Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Велико Търново, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при участието на секретаря
М.Н.и прокурора от ВТОП ДОНКА МАЧЕВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10200/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от името на ОД на МВР В. Търново, действаща
чрез упълномощения юрисконсулт.
Обжалва
се Решение № 347 от 25.06.2020 г., постановено по
АНД № 296/ 2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменен
Електронен фиш серия Г № 0008208, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. на „Политрейд Кънстръкшън“ЕООД с ЕИК *********, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането, установено с автоматизирано техническо средство.
Според касатора при правилно установена фактическа
обстановка РС е приложил неправилно материалния закон. С АТС на 01.10.2019г. е
установено управление на товарен автомобил, собственост на дружеството, за
който няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“. Представен е годен снимков
материал и справка от Гаранционния фонд. АНО правилно квалифицирал нарушението
по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал.4
от КЗ е наложил имуществена санкция от две хиляди лева. ПП на касатора не
споделя виждането на РС, че е налице несъответствие между
описателната/текстовата/ част на ЕФ и посочените материалноправна и санкционна
разпоредби. Твърди, че е ясно описано нарушението, изразяващо се в управление на МПС, за което собственикът не е сключил договор за
ЗЗГО. Използван е специалният ред по чл.647, ал.3 от КЗ като нарушението е
установено чрез заснемането на автомобила с АТС. При това настоява, че всеки
акт на управление на същото МПС, заснет с АТС при липса на ЗЗГО представлява отделно нарушение, което подлежи на
санкция. Уточнява, че собственикът на МПС не е освободен от задължението да
сключи застрахователен договор, т.к. автомобилът е регистриран за движение на
територията на Републиката и не е спрян
от движение.
По тези съображения, изложени в касационната
жалба се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по
същество от касационната инстанция. Претендират се разноски за ЮКВ.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на
жалбата. Счита, че нарушението е правилно квалифицирано от правна страна.
Настоящият
състав на АСВТ установи, че жалбата е подадена от надлежна страна – участник
във въззивното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Нормата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
АСВТ
намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна РС е установил, че ЕФ е издаден срещу дружеството за това, че
на 01.10.2019 г., в 11.26 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” до №
10, в посока гр. София, с автоматизирано техническо средство САИРН m *SPEEDET 2
D с № SD2D0028, е било установено и заснето управление на товарен автомобил
„Дачия Логан”, *** собственост на "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД, гр.
София, за който собственикът не е сключил застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
за което на Ив.Ив.Д.- законен представител на търговеца "Политрейд
Кънстръкшън" ЕООД, гр. София, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
При това, БИМ удостоверил, че пътна радарна
система m*SPEEDET 2D е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване със срок на валидност до 20.02.2028
г. А справка за регистрация МПС сочи, че товарният автомобил „Дачия Логан“ с ***
е регистриран като собственост на "Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД . Справката
от Гаранционен фонд показва, че към дата 01.10.2019 г. за същия товарен
автомобил „Дачия Логан”, ***няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
За
да отмени ЕФ като незаконосъобразен, от правна страна ВТРС приел, че в текстовата
част на ЕФ е отразен състав на едно нарушение,
а са посочени правни норми и на друго такова. Така в ЕФ е описано деяние, което
покрива признаците на състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, когато „с автоматизирано техническо средство или система
е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за ЗЗГО. Тогава собственикът на
МПС носи обективна отговорност за извършеното нарушение - като санкцията се
определя съобразно нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Нарушението е свързано с управлението на
съответното МПС, без задължителна застраховка "ГО". В ЕФ обаче е визиран да е
осъществен състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и
е довършено, от момента на изтичане валидността на предходната полица за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За
съставомерността на това нарушение е без правно значение дали автомобилът се
управлява или не и от кого. В
този ред на мисли, РС изтъква, че ако се приеме, че е осъществен състав на
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , то посочената в електронния фиш като
санкционна норма - чл. 638, ал. 4, вр чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, е несъответна,
т.е. неправилно е приложен материалния закон. По тези съображения въззивният
съд е приел, че оспореният електронен фиш е незаконосъобразен и го е отменил.
Проверката
на касационната инстанция установи, че обжалваното решение на РС е валидно,
допустимо и правилно постановено. Съображенията за този извод са следните:
Разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е
собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Това е материално правната норма/диспозитивната такава/,
която закрепва дължимото от субекта поведение. Неизпълнението му е скрепено със
санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ.
Алинея
четвърта на чл.638 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо
средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Съответно разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с АТСС е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за ЗЗ"Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство. Член 189, ал. 5 от ЗДвП не се
прилага.
С
нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, законодателят е въвел особен ред за установяване
на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма
сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“, за налагане на административно наказание
и за заплащане на определения размер на глобата. Този ред на установяване на
нарушението/с АТСС и издаване наЕФ/ е
приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото
правило, въведено в чл. 638, ал.1 от КЗ – с НП, след издаден АУАН срещу
собственика на МПС. Когато с АТСС е заснето такова движение на МПС без ЗЗ“ГО“,
законодателят не се интересува кой
управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът. Въпросът е дали двата състава на нарушение/съответно по ал.1 и
ал.4 на чл.638 от КЗ/ визират различно изпълнително деяние?
Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от КЗ
предвижда санкция за бездействието на
собственика на МПС да сключи договор за ЗЗ "Гражданска
отговорност", като с кумулативното изтичане на срока на действие на
предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение на собственика на автомобила
настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е, че закона е предвидил
специален ред за установяване на такова нарушение на разпоредбите на КЗ и с
автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако
приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ , както е
посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай изпълнителното деяние е бездействие.
То като форма на деянието е пропускане на определено действие, което е
необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на
определена обществена връзка, като начална дата на същото е датата на която е
следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в случая сключване на
договор за ЗЗ „ГО“, който може да бъде от момента на придобиване на МПС,
изтичане срока на договор за ЗЗ „ГО“,
или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия, които
обстоятелства следва да бъдат посочени от страна на АНО, като изрично се посочи
и началната дата на бездействието. След
като това не е сторено е налице съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на защита на нарушителя и на това е допълнителен аргумент за
отмяна на ЕФ.
Както
се посочи по- горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като
различен от общата по чл. 638, ал.1 от КЗ е само начинът, методът на
установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по
основния състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но
ако се касае за специална разпоредбата
различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай е неприемливо
да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или
друго лице, при което основният състав е различен.
Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при
установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно
описание на нарушението, предвид наличието на
електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на описание,
каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата на
издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да
изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на
конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация
на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона
описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на
нарушението.
Формулировката,
обективирана в процесния електронен фиш, която е установено нарушение на Кодекса за
застраховането, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може
да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия
орган съставлява административно нарушение. Това представлява нарушение на
особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ
препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на
обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно
посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на
наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване
изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се
изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото
на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административно
наказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни
преследвания.
Настоящият
касационен състав намира, че решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила
като правилно.
При
този изход на делото разноски н есе следват, т.к. не са поискани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
и чл. 221, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът в
посочения състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от 25.06.2020 г., постановено по АНД 296/2020 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: