№ 663
гр. В., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Ц.ка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110201545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Т. И. П. против Наказателно Постановление № 25-0442-000044/
15.02.2025г. на Началника на сектор при ОД-МВР–В. 4РУ В., с което са му
наложенени следните административни наказания: „Глоба” в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че постановлението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска цялостната му
отмяна.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който е
депозирал писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 07.01.2025г. , около 22.30ч. въз. П. управлявал л.а. с ДК № *** като
1
се движел в гр.В., по ул.”Балкапан”. Възникнал конфикт с други водачи на
МПС, поради което бил изпратен сигнал за съдействие до органите на
полицията. За установяване на възникналия конфликт на пътното платно
между водачите били изпратени полицейските служители И. и Д.. При
пристигане на място установили водачите на МПС между който и възз.П..
Полицейските служители се усъмнили в поведението на възз.П. и решили да
извършат проверка на лицето за употреба на алкохол с техническото средство
Дрегер Алкотест 7510 с № ARВВ-0233. Възз.П. категорично отказал да му
бъде извършена проверка.
Това било и основание да се издаде на въззивника талон за изпращане на
медицинско изследване. Съставили срещу него АУАН за нарушение на чл. 174
ал.3 от ЗДвП.
Бил издаден талон за кръвна проба № 121288. Възз.П. обаче не се явил в
МБАЛ „ Св.Анна“ за даване на кръвна проба.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН
е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу
АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Фактическата обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно
заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.
Свид.Д. сочи, че при извършената проверка установили водачите на
автомобили между които възникнал спор. Подалия сигнала бил предодвратил
бягството на възз.П. с управлявания от него автомоибл, като му препречил
движението и подал сигнал до органите на полицията. В хода на проверката на
место не е имало възражения относно обстоятелството, че възз.П. е
управлявал автомобила, като самият той е потвърдил това. При извършената
проверка възз.П. отказал да даде проба за наличие на алкохол в дъха, като
посочил, че е бил употребил алкохол и е по-добре да не дава проба. Съдът
напълно кредитира показанията на свид.Д. като дадени обективно,
безпристрастно и пълно съотвестващи на другите събрани по делото
доказателства.
2
Идентични показания дава и свид.И., който сочи, че е извършил
проверка по възникнал скандал между двама водачи на МПС. При проверката
на место поканили водача възз.П. да даде проба за наличие на алкохол с
техническо средство, но той категорично отказал. Съдът напълно кредитира
показанията на свид.И., като обективни и безпристрастно дадени.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН
констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като
след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал
правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка
описана АУАН и е наложил наказание за всяко едно извършено нарушение във
фиксираният размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за
него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са
съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12
от ЗАНН. Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- В.,
жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП,
3
като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата
установени в обществото за движение по пътищата и в частност при
управление на МПС. Това сочи за високата обществена опасност на дееца и
липсата на превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред.
Управлението на МПС след употреба на алкохол е често срещано явление, с
възможни тежки последици за живота и здравето на хората и е с висока степен
на обществено опасност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника сектор при ОД-МВР – В., 4 РУ В., съгласно заповед № I-
8121з/1632/2021. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. П. са конкретизирани в
степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на въззивника.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че П. е
осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП
нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата
категоричност се установи от показанията на св. Д. и И., неправомерната
деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен
административно-наказателен израз в атакуваното наказателно
постановление.
Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на
пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни
доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него
4
действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е
управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е
обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността на
санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да
обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в
съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от
доказателствата по делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията
на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на
цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача да
бъде тестван с техническо средство съставлява административно нарушение,
ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни предписание за
медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и
второ административно нарушение.
В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на
проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от
фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол. По същият начин е описано и вмененото на въззивника
5
административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на
алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото
на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Двете
хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде
дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което,
щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е
налице основание за прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на
водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал
водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал.3
от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен с удостоверяване, че
е известен затова, че трябва да се яви в МБАЛ Св.Анна гр.В. за даване на кръв.
Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено такова. При тези
данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по чл.
174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на която и да е от двете
хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за
съдържание на алкохол в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание за
медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 год.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни,
доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът
няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото. Видно от
показанията въззивника е отказал да бъде тестван с техническото средство.
Издадения талон от проверяващите съдържа необходимите реквизити
посочени в чл. 3, ал. 3 от Наредба 30 / 2001 г. и е надлежно предявен на
жалбоподателя. Вярно е, че не е вменено задължението да предостави кръвна
6
проба. Това е видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба 30 за реда на
установяване на употреба на алкохол на водачите на МПС, който гласи, че
"само в случаите на оспорване констатациите на техническото средство или по
искане на водача, употребата на алкохол се установява с лабораторно
изследване. В този смисъл е и нормата на чл. 1, ал. 2 от Наредба 30 която сочи,
че "употребата на алкохол се установява с техническо средство и / или чрез
медицинско изследване" само в посочения по-горе случай. От горното следва
извода, че въззивника сам се поставил в невъзможност да установи лисата на
алкохол в кръвта си.
Поради горно съдът намира, че наказващият орган правилно е
възприел фактическата обстановка и е наложил наказание за извършеното
деяние в предвидения в закона размер.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП
касаещи управление на МПС от правоспособни водачи и такива за които е
безспорно установено, е не са алкохолно повлияни е от особена важност с
оглед опазване на живота и здравето на миращите се на пътя граждани-
пешеходци и водачи. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-В. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено,
7
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25-0442-000044 /
15.02.2025г. на Началника на сектор при ОД-МВР –В. 4 РУ В., с което на Т.
И. П. ЕГН ********** са наложени следните административни наказания
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Т. И. П. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8