Решение по дело №498/2020 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………..../30.11.2020 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Румяна Дучева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 498/2020 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.86 от ЗЗД от Р.А.Б., ЕГН ********** и Л.Б. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Р.А.Б., ЕГН **********, двете чрез пълномощник адв. Д.Й. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на първата ищца на сумата от 150000 лева (след допуснато увеличение на иска с опредление от 06.11.2020г.), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 02.05.2015г., причинено от водача на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП – 02.05.2015г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди за лечение, мед. консумативи, лекарства, превързочни материали, прегледи, болничен престой и др., претърпени вследствие на същото ПТП в размер на 1980.40 лева, както следва: 1400лв. по фактура №23129/04.05.2015г. - за медицински изделия по талон; 6лв. по фактура №2314/10.05.2015г. - за чаршаф еднократен; 41.50лв. по фактура №**********/11.05.2015г. - за подлога и патерици; 7.94лв. по фактура - **********/13.05.2015г. - за бинт мрежест; 58лв. по фактура от 14.05.2015г. - потребителска такса за престой в болнично заведение; 148.92лв. по фактура от 20.05.2015г. - за браунол, бинт, таваник, ендотелон; 92.70лв. по фактура №1203 от 25.05.2015г. - за ксарелто, таваник, кислородна вода, аулин и бинт; 48.26лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за ксарелто таблетки; 40лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за ренгеново изследване на детето Л.А., заплатени от майка и Р.Б.; 14.24лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за дефламол и урго оптискин; 16лв. по фактура №4606 от 16.06.2015г. - за ренгенография на подбедрица; 42.01лв. по фактура №********** от 23.01.2017г. - за ксарелто, далацин с и афламил; 25.54лв. по фактура ********** от 04.02.2017г. - за клотримазол, перорален разтвор и ендотелон; 10.07лв. по фактура №********** от 06.02.2017г. - за лиотон; 7.31лв. по фактура №********** от 07.02.2017г. - за бинт и диклак; 21.91лв. по фактура №8872 от 14.02.2017г. - за лиотон, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на която са сторени всеки един от разходите до окончателно изплащане на задължението; за заплащане на втората ищца на сумата от сумата от 40000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 02.05.2015г., причинено от водача на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП – 02.05.2015г. до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че на 02.05.2015г. в гр. Варна, водачът на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №****** нарушил правилата за движение по пътищата, не успял да спре и блъснал пресичащите пешеходци Л.А. и Р.Б.. Твърдят, че с влязла в сила присъда №35/18.02.2020г. по НОХД №5767/2019г. по описа на ВРС, 22 състав, водачът на лек автомобил „Сузуки Балено“ с рег. №****** е признат за виновен, че е нарушил Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищците. Твърдят, че възстановителния период е бил продължителен, като Р.Б. и към момента не е напълно възстановена. Вследствие на ПТП са налице чувствителни изменения в психичния баланс на ищците. Продължителен период от време детето е изпитвало силен страх да пресича пътното платно и да пътува с автомобил, а Р.Б. и понастоящем изпитва такъв страх. Р.Б. непрестанно преживява инцидента, сънува кошмари. Предвид гореизложеното, молят застрахователя на виновния водач да бъде осъден да им заплати претендираните обезщетения.

По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София. Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, т.к. са започнали пресичането внезапно, без да се огледат и да преценят разстоянието и скоростта на движещите се автомобили, както и са пресичали на необозначено за това място. Оспорва претърпените от пострадалите вреди. Размерът на претенциите за неимуществени вреди е изключително завишен. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва за периода от 02.05.2015г. до 02.04.2017г.

В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, в което оспорва твърденията за съпричиняване. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен.

В постъпилият допълнителен отговор от ответника се поддържат направените с отговора възражения и доказателствени искания. Оспорва твърденията и възраженията на ищеца, обективирани в допълнителната искова молба.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Д.Й., който поддържа исковата молба. Моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски, съобрано представения списък.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С молба депозирана преди съдебното заседание пълномощникът му адв. М.Г. представя доказателства за направени разноски, които моли да бъдат присъдени.

 Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила присъда №35/18.02.2020г. по НОХД №5767/2019г. по описа на ВРС, 22 състав, М.Г.е признат за виновен в това, че на 02.05.2015г. в гр. Варна, ул. *****при управление на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, нарушил правилата за движение, установени със Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.Б., изразяваща се в открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в горния й край, като фрактурите в горния отдел на големия и малкия пищял са довели до трайно затруднение в движението на крайника за период от 3-4 месеца; средна телесна повреда на Л. Б.А., изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с оток на меки тъкани в теменната и слепоочна област в ляво, фрактура на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, ограничена контузия на мозъка, като наличната черепно-мозъчна травма е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.  

С отговора на исковата молба и с допълнителния отгвор ответникът не оспори твърденията в исковата молаба, че към дата 02.05.2015г. МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №****** е било застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С определение №260643/02.10.2020г. съдът задължи на основание чл.190 от ГПК ответника в едноседмичен срок от уведомяването да представи застрахователната полица за лек автомобил „Сузуки Балено“ с рег. №******, валидна към дата 02.05.2015г. В дадения срок и до приключване на съдебното дирене ответникът не представи застрахователната полица, нито изрази становище по определението на съда. Поради това и на основание чл.190, ал.2 вр. чл.161 от ГПК съдът приема за установено, че към дата 02.05.2015г. МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №****** е било застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

По делото е приложена медицинска документация за лечението на ищците след инцидента, както и документи за направени разходи във връзка с лечението. От епикриза ИЗ №7533/2015г. е видно, че Р.Б. е постъпила в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ Света Анна – Варна АД на 03.05.2015г. с диагноза множество счупвания на подбедрицата, открито в ляво, и придружаващо заболяване мозъчно сътресение, като е изписана на 14.05.2015г. От епикриза ИЗ №147 е видно, че ищцата е била в болница от 19.01.2017г. до 23.01.2017г. за операция в планов порядък – екстракция на метални импланти. От епикриза ИЗ №7534/2015г. е видно, че Л.А. е постъпила в Клиника по неврохирургия на МБАЛ Света Анна – Варна АД на 03.05.2015г. с диагноза контузия на глава, контузия на мозъка – лека степен, счупване на свода на черепа, като е изписана на 08.05.2015г. С протокол на ЛКК 191/21.09.2017г. на Л.А. е поставена диагноза сколиоза, постравматично главоболие, като е изразено мнение да бъде освободена от часове по физкултура и спорт за учебната 2017/2018 година.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото автотехническа експертиза се установява, че пешеходците са били блъснати с предната дясна част на автомобила в областта на преден десен фар. Ударът е настъпил в средната лента за движение от три възможни за процесната част на улицата, в участък без сигнализация за пешеходна пътека. Пешеходците са имали възможност да забележат своевременно идващия лек автомобил с позиция в средната пътна лента.  

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП Р.Б. е получила: многофрагментно счупване на ляв подколенник обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за повече от 4 месеца; контузия на главата с мозъчно сътресение обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; голям и груби белези в горна трета на ляв подколенник обуславящ загрозяване. В резултат на ПТП Л.А. е получила: счупване на черепа с контузия на мозъка и субарахноидална хеморагия обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. На Р.Б. са били нужни около 5-6 месеца за възстановяване, на Л. 20-30 дни. Към датата на прегледа Р.Б. има лекостепенно ограничаване на движенията в лявата колянна става, свиване до 110 гр. при норма 130 гр. Това не затруднява нормалното ходене, но затруднява бягането и пълното клякане. Ограниченото свиване в лявата колянна става ще остане завинаги. Вещото лице дава заключение, че детето Л. е възстановено напълно, няма трайни последици от травмата. Белезите на Р.Б. – S-образен белег по предно страничната повърхност на ляв подколенник в горна трета и областта на коляното на нивото на кожата ясно видим и друг такъв под нивото на кожата по вътрешната страна на подколенника с големина 5/2см ще останат завинаги. Лекарствата, консумативите и интервенциите описани в приложените платежни документи по делото отговарят на степента и характера на получените от ищците травми и наранявания и са относими на проведеното лечение с изключение на Камилия-разтвор описан във фактурата на стр.50 от делото.

За установяване болките и страданията на ищците, състоянието им след инцидента, оздравителния процес, както и психичното им състояние, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.А. (свекърва на първата ищца и баба на втората) и Борис Б. (съпруг на първата ищца и баща на втората ищца), чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищците претендират заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовават на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Към датата на ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлата в сила присъда №35/18.02.2020г. по НОХД №5767/2019г. по описа на ВРС, 22 състав е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. М.Г.е признат за виновен в извършване на престъпление, с което по непредпазливост е причинил на ищците средни телесни повреди. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е, че на Р.Б. са били необходими 5-6 месеца за възстановяване, а на детето Л. – 20-30 дни. Ограниченото свиване в лявата колянна става на Р.Б. ще остане завинаги.

При наличието в случая на влязла в сила присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В конкретния случай вредата – причинените на пострадалите средни телесни повреди – е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея. Вследствие на произшествието пострадалите лица са получили и преживяли и психотравми, които са установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че получените травми причиняват болки и дискомфорт.

С оглед комплексния характер на причинените на ищците увреждания и невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищците са били причинени физически увреждания – средни телесни повреди, довели до болки и страдания през относително продължителен период от време, психологичните последици, които частично са налице и към настоящия момент. Загрозяващите белези от ПТП на първата ищца и ограниченото свиване в лявата й колянна става ще останат завинаги. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на Р.Б. възлиза на 70000 лева, а на Л.А. възлиза на 40000 лева. При определяне на този размер съдът отчита претърпяните от ищците средни телесни повреди, изпитаните болки и страдания по време на оздравяването, загрозяващите белези (на Р.), преживеният стрес, психологичните последици. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалите лица от обезщетяване, съобразен и с практиката на ВКС по сходни случаи.

По отношение твърдението за съпричиняване от страна на пострадалите съдът намира същото за основателно. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, т.к. те са започнали пресичането внезапно, без да се огледат и да преценят разстоянието и скоростта на движещите се автомобили, като са пресичали на необозначено за това място. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП, по двулентовите двупосочни пътища в населените места , когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това това места, като спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и и 4. От неоспореното от ищците заключение на вещото лице по САТЕ се установи, че ударът е настъпил в средната лента за движение от три възможни за процесната част на улицата, в участък без сигнализация за пешеходна пътека. Доколкото пътят е бил трилентов, то ищците не са имали право да го пресичат извън определените за това това места.

 Извършеното от пострадалите нарушение съдът приема, че е допринесло за настъпването на процесното ПТП (т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат). Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалите и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалите не е тъждествено с това на водача на лекия автомобил, доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, като се има предвид  и това, че вменената отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на останалите участници в движението. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалите лица в размер на 20%.

Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите и след приспадане от размера на определените обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимуществени вреди на Р.Б. е в размер на сумата от 56000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 56000 лева до пълният предявен размер от 150000 лева, като неоснователен. Следващото се обезщетение за неимуществени вреди на Л.А. е в размер на сумата от 32000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 32000 лева до пълният предявен размер от 40000 лева, като неоснователен.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установи, че лекарствата, консумативите и интервенциите описани в приложените платежни документи по делото са относими към лечението на получените травматични увреждания с изключение на Камилия – разтвор описан във фактурата на л.50 от делото. Поради това общо претендираната сума  25.54лв. по фактура ********** от 04.02.2017г., следва да се намали с 8.29 лева (за Камилия перорален разтвор) – на 17.25 лева, а общият размер на разходите от 1980.40 лева на 1972.11 лева.  Следващото се обезщетение за имуществени вреди на Р.Б., при отчитане на  20% съпричиняване, е в размер на сумата от 1577.69 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 1577.69 лева до пълният предявен размер от 1980.40 лева, като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на ПТП 02.05.2015г. за обезщетенията за неимуществени вреди и от датата на извършване на разходите – за обезщетението за имуществени вреди. Основателно е възражението за погасяване на исковете за присъждане на лихви за периода по-дълъг от 3 години преди завеждане на исковата молба – за периода от 02.05.2015г. до 02.04.2017г. Поради това главниците от 56000 лева, 32000 лева и 1577.69 лева следва да се присъдят ведно със законната лихва от 03.04.2017г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на ищеца и отхвърлената част – на ответника.

На обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер. Изчислените минимални размери към датата на заплащане на възнаграждението на основание чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1/2004 г. възлизат съответно на 1730 лева и 4530 лева, поради което и претендираните размери от 3500 лева и 6500 лева не се явяват прекомерни. При това положение сумите подлежаща на присъждане  на ищците възлизат съответно на 2426.77 лева по иска на Р.Б. и на 2800 лева по иска на Л.Б., съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски в размер на 300 лева – заплатен депозит за вещо лице, които следва му се присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 160.02 лева. 

Ищците са освободени от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете – 3583.11 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                          

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Р.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 56000 лева (петдесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психологически болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП на 02.05.2015г., причинено от водача на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 56000 лева до 150000 лева, а за лихвата за периода от 02.05.2015г. до 02.04.2017г.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Р.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 1577.69 лева (хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 69 стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 02.05.2015г., причинено от водача на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, изразяващи се в разходи за лечение, мед. консумативи, лекарства, превързочни материали, прегледи, болничен престой, извършени в общ размер на 1972.11 лева, както следва: 1400лв. по фактура №23129/04.05.2015г. - за медицински изделия по талон; 6лв. по фактура №2314/10.05.2015г. - за чаршаф еднократен; 41.50лв. по фактура №**********/11.05.2015г. - за подлога и патерици; 7.94лв. по фактура - **********/13.05.2015г. - за бинт мрежест; 58лв. по фактура от 14.05.2015г. - потребителска такса за престой в болнично заведение; 148.92лв. по фактура от 20.05.2015г. - за браунол, бинт, таваник, ендотелон; 92.70лв. по фактура №1203 от 25.05.2015г. - за ксарелто, таваник, кислородна вода, аулин и бинт; 48.26лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за ксарелто таблетки; 40лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за ренгеново изследване на детето Л.А., заплатени от майка и Р.Б.; 14.24лв. по фактура №********** от 03.06.2015г. - за дефламол и урго оптискин; 16лв. по фактура №4606 от 16.06.2015г. - за ренгенография на подбедрица; 42.01лв. по фактура №********** от 23.01.2017г. - за ксарелто, далацин с и афламил; 17.25лв. по фактура ********** от 04.02.2017г. - за клотримазол и ендотелон; 10.07лв. по фактура №********** от 06.02.2017г. - за лиотон; 7.31лв. по фактура №********** от 07.02.2017г. - за бинт и диклак; 21.91лв. по фактура №8872 от 14.02.2017г. - за лиотон, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1577.69 лева до 1980.40 лева, а за лихвата за периода от датата на която е сторен всеки един от разходите до 02.04.2017г.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Л.Б. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Р.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 32000 лева (тридесет и две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психологически болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП на 02.05.2015г., причинено от водача на МПС л.а. „Сузуки Балено“ с рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 32000 лева до 40000 лева, а за лихвата за периода от 02.05.2015г. до 02.04.2017г.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Р.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 2426.77 лева (две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Л.Б. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Р.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 2800 лева (две хиляди и осемстотин лева), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН **********,*** и Л.Б. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Р.А.Б., ЕГН **********,*** да заплатят на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 160.02 лева (сто и шестдесет лева и 2 стотинки), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 3583.11 лева (три хиляди петстотин осемдесет и три лева и 11 стотинки) върху уважения иск, както и сумата от 300 лева (триста лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за експертиза, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: