Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260299, гр. Пловдив, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 03.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4181/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № НП-13-52/15.06.2020 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.МИНА“ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Иван
Вазов“ № 59, представлявано от *** **** П.Х.П., на основание чл.116а от Закон
за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на т.3.4.2.4. от Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Урология“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.
Жалбоподателят,
в жалбата и в допълнителни писмени изложения към нея навежда доводи за
неправилно и незаконосъобразно издадено НП, и прави искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от упълномощен
представител - адв.Б., който поддържа жалбата, излага
становище за маловажност на случая и прави искане за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна – ИА „Медицински надзор“ /ИА „МН“/ в депозирана до съда писмена защита
пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното НП – потвърдено
като правилно и законосъобразно, за което излага конкретни доводи. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения
за прекомерност на претендирани от жалбоподателя
разноски по делото. В съдебно заседание чрез процесуалния представител - ****.Т. прави същото искане.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед № ИАМН-РД-13-52 от 29.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИА „МН“ гр.София била определена комисия за
извършване на извънредна проверка на „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД. Повод за
проверката била подадена жалба с вх.№ 96-00-53/28.01.2020 г. Ръководител на
комисията бил св.Г.Д.Д., заемащ длъжността „*****“
при ИА „МН“ гр.София. В хода на
извършената на 11.03.2020 г. проверка на представената от медицинското
заведение документация, комисията констатирала следното:
На 03.04.2019 г. в „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД
била извършена оперативна интервенция „Простатектомия“
на пациента Я. Д. Х., на 72 години, при която била отстранена простатната
жлеза. Операцията била документирана в Оперативен протокол № 177, 178, 179, 180.
Операцията била извършена от екип в състав: *** - ***П.Г.С., *** – ***В.А.В.и ***А.Н.Я.в,
*** – ***П., *** – м.с.Т.Установено било, че *** С. е ** с призната специалност
по хирургия, притежаващ Удостоверение за призната специалност №
14471/16.06.1973 г., издадено от Медицинска академия София; ***В. е ** с
призната специалност по хирургия, притежаващ Диплома за призната специалност №
28136/03.01.1985 г., издадена от Медицинска академия; ***Я.в е ** с призната
специалност по хирургия, притежаващ Диплома за призната специалност № 31179/3.01.1987
г.
Пациентът бил с доказано онкологично заболяване на
простатната жлеза. За операцията той подписал „Информационно съгласие за
операция“, в което било посочено: „1. Хирургът потвърди, че имам следното
болестно състояние, налагащо извършването на операция: Чр.непроходимост.СА
на простатната жлеза. 2. Давам съгласието си за извършване на операция във
връзка с това заболяване. Обяснено ми бе, че при операцията ще бъде извършено
следното: Отстраняване на простатната жлеза…“
Извършената оперативна интервенция /простатектомия/ по вид е операция с голям обем и следвало
да се извърши в структура по урология, тъй като съгласно медицински стандарт
„Урология“ онкологичните заболявания, засягащи органите на отделителната
система при мъжа и жената и органите на половата система при мъжа са обект на
медицински дейности в специалността „Урология“.
Проверяващата комисия установила, че МБАЛ
„Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД нямала структура по урология предвид издаденото й
Разрешение за лечебна дейност № МБ 146/14.07.2016 г., издадено от Министерство
на здравеопазването.
При тези данни с извършване на оперативна
интервенция „простатектомия“, проверяващата комисия
констатирала, че лечебното заведение извършило дейност в областта на
урологията, без да има разрешение за осъществяването й, с което осъществило
нарушение на т.3.4.2.4. от Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Урология“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.
За така установеното нарушение св.Г.Д.
съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ИАМН-А-13-52/03.04.2020 г. по реда на чл.40,
ал.2 от ЗАНН срещу „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД за извършено от лечебното
заведение административно нарушение на т.3.4.2.4. от Наредба № 5 от 2018 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Посочено
било в акта, че нарушението е извършено на 03.04.2019 г. – датата на
извършената оперативна интервенция простатектомия.
Отбелязано било, че нарушението е извършено за първи път.
АУАН бил предявен и подписан от управителя
на лечебното заведение.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното НП, с което на „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД на основание чл.116а
от ЗЛЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на т.3.4.2.4.
от Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“,
вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя
Г.Д.Д., който посочва причината за извършване на
проверката в лечебното заведение – подадена в Агенцията жалба, касаеща пациент с доказано онкологично заболяване на
простатната жлеза, който бил хоспитализиран в болница „Св.Мина“ за планово
оперативно лечение на заболяването. Пациентът постъпил по спешност с диагноза
„чревна непроходимост“, консултиран бил с кардиолог и *** и опериран, като при
оперативната интервенция била отстранена простатната жлеза с извършване на
радикална простатектомия. При проверката по документи
на лечебното заведение било констатирано, че „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД има
издадено разрешение за лечебна дейност от Министерство на здравеопазването,
което разрешение не включвало структура по урология. Свидетелят посочва, че в
случая пациентът бил опериран в структура по хирургия, но медицинския стандарт
за хирургия бил отменен през 2016 г. Утвърденият медицински стандарт по
урология изисквал оперативни интервенции като тази направена на посочения
пациент да бъдат извършвани само в структура по урология, с не по-ниско второ
ниво на компетентност и то от ***, притежаващ специалност „Урология“, да
присъстват не по-малко от двама ***, един от които също да има такава
специалност „Урология“. В случая актосъставителят посочва, че тримата
специалисти, участвали в операцията притежавали специалност „Хирургия“, но не и
специалност „Урология“. Именно извършването на такава оперативна интервенция в
структура по хирургия, без да е вписано в разрешението на лечебната дейност на
медицинското заведение, в което да е изградена структура „Урология“, което
изисква да се спазва медицински стандарт по урология, дало основание на
свидетеля да състави процесния АУАН срещу „МБАЛ
„Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД. За съставяне и връчване на акта бил поканен /писмено и
по телефона/ представляващия лечебното заведение. Актът бил съставен в
отсъствие на управителя на болницата и връчен чрез Община Пловдив. Св.Д. прави
уточнение за значението на термина „субилеус“ и каква
интервенция може да се извърши при спешност с диагноза чревна непроходимост.
Отново потвърждава, че в хирургията преди утвърждаване на стандартите, се е работело всичко, но в конкретния случай,
утвърдения стандарт изисква конкретната оперативна интервенция да се извършва
единствено и само от специалист уролог. В конкретната операция нямало данни
проблемите в простата на пациента да са предизвикали чревна непроходимост.
Пациентът не използвал издаденото му направление и бил приет по друга клинична
пътека. При него имало единствено една прераснала чревна бримка към пикочния
мехур и това било единственото срастване, което посочил оперативния екип при
задаване на допълнителните въпроси от свидетеля. След отстраняване на
срастването, бил отворен пикочния мехур и била извършена радикална простатектомия, която не била отчетена пред НЗОК, а била
отчетена пътека за оперативна интервенция върху тънки и дебели черва. Допълва как протичала подобна операция.
Свидетелят уточнява, че в историята на заболяването на пациента имало
информирано съгласие, където същият се бил подписал, че е известен и дава
съгласие извършването на премахване на простата с тумора.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, в хода на настоящото производство беше разпитан св.П.Г.С., който
сочи, че пациентът бил приет с диагноза „субилеус“,
т.е. запушване на червата. След престой и наблюдение, пациентът бил оперириран, за да се установи причината. Свидетелят твърди,
че междувременно пациентът бил приет за рак на простатата и след като дошло
време за операцията, се съгласил, че наред със субилеуса,
ще бъде премахната и простатата по време на операцията. Св.С. уточнява, че
притежава специалност хирургия от много години и е извършил многократно такава
операция. Сочи, че преди години урологични клиники не
съществували, като всичко се извършвало в хирургични, както по-леки операции
като тези за простатата, така и по-тежки – бъбречни, премахване на пикочен
мехур и изработване на изкуствен мехур. Не се изисквало друга специалност,
освен хирургия. Урологията била създадена по-късно, като по-голяма част от
операциите били насочени там. Свидетелят споделя мнението, че операцията на
простатата за него е нещо много обикновено, като правил множество на брой
такива операции. В екипа, извършил въпросната операция, участвал ***В.,
началник на хирургията във Втора градска болница, който също извършвал този вид
операции. Сочи, че била въведена
методика, улесняваща извършването на такава операция, която според
свидетеля не била сложна за оперативния екип. Допълва, че извършвал повече
бъбречни операции в сравнение с простати, но нямало урологична операция, която да не са правили. Сочи, че в
началото при създаване на клиниките по урология работили хирурзи и нямало
претенции за урологична специалност.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и
кореспондиращи с приетите и приложените по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения предвижда дейността на лечебните заведения и на медицинските и
другите специалисти, които работят в тях, да се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Съгласно същата разпоредба от Закона,
медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването. За специалността „Урология“ такава е Наредба № 5 от 2018 г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, която в т.3.4.2.4. сочи, че
оперативната дейност се осъществява при спазване на посочените в табличен вид
изисквания. Конкретно за големи операции изискването е медицинския екип да се
състои от ***, двама ***, операционна медицинска сестра, като ***ът е уролог и има практически опит за провеждане на тези
операции и най-малко единият от ***те е със специалност по урология.
В конкретния случай въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът намира за категорично и безспорно
доказано извършено от жалбоподателя „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД
административно нарушение на горецитираните разпоредби
на Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“ и
ЗЛЗ, за това, че при извършена на 03.04.2019 г. оперативна интервенция „Простатектомия“ на пациента Я. Д. Х., лечебното заведение не
е изпълнило задължителното изискване за операция с голям обем /каквато е била въпросната операция/, а именно
в медицинския екип да участва *** уролог, както и най-малко един от ***те да притежава
специалност по урология. В случая макар да се установява, че са имали голям практически
опит за провеждане на подобен вид оперативни интервенции, екипът от **и,
осъществили въпросната операция, са притежавали специалност по хирургия, със
съответно издаденото за нея Удостоверение/Диплома, но не и специалност
„Урология“, каквото е изискването на горецитираните
разпоредби. Нещо повече, самото лечебно заведение е притежавало издадено от
Министерство на здравеопазването
Разрешение за лечебна дейност № МБ 146/14.07.2016 г., в което не е била
предвидена структура по урология, в която да бъде извършена подобна оперативна
интервенция. Предвид на това, безспорно в настоящият казус е било нарушено
правилото на т.3.4.2.4. от Наредба № 5
от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, за което според съда правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на „МБАЛ „Св.Мина“ Пловдив“ ЕООД.
Жалбоподателят се явява лечебно заведение по
смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от ЗЛЗ и като такова съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.1 от ЗЛЗ е следвало да организира дейността си, предмет на изследване в
настоящото производство, при спазване на медицинския стандарт „Урология“,
утвърден с Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“, издадена от Министъра на здравеопазването, което в случая не е
сторено.
Съдът намира, че в конкретния случай наложеното на
основание чл.116а от ЗЛЗ /относим към датата на нарушението/ административно
наказание е законосъобразно определено, като е съобразено с вида на субекта на
отговорността, както и с всички обстоятелства по чл.27 от ЗАНН. Съдът счита, че
АНО при налагане на имуществената санкция в минималния предвиден в закона
размер от 2000 лева е взел в предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на събраните доказателства, съдът споделя
преценката на наказващия орган, че процесното
нарушение не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото липсват обстоятелства, разкриващи
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия
вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът взе
предвид, че общественият интерес при предоставяне на медицинска помощ и
упражняването на медицинската професия спрямо всеки един пациент е несъмнен и
поради това всички аспекти на медицинската дейност са детайлно разписани на
законово и подзаконово ниво. Неизпълнение на разписаните правила накърнява
значими обществени отношения свързани с качеството на здравеопазването, на
предоставяната здравна грижа и осигуряване защита на правата на пациента. Ето
защо съдът подкрепя направения от наказващия орган извод за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН в разглеждания случай.
Съдът не констатира твърдените в жалбата
съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Спазени
са изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставяне
на двата акта на администрацията. Налице е пълно и точно описание на деянието с
описани всички обективни признаци от състава на административното нарушение.
Посочени са датата на административното нарушение, място на извършването му,
обстоятелствата, при които е осъществено. Дадена е законосъобразната правна
квалификация на установеното нарушение. Спазени са законоизискуемите
процесуални срокове, свързани с възможността да се съставят и издават
административни актове. АУАН и НП са издадени от оправомощени
за целта лица.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и
ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в размер от 100
лева.
Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
НП-13-52/15.06.2020 г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.МИНА“ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Иван Вазов“ № 59, представлявано от
управителя проф.***П.Х.П., на основание чл.116а от Закон за лечебните заведения
/ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
т.3.4.2.4. от Наредба № 5 от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ.МИНА“ ПЛОВДИВ“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.