№ 1069
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА
в присъствието на прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100954 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Г. Й. Р.,
ЕГН ********** от *** срещу Прокуратура на Република България,
административен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №2 за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени му
неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от
повдигнато му обвинение за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро и пр.4-то,
т.2, вр. ал.2 НК, за което е оправдан с присъда №26/02.10.2023г., постановена
по НОХД №540/2023г. на САС, влязла в законна сила на 28.02.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. – до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 7213,16 лева
/съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение
от открито съдебно заседание/ обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи законната лихва
върху неправомерно задържани в хода на наказателното производство суми от
общо 8180 лева, за периода 14.01.2017г. – 05.02.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 2116,67 лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза,
представляваща законна лихва върху внесена парична гаранция в размер на
15000 лева, за периода 21.04.2017г. – 10.9.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 39191,97 лева /съобразно допуснато
изменение на предявения иск с протоколно определение от открито съдебно
заседание/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на пропусната полза, представляваща общия размер на
месечните трудови възнаграждения, които са се следвали на ищеца по
прекратено трудово правоотношение, за периода 02.06.2017г. – 30.10.2018г.,
1
както и за периода 07.01.2019г. – 19.02.2021г., след приспадане на получени
обезщетения и получен доход от трудово възнаграждение в този период при
друг работодател, ведно със законната лихва върху главницата считано от
28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.01.2017г. ищецът е бил
задържан по реда на ЗМВР във връзка с образувано ДП № 8/20016г. по описа
на БОП – Варна при ГДБОП – МВР, като на същата дата е осъществено
претърсване на ползвано от него МПС – „Сузуки“, от което били иззети 5820
лева и мобилен телефон. Към момента на своето задържане, ищецът твърди,
че е бил служител на при Митница Варна, като е заемал длъжността
„държавен митнически инспектор“. С постановление за привличане на
обвиняем от 13.01.2017г., е бил привлечен в качество му на обвиняем по ДП №
8/2016г., във връзка с прокурорска преписка №486/2016г. на СП за
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2- ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, след което и
на същата дата бил разпитан в това му качество. На така посочената дата –
13.01.2017г., ищецът бил задържан за срок до 72 часа, при което бил
конвоиран в следствен арест в гр. София.
На 13.01.2017г. било извършено и претърсване на друг ползван от ищеца
МПС марка „Нисан“, от което били иззети преносим компютър и сума в общ
размер от 2330 лева. При тези твърдения поддържа, че общият размер на
иззетите парични средства възлизат на сумата от 8180 лева.
На 15.01.2017г. било проведено съдебно заседание по ЧНД № 47/2017г.
по описа на СПНС във връзка с поискано от ответника налагане на постоянна
мярка „Задържане под стража“, което искане било уважено, като поисканата
мярка била наложена. Така взетата постоянна мярка „Задържане под стража“ с
определение влязло в законна сила на 10.04.2017г. по ЧНД № 797/2017г. на
СПНС постановено на 07.04.2017г. била изменена в мярка „Парична
гаранция“ в размер на 15 000 лева. Определената сума от 15000 лева била
внесена на 10.04.2017г. от възходящия на ищеца, при което същият бил
освободен от следствения арест. Така изменена мярка „Парична гаранция“
била отменена с постановление от 10.09.2018г. постановено по ДП № 8/2016г.
В резултат на постановената постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, ищецът изпаднал в депресия, в което състояние се
намира и към момента на сезиране на съда с исковата молба. Външните
проявни форми на това му състояние се изразявали в чести главоболия, виене
на свят, гадене и загуба на тегло.
Излагат се твърдение, че на 15.02.2019г., ищецът бил привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП № 8/2016г. по описа на ТСБОП – Варна, за
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2- ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК. На
26.02.2019г. ищецът бил разпитан в това му качество, а на 24.06.2019г. му било
предявено разследването осъществено в досъдебното производство.
На 06.02.2020г. СГП внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда във
връзка с повдигнато му обвинение за престъпление чл. 321, ал.3, пр.2- ро и
пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, за което обстоятелство било образувано НОХД №
570/2020г. на СПНС. По така образуваното наказателно производство били
проведени 14 съдебни засадения, на които лично ищецът е присъствал. По
така образуваното наказателно производство била постановена присъда №
460003/01.11.2022г., с която ищецът бил признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение, за което му била наложена присъда „лишаване от
2
свобода“ в размер на 3 години, която на осн. чл. 66 НК била отложена в срок от
5 години. С тази присъда ищецът бил оправдан по повдигнатото му
обвинение, че престъпната група е функционирала в частта за периода
01.01.2016-02.07.2016г., както и за участие на трето на спора лице в същата.
С оглед депозирана от ищеца въззивна жалба срещу осъдителната част
на присъдата било образувано ВНОХД №540/2023г. по описа на Софийски
апелативен съд. По така образуваното съдебно производство били проведени
две съдебни заседания, като с присъда №26/02.10.2023г. по ВНОХД
№540/2023г. на САС, ищецът бил признат за невинен по така повдигнатото му
обвинение. Срещу тази присъда от страна на ответника бил депозиран
протест, с оглед на което било образувано КНД №1102/2023г. по описа на
ВКС. По посоченото дело на ВКС било постановено окончателно Решение
№144/28.02.2024г., с което било потвърдена оправдателна присъда на САС, с
оглед на което същата влязла в законна сила на 28.02.2024г.
Ищецът твърди, че за периода от привличането му в качество на
обвиняем за престъпление от общ характер за тежко умишлено престъпление е
претърпял неимуществени вреди под формата на болки страдания, изразяващи
се в стрес, неприятни и негативни изживявания, напрежение и притеснение
при разглеждане на делото в съда, влошено качество на съня, тревожност,
несигурност, страх от изхода на делото, неудобство и унижение пред
семейство, колеги и приятели. По време на наказателното производство
ищецът многократно изпитвал главоболие, внезапно разтреперване,
сърцебиене, повишение на кръвно налагане, така и психически срив.
Излагат се твърдения, че след образуване на цитираното наказателно
производство същият бил уволнен, вследствие на което повече от три години и
половина бил безработен, което допълнително го депресирало. Така
повдигнатото му обвинение опетнило доброто му име в обществото, така и
сред неговите близки и приятели. Отношението към него от страна на негови
близки и колеги се променило, като същите отбягвали комуникация с него.
Обстоятелствата около образуваното наказателно производство били широко
отразени в средствата за масова информация, като в редица публикации се
споменавало името на ищеца. С оглед изложеното желае да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно
със законната лихва върху претендираната главница от 80000 лева, считано от
постановяване на окончателната оправдателна присъда до окончателно
заплащане на задължението.
Претендира наред с изложеното и присъждане на обезщетение за
причинени му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Първата
категория вреди се претендират под форма на законна лихва върху сумата от
общо 8180 лева, за периода 14.01.2017г. – 05.02.2025г., която сума била иззета
неправомерно в хода на досъдебното производство. Досежно тези иззети
парични средства поддържа, че същите и към момента на депозиране на
исковата молба в съда не са му възстановени.
Втората категория вреди се претендират като пропуснати ползи, за
периода 21.04.2017г. – 10.09.2017г. под формата на законна лихва върху
сумата от 15000 лева – заплатена парична гаранция в хода на досъдебното
производство, която сума била възстановена на ищеца с оглед постановление
от 10.09.2018г. постановено по ДП №8/2016г. на СП.
Третата категория вреди също под формата на пропусната полза се
претендира, като неполучени от ищеца трудови възнаграждения за периода
3
02.06.2017-30.10.2018г., както и за периода 07.01.2019г. – 19.02.2021г., които
той е следвало да получи, ако служебното му правоотношение не е било
прекратено. В тази връзка се поддържа, че с оглед образуваното наказателно
производство е постановена Заповед № 3514/31.05.2017г. на Директора на
агенция „Митници“, с която ищецът бил дисциплинарно уволнен с мотиви
свързани с образуваното и водено срещу него досъдебно производство.
Заповедта за уволнение била отменена с решение 1961/07.11.2017г. по
постановено по адм. дело № 1693/2017г. на Административен съд – Варна,
същото потвърдено с решение по адм. дело № 380/2018г. на ВАС. С оглед така
постановеното решение и със заповед на работодателя, ищецът бил
възстановен на работа считано от 30.10.2018г. Отново със заповед на
работодателя № 4882/12.12.2018г. на ищеца било изплатено обезщетение за
оставане без работа за период до 6 месеца, същото в размер на 7470,91 лева и
за периода 02.06.2017г. – 01.12.2017г.
В исковата молба се твърди, че периодът от време, за който ищецът е
останал без работа вследствие дисциплинарното си уволнение въз основа на
заповед № 3514/31.05.2017г. на Директора на агенция „Митници“ е с
продължителност от 17 месеца, а т.е. от 02.06.2017г. до 30.10.2018г., като за
този период на ищеца се следвали общо 22610 лева /17 месеца х 1330 лева/.
За период от време от 15.06.2017г. – 14.06.2018г., ищецът бил
регистриран като безработен в Бюро по труда, като за този период от общо 249
дни е получил обезщетение за безработица в размер на 9384,81 лева / 249 дни
х 37,69 лева на ден/.
Излагат се твърдение, че след възстановяване на ищеца на работа,
служебното му правоотношение повторно било прекратено със Заповед №
3024/07.01.2019г. на Директора на агенция „Митници“, при мотиви, че той е
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление от общ характер.
Така постановената заповед с решение по адм. дело № 965/2019г. по описа на
Административен съд – Варна била отменена, като решението било
потвърдено с решение постановено по адм. дело № 10534/2020г. на ВАС. При
изложеното и със заповед от 22.02.2021г. ищецът бил възстановен на работа,
считано от 19.02.2021г. Със заповед № 395/07.04.2021г. на ищеца било
изплатено обезщетение за оставане без работа до 6 месеца, в размер на 8376
лева за периода 07.01.2019г. – 06.07.2019г.
При второто си уволнение периодът от време, за който ищецът останал
без работа обхващал времето от 25 месеца и 12 дни или от 07.01.2019г. до
19.02.2021г. За този период общо възнаграждение, което му се е следвало
възлизало в размер на 35440 лева / 25 месеца х1396 лева + 12 дни х45 лева на
ден/.
За периода от време от 05.06.2017г. до 15.06.2017г., ищецът е работил по
трудово правоотношение в търговското дружество „Биопродукт Бенковски“
ЕООД, за което е получил възнаграждение в размер на 509,09 лева. Посочва,
че с оглед разпореждане №031-00-4119-2/19.07.2019г. на НОИ, ТД – Варна е
разпоредено да възстанови сумата от 4485,11 лева – получено парично
обезщетение при безработица, която сума била възстановена от ищеца, ведно
с лихвите върху същата.
При тези съображения поддържа, че общото възнаграждение, което му
се е следвало по прекратеното служебно правоотношение, за периодите
02.06.2017г.-30.10.2018г. и 07.01.2019г.-19.02.2021г. би възлизало в общ размер
от 58050 лева, която сума е сбор от сумите от 22610 лева и 35440 лева. От така
4
общо дължимото възнаграждение и след приспадане на сумата от 7470,91 лева
– обезщетение за оставане без работа в срок до 6 месеца, сумата от 8376 лева –
на същото основание, сумата от 509,09 лева – получено трудово
възнаграждение при упражняване на труд при друг работодател, както и
сумата от 4899,70 лева представляващи получено обезщетение при
безработица в размер намален след възстановяване на част от полученото
такова от общ размер от 9384,81 лева /9384,81 лева – 4485,11 лева/, намира че
му се следват 39191,87 лева. Тази сума твърди, че представлява имуществена
вреда под формата на пропусната полза от неполучени възнаграждения за
полагане на труд поради прекратяване на служебното му правоотношение,
което прекратяване е в пряка връзка с повдигнатото му обвинение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
прокурор при СГП. В отговора на исковата молба предявените искове се
оспорват изцяло, както по основание, така и по своя размер.
Оспорва се предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както се излага, че произходът на същите не е в пряка и
непосредствена връзка с повдигнатото обвинение за престъпление от общ
характер. Счита, че за пряката причинно – следствена връзка между
повдигнатото обвинение и нанесените му неимуществени вреди не са
ангажирани доказателства, които да докажат тези твърдения на ищеца.
Релевират се и възражения, че здравословното състояние, което е изложено в
исковата молба не се обуславя от обвинението повдигнато срещу него.
Ответникът не е разгласявал медийно обстоятелства досежно повдигнатото
срещу ищеца обвинение, при което не може да носи отговорност за вреди
вследствие такива действия. В евентуалност намира, че претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишено по
своя размер, като същото не отговаря на критериите за определянето му по
справедливост. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
лихва за забава върху главницата също намира, че това искане е
неоснователно доколкото неоснователна е главната претенция. В евентуалност
счита, че ответникът не е изпаднал в забава считано от посочената в исковата
молба дата – 28.02.2024г., а в случай, че се уважи претенцията, то законна
лихва следвало да се дължи считано от депозиране на исковата молба в съда –
06.02.2025г. Релевира и възражение за погасяване по давност на законната
лихва.
Възразява прокуратурата да носи отговорност за прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца. Намира, че претенциите за
присъждане на имуществени вреди следа да имат сигурен характер досежно
пропуснатия доход, който се претендира. В евентуалност намира, че за
времето, за което ответникът е бил задържан при изпълнение на МНО
„Задържане под стража“, на последния не се дължи допълнително
възнаграждение, като обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи само за
основно такова и прослужено време.
Възразява да дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
задържаните суми от общо 8180 лева. Възразява и срещу претенцията за
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 15 000 лева. Счита,
че поисканото обезщетение по своята същност има характер на лихва върху
лихва, което е недопустимо.
Възразява срещу акцесорната претенция за присъждане на лихва за
забава върху претендираните главници по предявените претенции за
5
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като намира, че
такава не се дължи считано от посочената в исковата молба дата. В
евентуалност намира, че претенцията е погасена по давност с оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В евентуалност посочва, че законна лихва
се дължи от депозиране на исковата молба в съда, а не от влизане в сила на
оправдателната присъда.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Със заповед от 12.01.2017г. по реда на ЗМВР, ищецът Р. е задържан за
срок до 24 часа, като видно от протокол за претърсване и изземване от
12.01.2017г. от него са иззети вещи и парични суми.
Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от
13.01.2017г. по досъдебно производство № 8/2016г. на ТСБОП – Варна, пр.
преписка № 486/2016г. по описа на Специализирана прокуратура /СП/, от
което се установява, че ищецът Р. е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК, за това че за периода
2016г. – 12.01.2017г. в качеството си длъжностно лице – държавен митнически
инспектор в Митница Варна, е участвал в организирана престъпна група.
С постановление на СП по пр. преписка № 486/2016г. по описа на СП от
13.01.2017г. Р. е задържан за срок до 72- часа.
С протокол за претърсване и изземване от 13.01.2017г. от ищеца са иззети
вещи и парични суми.
От представения по делото протокол по ЧНД №47/2017г. по описа на
Специализиран наказателен съд /СпНС/ се установява, че с определение от
15.01.2017г. на ищеца Р. е наложена мярка за неотклонение „Задържане по
стража“ във връзка с образуваното досъдебно производство № 8/2016г. на
ТСБОП – Варна, пр.- преписка № 486/2016г. по описа на СП.
Представена по делото е справка от ГДИН при Министерство на
правосъдието, в която се посочва, че ищецът Р. е бил задържан под стража за
периода 14.01.2017г. – 11.04.2017г., въз основа на съдебен акт
№47/15.01.2017г. на СНС.
От представения протокол по ЧНД №797/2017г. по описа на СпНС се
установява, че с определение от 07.04.2017г. наложената на Р. МНО
„Задържане под стража“ е заменена с МНО „Парична гаранция“ в размер на
15000 лева.
Представено е банково нареждане от 10.04.2017г., с което сумата от
15 000 лева е заплатена от Й.Г. Р. по сметка на СП на основание „гаранция по
ДП №8/2016“. С разписка от 20.04.2017г. третото на спора лице е
удостоверило, че на така посочената дата е получил от ищеца сумата от 15000
лева, като заплатена по наложената му МНО по ДП №8/2016г.
С постановление от 10.09.2018г. на СП по ДП №8/2016г. във връзка с
прокурорска преписка №486/2016г. по описа на СП е отменена наложената на
ищеца МНО парична гаранция.
Представен по делото обвинителен акт от 06.02.2020г. от СП на
Република България, от който се установява, че досежно Р. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК.
Установява се от изисканото за послужване и приложено, като
6
доказателство по настоящото дело НОХД № 570/2020г. по описа на СпНС, че
по повод внесения от прокуратурата обвинителен акт е образувано така
посоченото съдебно производство, като по същото за периода 22.05.2020г. –
01.11.2022г. са проведени 13 открити съдебни заседания, на които лично е
присъствал ищеца Р.. По делото при първоинстанционното му разглеждане е
постановена присъда №460003/01.11.2022г. по описа на СпНС, с която Р. е
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение за периода
03.07.2016г. – 12.01.2017г., като е оправдан за периода 01.01.2016г.-
02.07.2016г. Наложено му е наказание по вид „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 години, което наказание на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от 5
години.
Установява се материалите по делото, че с оглед обжалване на
първоинстанционния съдебен акт е образувано ВНОХД № 540/2023г. по описа
на САС, по което са проведени две съдебни заседания за периода 03.07.2023г. –
02.10.2023г., на които лично е взел участие ищеца.
С присъда №26/02.10.2023г. постановена по ВНОХД №540/2023г. по
описа на САС е отменена присъда № 460003/01.11.2022г. на СпНС,
включително и в частта, в която Р. е признат за виновен за извършване на
престъпление по повдигнатото чу обвинение, с тази присъда той е изцяло
оправдан.
С оглед депозиран касационен протест от Апелативна прокуратура –
София е образувано наказателно дело №1102/2023г. по описа на ВКС, по
което на 19.01.2024г. е проведено едно открито съдебно заседание, на което
ищецът се е явил лично, което наказателно производство е приключило с
решение №144/28.02.2024г., с което касационния протест срещу присъда №
26/02.10.2023г. постановена по ВНОХД № 540/2023г. на САС е оставен без
разглеждане.
Представят се по делото медийни публикации досежно образуваното
срещу ищеца наказателно производство, както следва: от 24.01.2017г.
публикувано в интернет страницата на „Българско национално радио“ със
заглавие „Митничарите, задържани при мащабна акция за корупция на порт
„Варна – запад, остават в ареста““, като видно от съдържанието за
журналистическия матирал в статията е посочено името на ищеца Р.; от
20.10.2017г. от интернет страницата на „168 часа“ със заглавие „Митничари и
спедитор се топят за кого е подкупът от 600 000 лева“, като в статията също е
посочено името на ищеца Р.; от 16.01.2017г. от интернет сайта на „Хасково
нет“ със заглавие „Варненските митничари взимали 45000 лева такса
„експрес“, в която статия е посочено името на ищеца“; от 24.01.2017г. от
„Информационен митнически портал“ със заглавие „Варненските митничари
остават в ареста“, в която статия се посочва името на ищеца; от 15.01.2017г. от
сайта на „rns.bg“ със заглавие „Ексклузивно: Прокуратурата освободи
спедитора с 5000 лева гаранция, митничарите в ареста“, в която статия се
посочва името на ищеца; от 15.01.2017г. от информационна агенция „ПИК“
със заглавие „Ето кои са корумпираните варненски митничари“, в която статия
е посочено името на ищеца; от 17.01.2017г., който материал е публикуван на
интернет сайта на „Пловдив 24“ със заглавие „Варненски митничари
покривали наркоканал“, в която статия е посочено името на ищеца; от
01.02.2023г. на информационна агенция „България Днес“ със заглавие
„Уволнени за варненски матричари с „такса експрес““, като видно от
съдържанието на статията в същата е цитирано името на ищеца.
7
От представената по делото Заповед № 3514/31.05.2017г. на Директора на
Агенция Митници се установява, че на ищеца Р. е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, като със същата е прекратено служебното му
правоотношение като заемащ длъжността „държавен митнически инспектор“
в Митница Варна. Като основание за прекратяване на служебното
правоотношение и наложеното дисциплинарно наказание е посочено
образуваното срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл.
301 НК.
С решение № 1961/07.11.2017г. постановено по адм. дело № 1693/2017г.
по описа на Административен съд – Варна, е отменена Заповед №
3514/31.05.2017г. на Директора на Агенция Митници, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. С решение №
12971/25.10.2018г. постановено по адм. дело № 380/2018г. на ВАС е
потвърдено решението на Административен съд – Варна.
Със заповед № 4731/02.11.2018г. на Директора на Агенция Митници,
ищецът е възстановен на работа след отмяна със съдебно решение на
наложеното му уволнение, като със заповед № 4882/12.12.2018г. е
разпоредено да бъде изплатено обезщетение в размер на 7470,91 лева,
представляващо разликата между полученото трудово възнаграждение и
дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл.
От представеното по делото удостоверение от ТД на НАП – Варна се
установява, че за периода 05.06.2017г-15.06.2017г., ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с търговското дружество „Биопродукт - Бенковски“
ЕООД.
От представеното по делото разпореждане №031-00-4119/17.07.2017г. на
ТП на НОИ – Варна, се установява, че на Р. е отпуснато обезщетение за
безработица за периода 15.06.2017г.-14.06.2018г. в размер на 37,69 лева на ден.
Със Заповед № 3024/07.01.2019г. на Директора на Агенция Митници е
прекратено служебното правоотношение на ищеца Р., считано от 08.01.2019г.,
като причини за прекратяване на същото в заповедта е посочено обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си
задължения, като същия е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление от общ характер.
С решение № 954/16.07.2020г., постановено по адм. Дело № 965/2019г. по
описа на Административен съд – Варна е отменена Заповед №
3024/07.01.2019г. на Директора на Агенция Митници, с която е прекратено
служебното правоотношение на ищеца Р., което решение е потвърдено с
решение № 1566/08.02.2021г., постановено по адм. Дело № 10534/2020г. на
ВАС.
От представена по делото заповед № 217/22.02.2021г. на Директора на
Агенция Митници се установява, че Р. е възстановен на работа считано от
19.02.2021г. на длъжност „държавен инспектор в ТД на Агенция Митници“,
като със заповед № 395/07.04.2021г. е разпоредено на същия да бъде
изплатено обезщетение в размер 8376 лева за периода 07.01.2019г. –
06.07.2019г. за оставането му без работа.
Въз основа на разпореждане № 031-00-4119-2/19.07.2019г. на ТП на НОИ
– Варна, ищецът е възстановил сумата от 4485,11 лева представляваща
обезщетение за безработица, получено за периода 15.06.2017г. – 30.11.2017г.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – икономическа
8
експертиза на вещото лице Г. К.. По отношение на поставения въпрос във
връзка с размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил ако
не е бил освободен от заеманата от него длъжност за периода от 02.06.2017г.
до 30.10.2018г., както и от 07.01.2019г. до 19.01.2021г., вещото лице дава
заключение за съответните стойности в четири варианта. Съобразно първия
вариант от отговора по поставената задача се посочва, че размера на брутното
трудово възнаграждение възлиза на 36849,88 лева, съответно нетния размер на
32736,04 лева. В този вариант експертът извършва изчисленията, като не
отчита промяната на основната заплата във времевия период. Във втория си
вариант и при отчитане на промяната на работната заплата посочва, че размер
на възнаграждението би бил в брутен размер от 37573,14 лева, съответно
нетен в размер на 33386,97 лева. В третия вариант на задачата си, в който не се
променя по размер в процесния период основното трудово възнаграждение, но
се включват добавките под формата на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати за работа, брутният размер на трудовото
възнаграждение би бил 43299,88 лева, съответно нетния в размер на 38541,04
лева. Във вариант четвърти се отчита промяната на работната заплата за
процесния период, като към същата се отчитат и допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати за работа, при което дължимото
брутно възнаграждение би било в размер на 44023,14 лева, а нетното в размер
на 39191,97 лева.
Вещото лице дава допълнителни пояснения в съдебно заседание при
защита на заключението си, като посочва, че след запознаване с материалите
по делото установява, че допълнително възнаграждение за постигнати
резултати се е разпределяло на всеки четвърти месец, което допълнително
възнаграждение по размер се определя с акт на работодателя. Това
възнаграждение по размер варира, като вещото лице посочва стойностите, в
които то варира за процесния период, а именно между 120 лева до 140 лева,
като при изготвяне на заключението си взима среднопретеглената стойност на
същото за процесния период. Този подход прилага доколкото не е известно за
времето за оставане без работа какъв резултат би бил постигнал ищеца,
съответно с какъв коефициент определен от работодателя би се определил
размера на това допълнително възнаграждение.
По отношение на промяната на работната заплата в процесния период
посочва, че такава промяна е налице в насока увеличение на същата, което
увеличение се определя с приемането на държавния бюджет за съответната
година, което увеличение обвързва и работодателя на ищеца, като бюджетна
организация.
И в четирите варианта са взети в предвид изплатените обезщетения на Р.
за времето за оставане без работа, получено обезщетение от НОИ, така и
трудовото възнаграждение получено при полагане на труд по трудово
правоотношение. С така получените от ищеца суми е намален размера на
възнаграждението за труд и по четирите варианта на заключението за
дължимото възнаграждение.
В заключението си посочва, че размерът на лихвата за забава върху
сумата от 15000 лева, за периода 21.04.2017г. – 10.09.2018г. възлиза на 2116,67
лева, а върху сумата от 8180 лева, за периода 14.01.2017г. – 05.02.2025г. и при
съобразяване на ЗМДВИП възлиза на 7213,16 лева.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Р.М.Д.. В разпитът си
свидетелят посочва, че познава ищеца още от ученическите им години,
9
известно му е за образуваното срещу него наказателно производство. Излага,
че случаят около ареста на ищеца е станал бил широко медийно разгласен,
както по национални медии за масово осведомяване, регионални такива,
включително и в интернет. В периода, който съвпадал с началото на
образуваното наказателно производство – 2017г., ищецът отказвал да
контактува със своите приятели, като конкретно свидетеля излага случай, при
който било организирано честване на годишнина от завършване на средно
образувание, на което събитие Р. отказал да вземе участие. В друг случай при
честване юбилей от 50 годишнината на свидетеля, ищецът също отказал да
присъства, макар поддържаното дългогодишното приятелство между тях.
След образуване на наказателното производство характерът на ищеца се
променил. Свидетелят до този момент познавал ищеца, като весел, общителен
и човек с чувство за хумор. След образуване на производството срещу него
той бил притеснен, включително и за това как неговото семейство - съпруга и
деца /първото към този момент на 10-12 години, а второто на 16-18 години
към момента на образуване на производството по данни на свидетеля/, така и
останалите му роднини ще приемат случая. Споделя, че е престанал да
поддържа контакти с близки за него хора. Притеснения изпитвал и около това,
че е оставал без работа на два пъти.
Разпитан в хода на съдебното производство също по искане на ищеца е и
свидетелят М.Ж.Д.. Същият излага в разпитът си пред съда, че познава ищеца
от 90-те години, като с него са били колеги в митницата. Известно му е
образуваното срещу Р. наказателно производство, доколкото и срещу него
самия в първоначалния момент били извършвани действия по разследване.
Излага, че след освобождаването си от ареста Р. е бил блед, превърнал се е в
друг затворен в себе си човек, за разлика от допреди това, когато го познава
като весел, отворен човек и общителна личност. В разпитът си посочва, че
ищецът след образуване на наказателното производство срещу него е загубил
близки за него приятели. Споделя, че е изпитвал трудности при намиране на
работа предвид воденото разследване срещу него.
Прието е по делото заключението на съдебно – психологическа
експертиза на вещото лице А. Ц.. В заключението си експертът посочва, че
воденото срещу ищеца наказателно производство е обусловило при него едно
устойчиво негативно емоционално състояние. Други травматични събития от
живота, които да обосноват негативни емоции на експерта по време на
изготвяне на заключението не са посочени. Излага, че личността на Р. се
характеризира с емоционална стабилност, но воденото срещу него
наказателно производство обуславя наличието при него на негативно
емоционално състояние продължило период от време от около 6 години.
Констатира социално отдръпване и лишаване от дейности, които допреди това
при него са носили удовлетворение. Не се отчитат причини за клинична
намеса, като намира, че личността на ищеца функционира в рамките на
нормалните психологични граници. Не се констатира през периода на водене
на наказателното производство и след това Р. да е търсил психологическа или
психиатрична помощ.
В съдебно заседание вещото лице при защита на заключението си и след
разпит на свидетелите, който разпит се осъществи в негово присъствие
посочва, че данните, които се извличат от гласните доказателства
кореспондират с вече изготвеното заключение. Пояснява, че за дълъг период
от време при него е наблюдавано устойчиво негативно емоционално
състояние. Същото в проявните си форми се е характеризирало с нежелание за
10
поддържане на социални контакти, потиснатост, тревожност. Като акцент от
негативни реакции, които са наблюдавани при Р., вещото лице посочва
неговото оставяне без работа вследствие уволнение, както и споделената от
ищеца липса на смелост да се обади на малкото си дете през времето, за което
е бил задържат в ареста.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.
С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по
приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по
спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда
в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в
законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че
ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение,
а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се
заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата
ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на
вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните
длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в
доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде
тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се
доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни
последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин
законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така
чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния
неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение
за престъпление от общ характер, което той не е извършил, което
обстоятелство е признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между
11
страните, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, че въз основа на постановление за привличане на
обвиняем от 13.01.2017г. по досъдебно производство № 8/2016г. по описа на
ТСБОП – Варна, образувано във връзка с прокурорска преписка № 486/2016г.
по описа на Специализирана прокуратура /закрита/, ищецът Р. е привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2,
вр. ал.2 НК, за това че за периода 2016г. – 12.01.2017г. в качеството си
длъжностно лице, а именно „държавен митнически инспектор“ в Митница
Варна, е участвал в организирана престъпна група. За посоченото деяние
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет
години. Вследствие привличането му като обвиняем за посоченото
престъпление срещу Р. е повдигнато обвинение, за което обстоятелство е
образувано наказателно производство пред Специализиран наказателен съд
/закрит/. От приобщените по делото писмени доказателства по воденото
НОХД № 570/2020г. по описа на СпНС, ведно с останалите приложени към
него въззивно производство, в това число и досъдебно производство, съдът
приема за доказано, че с оглед повдигнатото обвинение е образуваното
посоченото наказателно производство по описа на СпНС, като при
първоинстанционно разглеждане на наказателното производство Р. е признат
за виновен по част от повдигнатото му обвинение, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, който срок по реда на чл.
66, ал.1 НК е отложен за срок от 5 години. Така постановената
първоинстанционна присъда № 460003/01.11.2022г. по описа на СпНС е била
предмет на въззивна проверка, вследствие на което е образувано ВНОХД №
540/2023г. по описа на САС, по което и с присъда №26/02.10.2023г., ищецът Р.
е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и изцяло оправдан. Със
свое решение № 144/28.02.2024г., постановено по наказателно дело №
1102/2023г. на ВКС, касационния протест на Апелативна прокуратура – София
срещу оправдателната за ищеца присъда е оставен без разглеждане, при което
и считано от този момент следва да бъде прието, че оправдателната присъда
срещу ищеца е била стабилизирана.
От така приетата от съда фактическа обстановка следва да бъде направен
извода, че периодът от време, за което ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК,
обхваща времето от привличането му в качеството на обвиняем – 13.01.2017г.
до окончателното му оправдаване с присъда на САС, влязла в законна сила на
28.02.2024г. Общата продължителност на наказателното производство, което е
водено срещу Р. възлиза на 7 години, 1 месец и 15 дни, в границите на който
период от време срещу нещо са били взети мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ и „Парична гаранция“.
От изложеното следва, че за период от време продължил над седем
години, ищецът Р. е бил привлечен, съответно по отношение на него е
поддържано от ответника обвинение за престъпление, за което законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години, по което
обвинение той е оправдан с влязла в сила на 28.02.2024г. присъда.
По делото се събраха доказателства, че воденото срещу Р. наказателно
производство е причинило на същия неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания, тези си изводи съдът прави с оглед събраните в хода на
процеса гласни доказателства, така и заключение на съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Ц., което заключение съдът изцяло кредитира, като
обективно и компетентно дадено. Категорични, еднопосочни и взаимно
12
допълващи са показанията на свидетелите Р.Д. и М.Д. В разпитът си и двамата
изложиха факти, които са им станали известни с оглед преки и
непосредствени възприети от тях релевантни са спора обстоятелства, като
посочиха, че вследствие образуваното наказателно производство ищецът е се е
изолирал от социалната си среда, съответно променил е своя характер като е
станал потиснат и затворен в себе си. Тези показания напълно кореспондират
и с останалите събрани по делото доказателства и в частност заключението по
назначената съдебно – психологична експертиза, в която вещото лице отчита
наличието на едно устойчиво негативно емоционално състояние, което е
обусловено от продължилото с години и водено срещу ищеца наказателно
производство. Категорични са показанията и на свидетелите, така и на вещото
лице, че за процесния период от време, за който е образувано и водено
наказателното производство срещу ищеца, други фактори, които да
допринесат за установяване на това устойчиво негативно емоционално
състояние при ищеца не са се случили в неговия живот. От изложеното съдът
прави и изводът си, че за процесния период от време, който съвпада с
продължителността на воденото срещу Р. наказателно производно, единствено
последното е допринесло за установеното при него на емоционално състояние
в негативен аспект, при което и именно единствено от наказателното
производство са причинени претърпените от него неимуществени вреди.
В обобщение съдът приема, че предвид привличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и повдигнатото му обвинение за наказуемо деяние,
по което той е оправдан с влязла в сила присъда, са нанесени неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания. По изложените съображения
претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно повдигнато
обвинение за престъпление и впоследствие постановяване на оправдателна
присъда.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС
- решение по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., решение по гр.д. №85/12 г. на
четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
13
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането.
Повдигнатото срещу ищеца Р. обвинение е за престъпление от общ
характер, за което законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ до 10 години, при което така повдигнатото срещу него обвинение е
за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Общата продължителност
на наказателното производство надхвърля период от 7 години, през което
време е водено досъдебното производство по разследване на деянието, за
което е бил уличен ищеца, така и неговата съдебна фаза. От представените по
делото доказателства се установява, че са многобройни осъществените с
негово участие процесуално – следствени действия, като следва да бъда
обърнато особено внимание, че в съдебната фаза на наказателното
производство, същото е протекло пред три съдебни инстанции, пред които са
проведени общо 16 открити съдебни заседания, 13 от които пред
първоинстанционния наказателен съд, 2 пред въззивна и 1 пред касационна
инстанция. От доказателствата по делото се установява, че ищецът Р. е взел
лично участие по всички проведени открити съдебни заседание в тази фаза на
наказателното производство. Следва да бъде отчетено, че в съдебната фаза на
наказателното производство, ищецът с присъда постановена от
първоинстанционния наказателен съд /от 01.11.2022г./ е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като с окончателна оправдателна
присъда приблизително година по-късно / 02.10.2023г./ се е произнесъл
въззивният Софийски апелативен съд.
Видът на деянието, за което ищецът е подведен под наказателна
отговорност, а именно за тежко умишлено престъпление, общата
продължителност на наказателното производство /7г., 1 м. и 15д./, която
продължителност съдът приема, че значително надвишава границата на
разумния срок по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, осъдителната присъда от първоинстанционния
съд постановена в съдебната фаза на наказателното производство,
многобройните процесуални действие и участия на ищеца в открити съдебни
заседания, обосновават извод на съда, че в съвкупност тези обективни
обстоятелства неминуемо рефлектират върху претърпените от Р. негативни
емоции, които тай е изпитал за този период от време. В тази насока са и
събраните в хода на съдебното производство доказателства за претърпените от
ищеца неимуществени вреди посредством разпита на свидетелите Р.Д. и М.Д,
така и заключението по назначената съдебно – психологическа експертиза на
вещото лице Ц.. В унисон с гласните доказателства, вещото лице в
заключението си посочи, а и в съдебно заседание при защита на същото даде
допълнителни разяснения, че при ищеца е налице установено устойчиво
емоционално състояние, макар и неговата личност да се характеризира с
емоционална стабилност, което й позволява сам да се справя с възникналите в
живота му трудности. Както свидетелите, така и вещото лице акцентираха, че
липсват в живота на Р. други обстоятелства, включително и такива от
трагичен характер, които да обосноват извод, че негативните емоционални
последици, които се наблюдават при него са с причина различна от
образуваното и водено срещу него наказателно производство.
Обстоятелство, което следва да бъде отчетено при разглеждане на
претенцията по присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и
14
постановена оправдателна присъда, е видът на мярката за неотклонение, която
е била взета на увреденото лице по време на наказателното производство. В
процесната хипотеза срещу Р. е взета най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, същата наложена за времето от 17.01.2017г. до
11.04.2017г., или за период от време приблизително възлизащ на 3 месеца.
Доколкото по повдигнатото обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда, то и наложената в хода на наказателното производство мярка за
неотклонение се явява незаконосъобразно действие, с което са причинени
неимуществени вреди на пострадалото лице. Мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ ограничава основното право на лицето, по
отношение, на което е взета, а именно на свобода и свободно придвижване,
като с нея се засяга до степен невъзможност да бъде упражнявано и
конституционно гарантираното право на труд.
В процесната хипотеза освен нарушеното право на свобода, свободно
придвижване и труд, наложената на Р. мярка са неотклонение е допринесла и
за увеличено в степен негативно емоционално състояние, обусловено от
притесненията, които е имал той досежно неговото семейство, като следва да
бъде отчетено, че ищецът е съпруг и баща на две деца. Еднопосочни са
показанията и на двамата свидетели, че след освобождаване от следствения
арест при ищеца са настъпили промени в негативен аспект. Наред с
посоченото в хода на даване показания в съдебно заседание, за това, че Р. след
освобождаване си е бил блед, свидетелите акцентираха, че той се е променил и
по характер, като от отворен за живота, весел и социално ангажиран човек, се
е затворил в себе си, престанал е да контактува с белизки за него хора, като
особени притеснения е имал досежно това как неговото семейство, в това
число съпруга и две деца ще приемат случилото се с него.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
приема, че вследствие образуваното наказателно производство и повдигнатото
в хода на последното обвинение за престъпление от общ характер, на Р. са
нанесени и неимуществени вреди обусловени от невъзможността да полага
труд при работодателя и на длъжността, която е замел допреди привличането
си в качеството му на обвиняем. В тази насока съдът посочва, че не се спори
между страните, а и се установява от представените по делото доказателства,
че ищецът към момента на образуване на наказателното производство е бил
държавен служител, като е заемал длъжността „държавен митнически
инспектор“ в Митница Варна. Видно от мотивите, както за Заповед №
3514/31.05.2017г., така и на Заповед № 3024/07.01.2019г. на Директора на
Агенция Митници, служебното правоотношение на ищеца е било двукратно
прекратено /втори път след съдебна отмяна на първоначално наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение“/, поради образуваното срещу Р.
наказателно производство за престъпление от общ характер, което е прието за
несъвместимо обстоятелство с видът на заемана от него длъжност.
Независимо от отмяната и на двата индивидуални административни акта, с
които е било прекратено служебното правоотношение на ищеца след съдебен
контрол на същите, съдът приема, че доколкото основанието за тяхното
постановяване от работодателя на ищеца са именно обстоятелства във връзка с
обвинението, за което той е привлечен, то тази незаконосъобразна дейност на
ответника свързана с привличането му в качество на обвиняем и повдигане на
обвинение, а тя е такава доколкото е окончателен съдебен акт Р. е оправдан, е в
пряка причинно-следствена връзка и с нарушените му и гарантирани от
Конституцията трудови права.
15
Еднопосочно и категорично посочват свидетелите, които им показания
се подкрепят и от заключението на вещото лице, че оставането без работа е
обусловило чувство на несигурност у ищеца, като за него самия, така е
породило при него и притеснения относно негово семейство. Установи се, че
ищецът след уволнението си не е могъл да намери работа по специалността, в
която до този момент е упражнявал труд – в сферата на спедицията, въпреки
че е търсил такава. Изрично свидетелят М.Д посочи, че представители на
работодатели и същевременно познати на Р. са отказвали да го наемат на
работа при мотиви, че той е бил „клиент на прокуратурата“. Невъзможността
да намери работа в сферата, в която той е специалист налага на ищеца за един
кратък период от време / от 05.06.17г. до 15.06.2017г./ да започне работа при
работодател на длъжност извън неговата специалност.
И двамата свидетели познават ищеца, като отличен професионалист в
сферата, в която той работи, ползващ се с добро име и уважение сред своите
колеги. Широкото медийно отразяване, което е съсредоточено най – вече в
началото на образуваното наказателно производство неминуемо са
допринесли до уронване престижа и изградения авторитет на Р. в обществото.
В тази насока данни, че воденето наказателно производство е било широко
медийно разгласено се събраха, както от показанията на свидетелите, така и от
приетите по делото писмени доказателства. И двамата разпитани свидетели
посочиха, че задържането от органите на реда на ищеца, така и наложената му
мярка за неотклонение са били широко медийно отразени, както от
националните медии, така и от регионалните такива. В тази насока
показателни са публикациите, които са ангажирани от ищеца за установяване
на тези факти в това число отразяване на случая от „Българско национално
радио“ със заглавие „Митничарите, задържани при мащабна акция за
корупция на порт „Варна – запад, остават в ареста““, „168 часа“ със заглавие
„Митничари и спедитор се топят за кого е подкупът от 600 000 лева“,
„Хасково нет“ със заглавие „Варненските митничари взимали 45000 лева
такса „експрес“, от „Информационен митнически портал“ със заглавие
„Варненските митничари остават в ареста, от сайта на „rns.bg“ със заглавие
„Ексклузивно: Прокуратурата освободи спедитора с 5000 лева гаранция,
митничарите в ареста“, от информационна агенция „ПИК“ със заглавие „Ето
кои са корумпираните варненски митничари“, „Пловдив 24“ със заглавие
„Варненски митничари покривали наркоканал“, „България Днес“ със заглавие
„Уволнени за варненски матричари с „такса експрес“. Във всички медийни
материали се акцентира върху заемана от ищеца длъжност в сферата на
държавната администрация, в която той е упражнявал трудовите си права,
като същевременно във всички статии е посочено и изрично негово име.
От изложеното следва, че авторитетът и уважението, което е имал
ищецът в обществото допреди образуване на наказателното производство са
били силно накърнени, като този негативен отзвук е намерил проявна форма,
както в личния живот на ищеца, доколкото се събраха данни, че той е
преустановил контакти с близки са него хора, поставил се е в социална
изолация, така и в професионален аспект обуславящо невъзможността да си
намери работа в областта на упражняваната от него до този момент трудова
дейност.
Като бъде взето в предвид видът на обвинението, общата
продължителност на наказателното производство, което е водено срещу Р., в
това число и постановената осъдителна присъда от първата съдебна
инстанция, постановената най – тежка мярка за неотклонение задържане под
16
стража, засегнатите трудови права вследствие образуваното наказателно
производство, широкото медийно отразяване на случая, същото уронващо
репутацията на ищеца, трайно установеното при него негативно емоционално
състояние, социалната изолация, в която се е поставил вследствие воденото
производство, промяната в негативен аспект в неговия характер, обуславят и
извода, че Р. е търпял вреди в един по-висок интензитет. Повдигнатото срещу
ищеца обвинение се е отразило във всички аспекти на неговия живот, като в
семейния му живот и отношения с близки за него хора, така и в чисто
професионален план, при това и за не малък период от време. Към момента на
образуване на наказателното производство ищецът е бил на 48 години, семеен,
баща на две деца. Същият е бил дългогодишен служител в сферата на
държавната администрация, без данни по делото за налагани му
дисциплинарни наказания, съответно и без данни по делото за предходни
повдигани срещу него обвинения за престъпления и осъждания.
При така изложеното и като взе в предвид, че воденото срещу ищеца
наказателно производство е повлияло негативно за един значителен период от
време във всички сфери на живота му, което от своя страна е обусловило
претърпени от него неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
съдът намира, че следва да определи обезщетение по справедливост в размер
на 80000 лева.
Съдът намира, че така определеното обезщетение за претърпени
имуществени вреди съответства и на социално – икономическите условия в
страната, за времето, през което наказателното производство се явя висящо.
Така определеното обезщетение от 80000 лева съотнесено към
продължителността на воденото наказателно производство, което е
надхвърлило 7 години, обоснована извода, че на база едногодишен период от
неговата продължителност се припадат 11428 лева. Тази стойност отчетена
към определените с ПМС размери на минималната работна заплата за
съответната година, а именно за този период в диапазона 510 – 933 лева,
обуславя и извода, че определеното обезщетение на едногодишна основа
възлиза в размер на между приблизително 22 минимални работни заплати за
година в началото на периода и едва 12 в неговия край, последното обусловено
и от ноторно известните инфлационни процеси настъпили в страната, които
съдът намира, че също следва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото обезщетение.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът
намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 80000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на присъдата .Съобразно приетото в ТР №5/21.05.2018г., постановено по т.
дело № 5/2017г. на ОСНК на ВКС, присъдата влиза в сила с постановяване на
акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а когато подлежи
на обжалване – с постановяване на решението на касационната инстанция. В
случая е постановена оправдателна присъда от въззивния съд е влязла в
законна сила на 28.02.2024г., от който момент върху уважената главница се
дължи и законна лихва за забава.
17
По отношение на исковете за присъждане на имуществени вреди:
Имуществените вреди от своя страна могат да бъдат разглеждани, като
реална загуба за увреденото лице или пропусната полза за него, вследствие на
които вреди неговия патримониум търпи намаляване на имуществото, от което
се състои или не се осъществява едно сигурно увеличаване на това
имущество. От своя страна и съобразно възприетото в Тълкувателно решение
№ 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, пропусната полза съставлява неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото лице,
като причинената от деликт пропусната полза следва да бъде доказана със
сигурност.
Ищецът Р. сезира съда, като предявява и осъдителни искове за
присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, които вреди са формирани от размер на
законната лихва за забава върху неоснователно задържаните парични
средства, последните иззети със съответните протоколи за претърсване и
изземване в хода на досъдебното производство.
Установява се от доказателствата по делото, че с протокол за
претърсване и изземване от 12.01.2017г., така и от 13.01.2017г. от Р. по време
на осъществяване на оперативно – следствени действия са иззети негови
лични вещи, така и парични средства, които му принадлежат. Спор по факта,
че общият размер на иззетата парична сума възлиза на 8180 лева между
страните няма. Ищецът твърди, че тази сума и към момента на сезиране на
съда с исковата молба не му е възстановена, при което претендира присъждане
на вреди под формата на пропусната полза формирана от лихвата за забава до
депозиране на исковата молба в съда. По този отрицателен изложен от ищеца
факт за липса възстановяване на иззети парични средства, насрещната страна
не е ангажирала доказателства, от които да бъде направен извод в противна
насока, поради което съдът приема и претендирания период на задържане на
тази парична сума от 14.01.2017г. до 05.02.2025г. за доказан.
Доколкото с крайния съдебен акт е постановена оправдателна присъда
по повдигнатото на ищеца обвинение, то и всички действия осъществени в
наказателното производство, дори и да са били съобрази при извършването им
със съответните правила за тяхното осъществяване, се явяват
незаконосъобразни. С други думи задържаната сума иззета в хода на
наказателното производство е задържана без основание.
В тази насока е налице и съдебна практика по въпроса и в случая тази
обективирана в Решение № 281/04.10.2011г., постановено по гр. дело №
1684/2010г. на ВКС, III г.о., в което се посочва, че пропусната полза,
изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената парична гаранция е
в пряка причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан. Възприетото с посоченото
решение се явява приложимо и в настоящата хипотеза, при която пропусната
полза се изразява в загуба на законната лихва върху паричните суми, които са
били иззети в хода на досъдебното производство.
Доколкото предмет на задържане е парична сума, то следва да бъде
изведено от правилото на чл. 86, ал.1 ЗЗД, че за времето на неоснователното й
задържане на Р. е нанесена имуществена вреда под формата на пропусната
полза в размер на законната лихва върху тази сума.
Съобразно заключението на вещото лице К., размера на лихвата за
18
забава върху процесната сума от 8180 лева, за периода от 14.01.2017г. до
05.02.2025г., при отчитане на ЗМДВИП възлиза на 7213,16 лева. При
изложените съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие неоснователно задържана парична
сума собственост на ищеца, иззета в хода на наказателното производство, се
явява изцяло основателен. Върху уважения размер на присъденото
обезщетение се дължи законна лихва за забава считано от постановяване на
оправдателната присъда – 28.02.2024г., до окончателно изплащане на
задължението.
Съдът в мотивите си посочи, че формираната съдебна практика, която се
споделя от настоящия първоинстанционен състав на Варненския окръжен съд
приема, че законната лихва върху внесената парична гаранция е в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за
което ищецът е оправдан. В тази хипотеза попада и предявения иск за
присъждане на обезщетение под формата на пропусната полза формирана от
законната лихва върху сумата послужила за парична гаранция.
От доказателствата по делото се установява, че наложената
първоначално МНО на ищеца „задържане под стража“ е била изменена на
07.04.2017г. в друга по-лека такава, а именно „парична гаранция“.
Ангажирани са по делото писмени доказателства, че сумата е внесена по
сметка на Специализираната прокуратура на 10.04.2017г.
По аналогия на вече изложеното и предвид оправдателната присъда,
която е постановено по повод повдигнатото обвинение, то и внесената
парична гаранция при изменение на наложената на Р. МНО се явява
задържана от ответника без основание. Върху сумата от 15000 лева се
формира лихва за забава за процесния период 21.04.2017г.-10.09.2018г. в
размер на 2116,67 лева, съобразно заключението по приетата счетоводна
експертиза, при което и този иск се явява изцяло основателен.
Върху уважения размер на присъденото обезщетение се дължи законна
лихва за забава считано от постановяване на оправдателната присъда –
28.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението.
Неоснователни са възраженията на ответника, че претендираното
обезщетение има характер на анатоцизъм.
По смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД анатоцизъмът представлява уговаряне на
лихва върху лихва, която уговорка е допустима само измежду търговци
съгласно чл. 294, ал.1 ТЗ. В процесната хипотеза сумата от 15000 лева
представляваща внесена по сметка на ответника парична гаранция по
изменената МНО. Тази сума представлява главница, а бидейки такава тя е
била неоснователно задържана предвид оправдателната присъда за процесния
период от време. Доколкото задължението по неоснователно задържаната
сума е парично, то размерът на вредата, като пропусната полза се формира от
лихвата за забава върху тази сума, съобразно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В съдебната практика по въпросът за дължимостта на обезщетение за
имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ под формата на пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение се приема - решение №
449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на IV г.о., решение № 243/21.01.2020
г. по гр.д. № 1111/2019 г. на III г.о., решение № 45/.07.2020 г. по гр.д. №
3445/2019 г. на IV г.о., както и разясненията на т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, че обезщетението за имуществени вреди се
19
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като
несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на
пострадалия. Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане, изразяващо
се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на
предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не
бе настъпило противоправното деяние, като самото предположение обаче
трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на
имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира. При обективна
невъзможност на работника или служителя да се яви на работа по
съществуващо безсрочно трудово правоотношение, която е резултат от
наложена му ограничителна мярка, е налице доказана възможност за
реализиране на трудови доходи, която обаче е пропусната именно поради
наложената мярка за неотклонение.
Искът на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
обусловен от твърдения за вредите под формата на пропусната полза, които
той е претърпял под формата на месечни трудови възнаграждения, които са му
се следвали ако служебното му правоотношение не бе прекратено, в случай,
че срещу него не бе образувано наказателно производство.
В мотивите си съдът вече прие, че образуваното срещу Р. наказателно
производство и внесено обвинение за престъпление от общ характер и
обстоятелство, което е обусловило прекратяване на служебното
правоотношение на същия и то двукратно, съответно със Заповед №
3514/31.05.2017г. и Заповед № 3024/07.01.2019г. на Директора на Агенция
Митници. От изложеното следва и изводът, че незаконосъобразните
действията на ответника по привличане на ищеца в качеството му на обвиняем
за престъпление от общ характер, са в пряка причинно – следствена връзка с
прекратяване на служебното му правоотношение, което е служило за
генериране на месечни доходи вследствие престация на труд. Упражняваният
от ищеца труд ежемесечно е бил заплащан посредством получаване на
работна заплата в определен от работодателя размер. Установи се също така от
съдебно – икономическата експертиза на вещото лице Г. К., която напълно се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадена, че наред с
получаваната ежемесечно заплата, на всяко тримесечие на ищеца са
изплащани допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати. В
тази насока следва да бъде посочено, че структурата на работна заплата се
определя от основното възнаграждение на работника или служителя и
допълнителните възнаграждения, включително и тези за постигнати
резултати. Доколкото се установи по делото, че същите имат периодичен, а не
еднократен характер, то тези допълнителни възнаграждения следва да бъдат
включени в състава на същата при определяне на нейния размер. По
отношение на размера на допълнителните трудови възнаграждения, вещото
лице посочи, че същите в рамките на изследвания от нея период варират в
различни стойности, но такива заключени между сумите от 120 и 140 лева на
месец. Конкретният размер за конкретния период и съобразно заключението
на експерта се установи, че се определя от работодателя на база изричен
коефициент за съответния служител на база на постигнатите от него
резултати, но в посочения по-горе диапазон. Доколкото не може да бъде
установено за времето, през което ищецът е останал без работа на заемана
допреди това от него длъжност „държавен митнически инспектор“ в Митница
Варна, какви биха били постигнатите от него резултати, то съдът възприема
20
приложеният от експерта подход за осредняване стойността на
допълнителното трудово възнаграждение.
На следващо място следва да се вземе в предвид при определяне размер
на обезщетението и размера на трудовото възнаграждение при отчитане на
неговото изменение в рамките на процесния период. Ищецът за процесния
период е бил държавен служител, при което изрично и вещото лице посочи, че
размерът на работната заплата на същия ежегодно е бил изменян, като е
увеличаван с приемане на съответния държавен бюджет. Това увеличение
следва да бъде включено при определяне на обезщетението по размер,
доколкото ако не бе прекратено служебното му правоотношение с
работодателя поради незаконосъобразните действия на ответника, то той би го
получил. Този доход се явява доказан по размер и сигурен за получаване, при
което съдът в заключение посочва, че възприема вариант четвърти от
заключението на вещото лице К., при който вариант са включени, както
измененията по размер на дължимото на ищеца месечно трудово
възнаграждение, така и допълнителните трудови възнаграждения към него,
които са му били изплащани, същите изчислени на база средно – притеглена
стойност за процесния период. На ищеца се дължи нетен размер на трудовото
възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци. Заключението в този
вариант е съобразено с получените от Р. доходи от получени от него
обезщетения и възнаграждение за труд получено от друг работодател.
По изложените съображения съдът намира, че дължимото на ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на неполучено
възнаграждение на труд за процесния период възлиза на 39191,97 лева, с
оглед на което предявения иск следва да бъде уважен изцяло. Върху уважения
размер на определеното обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за
забава считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 28.02.2024г.
Съдът не споделя възраженията на ответника за погасяване по давност на
вземанията за обезщетения за имуществени вреди, които се формират от
размера на законната лихва за забава.
За да бъде погасено по давност едно задължение, то следва на първо
време да бъде изискуемо, на осн. чл.114, ал.1 ЗЗД. В конкретната хипотеза
изискуемостта на всички обезщетения и по трите иска за присъждане на
имуществени вреди се явяват изискуеми след постановяване на окончателен
съдебен акт, с който Р. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Съдебното
решение на ВКС, с което окончателно се разрешава въпросът за отговорността
на ищеца по повдигнато обвинение за престъпление от общ характер е
постановено на 28.02.2024г., е съдът е сезиран с депозиране на искова молба
на 06.02.2025г. /по описа на СГС/. От изложеното следва, че вземанията на
ищеца срещу ответника не са погасени по давност, доколкото не е изтекла
нито общата, нито кратката погасителна давност.
Неоснователно е и възражението, че законна лихва върху обезщетенията
се дължи считано от депозиране на исковата молба в съда, а от постановяване
на оправдателната присъда. Във връзка с това възражение на ответника важи
вече гореизложеното и приетото съобразено с ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на
ВКС, в което изрично се посочва, от кой момент държавните органи изпадат в
забава, а това е моментът на постановяване на окончателен съдебен акт.
Неоснователно се явява и възражението, за е погасена по давност
акцесорната претенция за лихвата за забава върху обезщетенията за
причинени вреди.
21
Законната лихва върху уважената главница под формата на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди е акцесорна претенция, която следва
да бъде уважена единствено при уважаване на предявения иск. Тя не носи
самостоятелен характер на отделен иск, а законова последица при
евентуалното уважаване на предявен самостоятелен иск. Доколкото законната
лихва за забава върху уважената главница по предявен самостоятелен иск има
качество на последица, а не на самостоятелно вземане в полза на кредитора, то
досежно нея се явяват неприложими правилата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски. Ищецът претендира сумата от 3010 лева, от които 3000 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 10 лева заплатена
държавна такса.
Ответникът релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като излага съображения, че същото е завишено.
Съдът не споделя тези възражения на ответника, като намира, че същото е
съобразено с материалния интерес по спора, съответно фактическата и правна
сложност на делото. Определеното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство е съобразен с размерите посочени в Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждението на адвокатската работна, които размери
съдът приема за ориентир, в границите на който следва да бъде определено
дължимото възнаграждение за процесуално представителство.
Възнаграждението е съобразено и със спецификата на спора, която е
обусловена от множество предявени обективно и кумулативно съединени
искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, което предпостави и необходимост от ангажиране на съответните
доказателства в защита на изложените твърдения. Делото приключи в едно
единствено съдебно заседание, което е резултат от своевременна организация
на доказателствените искания от страна на ищеца, като наред с това следва да
бъде посочено, че се осъществиха множество процесуални действия в това
заседание по изслушване на свидетели, две съдебни експертизи и попълване
на делото с множество писмени доказателства. Съдът с окончателния си
съдебен акт уважи и четирите предявени иска от ищеца в пълен размер,
поради което не е налице и основание за редуциране по съразмерност на
възнаграждението за процесуално представителство.
По изложените съображения съдът намира, че уговореното и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство не е завишено по размер,
поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебно –
деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 3010 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й.
Р., ЕГН ********** от *** сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди под
22
формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, за което е
оправдан с присъда №26/02.10.2023г., постановена по НОХД №540/2023г. на
Апелативен съд - София, влязла в законна сила на 28.02.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. – до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 7213,16 /седем хиляди двеста и
тринадесет лева и 16 ст./ лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
законната лихва върху неправомерно задържани в хода на наказателното
производство суми от общо 8180 лева, за периода 14.01.2017г. – 05.02.2025г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 2116,67 /две хиляди сто и
шестнадесет лева и 67 ст./ лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза,
представляваща законна лихва върху внесена парична гаранция по наложена в
наказателното производство мярка за неотклонение в размер на 15000 лева, за
периода 21.04.2017г. – 10.9.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 39191,97 /тридесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и
97 ст./ лева представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на пропусната полза, представляваща общият нетен
размер на месечните трудови възнаграждения, които са се следвали на
ищеца по прекратено служебно правоотношение, за периода 02.06.2017г. –
30.10.2018г., както и за периода 07.01.2019г. – 19.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й.
Р., ЕГН ********** от *** сумата от 3010 /три хиляди и десет/ лева съдебно
– деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати
задължението си към ищеца: IBAN ***, титуляр по сметката Г. Й. Р., ЕГН
********** от ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
23