№ 15887
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110104773 по описа за 2025 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422
от ГПК кумулативно съединени установителни искове, както следва:
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 266,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 882,41 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 26.04.2024г.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,32 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 49,20
лв. за периода 15.06.2021г. – 26.04.2024г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 49А,
ет. 1, ап. 1, тъй като ответникът /в качеството си на наемател/ се явява потребител на
топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. З. М., чрез адв. С.
Д., с който ответникът оспорва исковете. Твърди, че до него не е отправяна покана за
заплащане на главните задължения. Счита, че в случая разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е
неприложима, следователно длъжникът не е изпаднал в забава за заплащане на процесните
вземания. Изрично заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия и нейното
количество, поради което моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представена по делото заявление-декларация е видно, че ответника Б. З. М. е
заявил откриване на партида на негово име по отношение на имот с адрес: гр. София, ул.
„Гео Милев“ № 49А, ет. 1, ап. 1. По този начин между страните е възникнало облигационно
правоотношение, респ. отв. притежава качеството потребител по отношение на
топлоснабдения имот за процесния период.
Като безспорно между страните е изведено, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.04.2021г. – 31.05.2023г.
възлизаща на сумата от 1882,41 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия е била осъществявана от "Далсия Елвеко" ЕООД и същата възлиза на сумата от
49,20 лева за периода 01.04.2021г. – 30.04.2023г., че размерите на лихвите за забава по
претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба
суми.
Основателността на иска за лихва в/у главница за ТЕ предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
2
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2022 г., съответно на 2023 г./ е изтекъл в случая на
14.06.2022 г., съответно на 14.06.2023 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
представените общи фактури от 31.07.2022г. и 31.07.2023 г. да са били възникнали.
Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията
между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което
възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването
му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в
забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което
обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 266,85 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок в
ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция за лихва в размер 11,32 лв. се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед изхода на делото на процесуалния
представител на ищеца адв. С. Й. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
3
исковото производство в минимален размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба МРАВ или
400 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА с оглед изхода на делото на процесуалния
представител следва да се присъди съответна на отхв. част адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, опредлеено в минимален размер на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба МРАВ. Предявена в заповедното производство претенция: 2209,78 лв. Отхвърлена
част: 278,17 лв. Част за която не е предявено възражение: 1931,61 лв. или дължима е сумата
от 25,18 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Б. З. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Гео Милев“ № 49А, ет. 1, ап. 1, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2024г. по ч.гр.д. №
29643/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 266,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 882,41 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 26.04.2024г., като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,32 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 49,20
лв. за периода 15.06.2021г. – 26.04.2024г., като неоснователен;
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. С. Й. Д. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 165,
ет. 2, на осн. чл. 38 ЗА сумата от 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ в
исковото производство.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
4
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. Михаел Любомиров Любомиров с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-партер, на осн. чл. 38 ЗА сумата от 25,18 лв. за предоставена
безплатна правна помощ в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД - „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5