РЕШЕНИЕ
Номер 3360 Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 02.10
Година 2017
В публично заседание на 20.09.2017 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2637 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ вр. с чл.245,
ал.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ.
Ищцата Й.Г.Н.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат ***, моли съдът да постанови неприсъствено
решение при условията на чл. 238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от общо 1759,07 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение
за месеци февруари и март 2016 г., обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор с ищцата, както и обезщетение за оставането на
ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовия ѝ договор, заедно
със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба
съображения до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
“КМБ България” ЕАД /с предходно наименование „Карфур
България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Горна
Малина, обл. София, ул. „21“ № 107, представлявано от
***, *** и ***, не е представил отговор на исковата молба, не взема
становище по обективно съединените искове, не е ангажирал доказателства, не е
изпратил процесуален представител по делото и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила
по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „***“ от 26.02.2010
г. до 12.03.2016 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било
прекратено с връчена на ищцата на 11.03.2016 г. Заповед № ***/07.03.2016 г. на
ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване
на щата, като със самата Заповед е било разпоредено
на ищцата да се изплати обезщетение по чл.222, ал.1 за оставане на ищцата без
работа един месец след прекратяване на трудовото й правоотношение.
Както вече бе
посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по обективно съединените искове,
не е ангажирало доказателства, не е изпратило процесуален представител по
делото за съдебните заседания и не е направило искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от
исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение,
ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства (и особено – Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, Уведомително писмо с изх.
№ 507/10.05.2016 г. – за изплатени и дължими трудови възнаграждения и
обезщетения, а също и заверен препис от служебна бележка с изх. № 8939/26.10.2016 г. от Агенция по
заетостта, от която е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, същата не е започнала работа по друго такова), обективно съединените
искове са вероятно основателни – като до приключване на устните състезания по
делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява да е
изплатил на ищцата претендираните суми.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се явяват доказани
по основание и по размери и следва да се уважат изцяло, заедно със законната
лихва върху отделните главници считано от 19.01.2017 г. - датата на подаване на
исковата молба.
С оглед изхода от
спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за
производството по делото в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, а,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на съда - 150 лева ДТ за производството по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „КМБ България“ ЕАД, ЕИК ********* / с предходно
наименование „Карфур България“ АД/, със седалище и
адрес на управление: с. Горна малина, област София, ул. “21” № 107, представлявано от ***, ***и ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Г.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** СУМАТА от общо 1759,07 лева (хиляда седемстотин петдесет и девет лева и седем стотинки),
формирана, както следва: сумата в размер на 595,16 лева- представляваща неплатено
трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2016 г.; сумата от 565,41
лева- обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
с ищцата, както и сумата от 598,50 лева- обезщетение за оставането на ищцата
без работа един месец след прекратяване на трудовия ѝ договор, ЗАЕДНО СЪС
законната лихва ВЪРХУ ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 19.01.2017
г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 600 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд - Пловдив – 150 лева ДТ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ
решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.