№ 14916
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110143256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 167237/10.08.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 194727/19.09.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Ц.
Й. П., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу Б. Д. Т., за
когото твърди, че е лице, с което е живяла във фактическо съпружеско
съжителство. С молбата се търси защита за твърдени за извършени спрямо
молителката от ответника актове на насилие на 30.07.2022 г., подробно
описани по време, място и начин на извършване.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощения му процесуален представител, оспорва подадената молба по
ЗЗДН и претендира нейното отхвърляне.
В хода на производството е издадена заповед за незабавна защита от
10.08.2022 г., като с нея съдът е наложил временно мярка за защита срещу
ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 и пр, 2 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е
пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за
това лице. Молителката твърди, че ответникът е осъществил спрямо нея акт
на домашно насилие на 30.07.2022 г., молбата до съда е подадена на
10.08.2022 г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, с оглед на което молбата е допустима.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
1
психическо и физическо насилие спрямо молителката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителката, в която е описан инцидент, развил се в дома й в гр.
София, жк Красна поляна, бл. 22, вх. А, ет. 6, ап. 18, на 30.07.2022 г. около
17:30 часа, не може да бъде доказателство за това твърдяно деяние на
ответника, доколкото същата е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства, какъвто не е настоящият случай. Съобразно изложеното от
молителката в сезиращата съда молба и последващите уточнения, на този
случай е имало преки очевидци, поради което декларацията не следва да се
ползва с доказателствената стойност, придадена ѝ от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се на 30.07.2022 г., около 17:30 часа в гр. София, жк Красна поляна,
бл. 22, вх. А, ет. 6, ап. 18, по делото е разпитан свидетелят Виктор Омар
Бадуан – интимен приятел на молителката, чийто показания съдът кредитира,
преценявайки ги и по реда на чл. 172 от ГПК, и доколкото са логични,
последователни и пресъздават непосредствени впечатления за точната
динамика на процесния случай, като в тях се съдържат преки данни за
последния. От същите се установява, че свидетелят познава Ц. П. от 2010 г.,
като до преди инцидента са били в приятелски отношения и й е ходил на
гости в апартамента й в гр. София, жк Красна поляна, където тя е живеела с
ответника няколко години до юни месец тази година. Св. Бадуан посочва, че
около 14:30 часа на 30.07.2022 г. отишъл в дома на молителката, където тя му
показала изпратен от ответника смс със съдържание, че „идвал за нас“, „да се
приготви за погребението на своя стар приятел“, че ще има „болезнена
справедливост“, „идвам за вас отрепки“. Разказва, че малко по-късно се
позвъняло на вратата, като свидетелят отворил същата и в този момент Б. Т.
го хванал и стиснал за предмишницата и го напръскал с лютив спрей в очите,
устата и носа, вследствие на което Виктор Бадуан изпитал остра болка в
очите, белия дроб, спрял да вижда, а при дишане му горели дробовете, свил
се в ъгъла до вратата в коридора, като ответникът започнал да му нанасяна
удари с плоскост – врата на гардероб, и му разцепил главата. По време на
ударите Б. Т. се заканил с думите „Ще те убия, боклук.“, „Мръсни подлоги,
ще последва болезнена справедливост.“, „Ще те убия, ще ви убия.“, които
били възприети и от молителката, която била на около 5 метра от тях в хола и
ги виждала през отворената врата, като същата крещяла „Боби, остави го,
Боби, остави го, престани.“. Сочи, че в един момент Б. Т. преустановил побоя
над него, тръгнал към Ц. и й казал „Ако искаш да ви оставя ще ми дадеш
пари.“, като малко след това си тръгнал, а по-късно молителката споделила на
свидетеля, че била дала на ответника 250 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
2
делото да са налице конфликтни отношения между страните до преди
издаването на заповедта за незабавна защита, като същите са живели във
фактическо съпружеско съжителство, както и че на процесната дата
30.07.2022 г. ответникът е упражнил спрямо молителката описаните от нея в
молбата й за защита насилнически действия, с които ответникът е осъществил
домашно насилие.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на акта на домашно
насилие спрямо молителката от ответника, доколкото по делото са
ангажирани непротиворечиви гласни доказателства, които установяват по
достатъчно конкретен начин извършването на насилие спрямо молителката,
осъществено посредством заплахи и изнудване. Същевременно не се
установява в конкретния случай молителката да е проявил каквато и да е
вербална или физическа агресия спрямо ответника, като този извод съдът
обосновава въз основа на депозираните в хода на производството свидетелски
показания. Актът на домашно насилие е извършен от ответника виновно, а
умисълът му е обективиран в поведението му - вербално и физически.
Ответникът не е провел насрещно доказване, за да разколебае извода на
съда.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН, а именно: задължаване
на извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото
лице и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, както и
жилището му, на разстояние по-малко от 100 метра. Чрез посочените мерки
ще се даде защита на пострадалото лице, като няма да бъде обект на бъдещо
насилие от страна на ответника, доколкото неизпълнението на последната ще
доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
С оглед приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната
дата ответникът е извършил актове на насилие, определената от съда мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН следва да мотивират ответника
към неагресивно поведение към пострадалото лице, както и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН следва да се
наложи за срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за
защита, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както
извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установени актове на домашно насилие,
каквито се установиха в настоящото производство.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
3
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази
характера и тежестта на извършеното от ответника, и намира, че на ответника
следва да се наложи глоба в размер на 200 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено молителят.
Същият е претендирал присъждането на такива, които са доказани в размер на
сумата от 1 050 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед
своевременно релевираното възражение за прекомерност съдът съобрази
следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав от една страна съобрази, че делото се
отличава с ниска фактическа и правна сложност за делата по ЗЗДН, а от друга
страна - обемът на предоставената адвокатска защита и обстоятелството, че е
проведено само едно съдебно заседание, както и минималното
възнаграждение от 400 лв., предвиденото в чл. 22 от Наредбата № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на
посочената норма към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 03.08.2022 г./, намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно, респ. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
молителя за прекомерно, поради което и последното следва да бъде намалено
до минималния размер от 400 лева.
Предвид изложеното Б. Д. Т. следва да бъде осъден да заплати на Ц. Й. П.
разноски в размер на 400 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в
полза на съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу Б. Д. Т., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, жк Илинден, бл. 75, вх.
А, ет. 2, ап. 6, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Б. Д. Т., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето Ц. Й. П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН на Б.
Д. Т., ЕГН **********, да се доближава до лицето Ц. Й. П., ЕГН
**********, както и до жилището на последното, находящо се в гр. София,
жк Красна поляна, бл. 22, вх. А, ет. 6, ап. 18, на разстояние по-малко от 100
/сто/ метра, за срок от дванадесет месеца, считано от 20.12.2022 г.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Б. Д. Т., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на ответника Б. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.
4 от ЗЗДН, глоба в размер от по 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от Б. Д. Т., ЕГН **********, да
заплати на Ц. Й. П., ЕГН **********, сума в размер на 400 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника Б. Д. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер от по 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5