№ 674
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000572 по описа за 2021 година
С обжалваното решение № 1851 от 18.10.2019 г. Софийски градски съд е
отхвърлил предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Сембодиа България“ ЕООД искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. З ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се иска установяване
нищожността на прихващания, извършени във формата на: уведомление вх №
9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г.; изявление за
прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г.;
изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх. №
11309/06.11.2014 г. Обявил е за относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН
по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка” АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, извършените от „Сембодиа България“
ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Лайош Кошут“, № 8, прихващания, извършени във
формата на: уведомление вх. № 9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. №
9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г.; изявление за
прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г. и
изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г., като осъжда „Сембодиа България“
ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Лайош Кошут“, № 8, да заплати по сметка на СГС,
държавна такса от 54 842,75 лв.
С определение № 6851 от 18.12.2019 г., постановено по същото дело, СГС е
оставил без уважил молбата на „Сембодиа България“ ООД за допълване на постановеното
по делото решение в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба, съответно от ответника и ищеца по т. д. № 1487/2017 г. по описа на СГС.
Ответникът обжалва решението, като счита, че същото е недопустимо, а в частта
1
в която е обявена относителна недействителност на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, за
неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Счита, че при така предявените искове е налице необходимо другарство и че
независимо, че прихващането е едностранна сделка, тя рефлектира в правната сфера не само
на прихващащия, но и на лицето, с чиито вземания то се осъществява. Счита за невярно
твърдението, че КТБ /н/ е кредитор на ответника. Претендира недопустимост на обратното
действие, когато се преуреждат приключили правоотношения. Не се претендират разноски
за въззивното производство.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ с насрещна въззивна жалба
обжалват решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН. Твърдят, че щом правният ефект от прихващането по
отношение на неплатежоспособната банка, която предстой да бъде обявена в
несъстоятелност, е същия, като при прихващане в производство по несъстоятелност, то
нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН е приложима и по времето на особения надзор на банката.
Счита, че липсва основание за стеснително тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН,
относно формата на прихващането във връзка с производството по несъстоятелност.
От участието в процеса на третите лица помагачи на ответника „Сембодиа
България“ ЕООД – В. И. К., В. Х. П., „Паладиум“ ЕООД, С. Н. С., Х. Г. К. и Т. К. Д.,
становище по жалбите изпраща само третото лице-помагач „Паладиум“ ЕООД. Не се
претендират разноски за въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка
с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Жалбите са допустими. Подадени е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу подлежащ на
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания,
съдът намира следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото, че дружеството КТБ АД /н/ е кредитор на ответното дружество Сембодиа България“
ЕООД с изискуеми вземания към м. 10.2014 г. в размер на 2 146 185,64, породени от
търговска сделка – договор за банков кредит от 27.01.2014 г., сключен между кредитора КТБ
АД и ответника кредитополучател Сембодиа България“ ЕООД.
С уведомление вх. № 9822/24.10.2014 г., ответното дружество е уведомило
банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на
330 000 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от
27.01.2014 г. до размера на сумата от 330 000 евро или неговата левова равностойност.
С изявление за прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г., ответното дружество е
уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в
размер на 140 888 евро и 9 000 щатски долара, определено в левове общо на 289 447,09 лв., с
насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до
размера на по-малката сума.
С изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г., ответното дружество е
уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в
размер на 54 728,48 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия
от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.
С изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г., ответното дружество е
уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в
размер на 86 437 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от
27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.
С изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г., ответното дружество е
уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в
2
размер на 76 231,52 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия
от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.
С изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г., ответното дружество е
уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в
размер на 10 900 лв. с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от
27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.
Изброените вземания срещу банката, ответникът е придобил по силата на
сключени договори за цесия, сключени в периода 17.10.2014 г. до 06.11.2014 г. прехвърлени
му от трети лица – помагачи, конституирани, като такива по делото, в първоинстанционното
производство.
Видно от решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска
народна банка (БНБ), се установява, че КТБ /н/ е била поставена под специален надзор за
срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички
задължения на банката. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е
продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година.
Видно от решение № 138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ, се
установява, че лицензът на КТБ /н/ за извършване на банкова дейност е бил отнет и е взето
решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е
вписано в търговския регистър на 07.11.2014 г.
Видно от решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, се
установява, че е била обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по в. т. д. №
2218/2015 г. на САС за начална дата на неплатежоспособността е определена - 20.06.2014 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Предмет на делото са предявени искове на синдиците на КТБ /н/ срещу
„Сембодиа България“ ЕООД по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр.чл. 59, ал. 2 ЗБН и евентуални
искове по чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН.
По изложените аргументи във въззивната насрещна жалба на ищците по делото за
установяване нищожност на формата на изявление за прихващане, поради липса на
нотариална заверка на подписите, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, настоящият състав намира за неоснователни. Счита за безспорно и установено по
делото, че ответникът има задължения към КТБ /н/, като негов кредитор. С факта на
искането за допускане от съда на привличането на трети лица, продали вземанията си на
ответника, предмет на прихващане с вземания на ищеца по делото, ответника признава за
свой непогасени задължения към банката към момента на извършване на всяко от
прихващанията, и именно чрез тях цели погасителния ефект на тези свой задължения.
Релевантно за спора е обстоятелството, че към момента на извършването на прихващанията
ответникът е имал задължения към КТБ /н/, а не че към по късна дата на ответника е
издадено банково удостоверение от ищеца, че към 19.01.2015 г., същият няма задължения
към банката по договор за кредит от 27.01.2014 г. и кредитът е изцяло погасен.
Няма спор между страните за това, че процесните изявления за прихващания
адресирани до квесторите, който представляват КТБ, са получени в периода от 24.10.2014 г.
до 06.11.2014 г., т. с. много преди откриване на производството по несъстоятелност на
банката – 22.04.2015 г. с решение № 664 по т. д. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното материалноправно
изявление за прихващане. Изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите
намира приложение само в хипотеза на открито производството по несъстоятелност, но не и
преди това.
Крайно неясни и хаотично изложени са твърденията на въззивника в лицето на
Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, досежно тяхната релевантност към
3
основанието на иска с правно основание по чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закон за банковата
несъстоятелност/ЗБН/ вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, първият кумулативен релевантен факт
за основателността на предявения иск за нищожност на изявлението за прихващане, поради
липса на форма е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на
банка. В процесната хипотеза този задължителен елемент от фактическия състав не е налице
и няма никакво правно значение дали е налице, някой от останалите елементи предвидени в
хипотезиса на правната норма - да не е отправено до синдика или да не е в писмена форма,
или да няма нотариална заверка на подписите.
Неоснователни остават и твърденията на Синдиците на „Корпоративна търговска
банка” АД /н/, с които хипотетично се домогват да установят, че процесните изявления за
прихващане за периода от поставяне на банката под особен надзор от 06.11.2014г. до
22.04.2015г., трябва да отговарят на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
Това твърдение не намира опора в нито една от разпоредбите на ЗЗД, ЗКИ и ЗБН, където е
правната уредба на изявления за прихващане, преди откриване на производството по
несъстоятелност на банка, след поставянето й под особен надзор и след откриване на
производство по несъстоятелност.
Във връзка с подадената въззивна жалба от ответника по делото и възражението в
нея за евентуална недопустимост на решението, тъй като съдът е счел, че по така
предявените искове не е налице необходимо другарство от страната на ответника,
настоящия състав счита, че правилно първоинстанционния съд е легитимирал, като ответник
по делото, само „Сембодиа България“ ООД, но не и банката в несъстоятелност. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019
г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС, в производството по предявени искове по чл. 59,
ал. 3 и, ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и
извършилият прехващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в
процесуалонто й качество на ответник по иска. При даване на посоченото разрешение е
изходено от спецификата на производството по несъстоятелност на банка, от неговите цели
и принципи, и от това, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като
управлявана от синдика маса на несъстоятелност.
По отношение на предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално съединени с искове с правно основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН, съдът намира, че към процесните прихващания, техните правни последици,
действителност и евентуалните предпоставки за недействителност е приложима редакцията
на чл. 59 от ЗБН, действала до изменението на ЗБН, направено с ДВ, бр. 59 от 2006 г.
Разпоредбата на чл. 59 от ЗБН е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона
за държавния бюджет на РБългария - ДВ, бр. 98 от 2014 г. (в сила от 28.11.2014 г.), но тази
редакция на нормата не намира приложение в случая. Съгласно § 12 от ПЗР на същия закон,
с който се внасят изменения в ЗБН (в т.ч. и в чл. 59 от ЗБН), същите влизат в сила от деня на
обнародването им в ДВ, а именно на 28.11.2014 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за
нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по
изключение и то само, ако с изрична разпоредба е предвидено наличието на такова
ретроактивно действие. В акта, с който е изменена нормата на чл. 59 ЗБН (обн. ДВ, бр. 98 от
2014 г.) липсва разпоредба, с която изрично да е придадено обратно действие на
изменението на нормата. Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна и редакция (в сила след
28.11.2014 г.) като действаща за напред във времето е приложима единствено спрямо
правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са се сбъднали и/или са породили
своите правни последици след влизането й в сила, т.е. след 28.11.2014 г., като същата е
неприложима и не може да бъде прилагана спрямо процесни прихващания извършени преди
това.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на извършената на
28.11.2014 г. законодателна промяна на тази правна норма и обстоятелството, че това е
станало след датата на входиране на процесните изявления за прихващане, съдът приема, че
4
промяната на разпоредбата приета и вляза в сила на 28.11.2014 г. е неприложима по
отношение на процесното прихващане.
Прихващанията са извършени с изявления с входящи номера: вх №
9822/24.10.2014 г.; вх. № 9860/27.10.2014 г.; вх. № 9877/27.10.2014 г.; вх. № 10806/04.11.2014
г.; вх. № 10807/04.11.2014 г. и вх. № 11309/06.11.2014 г. по регистъра на банката.
Следователно, по отношение на тях всичките и погасителните им правни последици, които
са настъпили автоматично и незабавно са породили своето правно действие, тъй като е
приложима разпоредбата на чл. 59., ал. 5 от ЗБН в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от
2006 г. Съгласно тази редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН: "Недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения. Целият фактически състав на процесните прихващания е осъществен
изцяло по време на действие на тази редакция на законовата разпоредба, като пак при
действието й са настъпили и правните последици, с които законодателят свързва
извършването на прихващане.
Този момент за процесните прихващания е моментът, в който изявлението за
прихващане е достигнало до банката - длъжник, а това се е случило до 06.11.2014 г.
Откриването на производството по несъстоятелност на банката е последващ и по-късен
факт, с който действително законодателно се свързва възникването на правото на иск по чл.
59, ал. 5 от ЗБН и надлежното му упражняване в законовия 2-годишен срок, но моментът, в
който е открито това производство не е и не може да бъде определящ относно приложимата
правна уредба към прихващания, извършени и напълно осъществили всички свои правни
последици в по-ранен момент.
Правната норма на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от
2006 г., също е неприложима и неотносима към прихващането, предмет на делото и предвид
това, че визираната в нея недействителност се отнася единствено и само за прихващанията,
извършени от страна на длъжника в несъстоятелността (Банката) и не засяга и не може да се
приложи по отношение на прихващанията, извършени от трети лица кредитори на Банката.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По евенуално предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН,
настоящишя състав на съда счита, че с оглед отхвърлянето на главния предявен иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, въззивният съд дължи произнасяне по евентуално предявения
иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Съгласно формираната постоянна и трайна практика на ВКС, към която
настоящият състав следва да се присъедини, знание за неплатежоспособност по смисъла на
чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне
на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна
административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116,
ал. 2, т. 2 ЗКИ. Прието е, че под "знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал.
3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен
за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ
/редакция преди изм. обн. ДВ, бр. 62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за
отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от
достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя
субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН: "Прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
5
производство по несъстоятелност.".
За да бъде уважен евентуалният иск ищецът следва да докаже при пълно главно
доказване, че ответникът, извършил процесните прихващания със свои вземания към
банката, има качеството на кредитор на банката, който е придобил вземането и
задължението си преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност /датата на решението на СГС по т.д. № 7549/2014 г., VI - 4 състав е
22.04.2015 г./, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност на банката.
Ответникът не оспорва факта, че е придобил вземането срещу банката, с което е
извършено процесното прихващане по силата на процесните Договори за цесия.
Прехвърлителният ефект е настъпил незабавно, тъй като действието на договора не е било
поставяно в зависимост от отлагателни условия. Ответникът не оспорва и по делото е
установено, че е придобил вземането си преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност на банката на 22.04.2015 г. От представените към исковата молба договор
за банков кредит на ответника е видно, че ответникът е придобил и задълженията си преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката. Следователно са
изпълнени обективните предпоставки на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Съдът намира, че не е доказано наличието на третата задължително изискуема
предпоставка от субективен характер - знанието на ответника, че към момента на
придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност на
"Корпоративни търговска банка" АД.
Знанието у ответника не следва да се предполага, а безспорно да се докаже по
делото. Липсва законова презумпция за знание, каквато би била налице по силата на, ал. 4 на
чл. 59 от ЗБН, която в случая била неприложима, тъй като вземането, с което е извършено
процесното прихващане, е придобито преди 08.11.2014 г., от която дата насетне би могла да
бъде приложена въведената от чл. 59, ал. 4 ЗБН закона презумпция за знание. Вземането, с
което е извършено процесното прихващане, са придобити дори преди 06.11.2014 г. датата,
на която е отнета лицензията на "Корпоративни търговска банка" АД за извършване на
банкова дейност.
След 20.06.2014 г. "Корпоративна търговска банка" АД е в период на специален
надзор и липсват доказателства за знание у ответника, че банката е в състояние на
неплатежоспособност. Специалният надзор има характера на охранителна и оздравителна
мярка по отношение на банката, която мярка по дефиниция е с временен характер. След
изтичане на срока на специалния надзор, откриването на производство по несъстоятелност
на банката е само една от възможните, но не и единствена и задължителна последица за
банката. Специалният надзор е производство, което е отделно и различно от производството
по несъстоятелност на банката. Банка, която е била поставена под специален надзор /дори и
поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове/,
може да не е в неплатежоспособност и може никога да не бъде в процес на несъстоятелност,
както и обратното производство по несъстоятелност на банка може да бъде открито и без
банката да е била поставяна под специален надзор.
Изискването на законодателя е кредиторът да е знаел и да му е била известна
настъпилата неплатежоспособност, а не да е предполагал такава
През времето на специалния надзор и към 06.11.2014 г., до която датата са
придобити вземанията, с които е извършено процесното прихващане, липсват доказателства
УС на БНБ да е установил състояние на неплатежоспособност. В случай, че е бил установил
такава е следвало в срока от 5 работни дни да отнеме лиценза на банката.
С оглед изложеното и съобразно трайната и безпротиворечива практика на ВКС
съдът приема, че към момента на придобиване на активните вземания от страна на
жалбоподателя у него не е доказано да е съществувало знание за неплатежоспособност на
банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, обосновано със знание за решението на УС на БНБ
от 20.06.2014 г. за поставяне на "КТБ" АД под специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1
6
ЗКИ, обявено на 23.06.2014 г. в ТР, както и с публикации в медиите, че банката спира
плащанията. Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни
лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор
по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в
качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на
банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Предвид изложеното не може да се приеме, че е доказан по
категоричен начин субективният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, което е
основание за отхвърляне на исковете за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността "КТБ" АД /н/ на процесните прихващания.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната му
част, в която са обявени за относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на КТБ АД /н/, прихващанията
извършени от „Сембодиа България“ ЕООД и бъде постановено ново, по силата на което
предявените искове бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник.
„Корпоративна търговска банка“ АД /н/ дължи държавна такса за въззивното
производство и следва да бъде осъдена да заплати от масата на несъстоятелността по сметка
на САС, сумата от 27 421,37 лв., на основание чл. 59, ал. 7, вр. ал. 6 ЗБН.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд на основание чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1851/18.10.2019 г. по т. д. № 1487/2017 г. на СГС, VI-4
състав, в следните части, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на "Корпоративни търговска банка" АД
/н/, ЕИК: *********, срещу "Сембодиа България" ЕООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на "Корпоративна търговска банка" АД /н./ на
прихващания, изразени във формата на: уведомление вх № 9822/24.10.2014 г.; изявление за
прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г.;
изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. №
10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД /н/ да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на сумата от 54 842,75 лв.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД /н/ да заплати на "Сембодиа
България" ЕООД на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 27 421,37 лв. държавна такса,
дължима за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника „Сембодиа България“ ЕООД, ЕИК: ********* - В. И. К. ЕГН: **********, В. Х.
П. ЕГН: **********, „Паладиум“ ЕООД ЕИК: *********, С. Н. С. ЕГН: **********, Х. Г.
К. ЕГН: ********** и Т. К .Д. ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8