Решение по дело №14869/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 996
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20191100514869
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                     РЕШЕНИЕ

 

   06.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА МАВРОВА  

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

                                                                                              2. РАЙНА МАРТИНОВА          

 

като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 14869 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №51800/02.07.2019 г., по описа на ЧСИ Н.М., подадена от длъжника Ю.Ц.П., чрез адв. С. М.(приложено пълномощно на л. 1321 от изпълнителното дело), срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2019 г., по изп. дело № 20118410402817, по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 при КЧСИ.

В жалбата са изложени твърдения, че на процесуалния представител на длъжника е връчено единствено съобщение за изготвяне на постановление за възлагане, но не и самият акт, което опорочавало изпълнителния процес и възпрепятствало възможността за защита при така извършената продан. Обстоятелството, че недвижимият имот, предмет на публичната продан, е възложен на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, според жалбоподателя е индиция, че вероятно публична продан с наддавателни предложения не е била проведена или че банката е поискала възлагане при липса на участие. Поддържа, че от връченото съобщение не ставало ясно дали са спазени правилата на чл. 492 – чл. 494 ГПК, поради което оспорва публичната продан да се е развила по реда, осигуряващ предлагането на най-висока цена. Счита, че цената, на която е възложен имота, е крайно символична с оглед актуалните пазарни условия. Изложени са доводи за неосъществена от заповедния съд проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит, за непогасените задължения по който е издадена заповед за изпълнение и е образувано изпълнителното производство. Моли обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено.

Взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е депозирал писмено възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна, тъй като не е налице някое от предвидените в чл. 435, ал. 3 ГПК основания за отмяна на постановлението за възлагане. Счита, че оплакването за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит е следва да бъдат релевирани пред СРС чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа, че твърденията за незаконосъобразни действия от негова страна при проведената публична продан са неоснователни, тъй като публичната продан е била надлежно разгласена, имотът е възложен на взискателя, който при устното наддаване е предложил най-висока цена – 132 020,50 лв., като е довнесена в срок дължимата продажна цена.

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2019 г., по изп. дело № 20118410402817, по описа на ЧСИ Н.М., по повод на проведена в периода 16.04.2018 г. – 16.05.2018 г. публична продан на недвижим имот Апартамент № 7, с идентификатор № 68134.4333.1181.1.7, находящ се в гр. София, Община Столична, район „Овча купел“, ж. к. „Овча купел – 1“, ул. „Обиколна“, квартал 104, в жилищен блок № ******, ведно със прилежащите му мазе №7 и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, недвижимият имот е възложен на взискателя по изпълнителното дело „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за сумата от 132 020,50 лв. От материалите по делото се установява, че апартаментът е собственост на Р.А.П.и Ю.Ц.П. – длъжници по изпълнителното дело.

Видно от съдържанието на приложения приемо-предавателен протокол от 17.05.2018г. (лист 1216), изготвен между регистратура на Софийски районен съд и ЧСИ Н. М., в рамките на срока на подаване на тайните наддавателни предложения по обявената публична продан, на 16.05.2018 г. са постъпили две наддавателни предложения.

Съгласно протокол за обявяване на наддавателни предложения от 17.05.2018 г. при отварянето им е установено, че наддавачът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предложил цена в размер на 119 205 лв., равна на началната цена, а наддавачът И.М.Й.- цена в размер на 120 100 лв. В присъствието на явилите се двама наддавачи, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е направило валидно устно наддавателно предложение в размер на 132 020,50 лв., и поради неотправено по-високо предложение, за купувач е обявена банката.

Предвид че спечелилият търга купувач се явява и взискател по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изготвил разпределение от 31.08.2018 г., според което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следва да получи от продажната цена сумата от    127 613,41 лв., а разликата над този размер до 132 020,50 лв., равняваща се на 4407,09 лв., представлява вземания за данъци към общината и такси към съдебния изпълнител, вносими от взискателя - купувач.

С влязло в сила решение от 11.12.2018 г., на СГС , ГО, I-ви въззивен брачен състав, по ч.гр. дело № 16407/2018 г., разпределението е изцяло потвърдено. Видно от платежно нареждане от 08.05.2019 г. (л. 1430) взискателят е внесъл полагащата се на Столична община и ЧСИ М.парични сума от общо 4407,09 лв., поради което на 18.06.2019 г. съдебният изпълнител е издал обжалваното постановление.

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, а и предвид нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника на две лимитативно посочени основания: поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или когато това имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Изрично в т. 8 от горепосоченото тълкувателно решение е разяснено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. При тези указания, съдебният контрол е ограничен до проверката относно спазването правилата за наддаване и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена.

Предвид така дадените задължителни указания с тълкувателното решение, неотносими към преценката за законосъобразност на издаденото постановление за възлагане са оплакванията на жалбоподателя за необосновано ниска начална цена, от която е започнала публичната продан, както и за неспазването на процедурата по чл. 494 ГПК, касаеща насрочването на нова публична продан. Твърдените пороци подготвят публичната продан, но не са част от наддаването, поради което остават извън предмета на проверка в настоящото производство. Употребеният в чл. 435, ал. 3 ГПК израз „най-високата предложена цена“ също води до извод, че единствено неспазването на процесуалните правила при поддаването на писмените наддавателни предложения или на тези в хода на устното наддаване по чл. 492, ал. 2 ГПК, са основание за отмяна на постановлението за възлагане, но не и евентуалните пороци, допуснати при определянето на началната цена, от която да започне проданта.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в случая началната цена (132 450 лв.), от която е започнала първата публична продан, е формирана при действието на чл. 485 ГПК в редакцията му от ДВ. бр. 50 от 03.07.2015 г., даваща възможност на ЧСИ да определи цена на продаваемия недвижим имот без да е необходимо да използва вещо лице. Тъй като тази (първа по ред) продан е била неуспешна, е насрочена нова по смисъла на чл. 494 ГПК (втора по ред) публична продан, на която имотът е бил възложен на взискателя, а началната цена на втората продан е била определена в съответствие с вече влязлото в сила изменение на чл. 494, ал. 2 ГПК, според което новата цена е равна на 90% от началната цена по първата продан – в случая 119 205 лв.

Неотносими към предмета на проверка в настоящото производство са и доводите на жалбоподателя за липса на проверка от страна на заповедния съд, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, тъй като в производството по чл. 435 ГПК съдът проверява единствено процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

Обстоятелството, че ЧСИ Н. М.не е връчил на длъжника самото постановление за възлагане, а само съобщение за неговото изготвяне (л. 1442), не се отразява на законосъобразността на обжалвания акт и би имало отношение единствено към преценката за началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на постановлението за възлагане. Отделно от това, самото съобщение възпроизвежда диспозитива на постановлението за възлагане в достатъчна степен, за да може длъжникът да прецени дали да го обжалва. Невръчването на самото постановление за възлагане няма отношение и към твърдяната в жалбата невъзможност за преценка дали са спазени правилата на чл. 492-494 ГПК, тъй като извършването на процедурата по чл. 492 ГПК не се удостоверява посредством издаването на постановлението за възлагане, а чрез изготвяне на протокол за обявяване на наддавателни предложения, какъвто е приложен по изпълнителното дело. Видно от същия имотът е възложен на предложилия най-високо устно наддавателно предложение купувач – взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и същият е доплатил продажната цена, дължима за погасяване вземанията на Столична община и ЧСИ М..

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че публичната продан е извършена надлежно и имуществото е възложено по най-високата предложена цена, поради което депозираната от длъжника жалба по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

 

 

 

Водим от горното, Софийски градски съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №51800/02.07.2019 г., по описа на ЧСИ Н.М., подадена от длъжника Ю.Ц.П., чрез адв. С. М., срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2019 г., издадено по изп. дело № 20118410402817, по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 при КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.