Мотиви
по НАХД № 331
по описа за 2017
г. на Поповски
районен съд
Производството е по реда на Глава
XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия Й.Н.Й. ***
е било образувано ДП № 166/2017 г. по описа на РУ МВР П. за извършено
престъпление по чл.131,ал.1,т.12, във вр. с
чл.130,ал.1 от НК. След приключване на същото с мнение за съд наблюдаващият
прокурор е преценил,че са налице кумулативните предпоставки за приложение на
чл.78а от НК, с оглед на което е изготвил постановление за освобождаването му
от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма от НПК за това, че „на 06.04.2017 г., около 21.20 ч., в гр.П., по хулигански подбуди, е
причинил лека телесна повреда на П. А. Д. от с.гр., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
Обвиняемият Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. В
обясненията си в ДП признава вината си, разкайва се и съжалява за стореното.
Районна прокуратура–П., чрез
прокурор Христов поддържа обвинението, пледира се за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в
минимален размер.
След запознаване с
доказателствата по приложеното ДП № 166/2017 г. по описа на РУ МВР П. и
постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, показанията на повторно
изслушаните в с.з. свидетели, в рамките на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следното от фактическа страна:
Обвиняемият Й.Н.Й. ***, бил със средно образование, работел като барман
в питейно заведение в гр.П., неосъждан. На 06.04.2017 г. вечерта обв.Й. се намирал в района на РУ на МВР П., когато случайно
забелязал на пейка пред жилищен блок три момчета – свидетелите В., Д. и М.,
които разговаряли помежду си. Обвиняемият ги подминал и продължил да се движи в
посока към Автогара П. Малко по-късно се обърнал и забелязал тримата свидетели,
които вървели след него, като му се сторило, че единия от тях държи в ръката си
предмет, който оприличил на палка. При тези обстоятелства и тъй като тримата
свидетели били с качулки, обвиняемият решил, че искат да му нанесат побой.
Уплашил се и избързал напред, стигнал до таксиметрова стоянка на Автогара
П., от където с такси се придвижил на няколкостотин
метра до фитнес-зала „Т.“. Там се срещнал със свои приятели – свидетелите М. и
Х., на които обяснил, че го преследват и ги помолил да му помогнат. Тримата
тръгнали пеша от фитнес залата в посока Автогара П., като обвиняемият вървял на
около 20 м преди тях. Пред казино „Е.“, в непосредствена близост до Автогарата,
обвиняемият видял отново свидетелите В., Д. и М. и без да размени каквито и да
било думи с тях налетял да ги бие. Първо изкрещял към св.М. – „Кой ме следи?“,
след което се опитал, но не успял да го удари. Насочил към св.Д., като го
ударил с подлакътницата на дясната си ръка в лицето.
От нанесеният му удар св.Д. паднал на земята, където обвиняемият продължил да
го рита с крака по тялото. В този момент дошли свидетелите М. и Х., които
успели да го дръпнат настрани, намесили се и две жени – св.Б.С. и нейната
майка, които изчаквали автобус наблизо. С автомобила на майката на св.С.
пострадалия бил откаран до ФЦСПМ гр.П., като по пътя св.С. се свързала с
тел.112 и съобщила за инцидента. На 11.04.2017 г. пострадалият Д. посетил
отделението по „Съдебна медицина“ в УМБАЛ Р., където бил прегледан от д-р С.,
който в издаденото СМУ /л.36 от ДП/ посочил, че в резултат на удар с юмрук в
лицето и падане на земята, пострадалия е получил кръвонасядания по лицето, откършеци от първите горни резци – данни, при които
установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак –
болки и страдания. На 03.05.2017 г., пострадалият бил прегледан за втори път в
същото отделение в УМБАЛ Р., като след обсъждане и на допълнително събраната
документация, съдебния лекар д-р Д. издал допълнение към първоначално даденото
медицинско заключение /л.37- л.38 от ДП/, в което по отношение зъбите на
пострадалия посочил, че при насения му удар, Д. е получил откършване от
коронката на първи горен десен зъб. В хода на образуваното ДП, с постановление
на водещия разследването СРП била назначена СМЕ по писмени данни, която била
извършена от в.л. д-р Вл.Г. от МБАЛ Т. В заключението
си по делото /л.32/ в.л. посочило, че на инкриминираната дата, от нанесените му
удари с ръце и крака по лицевата част на главата пострадалия Д. е получил
увреждания на здравето – кръвонасядания по горните клепачи на двете очи и във
вътрешните ъгли на очите, с кръвонасядания по гърба на носа. Отчупване на
режещият зъб на първи горен десен резец – увреждания, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Така
възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 166/2017 г. по
описа на РУ МВР П. писмени доказателствени средства, преценени от съда по реда
на чл. 378, ал.2 от НПК. При съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, съдът направи извод за това, че обвиняемият Й.Й. е осъществил състава на инкриминираното престъпно
деяние, описано в постановлението прокурора от Поповска районна прокуратура, за
което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
С
оглед на установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие за доказан и
квалифициращият по-тежко квалифициращ престъпното деяние признак по
чл.131,ал.1,т.12 НК – „хулигански подбуди”. Съдебната практика константна за
това, че „…субективната страна на
поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи.
Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца,
психическото му състояние и т.н. Когато някой от тези субективни елементи (в
случая - мотивът) е въздигнат в признак от състава на престъплението, то
безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е осъществен съставът на
съответното престъпление…” (р.№ 641/1991 г. по н. д. № 287/ 1991 г. , I н. о.). Доказателствата
по делото сочат, че обвиняемият не е бил провокиран по никакъв начин от
пострадалия Д., т.е. той не е допринесъл (провокирал) с действия или
думи, следователно не носи никаква вина за случилото се. Обвиняемият по неясни
причини е решил /в обясненията си в ДП, л.49 твърди, че не е бил употребил
алкохол или наркотични вещества/, че пострадалият Д. и останалите двама
свидетели В. и М. искат да му нанесат побой, след което е успял да са
саморазправи с пострадалия. Следва да е посочи, че при нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив
(р.№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009 г. по н.д. № 562/2008
г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът на обвиняемия не е да увреди пострадалия, а
да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Такъв
личен мотив категорично липсва в случая, тъй като обвиняемият не се е познавал
преди това пострадалия, не са имали никакви предхождащи деянието контакти с него,
а от друга страна с поведението си е демонстрирал явно неуважение към
обществото чрез нанасяне на удара на пострадалия, в резултат на който му е
причинена и леката телесна повреда.
От обективна страна
посредством действията си, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и крака по
лицето и тялото на пострадалия Д., обв.Й. несъмнено е
засегнал организма му. В резултат на това пострадалия е получил увреждане на
здравето, изразяващо се в кръвонасядания по горните клепачи на двете очи и във
вътрешните ъгли на очите, с кръвонасядания по гърба на носа. Отчупване на
режещият зъб на първи горен десен резец – увреждания, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, представляващо леко увреждане на
анатомичната цялост на организма, съставляващо лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 НК (в т.см. вж. изрично
т.15 от ППВС №3/1979 г.), разбира се
квалифицирано по-тежко поради наличието на доказаните по делото хулигански
подбуди. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на евентуален умисъл, като
хулиганският мотив като елемент на субективната страна на деянието „лека
телесна повреда” по см. на чл.131, ал.1,т.12, вр. с
чл.130,ал.1 от НК се изразява в явно неуважение към обществото, употреба на
сила и незачитане на човешката личност.
При така установеното, съдът намира, че са
налице кумулативните предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1.] за извършеното престъпление по чл.131,ал.1,т.12, вр. с чл. 130,ал.1 НК законодателят е предвидил наказание
до 3 г.
ЛОС; 2.] деецът не осъждан за
престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК и 3.] не са причинени имуществени вреди
от престъплението. При определяне размера на административното наказание
„глоба” съдът съобрази и имотното състояние на обвиняемия. Видно от приложената
по делото декларация за семейно положение и имотно състояние /л.50/, обв.Й. декларира, че работи като барман в бар „Б.“ в гр.П.,
получава 2400 лв. годишно, не притежава недвижими имоти и МПС. Съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства сочат
на обществена опасност на деянието, по-висока от обичайната за този вид
престъпни посегателства, изразяваща се в това, че обвиняемият най-безцеремонно
и на публично място (до Автогара гр.П., без никакъв повод решава да „накаже”
непознато за него лице, като му нанесе побой. Липсата на задръжки у обв.Й. се отчита от съда като съществено отегчаващо вината
обстоятелство. Единствено проявеното разкаяние и заявеното в ДП, че след
инцидента е отишъл в дома на пострадалия в с.К. и се е извинил на пострадалия,
заявил е и желание да възстанови всички направени от него разходи във връзка с
лечение на увреждането, мотивира съда да определи административното наказание в
размер на минималния от 1 000 лв. (хиляда лева), приемайки, че
подобен размер е адекватен на извършеното и достатъчен за реализиране на
превенцията спрямо обвиняемия.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разноските, като предвид постановеното решение постанови обвиняемата да
заплати сумата 201.02 лв. за вещо лице от ДП – в полза на ОДМВР гр.Т.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: