Решение по дело №561/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник група отчет на ПТП и водачи на АНД и ИАД в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен срещу решение №257 от 16.05.2024г. постановено по АНД № 13/2024 г. по описа на PC - Плевен, частта, в която е отменено НП № 20-0938-003294/20.10.2023г. за наложените на М. Т. М. наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 104б,т.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП

В жалбата се посочва, че решението в обжалваната част е неправилно и противоречи на материалния закон, поради което моли да се отмени и да постанови друго, с което да се потвърдят наложените наказания.

Посочва се, че нарушенията на водача са безспорно доказани и наказанията му са правилно и законосъобразно определени.

Счита се, че не следва да се счита за порок на административно- наказателното производство факта, че полицейските служители, вписани в акта, не са присъствали при извършване на нарушенията.

Твърди се, че свидетелските показания и предоставения като доказателство по делото видеозапис, доказват авторството на нарушенията.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай па необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението

Посочва се, че неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева.

Навежда доводи, че в нормата на § 6, т 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието "Пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Твърди се, че водачът е причинил пътнотранспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, тъй като е нанесъл щети на надлежно индивидуализиран в АУАН и НП пътен знак, след което е напуснал местопроизшествието, вместо да остане на място за да бъдат установени щетите, поради което правилно е бил санкциониран на посоченото правно основание.

Посочва се, че нарушението по чл.104б от ЗДвП е правилно формулирано, като ясно е описано поднасянето на моторното превозно средство в ляво и дясно на платното за движение. Моли, предвид изложеното да се отмени решение №257/16.05.2024 г. постановено по АНД №13/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В съдебно заседание касаторът - началник група отчет на ПТП и водачи на АНД и ИАД в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - М. Т. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. В., който посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, тъй като твърдяното в АУАН и след това в НП нарушение на ЗДвП е неправилно и не се доказа по време на разглеждане на делото пред първа инстанция. Посочва,че нарушението е установено, според НП, след прегледани видеозаписи в кметството на с. Ралево и снети по сведения на възмутени граждани и от кмета на селото, като това не се е потвърдило по време на гледане на делото пред първа инстанция. Посочва, че възмутените граждани са разпитани пред съда и не са потвърдили нищо от това, което твърди АНО. Твърди, на предоставен запис от АНО, изгледан в съдебна зала не се установило абсолютно никакво нарушение, не се видял автомобил, който да прави дрифт – занасяне на ляво или на дясно. Посочва, че доверителят му е изложил становището си пред съда като е казал, че са били на сватба, тръгнал с автомобила, на завой поднесъл колата, тъй като имал пясък на пътя и се ударил. Твърди, че нищо от това, което е изложено в АУАН и НП не е доказано. Моли да се остави решението на първоинстанционния съд в сила, тъй като нарушението не е доказано по никакъв начин. Претендира направените разноски за настоящата инстанция, за което е представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

С посоченото решение в обжалваната част се отменя НП №23-0938-003294 от 20.10.2023 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМР - Плевен, с което на М. Т. М. за това, че на 05.07.2023 г. в 14:15 в Община Плевен, в с.Ралево, [улица]до номер 4 с посока на движение към улица Клисура управлява лек автомобил БМВ 330 ЦД с регистрационен номер [рег. номер] и като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в умишлено поднасяне на горепосоченото МПС в ляво и дясно по платното за движение започващо от [улица], движейки се с висока скорост, като пред № 4 на същата улица, губи контрол над управлението на автомобила и излиза в ляво по посоката си на движение, като се удря в предпазна ограда, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети по автомобила и оградата, собственост на кметството на село Ралево - нарушение на чл. 104б,, т. 2 от ЗДВП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева .

Настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано извършването на горепосочените две нарушения, тъй като от възпроизведен запис в съдебна зала, не се установява, че именно М. управлява автомобила и показанията на Г. и Д. не са достатъчни, за да се приеме, че са извършени нарушенията.

Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл.20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая са представени писмени обяснения на свидетели очевидци на нарушението – Н. В. Д., че на 05.07.2023 година е видяла процесното МПС да се управлява от М. с висока скорост и да извършва маневра дрифт в центъра на с. Ралево, като соченото в сведение на л. 28 по делото потвърждава и в съдебно заседание. В същата насока е и сведение на Т. П. П. , който посочва ,че моторното превозното средство е управлявано от лицето с висока скорост и се е ударило, което потвърждава и при разпита в съдебно заседание.

От писмените доказателства и свидетелски показания, приложен протокол за ПТП № 836337 от 09.07.2023 година безспорно се установява, че именно М. М. на 05.07.2023 година в 14.15 часа управлява БМВ 330 ЦД с рег № [рег. номер] в с.Ралево с несъобразена скорост и извършва непозволени маневри на пътя „дрифт“ като вследствие именно на несъобразената скорост и условията на видимост е претърпял претърпял ПТП, като се удря в ограда и соченото от първоинстанционния съд, че тези доказателства не са достатъчни съдът намира за неправилно, тъй като свидетелите са категорични относно видяното и го потвърждават, независимо, че на запис от камера не може да бъде различен водача.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето и са определени съответни санкции за тези две нарушения на ЗДвП и следва решението в обжалваната частта да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №257/16.05.2024 г. постановено по анд №13/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен като вместо него постановява:

Потвърждава НП №23-0938-003294 от 20.10.2023 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМР - Плевен, в частта , в която М. Т. М. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.