№ 1131
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110150852 по описа за 2021 година
Ищецът З.А.Б.“ЕАД е предявил срещу ответника „Д.З.” АД осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 100лв. – частичен иск
от иск в размер на 850,86лв. заплатено регресно вземане по щета 030018/459/501130, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 28.10.2018 г. ПТП в *** е изплатил
сумата от 6264,38лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а. „Пежо 208“, с ***, застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка„М.“, модел
„**“, с рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че ответникът е
заплатил сумата от 5482,53лв., с което обосновава правният си интерес от предявяване на
иск за остатъка от платеното. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.З.“АД дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че е налице валидно сключен застраховка Гражданска отговорност за лек
автомобил марка„М.“, модел „**“, с рег. № ***, както и извършеното от ищцовото
дружество плащане на претендираната сума. Искът е оспорен по размер, като се твърди, че с
изплатената сума е погасено изцяло задължението към ищцовото дружество. Претендира
разноски.
Допуснато е изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата
1
от 846,17лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
Установява се от приетото като писмено доказателство удостоверение от
„С.Ф.А-“АД, че процесният автомобил Пежо 208 е бил в период на удължена гаранция зо
27.05.2019г.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС Пежо 208. рег.№ *** към датата на ПТП, възлиза на
6259,70 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 6274,70 лв. Вещото лице
посочва, че ако се приеме, че МПС Пежо 208. рег.№ ***, към датата на настъпване на ПТГ1
е бил в производствена гаранция и има разширена клауза по застрахователната полица за
застраховка Каско, то същият е следвало да бъде отремонтиран в официалния за марката и
модела сервиз по издадено възлагателно писмо. Отразено е в експертизата, че от техническа
гледна точка и при представените по делото документи, щетите, нанесени при ПТП на
процесното МПС Пежо 208, рег.№ ***. се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието, настъпило на 28.10.2018 г. От допълнителната САТЕ се
установява, че размерът на щетите от процесното ПТП възлиза на сумата от 5221,01лв по
средни пазарни цени, а с включени ликвидационни разноски в размер на 5236,01лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
причинената вреда – по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. В случая,
доколкото автомобилът е бил в период на удължена гаранция, което се установява от
приетото по делото писмо от „С.Ф.А-“ АД той е следвало да бъде отремонтиран в
официален сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде възприета от съда
при определяне на дължимата от ответника сума. Съдът като взе предвид заплатената от
ответното дружество сума, изчисли че остатъкът възлиза на 846,17лв., което прави
предявения иск основателен до пълния му размер.
2
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
Ищецът претендира сумата от 710лв. – разноски по делото – 300лв. депозит САТЕ, 50
лв. – държавна такса, 360 лв.адвокатско възнаграждение, които му се дължат изцяло.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на З.А.Б.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
846,17 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на „Пежо”, модел „208“, с ***,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2018 г. в гр. София,
заедно със законната лихва от 31.08.2021г. до погасяване на задължението и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 710лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3