РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1453/13.7.2021г.

 

гр. Пловдив, 13 юли 2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора В. В., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1377 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “ГРАНД 7” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.С.Н., чрез адвокат Г.П., против Решение № 407 от 13.04.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 606 по описа на същия съд за 2021 год., потвърждаващо Наказателно постановление № 550525-F557749 от 09.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 17 357,94 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение и издаденото НП да бъдат отменени. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и в тази връзка се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 550525-F557749 от 09.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на “ГРАНД 7” ЕООД, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 17 357,94 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.  

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F557749 от 07.07.2020 год., съставен от С.М.С., на длъжност старши инспектор по приходите при ТП на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка на “ГРАНД 7” ЕООД, е установено, че за периода 06.03.2020 г. – 31.03.2020 г.  дружеството е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96 ал. 2 от ЗДДС в размер на 104 147,61 лв. Този оборот е формиран от извършени облагаеми доставки на недвижими имоти, а именно за продажбата на апартамент № 4 с идентификатор 51500.503.40.1.5 и за продажбата на апартамент № 6 с идентификатор 51500.503.40.1.8, и двата от новострояща се сграда в ПИ 51500.503.40, находяща се в гр. Несебър, ж.к. „Черно море 1“ № 44, продадени ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, които доставки са извършени за данъчен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в ТД на НАП гр. Пловдив до 13.03.2020 г. Същото е подадено на 31.03.2020. г. с вх. № ДДС.0000-0070356/31.03.2020 г. За извършеното нарушение е съставен АУАН. Лицето е регистрирано по ЗДДС считано от 13.04.2020 г. – датата на връчване на Акт за регистрация № 130422001405534/13.04.2020 г.

Част от оборота, в размер на 51 381,61 лв., е формиран от облагаема доставка на недвижим имот - апартамент № 6 с идентификатор 51500.503.40.1.8 от новострояща се сграда в ПИ 51500.503.40, находяща се в гр. Несебър, ж.к. „Черно море 1“ № 44, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж с получател Ж.К.П., за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. № 1140 на Агенцията по вписванията от 06.03.2020 г., като имотът е реализиран срещу продажна цена в размер на 26 271 евро /51 381,61 лв./, от които по банков път на 06.03.2020 г. са платени 35 156,55 лв. и на 09.03.2020 г. – 8 271,90 лв.

Съгласно чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие по посочената доставка е настъпило на 06.03.2020 г. с прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот и на същата датата ДДС е станал изискуем в съответствие с чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС.

Останалият оборот, който е в размер на 52 766 лв. е от извършена облагаема доставка на недвижим имот - апартамент № 4 с идентификатор 51500.503.40.1.5 от новострояща се сграда в ПИ 51500.503.40 с адрес: гр. Несебър, ж. к. „Черно море 1“ № 44, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж с получател С.Г.Х., за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. № 1285 на Агенцията по вписванията от 12.03.2020 г., като имотът е реализиран срещу продажна цена в размер на 52 766 лв., от които по банков път на 13.03.2020 г. са платени 32 766 лв.

Съгласно чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие по посочената доставка е настъпило на 12.03.2020 г. с прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот и на същата датата ДДС е станал изискуем в съответствие с чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС.

За „Грунд 7" ЕООД са били налице основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, според който, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В конкретния случай „Грунд 7"ЕООД е достигнало облагаем оборот за регистрация над 50 000 лв., а именно оборот в размер на 51 381,61 лв. през м. 03.2020 г., с доставката по нотариален акт вх. № 1140 на Агенцията по вписванията от 06.03.2020 г. към Ж.К.П. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 13.03.2020 г.

Съгласно чл. 102 ал. 4 от ЗДДС, в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.

За периода от 06.03.2020 г. до 31.03.2020 г. дружеството дължи ДДС за извършените облагаеми доставки на недвижими имоти общо на стойност 104 147,61 лв., описани по-горе, включително и върху доставката, с която се достига облагаемия оборот по нотариален акт 1140 на Службата по вписванията от 06.03.2020 г.

Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, начисляването на дължимия ДДС е следвало да се извърши, като дружеството издаде данъчен документ - фактура по чл. 113, ал. 1 в срока по чл. 113, ал. 3 от ЗДДС /5-дни от изискуемостта на данъка/, респективно /предвид факта, че получателите са данъчнозадължени физически лица и издаването на фактура не е задължително съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, на основание чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 от ППЗДДС,  състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период. За целите на начисляването издадените данъчни документи - фактура или отчет по чл. 119 от ЗДДС, е следвало да намерят отражение в дневника за продажбите и в справката-декларация за данъчен период м.03.2020 г., които е следвало да се подадат в ТД на НАП Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2020 г. включително. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Нарушението е извършено на 15.04.2020 г., в гр. Пловдив, и е установено на 13.04.2020 г. с представяне на документи с опис вх. № 6718*1/07.04.2020 г. в хода на проверка за регистрация по ДДС, вследствие на което е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 130422001405534/13.04.2020 г., присъединен с протокол № 1573275/19.06.2020 г. към ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р-16001320003491-020-001/12.06.2020 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 550525-F557749 от 09.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

7. За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановления, районният съд от правна страна е приел, че обективно е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените  правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Разрешаването на конкретния административноправен спор, налага да се съобрази следното:

Според разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС – “ Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.”.

Въпросният нормативен текст очевидно очертава следния фактически състав, при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50 000 лв. за период от време - 12 последователни месеца преди текущия месец, през който да е достигнат този оборот, или за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като съдържанието на понятието “независима икономическа дейност” пък, каза се е определено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС – “Облагаемият оборот” е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.”.  “Облагаема доставка” пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е “.... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.”

11. Тези разпоредби, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че през месец март 2020 г. дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. в хипотезата на изречение второ на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в резултат на извършваната от същото независима икономическа дейност – Строителство и покупко–продажба на недвижими имоти и следователно за него са били налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Това е така, тъй като през данъчен период месец март 2020 г. „Грунд 7" ЕООД е реализирало приход от продажба на недвижим имот по нотариален акт вх. № 1140 на Агенцията по вписванията от 06.03.2020 г. в размер на 51 381,61 лв. който представлява облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Следователно съгласно изискванията на изречение второ от посочения законов текст (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС), дружеството е следвало в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като това е следвало да стане до 13.03.2020 г.

Както вече бе казано по-горе, лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 13.04.2020 г. – датата на връчване на Акт за регистрация № 130422001405534/13.04.2020 г.

12. При това положение, с оглед описаната в т. 6 от настоящото решение фактическа обстановка, която няма да бъде преповтаряна, изцяло законосъобразна се явява преценката на административнонаказващият орган за осъществен от проверяваното лице състав на административно нарушение по чл. 180, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Според цитираните разпоредби на закона регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., като същата е приложима и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.

По делото не се твърди и не се установява дружеството да е начислило дължимия ДДС включително и към настоящия момент, което от своя страна изключва приложението на чл. 180, ал. 3 и ал. 4 от закона, както правилно е преценил и административнонаказващия орган.

Изложеното до тук налага извода, че в производството по издаване на разглежданото наказателно постановление правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорността на „ГРУНД 7“ ЕООД.

13. Действително следва да се констатира, че в процесното НП е посочена дата на установяване на нарушението предхождаща неговото извършване. Това обстоятелство обаче, при правилно установена датата на извършване на нарушението и съставен АУАН в тримесечен срок от тази дата, според настоящия съдебен състав не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не възпрепятства изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не ограничава правото на защита на наказаното лице.

Ето защо възраженията на касационния жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Национална агенция за приходите се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., чийто размер е определен от настоящия съдебен състав при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Ето защо и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 407 от 13.04.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав, постановено по АНД № 606 по описа за 2021 год. на същия съд

ОСЪЖДА “ГРАНД 7” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.С.Н., да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                   2.