Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД
№ 76 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „С.Г“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат С.Е.от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260029/14.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1995/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0001142/25.09.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „С.Г” ЕООД, с
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се
становището, че забавеното изпълнение на задължението за изплащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение се дължи на непреодолима
сила, а именно на настъпилата криза с коронавирус, в резултат на която работодателят
е бил в невъзможност да изпълни задължението си. Като причина за допускане на
забавеното изплащане на дължимите суми се изтъква и настъпилата икономическа
криза в световен мащаб. Навежда и аргументи за „маловажност“ на нарушението по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се и и съдебни
разноски.
Ответната страна,
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, представя писмено становище, в което
се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. С последваща молба
от 26.03.2021г. обективира претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се
явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„С.Г” ЕООД, с ЕИК
*********, е със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона и се
представлява от управителя Г.М.Г..
При извършена проверка на
24.06.2020г. в офиса на дружеството-жалбоподател „С.Г” ЕООД и на 25.06.2020 г.
– по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен по спазване на
трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на „С.Г” ЕООД, било констатирано нарушение на
чл.228 ал.3 от КТ.
За резултатите от която бил съставен
Протокол №2017782 от 02.07.2020г., в който били обективирани констатираните
нарушения, между които и нарушение на чл.228 ал.3 от КТ изразяващо се в това,
че дружеството в качеството му на работодател не е изплатило на И.С.Р.дължимото
по чл.221 от КТ обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение.За предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения и вредните последици от тях със същият протокол,
на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ, на дружеството са
дадени предписания, между които и предписание да бъде
изплатено на И.Р.дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение
по чл.221 от КТ,съобразно разпоредбата на чл.228 ал.3 от КТ със срок на
изпълнение 10.08.2020год./ т.6 от протокола/. Протоколът бил връчен на
02.07.2020г. на управителя на дружеството.
На 11.08.2020г.
била извършена последваща проверка на дружеството, при която било проверено и
изпълнението на предписанията дадени с Протокол №2017782. Било констатирано,
че даденото на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ предписание, съставляващо т.6
от Протокол №2017782, а
именно- бъде изплатено на И.Р.дължимото при прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетение по чл.221 от КТ,съобразно разпоредбата на чл.228
ал.3 от КТ със срок на изпълнение 10.08.2020год , не било изпълнено.
За направените констатации бил съставен Протокол №2022716 от 26.08.2020г.,
който бил връчен на управителя.
На
26.08.2020г., на основание
чл.402 ал.1 т.2 от КТ, били взети писмени обяснения от управителя, в
които представляващият дружеството не оспорва констатираното неизпълнение на
предписанието в неговата цялост, а посочва причините за това.
На 26.08.2020г. бил съставен АУАН № 27-0001142 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, в
присъствието на управителя.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя, както и че разполагат
с необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съдебният състав
приел също, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило даденото му с Протокол
№ 2017782 от 02.07.2020г. задължително предписание, чрез бездействието си е
осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. В тази
насока районният съд констатирал, че даденото на търговеца предписание не е
било оспорено по съответния административен ред и е влязло в законна сила, като
от тази позиция доводите на жалбоподателя за наличие на финансови затруднения
се явяват неотносими към предмета на спора, свеждащ се до изясняване на въпроса
дали е налице описаното в НП неизпълнение на дадено предписание. Простъпката
предходната инстанция счела също, че простъпката не разкрива белезите на
„маловажно“ нарушение, поради което потвърдила оспорения пред нея
правораздавателен акт.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилни и съответни на закона са
изводите на районния съд относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение. Налице е дадено задължително предписание, което не е
било изпълнено изцяло в срок по отношение на лицето Илко Райковски. Същото не е
било оспорено и е влязло в законна сила. От тази гледна точка, твърденията на
касатора за причините, по които не е изплатил дължимото на работника обезщетение
са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото изследването
на този въпрос попада в предмета на административното производство по
оспорването на предписанията, от която възможност касаторът не се е възползвал.
Следва да се посочи също, че задължителните предписания по Протокол № 2017782
от 02.07.2020г. са били
връчени на управителя на дружеството на 02.07.2020г., като е бил даден срок за
изпълнени до 10.08.2020г. Към тази дата, както и към настоящия момент, страната
се намира в обявена извънредна епидемична обстановка, поради разпространението
на Covid-19, като обявеното с Решение на Народното събрание извънредно
положение е отменено. Дори да се приеме, че нарушението във връзка с липса на
плащане на дължимо обезщетение по чл.221 от КТ при прекратяване на трудово
правоотношение съгласно чл. 228 ал.3 от КТ на служителя е осъществено по време
на извънредно положение, с § 4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, разпоредба на чл. 128, т. 2 от КТ не е била
изменена и е продължила действието си.
Съответни на
доказателствата по делото са доводите на въззивния съд, въз основа на които е
обоснован извод за липса на основания за приложение на привилегирования състав
на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010г. „Маловажните“ нарушения, установени
по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не
е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно
наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В случая нарушението
по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите
– правото да получат възнаграждение за положения от тях труд и обезщетения при
прекратяване на трудовите правоотношения, нарушаването на което пряко
рефлектира в правната им сфера. Касае се за обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение, изплатено със закъснение повече от няколко месеца,
което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили
неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от
възможността да се ползва от обезщетението. Това обстоятелство категорично
изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на
задължение като маловажно такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ, до
какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и предходният съдебен
състав.
В обобщение на
изложеното, касационният състав намира, че при служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не се установи основание за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция,
съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК,
във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр. 5 от 17.01.06 г. / в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен
следва да бъде присъдена сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на „С.Г“
ЕООД, ***.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2600029/14.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1995/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „С.Г“ ЕООД, *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не полежи на обжалване. Влязло в сила на
05.04.2021 г.