Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр.Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 195 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба на Б.З.И. ***, чрез процесуалния му представител, против решение №
263/10.03.2022 г., постановено по АНД № 2682/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-1085-003016/30.11.2021 г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на основание
чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушения по чл.6, т.1, съответно
чл.103 от същия закон, на касатора са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 20 лева, съответно „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В касационната жалба като
касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска се
отмяната на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началник група „Отчет на пътнотранспортните
произшествия, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност“
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила въззивното
решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че във въззивното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на
обжалвания съдебен акт съгласно указанията по т.1 от Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на ВАС. Сочи, че не бил конституиран наказващият орган, а учреждението,
към което той се числи – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Счита, че
решението на районния съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за
разглеждането му от друг състав на същия съд.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.
Според
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК изрично сочи, че
предмет на служебна касационна проверка е и допустимостта на обжалваното
решение.
Разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН определя
кои са страните, които следва да бъдат призовани от районния съд при
разглеждане на делото по оспорване или протестиране на актовете по този закон. Предходната редакция на този текст (обн. в ДВ,
бр. 92 от 1969 г., доп. ДВ, бр. 10 от 2011 г.) предвиждаше, че във въззивното
производство се призовава и „ … учреждението
или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или
електронния фиш“. В действащата понастоящем редакция, след нейното
изменение с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., разпоредбата
гласи, че в производството пред районния съд се призовава „ … наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“. Според
последната разпоредба този акт е електронният фиш, който, съгласно легалната
дефиниция по § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
С т.1 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС беше прието, че надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3
от ЗАНН е наказващият орган.
Предходното законодателно разрешение във въззивното производство да се
призовава учреждението или организацията, е запазено само за случаите на
оспорен акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН, т.е. когато актът (електронен фиш) представлява
електронно изявление и поради това няма конкретен автор.
Направеното
с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. изменение на чл.61, ал.1 от ЗАНН засяга процесуална норма, поради което, след влизането му в сила, има
незабавно действие върху висящите процесуални правоотношения. Съгласно чл.34 от
Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с
преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия
нормативен акт, или се урежда тяхното
прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които
са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В ПЗР на
ЗИДЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) обаче
липсва обща норма, която да указва, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства се довършват по досегашния ред. Разпоредбата на § 45 от
ПЗР на ЗИДЗАНН предвижда единствено, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от
съда, пред който са образувани, т.е. тя касае единствено запазване на
подсъдността на вече образуваните съдебни производства, но не и реда, по който
те се разглеждат.
В
случая съдебното производство пред въззивния съд е образувано по подадена чрез
наказващия орган жалба с рег.№ 108500-27304/14.12.2021 г. на ОД на МВР – Русе.
С разпореждане от 23.12.2021 г., т.е. от същата дата, на която влизат в сила
измененията в ЗАНН, делото е насрочено в открито съдебно заседание на
04.02.2022 г. Видно от списъка на лицата за призоваване и изпратената призовка
за това съдебно заседание, вместо да бъде призован наказващият орган – началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, районният съд е призовал учреждението
– сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Това е отразено и в протокола от
проведеното на тази дата съдебно заседание, в който, като ответник по
въззивната жалба, е посочен сектор „ПП“ ОД МВР Русе.
Както
се приема и в мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, провеждането
на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим
съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните
последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от
една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу
административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а
ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да
е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т.е. в тази
хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да
защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на
основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл.221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния
съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и
последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. Така следва
да се процедира и в настоящия случай по отношение на делото, касаещо т.2 от НП,
доколкото районният съд е конституирал ненадлежна страна – сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе вместо надлежната такава – наказващият орган,
издал НП, в лицето на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Русе.
По
отношение на въззивното решение, в частта, с която санкционният акт е потвърден
и в частта по т.1, с която, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.6, т.1 от същия
закон, на касатора е наложена глоба в размер на 20 лева, е налице и друго,
самостоятелно основание за неговата недопустимост. Във въззивна жалба изрично е
посочено, че наказателното постановление се обжалва само в частта, с която, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от същия закон, на
касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, т.е. само в частта по
т.2 от НП. В мотивите на въззивния съдебен акт правилно е записано, че НП се
обжалва само в частта по т.2 от същото – по отношение на наложените административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца. В диспозитива на решението на районния съд обаче е налице
произнасяне чрез потвърждаване на наказателното постановление и в частта по т.1
от санкционния акт – по отношение на наложената на касатора, основание чл.185
от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Както се
сочи в мотивите към т.2 от цитираното тълкувателно постановление, въззивното
решение ще е недопустимо и когато е постановено при липсата или при ненадлежно
упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда. В този случай разпоредбата
на чл.221, ал.3 от АПК също се явява приложима и оправомощава касационната
инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това. Поради
изначалната липса на въззивна жалба срещу НП в частта му по т.1 решението на
въззивната инстанция в тази част също следва да бъде обезсилено, но делото не
следва да бъде връщано, а производството по него следва да бъде прекратено.
При
новото разглеждане на делото, съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, районният съд следва
да призове за участие в производството надлежната въззиваема страна, в лицето
на наказващия орган - началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се
произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото
касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.3, пр.първо и пр.второ вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 263/10.03.2022 г.,
постановено по АНД № 2682/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото в
частта по т.2 от наказателно постановление № 21-1085-003016/30.11.2021 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с която
на Б.З.И., с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение по чл.103 от същия закон, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по т.1 от наказателно постановление №
21-1085-003016/30.11.2021 г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, с която на Б.З.И., с ЕГН **********, на основание чл.185
от ЗДвП, за нарушение по чл.6, т.1 от същия закон, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: