Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                10.11.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      27    октомври    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                     МАРТИНА КИРОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №252  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от С.П.Д., чрез пълномощник адв. П.К. САК, против Решение №55/30.01.2020г., постановено по гр. дело №2651/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е отхвърлил иска на С.П.Д. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр. София, ЕИК *********, в разликата над 1500 лв. до размера на 10 000 лв.

В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че присъдената сума е занижена, като не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество, като  съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Сочи се, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца, съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя. В този смисъл, в обжалвания съдебен акт било вложено различно от съдържащото се в ноторната константна практика на ВКС по приложение на чл- 52 от ЗЗД разбиране за справедливост, като критерий, по който следва да бъде определен необходим и достатъчен за възмездяване на вредите размер на обезщетение, като заместваща поправянето им облага. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск до размера от 10000лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В писмен отговор ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр.София оспорва жалбата. Изразява становище, че решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно. По отношение на твърденията на въззивника, че обжалваното съдебно решение не е съобразено със критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, счита тези твърдения за недоказани. Претендира се, в случай че се счете, определения на въззивника размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди за занижен, да бъде взето предвид и възражението на въззиваемия за съпричиняване от страна на въззивника. По съображения в отговора се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

 

В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата си. 

В с.з. въззиваемата страна не изпраща представител.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото предмет на разглеждане е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от С.П.Д., като следствие от ПТП, против ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр.София - застраховател на прекия причинител на уврежданията.

Не се оспорва и е установено по делото наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите  дружеството – въззиваем отнасяща се за л.а. марка Мерцедес, рег.№ У 0350 АК управляван от причинителя на увреждането.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496, ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ.

Видно от данните по делото, в настоящия случай, е бил представен отговора на застрахователя изх. № П 00181/23.02.2018 г. касаещ претенция вх. № 469/26.01.2018 г. на въззивника. В отогвора от застрахователя, последният е поискал да му бъдат представен съдебно-медицинска експертиза, авто-техническа експертиза, протокол от оглед на произшествие, резултат от досъдебно производство и банкова сметка *** С.П.Д., след което да се произнесе по претенцията. По делото липсват данни за произнасяне от страна на застрахователя по отправеното към него от ищеца искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно, искът е допустим.  

От събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че на 10.01.2018 г. на кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ с ул. „Търговска“ в непосредствена близост до ОУ „Хр. Смирненски“, при управление на МПС с рег. № У 0350 АК с водач Д. С. Д., същият е нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия пешеходната пътека пешеходец С.П.Д.. Съгласно заключението на САТЕ изслушана пред ЯРС, мястото на удара е на около 4,5 м след мерната линия и на около 3,2 м вляво от десния край на платното за движение. Ударът настъпва върху пешеходната пътека на около 0,5 м преди крайната й граница в посока ДКЦ-1. В района на кръстовището има очертани пешеходни пътеки, като движението в кръстовището се регулира от изградена светофарна уредба. Към момента на настъпване на произшествието зеленият сигнал на светофара за автомобилите, идващи от посоката на движение на Мерцедес и зеления сигнал на светофара за пешеходците са светели едновременно. Водачът на автомобила възприел групата от пешеходци, стоящи на тротоара преди потеглянето си и е трябвало да предприеме навлизане по ул.„Граф Игнатиев" в посока ДКЦ-1 и премине покрай тях с повишено внимание. От друга страна, водачът на автомобила е имал и неограничена видимост към светофара на пешеходците, както и слухово възприятие към сигнала издаван от него когато светне в зелено. Водачът е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като постоянно контролира движението на автомобила си и се съобразява със сигналите на всички светофари в кръстовището и движението на пешеходците. С действията или поведението си пострадалия пешеходец по никакъв начин не е допринесъл за така настъпилото произшествие. Техническата причина за ПТП е предприетото от водача на автомобила навлизане в кръстовището при наличие на пешеходци на самата пешеходна пътека пред автомобила, които са предприели пресичане след разрешаващ сигнал от техния светофар, който е бил снабден освен със светлинна и със звукова сигнализация и късното предприемане на спиране от водача.

Следва да се заключи, че осъщественото от прекия причинител деяние се отличава с противоправност, тъй като са налице нарушения на нормите, регламентиращи правилата за поведение на участниците в движението по пътищата.

В заключението на изслушаната пред ЯРС комплексната СМЕ е посочено, че при ПТП на ищеца е била причинена автомобилна травма /блъскане на пешеходец на пешеходна пътека отстрани отляво от тежкотоварен автомобил/, изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на главата със съмнение за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние, наложило приемането на ищецът за наблюдение и консервативно лечение в ХО при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол; контузия на лицето в лява скулна област с наличие на разкъсно-контузна рана с цепковидна форма и дължина около 1 см; разкъсно-контузна рана в областта външната половина на лявата вежда, с цепковидна форма и дължина около 2 см, наложила хирургична обработка и лечение; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на колянната става на леви крак; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на лакътната става на лявата ръка. След произшествието ищецът бил откаран със специализиран транспорт в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол и хоспитализиран за наблюдение и лечение в Хирургичното отделение болницата, поради получените наранявания, съмнението за лекостепенно сътресение на мозъка и предвид придружаващото му заболяване. В болничното заведение му била приложена обичайната за тези състояния терапевтична схема от вливания на противооточни средства, водно-солеви разтвори, обезболяващи и витамини. Получените разкъсно-контузни рани били обработени хирургично. Ищецът бил изписан на третия ден за продължаване на лечението в амбулаторни условия и домашна обстановка. Според вещото лице увреждания от такъв характер се лекували консервативно като водеща роля имало спазването на определен хигиенно-диетичен режим. Сроковете, в които отзвучават оплакванията от такъв тип лекостепенни увреждания на мозъка варирали обикновено в рамките на 20-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим. Разкъсно-контузните рани обикновено при нормален ход на оздравителните процеси заздравяват в срок от 10-15 до 20 дни. При личния преглед на ищеца, последният не съобщавал за наличие към момента остатъчни явление или други оплаквания, които свързва с настъпилото на 10.01.2018 г. ПТП. Съобщил, че се е възстановил напълно от получената травма. Като остатъчни явления при прегледа се установили описаните два белега от разкъсно-контузни рани в областта на лявата вежда и лява скулна област.

Налага се изводът за осъществени в кумулативна даденост на всички реквизити от фактическия състав на непозволеното увреждане в настоящия случай.

По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия. Трайно формираната съдебна практика утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.

В настоящия случай, в изслушаната пред първата инстанция СМЕ в медицинска й част и разпита на вещото лице в съдебно заседание се съдържа информация относно характера и прогнозния ефект от уврежданията върху здравето на пострадалия. Експертът сочи, че ищецът е претърпял автомобилна травма, вследствие блъскането му като пешеходец на пешеходна пътека отстрани отляво от тежкотоварен автомобил. Прегледан бил в спешно отделение на МБАЛ-Ямбол и хоспитализиран за наблюдение и лечение в Хирургичното отделение болницата. Бил с контузия на главата със съмнение за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние, наложило приемането на ищецът за наблюдение и консервативно лечение в ХО при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол; контузия на лицето в лява скулна област с наличие на разкъсно-контузна рана с цепковидна форма и дължина около 1 см; разкъсно-контузна рана в областта външната половина на лявата вежда, с цепковидна форма и дължина около 2 см, наложила хирургична обработка и лечение; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на колянната става на леви крак; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на лакътната става на лявата ръка. Въззивникът е бил изписан на третия ден, за продължаване на лечението в амбулаторни условия и домашна обстановка. По мнение на вещото лице, лечението било консервативно. Според заключението описаните в медицинските документи увреждания, отзвучавали за около 20-30 дни.   

Видно от ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства – разпит на св. С. П.- класен ръководител на ищеца тя не била очевидец на инцидента, но в коридора на училището научила, че е станал инцидент на светофара, с неин ученик. Когато излязла навън, линейката вече го била отвела. Свидетелката, заедно с нейна колежка, отишли до Спешна помощ и там видели С., който бил на болнично легло, имал кръв по лицето, което било ожулено. Имал и аркада на веждата. Стояли около час при С., защото той бил уплашен. Знаела, че в болницата ищецът престоял 3 дни, а после около месец и половина не е посещавал учебни занятия. От родителите на детето свидетелката знаела, че той не се е чувствал добре, имал световъртеж и други оплаквания. Когато се върнал на училище в началото, имал притеснен вид, бил по-разсеян в час и трудно наваксал пропуснатия материал. Това свидетелката е обяснила с по-дългото му отсъствие. Имал спад и в успеха.

Следва да се посочи, че при прилагане принципа за пълна обезвреда, определянето на точния размер на обезщетението, което ще репарира вредите, изисква съобразяване, както на конкретните причинени травми, натоварени с болкови усещания и непосредствена опасност за здравето и живота на пострадалия, така и на целия комплекс от неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват. Отнесено към настоящия случай горепосоченото, обосновава извод, че при преценяване на неблагоприятните въздействия, свързани с конкретния инцидент, следва, наред с медицински установените травми, да се съобразят и стресовите изживявания, претърпени от ищеца, в резултат на блъскането му като пешеходец на пешеходна пътека от тежкотоварен автомобил. При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на пострадалия; описаните по – горе травматични увреждания, причинили болезнени усещания за период от около месец; както и психическите сътресения, съпътстващи същите; периода на възстановяване и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 3000 лв.

Следва да се обсъди своевременно въведеното от въззиваемата страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника. От ангажираните в производството доказателства –САТЕ, се установява, че с действията или поведението си пострадалия пешеходец по никакъв начин не е допринесъл за така настъпилото произшествие. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ЯОС намира релевираното възражение за съпричиняване за неоснователно.

Поради частично несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на съда от първа инстанция, налага се частична отмяна на решението, в отхвърлителната иска част над присъдения от ЯРС размер 1500 лв. до размера на 3000 лв., и присъждане на допълнително обезщетение от още 1500 лв. В останалата му обжалвана част, в която искът е отхвърлен, в разликата над 3000 лв. до размера на 10000 лв., първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от делото, на процесуалния представител на въззивника следва да се заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на допълнително уважената част от претенцията, платимо от въззиваемото дружество, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 335 лв.

С оглед частичната неоснователност на жалбата, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгл. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.

Следва да се осъди въззиваемото дружество да заплати държавна такса в размер на 60 лв., върху допълнителна уважената част от иска.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение №55/30.01.2020г., постановено по гр. дело №2651/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която предявеният от С.П.Д., с ЕГН-********** ***, чрез пълномощник адв. П.К. САК, против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр. София, с ЕИК-*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП, е отхвърлен над присъдения размер до размера на 3000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр. София, с ЕИК-*********, да заплати на С.П.Д., с ЕГН-********** ***, чрез пълномощник адв. П.К. САК, сумата от още 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 26.01.2018 г. до окончателното й изплащане. 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №55/30.01.2020г., постановено по гр. дело №2651/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която предявеният от С.П.Д. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД гр. София, с ЕИК-*********, иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането е отхвърлен, в разликата над 3000 лв. до размера на 10000 лв.

Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД  да заплати на адв. П.К., САК на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 335 лв.

ОСЪЖДА С.П.Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата 100 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати по сметката на ЯОС ДТ в размер на 60 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.