№ 356
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.430
и сл. от ТЗ по отношение на главния иск, доколкото се претендира присъждане на вземания
по договор за кредитна карта и по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на лихвите.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “У Б“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С Н“ № ** действащи
чрез пълномощника си адв. М Ж от ДАК, със съдебен адрес гр.В, ул.“П К“ № ** ет** офис
** срещу П. ТР. СН. с ЛНЧ **********, гражданин на В, роден на **/**/****г. с настоящ
адрес с. В, общ. Х, ул.“Д В“ № 2.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото бил сключен Договор №
**** от **/**/****г. за кредитна карта на физически лица, като на ответника била открита
картова сметка и издадена кредитна карта Visa Classic. Банката предоставила ползването на
кредитен лимит от 5 000 лв., като картодържателят се задължил да ползва кредитната карта
и да погасява минимално дължима сума в размер на 3 % от кредитния лимит, или 150 лв.
Периодът за издължаване бил от 1 – во до 15 – то число на месеца, следващ периода на
плащанията. Месечния лихвен процент върху усвоената сума бил 1.35 % месечно.
Усвояването на сумите започнало от **/**/****. Поради изтичането на срока на ползване на
пластиката, ответникът върнал и получил съответно нова карта, като бил подписан и
Договор № CCIR – ***-*****--****г. от **/**/****г. Страните договорили нов краен срок за
ползването й – **/**/****г., който можел да бъде продължен с още две години при
условията на чл.6.1 от договора. Съгласно договора сумите, с които бил надвишен
кредитния лимит вследствие транзакции, неплатени лихви, комисионни и такси,
представлявали усвоен и незабавно изискуем кредит и ставали част от дълга по главницата.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, тъй като забавял плащанията и от
1
**/**/****г. същият изпаднал в забава, като броят на неплатените вноски били четири в общ
размер от 725.99 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. Вноските по
възнаградителната лихва за същия период били четири и възлизали на 383.19 лв. на
**/**/****г. кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем, като писмото се
върнало в цялост и в последствие връчено от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК. В изпълнение
на чл.6 от ЗМДВИП през периода от **/**/****г. до **/**/****. по договора не били
начислявани лихви за забава и неустойки.
В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
4 925.28 лв. главница, сумата от 383.19 лв. възнаградителна лихва за периода от **/**/****г.
до **/**/****г. и 944.17 лв. лихва за просрочие за периода от **/**/****г. до **/**/****г.
Претендират се и разноските в производството.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея, били редовно връчени на
особения представител на ответника, назначен в производството с Определение № 256 от
**/**/****г., като постъпил в срок писмен отговор от адв. И.И. от ШАК. В него се сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни, като се оспорва валидността на договора за
банков кредит. Въвеждат се възражения, че ответникът като чужд гражданин не владее
български език, като липсват доказателства по делото, договорът и документите към него да
са преведени на английски език, както и съдържанието на същият да е било преведено устно
на С.. Налице е липса на съгласие по смисъла на чл.26 от ЗЗД, водещ до нищожност на
договора. Дори и да се приеме, че ответникът е знаел, че му се предоставя кредитна карта,
доколкото е ползвал същата, то всички останали клаузи на договора, включително и за
лихвата са нищожни, поради липсата на съгласие. Така също изявленията на банката, че
обявява кредита за предсрочно изискуем също не пораждал целения ефект, тъй като били на
български, което обуславяло факта, че исковете са предсрочно предявени.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. М Ж от АК-Добрич, като се прави искане
за допълване на исковата молба с претенцията за законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като се
поддържа в останалата й част. Представят се доказателства обосноваващи извода, че
ответникът е подписвал документи на български език, в качеството си на представляващ
дружество с ограничена отговорност и е владеел в достатъчна степен български език. В хода
на съдебните прения моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни.
В съдено заседание за ответника се явява особения представител адв. И.И. от ШАК,
който поддържа писмения отговор и в представените писмени бележки сочи, че исковете са
неоснователни, тъй като договорите са нищожни поради липса на съгласие, произтичащо от
факта, че ответникът не владее български език. Твърдението на ищеца, че ответникът
владеел български език успешно било оспорено в съдебно заседание, тъй като от
представените доказателства от фирменото досие на дружеството, се установявало, че в
нотариалното производство по удостоверяване на подписите е участвал преводач. Излагат
се обстойни доводи за липсата на основателност на исковете и се иска тяхното отхвърляне.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
2
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор № **** от **/**/****г. за кредитна карта
на физически лица на ответника била открита картова сметка и издадена кредитна карта
„Visa Classic“ с кредитен лимит от 5000 лв. при месечен лихвен процент 1.35 %. Срокът за
ползване на разрешеният лимит бил до **/**/****г., като усвояването на сумата и
ползването на картата започнало на **/**/****. с постъпването на сумата по картовата
сметка на картодържателя. Поради изтичането срокът на договора и връщането на картата
бил подписан нов Договор № CCIR-***-*****--****г. от **/**/****г., като кредитния лимит
и месечния лихвен процент били в същите размери, като по предходния. Периодът на
издължаване бил от 1-во до 15-то число на месеца следващ периода на ползването при
минимална вноска от 150 лв. на месец. Срокът на действие на договора бил до **/**/****г.,
който бил и крайния срок за окончателно погасяване и възстановяване на дължимите по
картата суми. Договорът бил продължен за още 24 месеца на основание т.6.1 от договора. И
двата договора били изготвени на български език и подписани лично от ответника.
По делото са представени Общи условия на банката за предоставяне на банкови
карти на физически лица (лист 33 от делото), представено е и Удостоверение за пребиваване
на гражданин на ЕС, издадено на 20.10.****г. и с валидност до **/**/****г.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредитна карта,
то му била изпратена Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от
ЗКИ, че банката обявява предсрочната изискуемост на предоставения кредит в пълен размер
и към **/**/****г. следвало да заплати 5 352.80 лв., от които главница 4 925.28 лв. и лихви
427.52 лв.. Уведомлението му било връчено по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ чрез залепване
на **/**/****г.
По делото е представена справка с описание на операциите по кредитната карта от
**/**/****г. до **/**/****г., видно от която последната трансакция по картата е извършена
на **/**/****г. в магазин „П – Ш“, както и разпечатка за информация за сметка за периода
от **/**/****г. - **/**/****г. (находяща се на лист 77 от делото).
По делото е представено от страна на ищеца разпечатка от Търговски регистър на
фирма „В М“ ООД с ЕИК ********* с управител П. ТР. СН.. От Спесимен и декларация за
съгласие за управление и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „А-Л-В“
ООД в хода на нотариалното удостоверяване на подписите на лицата, подписали
документите е видно, че участва преводач. Дружествения договор на „В М“ ООД,
Заявлението за вписване на обстоятелства в Търговския регистър и Декларация по чл.** ал.4
от ТЗ обаче били изготвени на български език и подписани лично от ответника, без да бъде
удостоверено, че същите са превеждани на лицето на родния му език.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. В
неоспореното от страните заключение, вещото лице посочва, че към **/**/****г. има
просрочие по кредита над 60 дни, като последната внесена сума е в размер на 300 лв. и е
3
постъпила на **/**/****г. или към **/**/****г. кредитополучателят изпаднал в забава. Към
**/**/****г. кредитното задължение е в размер на 4 925.28 лв., възнаградителна лихва
383.19 лв., а лихвата за просрочена главница е 944.17 лв.
При така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице са положителните предпоставки за
предявяване на исковете, като надлежен ответник по делото е именно кредитополучателя –
ответник.
По основателността на иска по чл.7** ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ: В тежест
на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на
съществуване на валидна облигационна връзка между „У Б“ АД и ответника, усвояването на
кредитния лимит, факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на
претендираното вземане.
В писмения отговор се твърди за нищожност на договорите, основано на
твърдението, че ответникът не владее български език, като не бил извършен устен или
писмен превод на подписаните от него документи. Липсата на съгласие по чл.26, ал.2 от
ЗЗД е налице при съзнателно отсъствие на воля на автора на волеизявлението същото да
бъде направено. При несъзнателна липса на воля е налице унищожаемост на сделката. В
случая не са налице горните хипотези. Фактът, че документът е подписан от чужденец, не
обуславя извода, че същият не е могъл да разбере съдържанието на подписания документ и
че липсва съгласие с това съдържание. Това само по себе си не е основание за признаване за
порок на договора. В този смисъл е Решение № 64 от 06.03.2008г. на ВКС по т.д. №
651/2007г., I т.о.. Ползването на преводач в нотариалното удостоверяване на подписа му в
Спесимена на подписа му и декларация за съгласие за управление, както и Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от „А-Л-В“ ООД от една страна е в противоречие
с наличие на подписаните от него към същият период Дружествен договор на „В М“ ООД и
заявление за вписване до ТР, които са изготвени единствено на български език, без да са
придружени от превод. Същевременно ответникът е използвал продукта предоставен от
банката без никакви затруднения, предвид множеството осъществени от него трансакции
през процесния период, през който включително е подписал нов договор при същите
условия. Поради изложеното, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника за
нищожност на договорите.
В настоящия случай са налице валидни облигационни отношения, основани на
Договор за кредитна карта на физическо лице от **/**/****г., релевантен за процесния
период. Доколкото договора попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), то съдът извършвайки проверка за съответствието му с изискванията на чл.11 от
ЗПК, намира, че същият отговаря на императивните изисквания на закона. Налице е
неизпълнение на задълженията на кредитополучателят по договора, като същият е бил
длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. От неоспореното от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че е налице просрочие от 127
4
дни към **/**/****г. В чл.8.12 от Договора от **/**/****г. е уговорено, че при допусната
забава при плащане на главницата над 61 дни, целия остатък от кредита става предсрочно
изискуем. Последиците за това настъпвали автоматично, а когато законът го изисква след
уведомяване на длъжника. Съдът намира, че ищецът е положил нужната грижа да обяви
предсрочната изискуемост на кредита на ответникът, като е изпратил уведомлението на
посочения от ответника адрес. Съдът приема, че с уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ
ответникът е уведомен съобразно правилата на ГПК за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Въз основа на гореизложеното и след изчисление, съобразно заключението по
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, то се установи
дължимостта на следните суми, а именно - 4 925.28 лв., представляваща главница, сумата от
383.19 лв., представляваща договорна лихва дължима за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. и сума от 944.17лв., представляваща лихва за просрочена главница от
**/**/****г. до **/**/****г. Основателно е и искането за законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното
заплащане на вземането.
Съобразно изхода на делото ответника следва да заплати направените от ищеца
разноски в общ размер на 2008.90 лв., от които държавна такса от 250.11 лв., адвокатско
възнаграждение от 771.16 лв. с ДДС, възнаграждение за вещо лице от 345 лв. и
възнаграждение за особен представител 642.63 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.7** ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
ответника П. ТР. СН., гражданин на В, роден на **/**/****г., с право на продължително
пребиваване на територията на Република България, с ЛНЧ ********** и с адрес с. В, общ.
Х, обл.Ш, ул.“Д В“ № 2 да заплати на „У Б“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С, пл.“С Н“ № ** действащи чрез пълномощника си адв. М Ж от ДАК, със
съдебен адрес гр.В, ул.“П К“ № ** ет** офис ** сумата от **25.28 лв. (четири хиляди
деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница
по Договор № CCIR-***-*****--**** за кредитна карта за физически лица, сключен между
страните на **/**/****г., сумата от 383.19 лв. (триста осемдесет и три лева и
деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. и сумата от 944.17 лв. (деветстотин четиридесет и четири лева и
седемнадесет стотинки), представляваща лихва за просрочена главница за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. ТР. СН. с ЛНЧ ********** да
5
заплати на „У Б“ АД с ЕИК ********* разноски по настоящото производство общо в размер
на общо 2008.90 лв. (две хиляди и осем лева и деветдесет стотинки), представляващи
държавна такса за завеждане на делото, разноски за адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и особен представител, съгласно представен списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6