РЕШЕНИЕ
№ 3665
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330101357 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. Н. Н., ЕГН **********, против „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ********* (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с
която са предявени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД, вр. с
чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 995.36 лева, представляваща вземане
по клаузи за неустойка, което вземане произтича от предсрочно прекратени договори за
мобилни услуги и договори за лизинг на устройства за абонатен номер ****.
В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на предоставяните от ответното
дружество услуги, с абонатен номер ****, по силата на възникналите между страните
правоотношения, както следва: договор за мобилни услуги от 17.10.2019 г. за предпочетен
номер +**** и избран абонаментен план „Тотал +“, при месечен абонамент от 12.99 лева, с
период на действие 17.10.2019 г. – 17.10.2021 г.; договор за лизинг от 17.10.2019 г.,
сключен във връзка с договор за мобилни услуги от дата 17.10.2019 г., като по силата на
договора за лизинг ищцата получила устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black,
при месечна вноска от 18.99 лева, за срок 23 месеца; договор за мобилни услуги от
29.11.2019 г. за предпочетен номер +**** и избран абонаментен план ,Любимец“, при
месечен абонамент от 3.99 лева, с период на действие 29.11.2019 г. – 29.11.2021 г.;
допълнително споразумение от 19.10.2020 г. към договор за мобилни услуги, по силата на
което е избран абонаментен план „Тотал+“, с месечни абонамент за номер +**** в размер на
18.99 лева, с период на действие от 19.10.2020 г. – 19.10.2022 г., към което ищцата получила
на лизинг устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 1 64GB Dual Black, при месечна вноска от 20.59
лева, за срок 23 месеца; допълнително споразумение от 04.06.2020 г. към договор за
мобилни услуги, по силата на което е избран абонаментен план „Тотал +“, с месечният
абонамент за номер +**** в размер на 44.99 лева, с период на действие от 04.06.2020 г. –
04.06.2022 г., към което ищцата получила на лизинг устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra
1
128GB Grey, при месечна вноска от 71.99 лева, за срок 23 месеца; договор за мобилни
услуги от 17.03.2021 г. за предпочетен номер +**** и избран абонаментен план „Тотал +“,
при месечен абонамент от 13.99 лева, с период на действие от 17.03.2021 г. – 17.03.2023 г.;
договор за мобилни услуги за номер +****, както и договор за лизинг, по силата на който
ищцата получила устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand.
Твърди се, че по горепосочените договори и допълнителни споразумения било
уговорено задължение за заплащане на неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода на договора, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаменти.
Ищцата твърди, че всичките й договорите били предсрочно прекратени от ответното
дружество, поради неплатени в срок задължения.
След справка в офис на ответното дружество и след депозирана от нея молба,
получила фактура с включена в нея сума в общ размер на 995.36 лева – дължима неустойка
поради предсрочно прекратяване на договори за услуги, начислена за периода 10.08.2021 г. –
09.09.2021 г., със срок на плащане – 25.09.2021 г.
Сочи, че вземането за неустойка в общ размер на 995.36 лева включва сумата в
размер на 477.01 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори
за услуги, както следва: 50 лева за номер +****; 94.74 лева за номер +****; 90.99 лева за
номер +****; 40.37 лева за номер +****; 149.39 лева за номер +****; 51.52 лева за номер
+****, както и сумата в размер на 518.35 лева, представляваща неустойка за закупени
устройства на лизинг, както следва: 71.47 лева за устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand;
114.93 лева за устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Black; 6.68 лева за устройство
SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Black и 325.27 лева за устройство SAMSUNG Galaxy S20
Ultra 128GB Grey.
Счита, че не дължи начислените й от ответника суми за неустойка, тъй като същите
били прекомерни, а освен това и клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка били
противоречащи на добрите нрави и неравноправни.
Изтъква, че договорът с мобилния оператор е сключен при предварително
определени условия. Твърди, че не е имала възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор. Сочи, че
видно от самия договор и приложенията, същите са бланкови и не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ищцата не е имала възможност да влияе
върху съдържанието им. Счита, че в случая не е налице индивидуално договаряне на
клаузите от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка. Позовава
се на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
На следващо място сочи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Наред с това счита, че клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка по
процесните правоотношения, противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост, създават условия за неоснователно
обогатяване, излизат извън обезпечителната и обезщетителна функции и не държат сметка
за реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването.
Предвид изложеното, моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), със становище за
2
неоснователност на предявените искове.
Твърди, че ищцата имала качеството потребител на услуги, предоставяни от
ответното дружество, като титуляр по следните сключени договори за мобилни услуги и
договори за лизинг: договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2021 г. за номер
+****, с месечен абонамент – 13,99 лева, ведно с договор за лизинг на мобилно устройство
SANSUNG Galaxy S21 256GB White, с месечна лизингова вноска – 80,99 лева;
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
19.10.2020 г. за номер +****, с месечен абонамент – 18,99 лева, ведно с договор за лизинг
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Black, с месечна лизингова вноска
– 20,59 лева; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 04.06.2020 г. за номер +****, месечен абонамент – 44,99 лева, ведно с договор
за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey, с месечна
лизингова вноска – 71,99 лева; договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2020 г. за
мобилен номер +****, с месечен абонамент – 27,99 лева, ведно с договор за лизинг на
мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand, с месечна лизингова вноска – 6,59 лева;
договор за мобилни услуги № ********* от 29.11.2019 г. за мобилен номер +****, с
месечен абонамент – 3,99 лева; договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2019 г. за
мобилен номер +****, с месечен абонамент – 12,99 лева, ведно с договор за лизинг на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black, с месечна лизингова вноска –
18,99 лева.
Ответникът сочи, че в качеството си на страна по договорите, предоставяща мобилни
услуги, е осигурявал достъп до същите, като срещу изпълнение на това свое задължение
ежемесечно били издавани фактури, съобразно потреблението и избраните абонаментни
планове.
Твърди, че на 03.09.2021 г. горепосочените договори за мобилни услуги и договори за
лизинг са прекратени от страна на ответното дружество преди изтичане на съответните
срокове по тях, поради липса на постъпили плащания от страна на ищеца по вече издадени
фактури.
Сочи, че крайният срок на договорите е различен, като размерът на начислената
неустойка, макар и определен в размер на месечните абонаментни такси до края на срока на
договора, представлява стойност от максимум три месечни абонаментни такси по всеки
договор и счита, че това не я превръща в прекомерна или накърняваща добрите нрави.
В резултат на предсрочното прекратяване, на потребителя била начислена неустойка
на основание чл. 9 /чл. 11 в параграф „Условия“, в зависимост от съответния договор за
мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, фигурираща във всички изброени договори, в
случай на прекратяване на услугите, предоставяни на потребителя от дружеството, преди
изтичане на срока по договора по вина или инициатИ. на потребителя, последният дължи
неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи, според условията на плана, месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
Поради предсрочното прекратяване на договорите за лизинг била начислена
неустойка, която е част от разликата между стандартната цена на мобилното устройство и
преференциалната цена, уговорена между страните при сключване на договорите за лизинг.
Сочи, че общият размер на всички начислени неустойки по процесните договори за
мобилни услуги и договори за лизинг е отразен във Фактура № ********** от 10.09.2021 г.,
с краен срок за плащане – 25.09.2021 г.
Твърди, че непогасените задължения възлизат на сумата от общо 995.36 лева, от
която: сумата 477.01 лева, представляваща сбор от неустойките по договор за мобилни
услуги № ********* от 29.11.2019 г. за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 50
лева); договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2020 г. за мобилен номер +****
3
(неустойка в размер на 94.74 лева); допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.10.2020 г. за номер +**** (неустойка в
размер на 90.99 лева); договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2019 г. за мобилен
номер +**** (месечен абонамент в размер на 40.37 лева); допълнителни споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 04.06.2020 г. за номер +****
(неустойка в размер на 149.39 лева); договор за мобилни услуги с № ********* от 17.03.2021
г. за номер +**** (неустойка в размер на 51.52 лева) и сумата 518.35 лева, представляваща
сбор от неустойките по договор за лизинг № ********* от 24.01.2020 г. на мобилно
устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 71.47
лева); договор за лизинг № ********* от 19.10.2020 г. на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А31 64GB Dual Black за номер +**** (неустойка в размер на 114.93 лева); договор за
лизинг № ********* от 17.10.2019 г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB
Dual Black за мобилен номер +**** (неустойка в размер на 6.68 лева); договор за лизинг №
********* от 04.06.2020 г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey
за номер +**** (неустойка в размер на 325,27 лева).
Твърди, че прекратяването на договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг е
настъпило поради виновно неизпълнение от страна на потребителя. Това довело до
начисляване на уговорените между страните неустойки по абонатния номер на ищцата,
която била наясно с условията по договорите още при тяхното сключване, като с
подписването им се обвързала с всички последици от тяхното изпълнение и следвало да
носи отговорност в случай на неизпълнение на договорните ангажименти, каквото по своята
същност представлявало неплащането на дължимите суми по издаваните месечни фактури.
Сочи, че ищцата не е изпълнила изцяло задълженията си до края на посочените в
договорите срокове, поради което на основание чл. 9 от същите договори дължи заплащане
на неустойките, начислени в резултат от предсрочното им прекратяване. Излага подробни
съображения по отношение на начислените неустойки. Сочи, че в настоящия случай са
реализирани две от функциите на неустойката, а именно да обезщети изправната страна от
неизпълнение на задължението на длъжника и в същия момент да го санкционира за това, че
не е спазил договорните си задължения, както ги е поел с подписването на договора. Твърди,
че неустойката е начислена, както е уговорено между страните и се явява парично
обезщетение в полза на ответното дружество за това, че ищецът, неизпълнявайки своето
задължение, е допринесъл за това да не се спазят уговорените срокове, а дружеството е
предоставяло непрекъснат и необезпокояван достъп до мрежата си за ползване на
предоставяните от него услуги. Поради изложеното счита, че начислената неустойка е
дължима от ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, в случай че се претендира в по-
висок от минималния размер. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Предявеният от ищеца срещу ответника, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 143 и ч 146 ЗЗП, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата, посочена в исковата молба за начислени неустойки, поради предсрочно
прекратени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на устройства, е допустим,
поради наличие на правен интерес.
За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на
защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга
възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският
4
спор с ответника, възникнал от договори за мобилни услуги и договори за услуги. Правният
интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника
правоотношение по договорите, е налице, тъй като е налице спор между страните по този
въпрос - ищецът твърди, че не дължи общият размер на неустойките, посочени в издадена от
ответника фактура за процесния период и той не разполага с друг вид защита на правата си -
от него не може да се иска да плати сумата за неустойки, начислена му с фактурата, след
което да иска от ответника възстановяване на надвнесена сума.
Предявеният отрицателен установителен иск предпоставя, че ответникът следва да
докаже пълно и главно основанието на вземането си – валидни договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумение към тях и договори за лизинг, сключени съобразно
изискванията на ЗЗП и ЗЗД и при спазване правата и интересите на потребителя; наличие на
основание за предсрочно прекратяване на договорите, едностранно от ответника; уговорена
в договорите неустойка, както и нейния размер, а ищецът следва да докаже възраженията си
срещу неговото съществуване.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните са били налице
правоотношения във връзка със сключени между тях договор за мобилни услуги от
17.10.2019 г., договор за лизинг от 17.10.2019 г., договор за мобилни услуги от 29.11.2019
г., договор за мобилни услуги от 24.01.2020 г. за мобилен номер +****, договор за лизинг
за мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand, допълнително споразумение от
04.06.2020 г., договор за лизинг от 04.06.2020 г., допълнително споразумение от
19.10.2020 г., договор за лизинг от 19.10.2020 г., договор за мобилни услуги от 17.03.2021
г., договор за лизинг от 17.03.2021 г., които са прекратени предсрочно, едностранно от
ответното дружество, поради което на ищцата й е начислена неустойка в общ размер на
995.36 лева./ виж Определение по чл. 140 ГПК № 8917/18.08.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на услугите на ответното
дружество, с абонатен номер ****, както и, че е начислена сума в общ размер на 995.36
лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги,
обективирана в издадена фактура № **********/10.09.2021 г. за периода от 10.08.2021 г. –
09.09.2021 г., /л.14/.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото – договори /л.36-122/, а
именно: Договор за мобилни услуги от 17.10.2019 г., Договор за лизинг от 17.10.2019 г.,
Договор за мобилни услуги от 29.11.2019 г., Договор за мобилни услуги от 24.01.2020 г. за
мобилен номер +****, Договор за лизинг за мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand,
Допълнително споразумение от 04.06.2020 г., Договор за лизинг от 04.06.2020 г.,
Допълнително споразумение от 19.10.2020 г., Договор за лизинг от 19.10.2020 г., Договор за
мобилни услуги от 17.03.2021 г., Договор за лизинг от 17.03.2021 г., се установява, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства
/писмо на л. 13/, се установява, че всички процесни договори са прекратени предсрочно от
ответното дружество, поради неплатени в срок задължения от ищеца, поради което и на
ищцата са начислени неустойки в общ размер на 995.36 лева, от които - сумата 477.01 лева
са неустойки за услуги и сумата от 518.35 лева – неустойки за устройства, предоставени на
преференциална цена.
5
Основният, спорен по делото, въпрос е - дали са били налице предпоставките за
начисляване на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, както и
неустойки за устройствата, предоставени на преференциална цена.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатИ. на потребителя, са
уредени от страните в Договорите за мобилни услуги.
Във всички процесни Договори за мобилни услуги, страните са уговорили, че в
случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради
неизпълнение на задълженията му, последният дължи: а) неустойка в размер на
стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора
до изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; и б) такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция, която се извлича от
възможността неустойката да бъде единствено намалена.
В договорите, страните са уговорили неустойка по правоотношението в размер на
оставащите до края на срока на договорите месечни абонаменти. Неустойката всъщност е
равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи
сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението
се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и
също, въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-малко неизпълнението,
толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати. Поради това, съдът
намира, че клаузата за уговорената неустойка е неравноправна, с която се задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Нищожността на клаузите за неустойки се преценява към момента на сключването на
договорите и постигнатото споразумение с Комисия за защита на потребителите не влияе на
преценката. Без значение е и обстоятелството, че ответното дружество е начислило
неустойки в трикратни размери на абонаментите по отделните договори.
Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката в процесните Договори за
мобилни услуги, изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за
неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави са налице още
при уговарянето, следва изводът, че не са налице валидно неустоечни съглашения и
6
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношенията
изобщо не са породили правно действие.
Наред с горното, в договорите е уговорено, че във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно
актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяване на договора. Клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било
конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при
предсрочното прекратяване.
Поради това, съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, а
именно ценовата листа на оператора, върху параметрите на която влияние има само той и
по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП).
Освен това, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя,
относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или последния
месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на пълния размер
на направената отстъпка.
Поради това, съдът намира, че и тази клауза е неравноправна, с която се задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Ето защо процесната сума не е дължима на ответното дружество и предявената
претенция следва да бъде уважена.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 100 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното възражение от ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:
Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (действаща към датата на сключване на ДПЗС), е в размер на 300 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес, същият е малко над предвидения минимален
размер и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по делото.
Ето защо, съдът намира, че претендираните разноски, следва да се присъдят в пълен
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. ****7 НЕ ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 995.36
лева (деветстотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) - представляваща общ
размер на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, с абонатен номер
****, начислени в издадена фактура № **********/10.09.2021 г., за периода от 10.08.2021 г.
– 09.09.2021 г.,
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование„Теленор България”
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****,
сумата от 460 лева (четиристотин и шестдесет лева) - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
8