Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 19.09.2019 г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1123/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.И.Н. ***, представляван по пълномощие от адв. С.Л. от ВТАК, против Наказателно постановление № 0000007 от 28.05.2019 г. на Кмета на община Велико Търново, с което за нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 4, буква "б" от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново и на основание чл. 16 от с.н. му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призвана, не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от процесуалния й представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 0000259 от 01.04.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, съвместен екип от служители на Община Велико Търново и ОД на МВР Велико Търново, констатирали извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 4, буква "б" от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново, изразяващо се в това, че на посочената в акта дата - 01.04.2019 г. около 15:10 часа, разхождал кучето си порода Кокер Шпаньол, цвят кафяв, на име "Арчи", в алеята на парк "Марно поле" в гр. Велико Търново.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения, които обаче не са конкретизирани.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 16
от Наредбата, налагайки на
жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 100.00 лева.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели, които лично и непосредствено са възприели признаците на
нарушението, се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените
в хода на проверката констатации. От тях става ясно, че жалбоподателят е
разхождал кучето си в парк "Марно поле", въпреки означенията, че това
е забранено. Кучето е разхождано както по алеята, така и по зелените площи, а
стопанинът му дори го е изчаквал да си свърши физиологичните нужди.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или поне не такива, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи с малки и несъществени изключения необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Доколкото от показанията на свидетелите е видно, че кучето е разхождано както по алеята, така и по зелените площи, съдът счита, че не са допуснати нарушения при описание на нарушението в АУАН и НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Действително в АУАН не се посочени ЕГН и адрес на свидетеля, изискване на разпоредбата на чл. 42, ал. 7 от ЗАНН, но това нарушение съдът намира за несъществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило на правото на защита санкционираното лице. Самоличността на свидетеля беше установена по един безспорен начин в проведеното по делото съдебно заседание.
Точния адрес на жалбоподателя е посочен както в АУАН, така и НП, поради което оплакването в тази насока е неоснователно.
Допуснато е нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, но същото не е от категорията на съществените нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП. Действително, цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правния извод, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на визираното по-горе нарушение. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 4, буква "б" от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново, която за целите на ал. 1 - "чрез установяването на контрол върху популацията на безстопанствените и домашни кучета, да се гарантира безопасността на градската среда", въвежда забрана за разхождането на кучета-компаньони на територията на градски паркове и градини, между който и парк "Марно поле". По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил тази забрана, поради което и правилно е ангажирана отговорността му.
Наложеното за нарушението наказание е в минималния предвиден от Наредбата размер, което се явява най-благоприятно за субекта на нарушението.
В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0000007 от 28.05.2019 г. на Кмета на община Велико Търново, с което на жалбоподателя И.И.Н., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 4, буква "б" от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново и на основание чл. 16 от с.н. е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: