РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Силистра, 27.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 295 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.М.М., ЕГН **********, моли съда да отмени ревизионен акт Р-03001919000738-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поради нарушения на материалния закон и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът прие за установено следното:
Със заповед от 06.02.2019 г., съставляваща л. 419 от делото, било възложено извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. Горепосочената заповед е издадена от компетентен орган, видно от заповедта на директора на ТД на НАП – Варна, съставляваща л. 422 от делото.
Възложителят на ревизията е издал впоследствие заповед от 17.04.2019 г., с която е определил 17.05.2019 г. като дата за приключване на ревизията (л. 417 от делото).
Длъжностните лица, на които било възложено извършването на ревизията със заповедите от 06.02.2019 г. и 17.05.2019 г., са съставили на 31.05.2019 г. ревизионен доклад (л. 68 и сл. от делото), връчен на 06.06.2019 г. на жалбоподателя (л. 90 от делото), който е подал срещу него възражение, заведено в ТД на НАП – Варна с входящ номер от 20.06.2019 г. (л. 63 и сл. от делото).
С ревизионен акт Р-03001919000738-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна (възложителят и ръководителят на ревизията), са установени – към 03.07.2019 г. – задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ на жалбоподателя за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2013 г.: главница – 572,00 лв., лихва – 300,22 лв.; б/ за 2014 г.: главница – 458,00 лв., лихва – 194,10 лв.; в/ за 2015 г.: главница – 2605,00 лв., лихва – 837,33 лв.; г/ за 2016 г.: главница – 1124,00 лв., лихва – 247,30 лв.; д/ за 2017 г.: главница – 2408,00 лв., лихва – 286,98 лв. (л. 39 и сл. от делото).
На 10.07.2019 г. гореописаният ревизионен акт е бил връчен на жалбоподателя (л. 45 от делото), който е подал по административен ред жалба срещу ревизионния акт на 23.07.2019 г. (л. 27 и сл. от делото). Ответникът е отхвърлил жалбата с решение № 205 / 26.09.2019 г. (л. 21 и сл. от делото), съобщено на жалбоподателя на 17.10.2019 г. (л. 17 от делото). Правомощията на ответника са били упражнени от длъжностно лице по заместване въз основа на заповед, издадена на 19.09.2017 г. от изпълнителния директор на НАП (л. 24 от делото), като заместването се е наложило поради отпуск на титуляра (л. 25 от делото).
Последвала е жалбата, инициирала настоящото дело, която е била подадена по пощата на 30.10.2019 г. (л. 16 от делото), т.е. в рамките за законоустановения срок.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на пълномощника на жалбоподателя по електронен път на 13.01.2020 г. (л. 443 от делото). Връчването бе разпоредено с определение от съдебно заседание на 09.01.2020 г. (л. 440 от делото). Със същото определение беше предоставена възможност на жалбоподателя да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до следващото съдебно заседание. В съдебно заседание на 30.01.2020 г. пълномощникът на жалбоподателя потвърди получаването на копията от електронните документи и заяви, че не възразява по приемането им като доказателства по делото (л. 465 от делото).
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 112 – чл. 120 ДОПК, поради което се налага извод за спазване на правилата за процедура и компетентност при издаването на оспорения ревизионен акт.
Ответникът е приел за установено, че през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. жалбоподателят е получил парични преводи с левова равностойност в общ размер на 71693,46 лв. (2013 г. – 5720,81 лв.; 2014 г. – 4585,75 лв.; 2015 г. – 26059,28 лв.; 2016 г. – 11241,23 лв.; 2017 г. – 24086,39 лв.) – от субекти в различни държави, без да са налице данни за данъчно облагане на тези суми (при изпращача или получателя), за основанието на паричните преводи, и за декларирането им по ЗМДТ или ЗДДФЛ (л. 21 – 22 от делото). Това се доказва от приложените по делото документи и от признанията на активно легитимираната страна, която изрично заяви в съдебно заседание на 09.01.2020 г., че не оспорва по размер задълженията, отразени в ревизионния акт (л. 437 от делото). Оспорват се единствено основанията на задълженията с твърдението, че получените от жалбоподателя суми представляват дарения, поради което те, на основание чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, не следва да се квалифицират като облагаем доход (л. 7 от делото). Следователно единственият спорен пункт по делото е дали преводите, формиращи общата сума 71693,46 лв., представляват дарения.
Видно от събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателят е получил безвъзмездно през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. следните суми от изброените по-долу лица (л. 441 – 442 от делото):
· Д.С. (упражняваща фактическо съжителство с О. М. – син на жалбоподателя) – приблизително 2000 евро;
· Е.М. (зет на жалбоподателя) – 450 евро;
· Н. А. (племенник на жалбоподателя) – 100 евро;
· С. М. (брат на жалбоподателя) – 200 лв.
Визираните от свидетелите (с изключение на свидетеля С. М.) суми съответстват на сумите, включени в данъчната основа за 2013 г. и описани в ревизионния акт и ревизионния доклад по наредители и дати, както следва:
· Д. С.: на 12.03.2013 г. – 80 евро, на 04.04.2013 г. – 365 евро, на 06.06.2013 г. – 950 евро, на 05.08.2013 г. – 600 евро;
· Е.М.: на 04.05.2013 г. – 170 евро, на 20.05.2013 г. – 100 евро, на 18.07.2013 г. – 80 евро, на 01.07.2013 г. – 100 евро;
· Н. А. (племенник на жалбоподателя): на 13.06.2013 г. – 100 евро;
· С.М.: на 08.10.2014 г. – 200 евро.
Съдът кредитира показанията на първите трима от изброените по-горе свидетели, тъй като те съответстват на доказателствата по делото. Четвъртият свидетел – С. М. М. – възпроизведе погрешно валутата на извършения от него превод. Последният, според издадения на 10.05.2019 г. документ от „Банка ДСК“ ЕАД (л. 279 от делото), е извършен на 08.10.2014 г. и възлиза на 200 евро, а не на 200 лв. Поради тази причина съдът не кредитира показанията на С. М. относно основанието на превода.
По отношение на гореописаните преводи от свидетелите Д. С., Е.М. и Н. А. – с оглед на кредитираните гласни доказателства – следва да се приеме, че основанията на преводите са договори за дарения. Поради тази причина и по силата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, сумите по въпросните преводи трябва да бъдат изключени от данъчната основа. По отношение на всички останали доходи, отразени в ревизионния акт, жалбоподателя не доказа основанието за получаването им. С оглед на това, правилно органите по приходите са ги квалифицирали по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, определили са данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ, изчислили са данъка по чл. 48 ЗДДФЛ и са начислили лихва за забава по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 ЗЛДТДПДВ.
Предвид на горното, данъчната основа за 2013 г., определена в ревизионния акт в размер на 5720,81 лв., трябва да бъде намалена на 938,80 лв., което обуславя съразмерно намаление на дължимия данък за 2013 г. от 572,00 лв. на 93,00 лв. и на лихвата за забава върху данъка за 2013 г. от 300,22 лв. на 48,81 лв. Следователно жалбата е основателна в частта на гореописаните намаления.
При този изход на делото разноските трябва да бъдат изчислени съобразно материалният интерес по делото, формиран от общия размер на сумите за данъци и лихви по ревизионния акт (9032,93 лв.), и общия размер на сумите за данъци и лихви по отменената част от същия акт (872,63 лв.). Направените от Жалбоподателя разноски по делото са общо 790,00 лв. (780 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса). С оглед на материалния интерес, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 781,65 лв. Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на Жалбоподателя следва да бъдат редуцирани до 76,32 лв., а юрисконсултското възнаграждение – до 706,14 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане на учреждението на ответника срещу Жалбоподателя в размер на 629,82 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт Р-03001919000738-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главницата за 2013 г. за размера над 93,00 лв. и в частта относно лихвата върху горепосочената главница за размера над 48,81 лв., вследствие на което сборът на сумите по отменената част от акта възлиза общо на 872,63 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.М., ЕГН **********, срещу ревизионен акт Р-03001919000738-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му част, по която сборът от дължимите суми възлиза на 8160,30 лв.
ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 629,82 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: .....................