РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 315
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.Н.И.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М. С. ***, против Решение № 545 от
15.07.2020 г., постановено по АНД № 654/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2097433, издаден от ОД на МВР –
Русе, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 28130 от 17.08.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано районният
съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по
чл. 182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на
електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните
структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение
при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в
правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че
няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на
извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. От друга страна в случая липсата на дата на издаване на
фиша не се явява пречка за установяване спазено ли е изискването ЕФ да бъде
издаден в едногодишен срок от извършване на нарушението. Видно от представената
по въззивното дело справка от ОД на МВР - Русе ЕФ е издаден на 01.06.2018 г.
(л. 12, гръб от въззивното дело), а нарушението е извършено на 07.12.2017 г.,
т.е. спазен е срокът.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна,
радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата,
час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните
доказателства по делото (л. л. 15 и 16 от въззивното дело).
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство (л. 13 от въззивното дело), като съгласно чл.189, ал. 15
от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. От това писмено доказателство е
видно също така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 100
км/ч, при ограничение 50 км/ч, а наказуемата скорост е 97 км/ч, като е
приспаднат 3 % толеранс.
Неправилно касаторът приравнява като
тип превозно средство „ремарке“ и „полуремарке“, на база на което навежда довод
за липса на осъществено нарушение, доколкото не било установено реалното МПС.
Автомобилът, който е засечен да се движи с превишена скорост, е от вида
популярно обозначавани като „полуремарке“, а не „ремарке“. Полуремаркето,
делифинирано като техническо приспособление за транспорт, принципно не може да
бъде обособено и ползвано като самостоятелно превозно средство, тъй като няма
характеристики, правещи го годно за самостоятелно движение. Конкретно, на база
на наличните доказателства, не може да се приеме, че е налице товарен автомобил
с отделно ремарке, като нарушението е отнесено само към второто пътно превозно
средство, без да е установен автомобилът и водачът му. Касае се до товарен
автомобил тип „полуремарке“, а не до състав от отделни превозни средства,
подлежащи на самостоятелна регистрация. Такива товарни автомобили /тип „полуремарке“/
притежават само един регистрационен номер - на така наречения влекач в предната част и на
полуремаркето - в задната част, като самото полуремарке не може да се движи
самостоятелно поради липса на способност независимо да поддържа равновесие.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под
съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Процесният автомобил е собственост на
„Миг лоджистик“ ЕООД, като наказаното лице е негов законен представител. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случая в законоустановения срок жалбоподателят,
в качеството му на законен представител на юридическото лице - собственик на
процесното МПС, не се е възползвал от правната възможност да представи
декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съобразно посочената норма, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
случая по делото липсват данни жалбоподателят да е посочил пред компетентните
органи различно лице, на което да е било предоставено управлението на този
автомобил към датата и часа на констатираното нарушение.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност
на казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР - Русе следва
да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер
на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
545 от 15.07.2020 г., постановено по АНД № 654/2020 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2097433, издаден от ОД на
МВР – Русе.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.