., ул. „Екзарх Стефан“ № 63а, като по
изпълнителното дело не са налице данни ЧСИ да е извършил опис на движими вещи
вследствие депозираната молба. По силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 08.08.2018г. ищеца е придобил от „Профи Кредит България“ ЕООД вземанията
по изпълнителния лист. На 06.02.2019г. е подадена молба от ищеца за конституирането му
като взискател по изпълнителното дело на базата на извършена цесия между „Профи Кредит
България“ ЕООД и ищеца, като с Постановление от 01.10.2020г. ЧСИ е конституирал ищеца
като взискател по делото на основание Молба от ищеца с вх. № 016875/28.02.2019г. На
01.10.2020г. по молба на новия взискател – ищеца, е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника – ответницата. На 14.12.2020г. ищецът е подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу длъжника – ответницата. Делото е образувано под
№ 1926/2021г. на 22.03.2021г., като е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки
и трудовото възнаграждение на ответницата.
Съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен.
На 08.06.2016г. по изп. дело 9772/2014г. е подадена молба за извършване на опис на
4
движими вещи на ответницата от 08.06.2016г., на основание на която за 26.07.2016г. с
разпореждане на съдебния изпълнител е насрочен опис на движими вещи на ответницата.
Това действие не прекъсва давността, тъй като съобщението не е получено от длъжника, а
взискателя не е заплатил такса за извършване на описа, като евентуално и поради това не е
извършен опис, като по изпълнителното дело липсват доказателства за извършването му. За
да спре да тече давността, искането /молбата/ следва да е направено редовно, но в
конкретния случай взискателя не е внесъл дължимата държавна такса за извършване на
описа. В изпълнителния процес взискателя следва да поддържа със своите действия неговата
висящност, като внася съответните такси и разноски за извършването на поисканите от него
действия. Тъй като взискателя не е внесъл дължимата такса, фактически е налице
бездействие от негова страна. От датата на последното изпълнително действие –
11.09.2014г. до следващото предприето изпълнително действие на 06.02.2019г. са изминали
повече от две години и изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на 11.09.2014г.
Извършените след прекратяване на делото действия, включително и молба за насрочване на
опис от 08.06.2016г. не представляват валидно изпълнително действие и не водят до
прекъсване на давността. Считано от датата, на която е извършено последното изпълнително
действие – запор на банковите сметки на 11.09.2014г. до датата на образуване на новото
изпълнително дело – 22.03.2021г. са изтекли повече от пет години, от което следва, че
вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, са погасени по давност както следва:
искът за главница е погасен поради изтичане на давностния срок в периода от 11.09.2014г.
до 11.09.2019г., вземането за обезщетение за забава е погасено, поради изтичане на
давностния срок в периода от 11.09.2014г. до 11.09.2017г., а вземането за разноски като
аксесорно се счита за погасено с оглед погасяване на главното вземане. Настоящият съдебен
състав счита, че в случая намира приложение Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, а не Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. №
3/80 г., Пленум на ВС. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА, тълкуването има
действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Съгласно разпоредбата на
чл.50, ал.2 от ЗНА по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на
тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде
усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В
настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което тълкувателното решение
следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Поради
това след образуване на изпълнителното дело последното валидно изпълнително действие,
годно да прекъсне давността, е налагането на запор на банкови сметки на длъжника на
11.09.2014г., като в рамките на последвалия двугодишен срок - до 11.09.2016г.. не са били
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Не е прекъснало давността и
насрочването на опис на движими вещи на длъжника на 06.01.2016г., тъй като
изпълнителният способ не е осъществен - не е извършен опис па вещи и не с платена
държавна такса за описа, като по делото за заплащане на държавната такса и за
предприемане на поисканото изпълнително действие от съдебния изпълнител.
Присъединяването на Държавата в лицето на ТД на НАП като взискател на 02.10.2014г. по
5
изпълнителното дело не довело до прекъсване на давността, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.191, ал.3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали
принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс,
държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на
Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко
разпределение. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател,
какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане
срещу длъжника, тъй като държавата се ползва от активността на първия взискател, поради
което съдът намира, че присъединяването на Държавата към изпълнителното дело не води
нито до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито на давността. По тези
съображения, с изтичане на двугодишния срок, считано от 11.09.2014г. до 11.09.2016г.,
изпълнителното дело е перемирано. Запорът по банковите сметки на ищцата в
,,Райфайзенбанк" е наложен на 05.09.2014г., предвид запорното съобщение по делото. От
11.09.2014г. до 11.09.2019г. е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на
вземането на ответника.
С оглед изхода от делото ответника ще следва да бъде осъден да заплати направените от
ищцата разноски в размер на 700,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските. Съдът намира, че не е налице прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 583,50 лева, а предвид значителната
фактическа и правна сложност на делото заплатеното адвокатско възнаграждение от 700,00
лева не е прекомерно.
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че З. ЦВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“Екзарх
Стефан“ № 63 и с настоящ адрес с.К. обл.Враца, ул.“Искър“№ 1, че НЕ ДЪЛЖИ на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, сумата от
4509,32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2013г. - датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението,
410,56 лв. юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лв. разноски по арбитражното
производство и 50,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
6
ДА ЗАПЛАТИ на З. ЦВ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“Екзарх Стефан“ № 63 и с
настоящ адрес с.К. обл.Враца, ул.“Искър“№1, разноски по делото в размер на 700,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Враца в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7