Решение по дело №1062/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260025
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330101062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260025

гр. Пловдив 04.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.12.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 1062 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й.П.С., в качеството на м. и з. п. на детето Д.Е.М., ЕГН ********** ***, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените и търпими по настоящем от Д. М. неимуществени вреди  - физически, и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на претърпяното на 17.06.2018г. увреждане – ***, причинено при падане от съоръжение за игра на детска площадка, стопанисвана от Община Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 17.06.2018 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.06.2018 г., около 113.00 часа Й.С., заедно с малолетния си с. Д. М., посетили детска площадка, находяща се в междублоковото пространство на ***, където детето си играло с други деца. В един момент детето Д. се качило на първия кръг на намиращото се там съоръжение за игра катерушка  - кълбо, като с двете си ръце се държало за втория кръг, при което внезапно паднало от височина около 1.0- 1.5 метра. При падането си детето се облегнало на лявата си ръка на бетоновите плочи, с които била изпълнена настилката под катерушката, непосредствено след което започнало силно да плаче. Тъй като детето не се успокоявало дори и след прибирането си вкъщи майката и бащата го завели в спешния кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където да бъде прегледан. След няколко часов престой в 20.40 часа ме е извършена ренгенография, от която се установило, че при падането на Д. е причинена ***. В болницата на счупения крайник е поставена гипсова шина, като на родителите на детето е препоръчано да се явят на следващия ден отново, за да бъде напрaвена операция и поставяне на фиксиращи средства, които да обездвижват счупването. По време на престоя си в спешния сектор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД детето непрестанно плачело от болки, като при поставянето на гипсовата шина болките били толкова силни, че ищецът почти припаднал. На следващата сутрин – 18.06.2018 г. Д. бил хоспитализиран в болница Медлайн, където на 19.06.2018 г. му е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като в областта на счупването са поставени в киршнерови игли.

Твърди се, че по време на престоя си в болницата, а и след операцията детето било съпътствано от постоянни силни болки в областта на счупването, които не му давали покой, дори и нощем и наложили прием на обезболяващи медикаменти. На 21.06.2018 г. ищецът е изписан от болничното заведение за домашно лечение, като са дадени указания да се правят превръзка през 3 дни и сваляне на конците на 15 – я ден след операцията. Назначена му е АБ профилактика и противоболкова терапия.

В периода 21.06.2018 г. до 31.07.2018 г. дясната ръка на ищеца е била гипсирана и обездвижена. В резултат на това Д. не можел да играе с другите деца, не можел и да се обслужва самостоятелно, като през цялото време и двамата родители помагали на детето дори за извършване на най-елементарните дейности като хранене, обличане и тоалет. Всичко това било преживяно много тежко от малолетния ищец, който много страдал, че не е пълноценен и не може да играе с другите деца. В първите дни след инцидента детето се будело нощем, бълнувало, а когато се случвало да легне на върху счупената ръка се будел от болки и пищял. Дълго време след инцидента Д. изпитвал силни болки от травмата , не си доспивал, в резултат на което бил нервен и неспокоен. Детето се страхувало да излиза навън и избягвало контакти с други деца.

На 31.07.2018 г. Д. бил приет в болница Медлайн отново, къде в същия ден му е извършена нова операция – за премахване на поставените му киршнерови игли.Извършената интервенция била съпроводена с нови болки и неудобства. Ръката му била синя, а мускулите атрофирали. На 03.08.2018 г. Д. е изписан от болницата като е насочен за рехабилитация и физиотерапия. В периода 07.08.2018 г. до 14.08.2018 г. Д. отново е хоспитализиран в болница МБАЛ „Централ Хоспитал“ ООД, където е провел курс на рехабилитация и физиотерапия. Били проведени след това още 14 дни физиотерапия /20.08.2018 г. – 04.09.2018 г./ в амбулаторни условия, доколкото болките не отшумявали.

Освен физическите травми, инцидентът се отразил и на психическото здраве на ищеца – а именно *** шок. Изпитвал страх да излиза, да се среща с деца. Изпитвал страх от лекари и от всеки облечен в бяло, а при посещение в болница изпитвал панически страх и се дърпал.

Твърди се, че уврежданията на ищеца са настъпили в резултат от противоправното поведение на ответника/неговите служители, доколкото именно ответникът е стопанин на детската площадка на която е настъпил инцидента. Сочи се като противоправно поведение обстоятелството, че настилката под детските съоръжения не отговаря на нормативните изисквания, визирани в разпоредбата на чл.47 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г., а именно настилката е от бетонови блокчета, а не от ударопоглъщаща настилка, съгласно посочената разпоредба.

Горното поражда интерес у ищеца да търси обезщетение за претърпените болки и страдания. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по основание и размер. Оспорва се настъпването на инцидента, неговия механизъм, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и настъпилото увреждане. Твърди се, че не е налице противоправно поведение от страна на Община Пловдив или нейни служители, което да е довело до увреждането на ищеца. Не било налице неизпълнение на нормативно установени задължения.  Прави се възражение за съпричиняване, изразяващ се в неосъществен надзор от страна на майката на ищеца спрямо него. Оспорва се и размера на вредите, считат, че същия е завишен. Оспорва претенцията за лихва от датата на увреждането. Моли се искът да бъде отхвърлен.  Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД 

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на противоправно поведение на служителите на Община Пловдив, настъпили вреди, така както са описани в исковата молба, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Ответникът следва да установи съпричиняване на деянието от законния представител на ищеца, неосъществен надзор, така както е направено в отговора на исковата молба.

С Определение от 05.04.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че пространство на *** *** в гр. Пловдив се стопанисва от Община Пловдив.

От разпита на свидетеля Е.К.М. /протокол от о.с.з. от 29.06.2020 г. л.57/ се установява, че през лятото на 2018 г. синът му Д. М. бил на катерушка на площадка пред блока, намиращ се на ул. ***, представляваща метално кълбо, от която паднал. Настилката под катерушката била с бетонни плочи. Детето паднало от около 1 м. и се облегнало на лакътя си. След падането родителите му го завели вкъщи. Поставили лед на мястото където детето се ударило, то започнало да се подува и посинява. След това го завели в Спешния кабинет на „Пещерско шосе“. Там направили снимка и установили счупване на ***. Понеже от спешното им казали да дойдат след два дни, за да приемат детето, свидетелят и майката на детето го завели в болница „Медлайн клиник“, където го приели веднага и го оперирали. Операцията протекла с поставяне на две киршнерови игли. Детето престояло в болницата за 3 дни. След изписването детето се прибрало вкъщи. След 40 дни посетили отново болница за да се премахне гипса и за преминаване на контролен преглед. През целия този период детето имало затруднения да изпълнява обичайните си дейности, трудно се хранел, обличал, не играел с други деца. След премахване на гипса детето преминало през рехабилитация, защото мускулатурата била атрофирала, включително и упражнения в домашна обстановка. Възстановяването преминало за няколко месеца. До датата на завеждане а исковата молба детето все още не можело да си изпъва ръката. Към датата на разпита, детето било възстановено напълно. Детето изпитвало страх да държи по-тежки предмети. Възстановителния процес бил около 6 месеца.

Преценени по реда на чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви с останалите събрани писмени доказателства. Свидетелят дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.

Същото се установява и от приложената медицинска документация /л.11-23 и л.67-75/, както и от приетата и кредитирана от съда Съдебно-медицинска експертиза, какви травматични увреждания е получило детето Д. М. и през какво лечение е преминал.

С оглед изложеното по делото се установи, че в резултат от падане от катерушка, находяща се на детска площадка на ул. *** Д. М. е получил травматични увреждания, счупване на ***, което е влошило качеството му на живот.

Спорно по делото е дали това травматично увреждане е в причинно – следствена връзка с противоправно поведение на ответника Община Пловдив.

Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, на която се позовава ищецът е приета през 2009 г. Безспорно между страните е че площадката на ул. *** е изградена през 2008 г., което се установява от представените от ответника документи „Опис на всички площадки в Район Южен“ л.39.

                                Към момента на изграждане на детската площадка не е действала посочената по-горе наредба, в която в чл.47, ал.1 се поставя като изискване за настилка на детска площадка да се полага удароустойчива такава.

                        В пар.3 от ПЗР на посочената Наредба е предвидено, че стопаните на съществуващи площадки за игра са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 декември 2018 г.

До датата на инцидента – 17.06.2018 г. не е изтекъл предвидения в цитирания нормативен акт срок за полагане на удоропоглъщащи настилки.

Предвид което съдът приема, че не е налице противоправно поведение на ответника, визирано в разпоредбата на чл.47 от посочената по-горе Наредба.

Също така от приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че не е налице причинно-следствена връзка между травматичното увреждане на ищца и факта, че детската площадка е с бетонни плочи, а не с ударопоглъщаща настилка. Вещото лице установява, че същото нараняване е щяло да настъпи и при наличие на такава настилка, поради начина на падане.

Наред с изложеното съдът не споделя и доводът на ищеца, че не е спазено изискването на чл.42 от Наредбата за поставяне на парапет на детската катерушка, от която е паднал ищецът. Сама по себе си процесната катерушка представлява парапет /сфера, изградена от метални прегради/ и е предназначена за катерене, като нейните технически характеристики непредполагат поставянето на парапет и преграда по смисъла на чл.42 от Наредбата, още повече като се вземе предвид какво представлява парапет и преграда по смисъла на закона /виж приложение № 4 към чл.42, ал.3 от Наредбата./

Предвид всичко изложено съдът приема, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника /негови служители/ в причинно-следствена връзка с което да са настъпили процесните вреди за ищеца, като на това основание искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед пълнота съдът намира, че в случая отговорността за настъпилите вреди на малолетното лице стои изцяло в резултат от бездействието на неговите родители, които съгласно чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, следва да осъществяват непрекъснат надзор над малолетното си дете. Предвид ниската възраст на ищеца, който действа чрез своите законни представители, изключително в тежест и отговорност на родителите е да преценяват дали дадено съоръжение за игра е безопасно за тяхното дете и отговаря на неговата възрастова група. В случая, ако родителите бяха проявили необходимия надзор над детето, да съблюдават за неговата безопасност, инцидентът не би настъпил.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника.

 По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрсконсултско  възнаграждение, заявено още в отговора на исковата молба, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия, което ще се присъди изцяло, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. М., ЕГН ***, с адрес:***, действащ чрез своята м. и з. п. Й. П. С. срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените и търпими по настоящем от Д. М. неимуществени вреди  - физически, и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на претърпяното на 17.06.2018г. увреждане – ***, причинено при падане от съоръжение за игра на детска площадка, стопанисвана от Община Пловдив, находяща се между блоковото пространство на ул. *** и  ул. *** в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 17.06.2018 г. до окончателното плащане

            ОСЪЖДА Д. Е. М., ЕГН ***, с адрес:***, действащ чрез своята м. и з. п. Й. П. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ