№ 230
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900726 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Б. Н.”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, ул.”Дунав” №5, представлявано от Я. П. Н., чрез
пълномощници адв.Х. М. и адв.Е. Х., твърди, че на 18.12.2019 г. между страните (ищецът
като изпълнител, а ответникът – като възложител) са сключени шест на брой договори за
доставка на хранителни продукти за нуждите на детски градини, детски ясли и социален
патронаж на територията на Община Стамболийски по обособени позиции – хлебни
изделия; млечни продукти; месни продукти и риба; пакетирани продукти и варива; плодове
и зеленчуци в прясно състояние; и консервирани плодове и зеленчуци. Договорите са
сключени първоначално за срок 2 години, а с допълнителни споразумения от 12.11.2021 г.
срокът им е удължен до сключване на нов договор за обществена поръчка със същия
предмет. Твърди се, че по силата на договорите ищецът е извършвал доставки за нуждите на
десет обекта на територията на общината, посочени в исковата молба. Твърди се също така,
че по силата на неформално съглашение ищецът е доставял и нехранителни стоки на
ответника, описани в уточняваща молба от 20.02.2023 г. Твърди се, че ответникът е забавял
разплащанията, включително след изпратени нарочни покани от ищеца. За извършените от
ищеца доставки същият е издавал фактури, надлежно осчетоводени от ответната страна. В
договора е уговорено, че възложителят заплаща извършените доставки ежемесечно до 30-то
число на месеца, следващ извършване на доставките, като срокът за плащане не трябва да
надвишава определения в чл.303а ТЗ. Доколкото възложителят е публичен изпълнител, по
отношение процесните договори е приложима разпоредбата на чл.303а, ал.2, изр.І ТЗ,
1
според която задължението следва да бъде платено в срок от 30 дни след издаване на всяка
фактура. В табличен вид в исковата молба са посочени всички фактури, в това число
неплатени и такива, по които е извършено плащане след срока, като се претендира, че
неплатените доставки са на обща стойност 489 135 лв., а мораторното обезщетение от 30-ия
ден след издаване на всяка фактура до 24.11.2022 г. е в размер 132 971,28 лв. В уточняваща
молба от 20.02.2023 г. се твърди, че част от паричните задължения са погасени от ответника
чрез плащане на 23, 29 и 30.12.2022 г. – след подаване на исковата молба, като е платена
сума в общ размер 310 819,24 лв. След така извършените плащания ответникът дължи на
ищеца сумата 133 196,83 лв. – неплатена цена за доставени хранителни стоки; сумата 126
730,95 лв. – законна лихва за забава в плащането на цената за доставени хранителни стоки;
сумата 36 732,91 лв. – неплатена цена за доставени нехранителни стоки; и сумата 5 464,78
лв. – законна лихва за забава в плащането на цената за доставени нехранителни стоки.
Ответникът Община Стамболийски, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, ул.“Георги Сава раковски“ №29, представлявана от кмета Г.
М. (по настоящем от кмета П. Н.), е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
предявените искове. Оспорва се по размер претенцията за неплатена цена на хранителни и
нехранителни стоки. Искът за мораторно обезщетение се оспорва по основание. Възразява
се, че доколкото не са съставяни документи, удостоверяващи приемането на стоките, както
изисква чл.3.1 от всеки договор, не може да се установи точната дата на доставките. Изтъква
се, че според чл.3.2 от всеки договор срокът за плащане е 20 дни от датата на подписване на
документ, удостоверяващ приемането на стоката, и от издаване на фактурата, поради което,
за да тече срок за забава, е необходимо кумулативно да са съставени документ,
удостоверяващ приемане на стоката, и фактура, а в случая липсва първото условие и
падежът не е настъпил. Оспорва се да е приложима нормата на чл.303а, ал.2, изречение
първо ТЗ. Възразява се още, че не се дължат разноски на ищеца пропорционално на
извършеното плащане от ответника, тъй като плащането е извършено преди получаване от
ответника на препис от исковата молба.
В допълнителната искова молба се посочва, че по няколко от процесните фактури,
посочени по номер и дата, е извършено плащане преди завеждане на делото, но същите
погрешно са посочени като неплатени в исковата молба. По възражението на ответника за
неиздаден документ по чл.3.1 от договорите, се посочва, че издадените от ищеца фактури
съставляват такъв документ, като посочената във фактурите дата на данъчно събитие е
датата на доставката на стоките. Изтъква се също така, че за всяка доставка са съставяни
стокови разписки, които се намират у ответника. Поддържа се, че е приложима нормата на
чл.303а, ал.2, изр.І ТЗ по отношение срока за плащане, която е императивна и дерогира
клаузата на чл.3.1 от договорите. В допълнителната искова молба се твърди още, че в
периода от 28.02.2023 г. до 30.03.2023 г. ответникът е извършил плащания по процесните
фактури в общ размер 126 993,30 лв., с които са погасени вземанията по фактури, подробно
посочени от ищеца. Формулиран е петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 10 873,05 лв. – неплатена цена за доставени хранителни стоки по шестте договора,
2
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата 126
730,95 лв. – обезщетение за забава в плащането на цената на доставени хранителни стоки за
периода от падежа на всяка фактура до 24.11.2022 г.; сумата 32 063,39 лв. – неплатена цена
за доставени нехранителни стоки, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане; както и сумата 5 464,78 лв. – обезщетение за забава в плащането на
цената на доставени нехранителни стоки за периода от падежа на всяка фактура до
24.11.2022 г. Претендират се деловодни разноски.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът отново оспорва по размер
исковете за неплатена цена. Оспорва да са съставяни стокови разписки, които да се намират
при възложителя. Поддържа възраженията си по отношение исковете за мораторно
обезщетение във връзка с това, че не е настъпил падежът според уговореното в договорите.
Оспорва договорите да противоречат на нормата на чл.303а, ал.2 ТЗ. Претендират се
деловодни разноски.
В последното проведено по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение
на исковите претенции по размер, след което същите се считат предявени, както следва: за
сумата 6 595,01 лв. – неплатена цена за доставени хранителни стоки по шестте договора,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата
146 983,65 лв. – обезщетение за забава в плащането на цената на доставени хранителни
стоки за периода от падежа на всяка фактура до 24.11.2022 г.; сумата 9 938,28 лв. –
неплатена цена за доставени нехранителни стоки, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане; както и сумата 8 837,39 лв. – обезщетение за
забава в плащането на цената на доставени нехранителни стоки за периода от падежа на
всяка фактура до 24.11.2022 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 18.12.2019 г. между ответната община като възложител и
ищцовото дружество като изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки са
сключени шест на брой договори за доставка на хранителни продукти, имащи за предмет и
основно задължение на изпълнителя „Периодични доставки на хранителни продукти за
нуждите на детските градини, детска ясла и домашен социален патронаж на територията на
Община Стамболийски“. Договорите са с идентично съдържание, като всеки от тях касае
различна обособена позиция на доставяните продукти, както следва: 1.) „доставка на хляб и
хлебни изделия“; 2.) „доставка на мляко, млечни продукти и яйца“; 3.) „доставка на месо,
месни продукти и риба“; 4.) „доставка на пакетирани продукти, варива и подправки“; 5.)
„доставка на плодове и зеленчуци в прясно състояние“; и 6.) „доставка на консервирани
зеленчуци и сушени плодове“. Уговорено е доставките да се извършват по заявка на
възложителя. Цените са по ценово предложение, съставляващо неразделна част от договора.
В чл.3.1 от договорите е уговорено, че възложителят заплаща извършените доставки
ежемесечно, до 30-то число на месеца, следващ този на доставките, като заплащането се
извършва на база документ, удостоверяващ приемането на стоката (протокол за доставка,
3
търговски документ или друг относим документ), подписан от оправомощени
представители на страните и съдържащ видовете, количеството, партидните номера на
доставените през съответния месец продукти, тяхната единична и обща цена, както и срещу
издадена фактура, съдържаща данни за доставката и всички законови реквизити. В
пояснение под линия към тази клауза в договорите е посочено, че срокът за плащане не
може да превишава определения в чл.303а ТЗ. В договорите се съдържа и друга клауза,
касаеща срока за плащане – чл.3.2, според която заплащането се извършва в срок от 20 дни
от датата на подписване на документ, удостоверяващ приемането на стоката и от издаване
на фактурата. В пояснение под линия към тази клауза отново е посочено, че срокът следва да
бъде съобразен с чл.303а ТЗ. В чл.5.5 е уговорено, че всяка доставка се удостоверява с
подписване в два екземпляра на двустранен документ, удостоверяващ приемането на
стоката от страните или техни упълномощени представители. В чл.12.2 е уговорена
неустойка за забава на възложителя досежно задължението за плащане на цената на
доставените стоки в размер 0,2% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от
5 % от размера на забавеното плащане.
Договорите са сключени за срок 2 години от датата на подписването им. Установява
се, че на 12.11.2021 г. са сключени допълнителни споразумения към тях, с които срокът на
действието им е удължен до сключване на нов договор за възлагане на обществена поръчка
със същия предмет след проведена обществена поръчка по ЗОП. Няма спор между страните,
че през процесния период от време договорите са били действащи, респективно, че не е
настъпило условието, с което е свързан крайният момент на действието им с
допълнителните споразумения от 12.11.2021 г.
Няма спор между страните по това, че ищецът е бил изправна страна по
гореописаното правоотношение, като е извършвал доставки за нуждите на десет обекта на
територията на общината, посочени в исковата молба. Според документа на л.162 това са:
ДГ Райна Княгиня, гр.Стамболийски; ДГ Звънче, гр.Стамболийски; ДГ Искра,
гр.Стамболийски; ДГ Слънце, гр.Стамболийски; ДГ Детски рай, с.Куртово конаре; ДГ
Пролет, с.Ново село; ДГ Изворче, с.Триводици; Детски ясли, гр.Стамболийски; ДГ Радост,
с.Йоаким Груево; и Социален патронаж – Стамболийски (Община Стамболийски).
Установява се, че в периода от м.януари 2019 г. до м.октомври 2022 г. ищцовото
дружество е издало множество фактури с получател ответната община и предмет продажба
на хранителни и нехранителни стоки. Фактурите са приложени по делото, същите съдържат
индивидуализиращи данни за страните по правоотношението, посочване вида на
продажбените стоки, количество и единична цена, съдържат подписи на представители на
страните като съставител и получател.
Ищецът признава и от приложените по делото доказателства (л.5743 – л.5762) се
установява, че след образуване на настоящото дело (исковата молба е подадена на
22.12.2022 г.) са извършени плащания от страна на ответника – възложител по горните
договори, в полза на ищцовото дружество. Така на 23.12.2022 г. ищецът е получил плащане
на сума в общ размер 28 192,25 лв., на 29.12.2022 г. му е заплатена сумата от общо
4
245 360,20 лв., а на 30.12.2022 г. ищецът е получил сумата от общо 37 266,79 лв. Като
основание за плащането са посочени конкретни фактури измежду тези, обхванати от
исковата претенция, или месечни периоди с указание на съответното учебно заведение. С
допълнителната искова молба се признава получаване и на сумата 126 993,30 лв. чрез
частични плащания, извършени в периода от 28.02.2023 г. до 30.03.2023 г.
Приети са основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От основното заключение се установява, че към датата на исковата молба общата стойност
на неплатените фактури за хранителни и нехранителни стоки е 480 385,68 лв. Съобразявайки
падежа за плащане, посочен от ищеца, а именно – 30 дни след издаване на всяка фактура,
вещото лице е констатирало, че съществуват фактури, издадени в периода от м.януари 2019
г. до м.юни 2022 г., които са заплатени, но не на падежа, а по-късно и преди датата на
исковата молба – най-късно на 24.11.2022 г. (таблица на л.5927-л.5961). Платените фактури
са за хранителни и нехранителни стоки и общото дължимо по тях обезщетение за забава от
датата на падежа на всяка фактура (най-ранен падеж 01.02.2019 г.) до заявената от ищеца
най-късна дата 24.11.2022 г. е 96 024,88 лв., от което по фактурите за хранителни стоки –
94 815,86 лв., и по фактурите за нехранителни стоки – 1 209,02 лв. Според заключението
всички фактури, предмет на настоящото производство, са осчетоводени и заприходени при
ответника, с изключение на девет на брой фактури, описани в таблица на л.5991, които са на
обща стойност 1 146,14 лв. Заприходяването на стоките в счетоводството на ответника е
ставало на датата на издаване на всяка от фактурите според уточненията на вещото лице от
съдебно заседание, а според същите пояснения счетоводното заприходяване означава, че
стоката е предадена. Нито една от страните не е предоставила на вещото лице стокови
разписки за предаването на стоката. След завеждане на исковата молба по неплатените до
този момент фактури са извършени плащания на 23, 29 и 30.12.2022 г., в периода от
08.03.2023 г. до 15.03.2023 г.; на 30.08.2023 г.; както и на 07 и 28.09.2023 г.
В допълнителното заключение са отчетени плащанията, извършени след изготвяне на
първоначалното такова – постъпили на 2.11.2023 г., на 11 и 13.03.2024 г., след които остава
неплатена цена за доставени стоки в общ размер 16 533,29 лв., от която по фактури за
нехранителни стоки, издадени в периода от м.юни 2020 г. до м.октомври 2022 г.,
включително, е дължима сумата 9 938,28 лв. – таблица на л.6052 до л.6055, а по фактури за
хранителни стоки, издадени в периода от м.февруари 2020 г. до м.юни 2022 г., включително,
е дължима сумата 6 595,01 лв. – таблица на л.6055 до л.6057. За неплатените фактури е
дължима законна лихва, която към претендирания от ищеца момент 24.11.2022 г. е в размер,
както следва: 52 167,79 лв. – по неплатените фактури за хранителни стоки, и 7 628,37 лв. –
по неплатените фактури за нехранителни стоки. Дължимото обезщетение за забава, в т.ч. по
неплатените и по платените преди датата на исковата молба фактури за хранителни стоки, се
равнява на сумата 146 983,65 лв., от която обезщетението за забава в плащането по
неплатените фактури се равнява на 52 167,79 лв., а това за периода от забавата до 24.11.2022
г. по фактурите, платени преди датата на исковата молба, е 94 815,86 лв. Дължимото
обезщетение за забава, в т.ч. по неплатените и по платените преди датата на исковата молба
5
фактури за нехранителни стоки, се равнява на сумата 8 837,39 лв. (7 628,37 лв. – по
неплатените фактури, и 1 209,02 лв. – по платените преди датата на исковата молба)
Относно установения между страните начин на заявяване и предаване на заявените
стоки са разпитани трима свидетели. От показанията на свидетеля Н. С. се установява, че в
деня на доставяне на заявена стока домакинът на съответното заведение (свидетелят
изброява поименно обектите, предмет на процесните договори) му е предоставял заявка за
необходимите продукти при следващо доставяне. Всеки понеделник и сряда свидетелят
доставял на детските градини това, което са заявили. Заедно със стоката свидетелят носел
две фактури и една стокова разписка. На място съдържанието им е било проверявано от
свидетеля и съответния домакин за съответствие с предаваната стока, след което домакинът
е подписвал фактурите и стоковата разписка, а свидетелят се е подписвал на стоковата
разписка. Една от фактурите, ведно със стоковата разписка, свидетелят е предавал на
домакина, а втората фактура – е връщал в счетоводството на дружеството, като е предавал и
заявката за следващата доставка. Установява се, че заедно с хранителните стоки са били
доставяни и нехранителни, отново по заявка – перилни и почистващи препарати, различни
материали и приспособления за бита. Начинът на заявяване и доставка на нехранителните
стоки е бил същият. За тях са били издавани отделни фактури. От показанията на свидетеля
Б. И., работила като главен счетоводител в ответната община до 02.02.2024 г., се установява,
че фактурите, издадени от „Б. Н.“ЕООД са били предавани в счетоводството от домакините
на детските заведения. В над 95 % от случаите фактурите, изходящи от същото дружество,
са били съпровождани от стокова или складова разписка. От показанията на свидетеля Н. Н.
– **** на детска градина „Искра“ при община Стамболийски, също се установява, че
фактурите на доставчиците, в т.ч. тези, издадени от ищеца, са били предавани ведно със
стокова разписка при доставката на стоките, съответно домакините са предавали фактурите
в счетоводния отдел на общината, а стоковите разписки са били съхранявани от ****ите до
един момент, в който са били изискани от общината. Изисканите стокови разписки са били
предадени в счетоводството на общината „на куп“, като са съставени и приемо-
предавателни протоколи за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по
несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за
търговска продажба. Законът не изисква определена форма за действителност на договора
по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде
фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая що се касае до доставките
на хранителни стоки между страните е сключен писмен договор (съдът намира, че се касае
до един договор, а съставянето на шест отделни документа е за техническа прегледност, тъй
като се касае до хранителни стоки по шест обособени позиции), който е рамков по своята
природа – уредени са общо правата и задълженията на страните, като е предвидено
доставките да се извършват по конкретно заявяване, в което да бъдат посочвани
6
конкретните стоки. Съответно от всички събрани по делото доказателства се установи, че за
всяка доставка е била издавана фактура. Приложените по делото фактури са редовни от
външна страна, съдържат изискуемите реквизити, така че да бъдат изведени основните
елементи на търговската продажба, а именно – продажна вещ и цена. Що се касае до
твърдените доставки на нехранителни стоки, за тях няма подписан договор, а са издавани
фактури по всяка заявка. В редица решения на ВКС по въпроса е прието, че фактурата може
да послужи като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. (в т.ч. Решение
№114/26.07.2013г. по т.д.№255/2012г., І т.о., Решение 252/03.01.2013г. по т.д.№1067/2011г.,
ІІ т.о. и мн.др.) В този смисъл съдът приема, че приложените по делото фактури доказват и
установяването на договорно правоотношение между страните по продажба на
нехранителни стоки.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
процесните фактури в своето болшинство са отразени в счетоводството на ответника и
стоките по тях са заприходени. Тези действия според трайно установената съдебна практика
(Решение №30/08.04.2011г. по т.д.№416/2010г., І т.о., Решение №109/07.09.2011г. по т.д.
№465/2010г., ІІ т.о. и др.) съставляват недвусмислено извънсъдебно признание относно
неизгодните за страната факти, отнасящи се до сключването на договора и поетите от
страните задължения, като с такава доказателствена стойност описаните действия се ползват
и относно изпълнението на задълженията на продавача да предаде стоките, предмет на
договора за продажба. Според вещото лице стоките са заприходявани на датата на издаване
на всяка фактура. Същевременно от показанията на свидетелите се установи, че фактурите
са предавани на домакините на съответните общински заведения в деня на издаването им и
са подписвани от тях в същия ден, като подписването на фактурите се е извършвало в деня
на предаване на стоките. Ето защо съдът намира, че от съвкупния анализ на всички събрани
по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че стоките, предмет на
договора за продажба, са били предавани на ответника – купувач в деня на издаване на всяка
фактура. Самите предавателни документи, които се твърди от ищеца да са били съставени,
не се представиха по делото, но това не разколебава горния извод, тъй като от свидетелите
на ответника се установи, че предавателни документи са били съставяни в деня на предаване
на стоките, съвпадащ с този на подписване на фактурите. За това съдът приема, че самите
двустранно подписани фактури, приложени по делото, установяват факта на изпълнение на
задълженията на продавача да предаде заявените стоки по вид и количество на купувача –
възложител по договора за обществена поръчка. Следва да се отбележи, че факта на
предаване на стоките не се оспорва от страна на ответника. Спор между страните е оформен
единствено по отношение момента на предаването им във връзка с претендираното
обезщетение за забава.
След като ищецът е доказал, че е сключен договор за продажба и стоките, предмет на
7
договора, са предадени на ответника, в тежест на последния е да докаже плащане на
договорената цена. От приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, се установява, че към датата на подаване на исковата молба по
процесните фактури – онези, за които ищецът твърди да няма плащане от ответника до този
момент, е дължима обща цена в размер 480 385,68 лв. След подаване на исковата молба са
извършени многократни плащания от страна на ответната община по сметка на ищеца, в
резултат на които остатъчното задължение по неплатените към датата на исковата молба
фактури е на стойност 9 938,28 лв. – за нехранителните стоки, и 6 595,01 лв. – за
хранителните. Последното се установява от допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което също не е оспорено от страните. Следователно главните искове, които
след неколкократното им изменение по размер от страна на ищеца в крайна сметка са
сведени до горните суми, се явяват доказани и основателни и следва да бъдат уважени, като
в полза на ищцовото дружество се присъдят горните суми.
По отношение акцесорните искове следва да се отбележи, че ищецът претендира
обезщетение за забава в плащането по онези издадени от него фактури, стойността на които
му е била заплатена от ответника преди датата на исковата молба, но след падежа.
Претендира още обезщетение за забава по реда на чл.86, ал.1 ГПК за периода от падежа до
24.11.2022 г. по останалите фактурите, останали незаплатени до края на производството,
като по тези висящи вземания се претендира и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното им погасяване.
Във връзка с акцесорната претенция ответникът възразява, че не е изпаднал в забава в
сочения от ищеца момент. Падежът не е настъпил според тази страна, тъй като не е издаден
документ, удостоверяващ приемане на стоката по всяка доставка. Съдът намира, че това
възражение е неоснователно. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл.3.1 от
договора е уговорен срок за плащане до 30-то число на месеца, следващ този на доставките.
Така например доставките, извършени през месец февруари, следва да бъдат заплатени до
30-ти март на съответната година. По-нататък е уговорен и по-кратък 20-дневен срок, който
тече от датата на подписване на документ, удостоверяващ приемането на стоката и от
издаване на фактурата. В чл.303а, ал.2, изречение първо ТЗ е предвиден трети срок за
изпълнение на парично задължение, когато длъжникът е публичен възложител, какъвто е
настоящият ответник, и той е не повече от 30 дни. Разпоредбата е императивна и дерогира
клаузите на договора, които й противоречат, освен ако не е налице изключение по смисъла
на изречение второ. В настоящата хипотеза не е налице такова изключение и спор между
страните в тази връзка не е формиран. Ето защо съдът намира, че приложение относно срока
за плащане следва да намери разпоредбата на закона (която между другото е фиксирана и
под линия в процесните договори), като се приеме, че срокът за плащане на цената на
доставените стоки е 30 дни. За началния момент на срока по аналогия с нормата на чл.303а,
ал.2 ТЗ и по аргумент от чл.327 ТЗ (купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
8
стоката) за такъв следва да се приеме денят на получаване на стоките по всяка една от
процесните доставки. Както се каза по-горе, този ден съвпада с деня на издаване на
фактурите от ищеца, в каквато насока са събраните по делото доказателства. По изложените
съображения съдът споделя тезата на ищеца относно началния момент на забавата на
ответника да плати уговорената цена, като намира, че същата е настъпила след изтичане на
30-дневен срок от издаване на всяка фактура. Независимо, че в договора началният момент
на срока за плащане е обвързан от подписване на документ, удостоверяващ приемането на
стоката, съдът намира, че действителната обща воля на страните при сключването му е била
срокът за плащане да започне да тече от момента, в който стоката е предадена и приета, а
съставянето на документ е предвидено като форма за доказване на приемането, но не и като
юридически факт, служещ за настъпване на падежа. Такъв факт е предаването и приемането
на стоката, което по делото се установи, че е ставало в деня на издаване и подписване на
представените от ищцовата страна фактури. Ето защо съдът не споделя възраженията на
ответната страна за това, че длъжникът не е изпаднал в забава, тъй като приемо-
предавателни документи няма. Още повече, че по делото се установи, че такива всъщност са
били съставяни, но само в един екземпляр за ответника, съответно са били съхранявани при
****ите на детските заведения, след което са предадени в счетоводството на общината по
време на висящността на процеса, но така и не бяха представени по делото. По аргумент от
нормата на чл.165, ал.1 ГПК съдът намира, че съставянето на такива документи може да
бъде доказвано с гласни доказателства, тъй като се установи, че същите не могат да бъдат
представени не по вина на ищцовата страна. А от гласните доказателства се установи, че
всяка фактура е била съпроводена с приемо-предавателен документ, поради което пречки за
плащане на уговорената цена не са съществували за купувача и от гл.точка клаузата на
чл.3.2 от процесния договор.
В хода на процеса от страна на ответника е направено още едно възражение във
връзка с акцесорната претенция – възразява се, че в договора е уговорена неустойка за
забава, ограничаваща размера на отговорността, а претенцията е по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД,
като се претендира законна лихва за забава, надвишаваща по размер уговорената неустойка.
По това възражение съдът намира следното: на първо място, възражението не е
своевременно въведено в процеса – нито в отговора на исковата молба, нито в този на
допълнителната искова молба се съдържа подобна обструкция. Това възражение не е
включено в предмета на делото и не са събирани доказателства относно това какъв би бил
размерът на неустойката в сравнение с претендираното законоустановено обезщетение. На
следващо място, по въпроса следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако
страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично
задължение, е отговорено по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с решение на ВКС по т.д.
№450/2011 г., І т.о. В това решение е указано, че уговорената в договора неустойка за забава
принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер.
В този смисъл са изложени съображения и в Решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№
1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. Единствено е
9
недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, така и договорната
мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се
дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за
неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази
хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи. В
аспекта на изложеното и доколкото не се установява в полза на ищеца да е присъдена
неустойка, нито пък да е претендирана такава в друг процес, следва да се приеме, че искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД е допустим, а по размер същият се установява от приетата по делото
счетоводна експертиза. В полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в
плащането на цената по онези фактури за хранителни и нехранителни стоки, които са били
заплатени след падежа и преди датата 24.11.2022 г., което се установи да е в общ размер
96 024,88 лв. Следва да се присъди и обезщетение за забава в плащането на цената по
неплатените към момента фактури, както следва – 52 167,79 лв. – по фактурите за
хранителни стоки, и 7 628,37 лв. – по фактурите за нехранителни стоки. Следва да се
присъди и законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на
неплатените фактури.
В обобщение, след изменението им, допуснато в последното по делото съдебно
заседание, исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да
се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски за:
държавна такса в общ размер 25 829,26 лв. (с исковата молба е внесена сумата 24 884,26 лв.,
а сумата 945 лв. е внесена допълнително при увеличението на исковете по чл.86 ЗЗД) и за
възнаграждение за вещо лице в общ размер 1 400 лв. Отделно от това се претендира
възнаграждение за адвокат в размер 49 800 лв. с ДДС, уговорено в договор за правна защита
и съдействие, сключен с адв.Х. М. и платено изцяло по банков път на 21.12.2022 г.
Ответникът възразява за прекомерност на това възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед на
даденото тълкуване в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е
обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№109.07./2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне
на отговорността за разноски, като следва при възражение от насрещната страна и при
преценка относно размера на адвокатското възнаграждение да съобрази конкретно от една
страна това дали делото се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна
обемът на извършените действия, проведените с участието на пълномощника заседания и с
оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение,
което насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В аспекта на изложеното,
съдът констатира, че делото не се отличава с правна сложност – единственото възражение
на ответника касае акцесорната претенция, не се оспорва изпълнението на договора от
10
страна на продавача, предаването на стоките и дължимостта на уговорената цена. Спори се
само по това издаван ли е приемо-предавателен документ и дали падежът е настъпил
предвид непредставянето на такъв по делото. От фактическа страна – освен това, че се касае
до множество фактурирани доставки, предмет на доказване са единствено процедурата по
извършване на доставките и по тяхното документиране. Проведени са шест съдебни
заседания, в две от които не са извършвани процесуални действия. Приети са две
заключения на съдебна експертиза (имащи за предмет изчисляване размера на дълга
предвид извършените плащания и изчисляване на законна лихва за забава) и са разпитани
трима свидетели по въпроса за предаването на стоките. С оглед така очертаната фактическа
и правна сложност на делото и като съобрази положените от пълномощника действия по
защита на възложения интерес, като съобрази и пълния първоначално заявен материален
интерес, въпреки неколкократното изменение на исковите претенции, но по аргумент за
обратното от нормата на чл.78, ал.2 ГПК (тъй като изменението е провокирано не от
изначална неоснователност на претенциите, а поради отпадане на интереса с оглед
извършеното плащане в хода на процеса), съдът намира, че адвокатско възнаграждение в
размер 20 000 лв. съответства на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, поради което разходът следва
да бъде редуциран до сумата 24 000 лв с ДДС. Така общият размер на заплатените от ищеца
такси и разноски по производството се равнява на сумата 51 229,26 лв., която следва да бъде
присъдена изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Стамболийски, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, ул.“Георги Сава Раковски“ №29, представлявана от кмета П.
Н., да заплати на “Б. Н.”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, ул.”Дунав” №5, представлявано от Я. П. Н., сумата 6 595,01
лв. (шест хиляди петстотин деветдесет и пет лева и 01 ст.), ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателното плащане, представляваща
неплатена цена по шест на брой договори от 18.12.2019 г. за периодични доставки на
хранителни продукти за нуждите на детските градини, детска ясла и домашен социален
патронаж на територията на Община Стамболийски, по които са издадени в периода от
м.февруари 2020 г. до м.юни 2022 г., включително, и останали незаплатени фактури за
хранителни стоки, подробно описани в таблица на л.6055 до л.6057 по делото; сумата 52
167,79 лв. (петдесет и две хиляди сто шестдесет и седем лева и 79 ст.) – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от падежа по всяка фактура
(30 дни след издаването) до 24.11.2022 г.; да му заплати сумата 9 938,28 лв. (девет хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и 28 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 22.12.2022 г., до окончателното плащане, представляваща неплатена цена по
неформален договор за продажба на нехранителни стоки, във връзка с който са издадени в
периода от м.юни 2020 г. до м.октомври 2022 г., включително, и останали незаплатени
11
фактури за нехранителни стоки, подробно описани в таблица на л.6052 до л.6055 по делото;
да му заплати сумата 7 628,37 лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 37 ст.) –
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от падежа по
всяка фактура (30 дни след издаването) до 24.11.2022 г.; както и да му заплати сумата 96
024,88 лв. (деветдесет и шест хиляди двадесет и четири лева и 88 ст.), представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената по фактурите за хранителни и нехранителни
стоки, издадени в периода от м.януари 2019 г. до м.юни 2022 г., описани в таблица на л.5927
до л.5961 по делото, в размер на законната лихва за периода от падежа по всяка фактура (30
дни след издаването) до датата на плащането им преди 24.11.2022 г.; както и да му заплати
сумата 51 229,26 лв. (петдесет и една хиляди двеста двадесет и девет лева и 26 ст.) –
деловодни такси и разноски за производството по т.д.№726/2022 г. по описа на ОС Пловдив,
ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12