О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………..
14.07.2020
г. гр. П.В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 456 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
341 и следващите от НПК.
Образувано е по частна жалба от осъдения А.Ф.Н. ***, подадена срещу определение от 13.04.2020 година, постановено по нохд № 245/2018 г. по описа на Районен съд-град Кнежа.
С обжалваното определение Районният съд-гр. Кнежа, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил А.Ф.Н. да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ-гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за предоставената от адвокат Д.Т.Т. от АК-гр. П.правна помощ по нохд № 245/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Кнежа.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С присъда № 86 от 14.05.2019 г., постановена по нохд № 245/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Кнежа, подсъдимият А.Ф.Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с член 63, ал. 1, т. 3 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ НК е осъден на обществено порицание.
Присъдата е влязла в сила на 30.05.2019 г.
По време на досъдебното производство разследващият полицай е назначил на обвиняемия А.Ф.Н. служебен защитник – адвокат Д.Т.Т. от АК-гр. Плевен.
Адвокат Десислава Тодорова е защитавала А.Ф.Н. и по нохд № 245/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Кнежа.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, например Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г., ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
В разглеждания случай защитата е била задължителна, тъй като по време на разглеждане на делото подсъдимият А.Ф.Н. е бил непълнолетен – чл. 94, ал. 1, т. 1 НПК.
Оплакванията, че частният жалбоподател е ученик, че баща му е в затвора, а майка му получава социална помощ в минимален размер, са правно ирелевантни, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е императивна.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 13.04.2020 г., постановено по нохд № 245/2018 г. по описа на Районен съд-гр.
Кнежа.
Определението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.