№ 2
гр. Д., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20205410100434 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка
с чл.286 - 288 ТЗ, във вр. с чл.232 - чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Р. - Авт.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. См.,
ул. Осв. №*, представлявано от Прокуриста Т. В. Кл., чрез адв. Ш. Андр. Щ.,
със съдебен адрес гр. См., ул. Б. № *, ет. *, офис * да се установи по
отношение на „М. тр. стр.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. П. № *, представлявано от управителя
С. Яв. Б., че дължи сумата 23 400.00 лева, за която е била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 146/09. 09.2020г. по ч.гр.д.
№ 293/2020г. по описа на Районен съд – Девин, както следва:
1/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. февруари 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно
Договор за наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г., извършена от нотариус с № 555 на НК – Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/29.02.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
2/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. март 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус № 555 на НК – Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/31.03.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
3/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. април 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
1
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус с peг. № 555 на НК - Здр. Ив., , за
което е издадена фактура № **********/30.04.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
4/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. май 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус №555 на НК - Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/29.05.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
5/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. юни 2020г. на Открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с peг. № 555 от НК, за което е
издадена фактура № **********/30.06.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
6/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. юли 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус с рег. №555 на НК - Здр. Ив., за
което е издадена фактура № **********/31.07.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателно издължаване на сумата;
7/ 7 200.00 лева, представляващи неустойка, съгласно чл.21.2 от
Договор за наем от 19.08.2015г., дължима поради неосвобождаване на имота
в три дневен срок от прекратяване на правоотношението /чл. 13, чл. 20.4, чл.
20.6, чл. 20.9/, равняваща се на наема в троен размер, заедно със законната
лихва върху главницата от 7 200.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020 г. до окончателното издължаване на сумата.
Претендира за разноските, направени в заповедното производство в размер на
632.28 лева държавна такса и 1 400.00 лева адвокатско възнаграждение, както
и разноските, направените в настоящото производство.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 20.08.2015г.
между „Р. Авт.“ АД, като наемодател и „М. Тр. Стр.“ ЕООД, като наемател е
сключен договор за наем от 20.08.2015г., с нотариална заверка на подписите
peг. № 2540/20.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с peг. № 555 от НК, по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване и стопанисване Бензиностанция, находяща се в гр. Д., ул. Осв. № *,
състояща се от 4 броя цистерни и цялото налично оборудване. Срокът на
договора е 5 години, съгласно уговореното между страните в чл.7 от договора
за наем. Преди изтичане на срока на договора наемателят е отправил до
наемодателя уведомление за прекратяване на сключения договор за наем вх.
№ 1/13.01.2020г. Със заповед № 1/13.01.2020г., издадена от наемодателя, въз
основа на горепосоченото уведомление, считано от 13.01.2020г. договора за
наем е прекратен. Към момента на прекратяване на наемното правоотношение
са останали непогасени задължения, произтичащи от договор за наем от
20.08.2015г. с нотариална заверка на подписите peг. № 2540/20.08.2015г.
извършена от нотариус с peг. № 555 на НК, а именно: 984.00 лева, с включен
2
ДДС, представляващи непогасено задължение за наем и консумативи за м.
декември 2019г., която сума е фактурирана по надлежния ред с фактура №
**********/31.12.2019г.; 390.00 лева, с включен ДДС, представляващи
задължение за наем и консумативи за периода от 01.01.2020г. до 12.01.2020г.
включително, която сума е фактурирана по надлежния ред с фактура №
**********/31.01.2020г. И двете фактури са предоставени на ответното
дружество, същото ги е осчетоводило и е ползвало ДДС по тях.
На 19.08.2015г. между „Р. Авт.“ АД, като наемодател и „М. Тр.
Стр.“ ЕООД, като наемател е сключен договор за наем от 19.08.2015г., с
нотариална заверка на подписите - peг. № 2676/31.08.2015г. извършена от
нотариус с peг. № 555 на НК, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване и стопанисване 5 000 кв.м.,
открита площ за 2 000.00 лева, без ДДС, находяща се на адрес гр. Д., ул. Осв.
№*. С чл.18.1 от договора от 19.08.2015г. ответникът е поел и задължението
да заплаща на Наемодателя и всички консумативни разходи, свързани с
ползването на наетия имот, като плащането е следвало да се извършва в срок
до 10-то число на месеца, след начисляване на разходите и издаване на
фактура от наемодателя. Договорът за наем е сключен за срок от 1 година
/чл.7 от договора за наем/. С Анекс - споразумение от 05.12.2019г. към
договора страните са удължили срока на договора до 31.12.2020г. Поради
неплащане от страна на наемателя на наема и консумативите за отдадения
имот, считано от м. декември 2019г. между страните е сключен
споразумителен протокол за разсрочено плащане на задълженията от
29.06.2020г., с който страните се споразумяват задълженията да бъдат
платени на вноски, както следва: за м. XII 2019г., I и II 2020г. - сумата от
10 614.00 лева да бъде заплатена до 30.07.2020г.; за м. III и IV 2020r. - сумата
от 6 000.00 лева да бъде заплатена до 30.08.2020г. и за м. V и VI 2020r. -
сумата от 5 400.00 лева да бъде заплатена до 30.09.2020г. С цитирания
споразумителен протокол ответникът е поел задължението да плати, но от
друга страна е признал дълга си, като основание и като размер. Въпреки
сключеното споразумение за разсрочено плащане на задълженията на вноски,
плащане от страна на ответника отново не е извършено. На 17.07.2020г.
ищеца изготвя уведомление до ответника, с което го уведомява, че прекратява
едностранно договора за наем на открита площ от 5000 кв.м., считано от
01.08.2020г., а именно поради неизпълнение на задълженията за плащане на
наем. Управителят на „М. Тр. Стр.“ ЕООД е отказал да получи
уведомлението при опита да му бъде връчен в присъствие на свидетели. При
опита да се връчи уведомлението за прекратяване, управителя С. Б. е узнал за
волята на наемодателя да напусне обекта, като последици от прекратяването,
предизвикано от неплащането на задълженията му за наем. В чл.20.5 от
договора за наем от 19.08.2015г. е предвидено, че ако наемателят откаже да
приеме срещу подпис писменото уведомление за прекратяване на договора
или отсъства, да се залепва на вратата на наетия имот, с което се счита, че
наемателят е надлежно уведомен. В наетата площ ответникът стопанисва
фургон, върху който е залепено уведомление за прекратяване. Към датата на
прекратяване на договора, а и към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК са останали непогасени задължения за наем и консумативи на
открита площ по договор за наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на
подписите peг. № 2676/31.08.2015г. извършена от нотариус, с peг. № 555 НК.
Поради отказ на ответника да заплати дължимите суми ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
3
лист по реда на чл.417 ГПК, по което е издадена от РС Девин заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 146/09.09.2020г. по ч.гр.д.№
293/2020г.
След издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.293/2020г., а именно на 06.10.2020г. ответникът е заплатил на
ищеца сумата общо от 8 214.00 лева, като е посочил че плаща по фактури №
13487/31.12.2019г. и № 13517/31.01.2020г., издадени по повод следните
вземания на ищеца: 984.00 лева, с ДДС - наем и консумативи за м. 12.2019г.
на Бензиностанция по договор за наем от 20.08.2015г. - фактура №
**********/31.12.2019г.; 390.00 лева, с ДДС - наем и консумативи за периода
01.01.2020г. до 12.01.2020г., вкл. на Бензиностанция по договор за наем от
20.08.2015г. - фактура № **********/31.01.2020г.; 3 240.00 лева, с ДДС, наем
и консумативи за м.12.2019г. на открита площ по договор за наем от
19.8.2015г. - фактура № **********/31.12.2019г. и 3 600.00 лева, с ДДС - наем
и консумативи за м.01.2020г. по договор за наем от 19.08.2015г., съгласно
фактура № **********/31.01.2020г. С оглед извършеното плащане, с
настоящия иск ищецът не претендира заплащане на горепосочените суми по
фактури № 13487/31.12.2019г. и №13517/31.01.2020г., представляващи
задължения за консумативи и наем за м. декември 2019г. по договор за наем
от 20.08.2015г. и по договор за наем от 19.08.2015г., както и за задължения за
консумативи и наем за месец януари 2020г. по договор за наем от 20.08.2015
г. и по договор за наем от 19.08.2015г.
Към настоящия момент останали непогасени задължения за
консумативи и наем по договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за м.
февруари 2020г., м. март 2020г., м. април 2020г., м. май 2020г., м. юни 2020г.
и м. юли 2020г., в общ размер на 16 200.00 лева, както следва: 2 400.00 лева -
задължение за заплащане на наем и консумативи за м. февруари 2020 г. по
Договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№**********/29.02.20г.; 3 000.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. март 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура № **********/31.03.20г.; 3 000.00
лева - задължение за заплащане на наем и консумативи за м. април 2020 г. по
Договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№ **********/30.04.20г.; 3 000.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. май 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура № **********/29.05.20г.; 2 400.00
лева - задължение за заплащане на наем и консумативи за м. юни 2020 г. по
Договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№ **********/30.06.20г. и 2 400.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. юли 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура №**********/31.07.20г. Посочените
суми се претендират ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда до окончателното плащане, като ответникът е дал повод да се направят
разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Ищецът, претендира на основание чл.21.2 от Договора за наем от
19.08.2015г. неустойка в размер на 7 200.00 лева, тъй като, въпреки
прекратяването на договора, ответника не е освободил наетия имот и
продължава да го владее. Посочената сума се претендира със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното й
4
плащане. С оглед изложеното, както и с оглед обстоятелството, че ответника е
заплатил само частично претендираните суми по издадената заповед за
незабавно изпълнение, съответно и с оглед оспорването на същите за ищеца е
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск по реда на чл.422
от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адв. М. е представен
писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим, поради
необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и
заповедното производство. /Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014
г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от 04.04.2017 г.
по е.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. №
1331/2015 г. ПОС и др./.
Не оспорва твърденията, че страните са били в наемни
правоотношения по силата на договор за наем от 20.08.2015г. с нотариална
заверка № 2540/20.08.2015г. на Здр. Ив. Нотариус peг. № 555 на Нотариалната
камара на Р. България, че договорът е бил прекратен преди изтичане на срока,
с отправено от страна на дружеството ответника в настоящото производство
уведомление от 13.01.2020г. Оспорва твърдението на ищеца, че по договора
за наем на бензиностанция са останали непогасени задължения в размер на
984.00 лева, с включен ДДС представляващо задължения за наем и
консумативи за м.12.2019г., както и 390.00 лв. наем и консумативи за периода
01.01.2020г. до 12.01.2020г., за които са издадени и фактури от ищеца.
Твърди, че въпреки предвидените в чл.1 от договора срокове за заемане на 4
бр. цистерни, от страна на наемодателя дружеството ищец не са приведени в
изправност 2 броя цистерни, които са останали негодни за ползване през
целия срок на договора, които и към настоящия момент са такива. През целия
срок на действие на договора са заети и ползвани единствено и само 2 броя
функциониращи цистерни - една за дизел и една за бензин, свързани към 1
брой колонка, поради и което оспорва твърдението на ищеца за заети 4 бр.
цистерни и дължим се наем бензиностанция в размер на 800.00 лева, без ДДС
за м. 12.2019г., както и за наем за бензиностанция до 12.01.2020г. в размер на
310.00 лева, без ДДС, за които суми са издадени от дружеството ищец
фактури с № **********/31.12.2019г. и № **********/31.01.2020г. Оспорва
вземането по двете фактури, както и претенцията за издръжка помещения и
консумативи за периода 12.2019г. - 01.01. до 12.01. 2020г. Твърди, че от
страна на ищеца не са били предоставяни издръжки и консумативи.
Договор за наем на от 19.08.2015г. е прекратен поради изтичане на
срока на 19.08.2016г., като след изтичане на срока ответникът периодично е
ползвал открита площ, собственост на ищцовото дружество, но не на
основанието, посочено от ищеца.
Оспорва твърденията, да е стопанисвал фургон в ползвана от него
открита площ, поради което оспорва да дължи наем за ползвана открита
площ, помещение, издръжка и консумативи помещение.
Договорът от 19.08.2015г., съгласно чл.21.2 е с изтекъл срок на
31.08.2016г. Претенцията за неустойка 7 200.00 лева, представлява троен
размер на месечния наем поради прекратяване на договора за наем,
едностранно от наемодателя. Оспорва изцяло същата по основание и размер.
По аргумент на чл.7 и чл.8 от Договор за наем от 19.08.2015г. с нотариална
заверка на подписите № 2676/31.08.2015г. - неустойката не се дължи, тъй като
същата се претендира за период извън действието на сочения като основание
5
договор от 19.08.2015г. В чл.21.2 от Договор за наем от 19.08.2015г. с
нотариална заверка на подписите № 2676/31.08.2015г. е посочено, че
неустойката е в троен размер на определения месечен наем, като в чл.1 от
същият е посочено, че дължимият се наем е в размер на 2000.00 лева, т.е.
сумата от 7 200.00 лева е с включен ДДС, което е начислено в нарушение на
чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Вземането за неустойка се основава на неравноправна
клауза в договора. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
като същата е прекомерно завишена. В Договор за наем от 19.08.2015г. с
нотариална заверка на подписите № 2676/31.08.2015г., въз основа на който е
допуснато изпълнение на вземане за неустойка, са заложени няколко
неустоечни клаузи, а именно: В чл.15 „наемателят предоставя гаранция в
размер на 2 000.00 лева, като от гаранцията се прихващат суми за
консумативи и неустойки към момента на прекратяване на договора. Посочва,
че гаранцията предоставена на наемодателя при подписване на договора за
наем от 19.08.2015г., изтекъл на 19.08.2016г. не е върната на ответника, нито е
прихваната за дължими се плащания. Същата е заплатена в брой при
подписване на договора, за която не е и издадена фактура. В чл.21.1 „ при
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на договора, същият
дължи неустойка в размер на един месечен наем с ДДС. В чл.21.2 от договора
е заложена клауза, че „ за времето през което наемателя владее имота след
прекратяване на наемния договор, същият дължи неустойка в трикратен
размер на месечния наем..“. Същата противоречи на закона и добрите нрави,
като в случая законовото правило на чл. 26, ал. 1 ЗЗД намира съответно
приложение. Надвишавайки с близо 300% от уговорения между страните
месечен наем, договорената неустойка в чл. 21.2 от договора, в троен размер
от месечния наем – 6 000.00 лева и допуснатото изпълнение за вземане за
неустойка в размер на 7 200 лв. надвишаващо с 360 % месечния наем. Твърди,
че с уведомителното писмо от 17.07.2020г. и заповедта от 31.07.2020г.,
изготвени от ищеца „Р. Авт.“ АД за прекратяване на договор за наета открита
площ от 5000 кв.м., не е надлежно прекратяване на правоотношение, при
изтекъл срок на договора от 19.08.2015г. Уведомителното писмо за
дължимостта на наемите и прекратяване на договора от 01.08.2020г., не е
връчено на ответника. Твърди, че не е връчено уведомление от 17.07.2020г.,
както и не е връчена и заповед № 2/31.07.2020г.
Представеният от заявителя Договор за наем от 20.08.2015 г. с
нотариална заверка на подписите № 2540/20.08.2015г. извършена от нотариус
peг. № 555 на НК на Р. България, не удостоверява наличието на подлежащо на
изпълнение вземане, тъй като неправилно е изчислен размера на вземането,
поради игнориране на сключения между страните анекс от 08.08.2018г., по
раздел I, чл.1 от договора да отпадне сумата от 600.00 лева, като в същото
време е заявено и допуснато изпълнение за вземане, както и за монтирана газ
станция. Твърди, че в периода на действие на Договор за наем от 20.08.2015
г., газстанция не е монтирана, поради което не дължи изпълнение за
неплатени наеми и консумативи за бензиностанции и монтирана газ станция.
Заявява, че ответникът е заел и ползвал цистерни, но не 4 на брой, за които се
претендират суми за неплатени наеми и издръжка, а е заел и ползвал само 2
броя цистерни. Приложените към заявлението фактури не удостоверяват
вземания за задължения за наем и консумативи на дружеството ответник.
Съдът е издал заповед по заявление, подадено от адвокат,
упълномощен от прокурист, които действия излизат извън правомощията му,
свързани с упражняваното търговско занятие на представлявания търговец.
6
Прокуристът „ не може да упълномощава другиго със своите права по закон“
/арг. Чл.22, ал.1, изр.2 от ТЗ/. В Търговския регистър на Агенция по
вписвания, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК – 08.09.2020г., представляващ дружество „Р. Авт.“
АД, с ЕИК :********* е „Б. тр. х.“ АД, с ЕИК: ********* представлявано от
Т. М. П., в качеството си на изпълнителен директор на същото. Видно от
Декларация съгласие - образец от подпис с нотариална заверка № 2132 от
18.06.2018 г. на М. П. - нотариус в района на Пловдивски районен съд, peг. №
228 на НК на Р. България Т. М. П., е овластено лице да представлява
дружеството „Р. Авт.“ АД, с ЕИК: *********, и нотариално заверено съгласие
и образец от саморъчния подпис на лицето. Прокуриста Т. В. Кл., според
протокол от заседание на Съвета на директорите на „Р. Авт.“ АД гр. Д.,
състояло се на 02.04.2013 г. са взети решения: по т.З от дневния ред - избира
за прокурист на дружеството Т. В. Кл. ; по т.5 от дневния ред - утвърждава
текста на Договор за възлагане на управлението на прокуриста на
дружеството. Между дружество „Р. Авт.“ АД, представлявано от и избрания
за прокурист Тодор В. Кл. е сключен Договор за възлагане на управлението
на прокуриста на дружеството от 02.04.2013г. с нотариална заверка на
подписите № 1054/2013г. на нотариус с peг. № 555 в НК и район на действие
Районен съд – Девин, със срок на договора - за срока на мандата на Съвета на
директорите, който мандат е 5 год. Изготвено е и пълномощно от Т. М. П.,
представляващ „Б. тр. х.“ АД, с което Т. В. Кл. да действа като прокурист на
„Р. Авт.“ АД за осъществяване на всички действия във връзка упражняване на
търговската дейност на дружеството. Същото е с нотариална заверка на
подписите № 1053/2013г. на нотариус Здр. Ив. с peг. № 555 в НК и район на
действие Районен съд - Девин. Изготвена е и декларация съгласие - образец
от подпис на Т. В. Кл., с която същият се съгласява да бъде избран за
прокурист и че се подписва по посочения начин. Същата е с нотариална
заверка на подписите № 1052/2013г. на нотариус Здр. Ив. с peг. № 555 в НК и
район на действие Районен съд - Девин. Същите са публикувани в Търговския
регистър към Агенция по вписвания, като на 27.05.2013 г. по партидата на
дружество „Р. Авт.“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписвания, с ЕИК ********* е извършена промяна, като: по т.10 –
представители, вписаният като представител Т. В. Кл. е заличено
обстоятелство и по т.41 – прокуристи, вписаният като прокурист Т. В. Кл. е
заличено обстоятелство. Освен това Договор за възлагане на управлението на
прокуриста на дружество „Р. Авт.“ АД гр. Д. от 02.04.2013 г. е със срок на
договора - за срока на мандата на Съвета на директорите мандата е 5 год.,
действието на договора е изтекло през 2018г. Пълномощно от Т. М. П. -
представляващ „Б. тр. х.“ АД е което Т. В. Кл. да действа като прокурист на
„Р. Авт.“ АД изхожда от лице, с посочено качество - представляващ „Б. тр. х.“
АД, а не дружество „Р. Авт." АД. В действителност няма пречка юридическо
лице да представлява друго юридическо лице, като се посочва
представителната власт и качеството на представляващото го физическо лице.
Пълномощното за прокуриста не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 ТЗ
като същото не е подписано от търговеца „Р. Авт.“ АД. В декларация
съгласие - образец от подпис на Т. В. Кл., с която същият се съгласява да бъде
избран за прокурист не е посочено, че и в качеството си на такъв, ще се
подписва по посочения начин. През 2018г. дружество „Р. Авт.“ АД, с ЕИК:
********* е избрало нов Съвет на директорите, овластено е лицето Т. М. П.
да представлява дружеството, който всъщност е законният представител,
7
правоимащ да подаде заявлението, въз основа на което е образуваното ч.гр.д.
№ 293/2020г. и е допуснато незабавно изпълнение на вземания по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Прави искане за откриване на производство по оспорване
верността на споразумителен протокол за разсрочено плащане от
29.06.2020г.; уведомление № 19/17.07.2020г.; заповед от 31.07.2020г. и на
представените фактури: № 13487/31.12.2019г.; № 13517/31.01.2020г.; № 13547
29.02.2020г.; № 13577/31.03.2020г.; № 13607/30.04.2020г.; №
13637/29.05.2020г.; № 13665/30.06.2020г.; № 13708/31.07.2020г., като оспорва
верността им, основанието и размера на сочените за дължими суми. По
отношение на Договор за наем от 20.08.2015г., Анекс/споразумение от
05.12.2020г., Договор за наем от 19.08.2015г., заповед № 1/13.01.2020г.,
уведомление № 1/13.01.2020г. не възразява да бъдат приети. По отношение на
Споразумителен протокол за разсрочено плащане от 29.06.2020г. и
Уведомление № 19/17.07.2020г. оспорва верността на същите. По отношение
на представените фактури: № 13487/31.12.2019г., № 13517/31.01.2020г., №
13547/29.02.2020г., № 13577/31.03.2020г., № 13607/30.04.2020г., №
13637/29.05.2020г., № 13665/30.06.2020г., № 13708/31.07.2020г., оспорва
верността им, основанието и размера на сочените за дължими суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Щ. поддържа иска, моли
съда да приеме за установено, че ответника „М. Тр. Стр.“ дължи на ищеца „Р.
Авт.“ присъдените, съгласно заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №
293/2020г. на Районен съд – Девин суми, подробно описани в исковата молба,
представляващи задължения за наем на открита площ и допълнително
открита площ по договор за наем от 19.08.2015г., както и претенцията за
неустойка и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът, чрез адв. М. оспорва иска, моли съда да го отхвърли
като неоснователен.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
На 08.09.2020г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си по
отношение на ответника, по което е образувано ЧГД № 293/2020г. по описа на
Районен съд - Девин.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, № 146/09.09.2020г. за сумите: 9.1. 4 224.00 лева /четири хиляди
двеста двадесет и четири лева, от които: 984.00 лева с ДДС, представляващи
непогасено задължение за наем и консумативи за м. декември 2019г. на
Бензиностанция в гр. Д., ул. Осв. № * по Договор за наем от 20.08.2015г., с
нотариални заверка на подписите, peг. № 2540/20.08.2015г. oт Здр. Ив.,
нотариус с рег. № 555 oт НК и 3 240.00 лева с включен ДДС, представляващи
задължение за наем в консумативи за м. декември 2019г. на открита площ на
имот в гр. Д., по Договор за наем от 19.08.2015г. с нотариални заверка на
подписите - peг. № 2676/31.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с per. № 555 от
НК, за които е издадена фактура с № **********/31.12.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата от 4 224. Лева, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
издължаване на сумата; 9.2. 3 990.00 лева /три хиляди деветстотин и
деветдесет лева/, от които: 390.00 лева, с включен ДДС, представляващи
задължение за наем и консумативи за периода от 01.01.2020г. до 12.01.2020г,
8
включително на бензиностанции и газстанция в гр. Д., ул. Осв. № *, съгласно
Договор за наем от 20.08.2015г., с нотариална заверка на подписите, рег. №
2540/20.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с рег. №555от НК и 3 600.00 лева, с
включен ДДС, представляващи задължение за наем и консумативи за
м.януари 2020г. на Открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за наем
от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г.
от Здр. Ив., нотариус с рег. № 555 от НК, за които е издадена фактура е №
**********/31.01.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от
3 990.00 лева, считано oт датата на постъпване на заявлението в съда –
08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата; 9.3. 2 400.00 лева /две
хиляди и четиристотин лева/, от които: 2 400.00 лева, с включен ДДС,
представляващи задължение за наем за м. февруари 2020г. на открита площ
на имот в гр. Д., съгласно Договор за наем от 19.08.2015г., с нотариална
заверка на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г. от нотариус с рег. №555 от
НК, за които е издадена фактура № **********/29.02.2020г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
9.4. 3000.00 лева /три хиляди лева/, от които: 3 000.00 лева, с включен ДДС,
представляващи задължение за наем за м. март 2020г. на открита площ на
имот в гр. Д., съгласно Договор за наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка
на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г. от нотариус с peг. № 555 на НК, за
което е издадена и фактура № **********/31.03.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата от 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
9.5. 3 000.00 лева /три хиляди лева/, от кoито 3 000.00 лева, представляващи
задължение за наем за м. април 2020г. на открита площ на имот в гр. Д.,
съгласно Договор за наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка на подписите,
peг. № 2676/31.08.2015г. от нотариус с peг. № 555 от НК, за което е издадена
фактура № **********/30.04.2020г., заедно със законната лихва върху
главницата от 3000.00 лева, считало от датата на постъпване на заявлението в
съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата; 9.6. 3 000.00
лева /три хиляди лева/, от които 3 000.00 лева, с включен ДДС,
представляващи задължение за наем за м. май 2020г., на Открита площ на
имот в гр. Д., съгласно Договор за наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка
на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г. от Здр. Ив., Нотариус с рег. № 555 от
НК, за които е издадена фактура № **********/29.05.2020г., заедно със
законната лихва върху главницата от 3 000.00 лева, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
издължаване на сумата; 9.7. 2 400.00 лева /две хиляди и четиристотин лева/,
от които: 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение зa наем
за м. юни 2020г.. на Открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за наем
от 19.08.2015г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г.
от Здр. Ив., нотариус с per. № 555 от НК, за които е издадена фактура №
**********/30.06.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от
2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата; 9.8. 2 400.00 лева /две
хиляди и четиристотин лева/, от които: 2 400,00 лева, с включел ДДС,
представляващи задължение за наем за м. юли 2020г. на Открита площ на
имот в гр. Д., съгласно Договор за наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка
на подписите, рег. № 2676/31.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с peг. № 555 от
НК, за които е издадена фактура № **********/31.07.2020г., заедно със
9
законната лихва върху главницата от 2 400.00 лева, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
издължаване на сумата; 9.9 7 200.00 лева /седем хиляди и двеста лева/, от
които: 7 200,00 лева, представляваща неустойка, съгласно чл.21.2, предвидена
в случай, че имотът не бъде освободен в три дневен срок от прекратяване на
договора /чл.13, чл.20.4, чл.20.6, чл.20.9/ се дължи наем в троен размер,
заедно със законната лихва върху главницата от 7 200.00 лева, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното
издължаване на сумата, както и разноски 632.28 лева /шестстотин тридесет и
два лева и 28 стотинки/ – държавна такса и 1 400.00 лева /хиляда и
четиристотин лева/ – адвокатско възнаграждение.
Съдът е указал на ищеца с разпореждане № 1099/25.11.2020г.,
поради постъпило възражение от длъжника, че може при условията на чл.415
ГПК да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок от получаване
на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Указани са
последиците от неизпълнение на тези указания, ако заявителят не представи
доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение.
Ищецът е получил съобщението на 03.12.2020г., а искът е
предявен на 31.12.2020г., чрез изпращане по пощата на 30.12.2020г., на
основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ЧГД № 293/2020г. по описа на Районен съд – Девин, поради което като
предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК,
е процесуално допустим.
Няма спор по делото, а и от приложен договор за наем от
19.08.2015г., сключен между „Р. Авт.“ АД, като наемодател и „М. Тр. Стр.“
ЕООД, като наемател, с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от Здр. Ив. - нотариус с peг. № 555 от НК се
установява / чл.1/, че ищецът като наемодател е предоставил за ползване под
наем на ответника като наемател за временно и възмездно ползване и
стопанисване 5000 кв.м. открита площ за 2 000.00 лева без ДДС, а всяка
искана от наемателя допълнително открито площ ще се заплаща
допълнително по 0.50 лева на кв.м. без ДДС, находящ се на ул. Осв. № *.
Договорът е сключен за срок от една година и влиза в сила от
получаване на документите от наемателя, относно извозването на инертните
материали, но не по-късно от 01.09.2015г., когато договорът влиза в сила /
чл.7/.
Съгласно чл.9 наемодателят се задължава да предаде на наемателя
владението на наетия имот в деня на влизане в сила на договора.
Съгласно чл.10 наемателят се задължава да предаде обратно на
наемодателя горепосочения имот в дена, в който изтича срока на договора
или е прекратен, но не по-късно от три дни от прекратяването.
Чл.11 месечният наем, дължим от наемателя за използването на
наетия имот е 2 000.00 лева, без ДДС.
Наемателят заплаща месечния наем не по-късно от 10 число на
месеца, на който се дължи срещу издадена от наемодателя фактура.
В чл.14 от договора е уговорено плащането да се извършва в брой
10
или чрез банков превод.
На 05.12.2019г. е подписан анекс споразумение към договора за
наем от 19.08.2015г. за промяна на уговорения в чл.7 от договора срок до
31.12.2020г.
На 29.06.2020г. между страните е сключен споразумителен
протокол за разсрочено плащане на задълженията: за м. XII 2019г., I и II
2020г. - сумата от 10 614.00 лева да бъде заплатена до 30.07.2020г.; за м. III и
IV 2020r. - сумата от 6 000.00 лева да бъде заплатена до 30.08.2020г. и за м. V
и VI 2020r. - сумата от 5 400.00 лева да бъде заплатена до 30.09.2020г.
Ответникът е поел задължението да изплаща и месечните си
задължения за наем на открита площ.
На 17.07.2020г. от ищеца е изпратено Уведомление изх. № 19 до
ответника, с което го уведомява, че прекратява едностранно договора за наем
на открита площ от 5000 кв.м., считано от 01.08.2020г., а именно поради
неизпълнение на задълженията за плащане на наем.
От приложения Договор за наем от 20.08.2015г., се установи, че е
сключен на 20.08.2015г. между „Р. Авт.“ АД, като наемодател и „М. Тр. Стр.“
ЕООД, като наемател с нотариална заверка на подписите peг. №
2540/20.08.2015г., извършена от нотариус, с peг. № 555 от НК, по силата на
който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване и стопанисване Бензиностанция, находяща се в гр. Д., ул. Осв. № *,
състояща се от 4 броя цистерни и цялото налично оборудване, наричан наетия
имот.
Цистерните ще се заемат, както следва първа цистерна от
15.08.2015г., втора цистерна от 01.10.2015г., трета цистерна от 01.12.2015г. и
четвърта цистерна от 01.01.2016г.
Съгласно чл.3 наетите имоти следва да бъде използвани от
наемателя единствено и само за складови нужди.
Съгласно чл.4 наетият имот се предава във вида, в който се
намира при подписването на договора. При предаване на владението,
страните изготвят приемо-предавателен протокол, приложение №1 към
настоящия договор, в които описват състоянието на наетия имот. Съгласно
чл.5 наред с наетия имот, наемодателят отдава за временно и възмездно
ползване на наемателя и обзавеждане, оборудване в наетия имот, посочено в
приемо-предавателен протокол Приложени № 1 към настоящия договор.
Съгласно чл.7 договорът е сключен със срок от 5 години, считано
от 15.08.2015г.
Съгласно раздел трети чл.9 наемодателят се задължава да предаде
на наемателя владението на наетия имот в деня на влизане в сила на договора.
В раздел IV чл.11 месечния наем дължим от наемателя за
използване на наетия имот е в размер 200.00 лева без ДДС за 1 бр. цистерна и
дължим, считано от датата на заемане на всяка цистерна.
На 13.01.2020г. е издадена заповед № 1 от прокуриста на
ищцовото дружество, с която считано от 13.01.2020г., на основание
уведомление за прекратяване на договора за наем на бензиностанция,
собственост на „Р. АТ“ АД – Девин прекратява договора за наем на основани
чл.20 т.2.
11
От управителя на ответното дружество е изпратено Уведомление с
вх. № 1/13.01.2020г. на „Р. Авт.“, с което в качеството на наемател е изразено
насрещно изявление за прекратяване на договора за наем от 20.08.2015г., на
основание чл.20 т.2, преди изтичане на срока на договора по взаимно
съгласие, считано от 13.01.2020г.
От показанията на разпитаните свидетели Т. Кл., действал като
управител на ищцовото дружество при сключване на двата договора за наем
се установи, че през 2015г. са били сключени два договора за наем на обект
„Бензиностанция“ и втори договор за наемане на открита площ от 5 000
кв.м., при цена 0.40 лева на кв.м., а за допълнително наета площ от фирмата
се заплаща по 0.50 лева. В половината от тези 5 дка са били депонирани
инертни материали, които са били добити от язовира и в половината площ е
била монтирана трошачка, а допълнителна площ се наемала за складиране на
готовата продукция между 1 дка и 1,5 дка, за което ежемесечно са били
съставяни отделни фактури, които управителят е подписвал. Договорът е
прекратен със заповед за прекратяване, поради неплатени 5 – 6 наемни
вноски, считано от 01.08.2015г. Управителят е отказал да получи заповедта
при няколко опита за връчване, поради което е била залепена на неговия
фургон, който стои на 3 – 4 метра от обекта и се обитавал от неговите
работници. Последният месец преди прекратяване на договора, от месец юли
до 01.10. не се е явявал управителя и не е бил изготвен приемо-предавателен
протокол, че наел площ, тъй като в договора е фиксирана цена за
допълнително наета площ. Ответникът е ползвал допълнително открита площ,
оформял е фактурите лично, съгласил се е, че е ползвал тази открита площ.
Съобщенията и заповедите, отнасящи се до ответника са били залепени на
фургона, ползван от ответника..
Св. И. К. установява, че ответника е бил наемател на
бензиностанцията и на 5 декара открита площ, където е била складирана
баластра около 700 кубика, трошачка, пясък, филц, баластра. Била наета
допълнителна площ за обработка на инертните материали. Поради забава в
плащане на наемните вноски ръководството на дружеството наемодател
прекратило договора през м. август. Св. Кл. е бил управител на Р. Авт.“ и
заедно с него отишли в офиса на „М. Тр. Стр.“ за връчване на писмо за
прекратяване на договора, което служителят – секретар отказал да получи по
нареждане на управителя. Уведомлението е изпратено по пощата с обратна
разписка и чрез „Еконт“, след като е залепено съобщение на намиращия се в
обекта фургон. Уведомлението и заповедта са били залепени на фургон,
ползван от ответника. Трошачката не е вече в имота и управителят е започнал
да извозва инертните материали, като от средата на м. ноември са изчистени
всички инертни материали.
На 12.11.2020г. от св. Кл., като прокурист на ищцовото дружество
е съставил Протокол, с констатация че фирма „М. Тр. Стр.” ЕООД гр. Д. е
освободила наетата открита площ от 5000 кв.м., собственост на „Р. АТ” АД
гр. Д. от депонираните инертни материали на 04.11.2020г., но не е съставен
предавателно - приемателен протокол, съгласно чл.21.4 от договора за наем,
поради факта, че след прекратяване на договора наемателя не предава
откритата площ в състоянието, в което е приел. Управителят на фирма „М.
Тр. Стр.” ЕООД гр. Д. не може да бъде открит за подпис и получаване на един
екземпляр от протокола, което е удостоверено с подписите на двама
свидетели, единият от тях е разпитаният Св. И. К..
12
От ищеца е представен опис на фактури, издавани на фирма „М.
Тр. Стр.” ЕООД през 2018г. - 2019г. за ползване допълнителна открита площ
в двора на „Р. АТ” АД гр. Д., които фактури са подписвани лично от
управителя на фирмата наемател С. Яв. Б., а именно: 1. Фактура №
**********/31.01.2018г. за допълнителна открита площ 1800 кв.м.; 2.
Фактура № **********/28.02.2018г. за допълнителна открита площ 1800
кв.м.; 3. Фактура № **********/30.03.2018г. за допълнителна открита площ
1800 кв.м.; 4. Фактура № **********/30.04.2018г. за допълнителна открита
площ 1800 кв.м.; 5. Фактура № **********/31.05.2018г. за допълнителна
открита площ 1800 кв.м.; 6. Фактура № **********/29.06.2018г. за
допълнителна открита площ 1200 кв.м.; 7. Фактура №
**********/31.07.2018г. за допълнителна открита площ 1200 кв.м.; 8.
Фактура № **********/31.08.2018г. за допълнителна открита площ 1000
кв.м.; 9. Фактура № **********/28.09.2018г. за допълнителна открита площ
1000 кв.м.; 10. Фактура № **********/31.10.2018г. за допълнителна открита
площ 1000 кв.м.; 11. Фактура № **********/30.11.2018г. за допълнителна
открита площ 1000 кв.м.; 12. Фактура № **********/31.12.2018г. за
допълнителна открита площ 1000 кв.м.; За 2019г.: 1. Фактура №
**********/31.01.2019г. за допълнителна открита площ 1000 кв.м.; 2.
Фактура № **********/28.02.2019г. за допълнителна открита площ 1000
кв.м.; 3. Фактура № **********/29.03.2019г. за допълнителна открита площ
1000 кв.м.; 4. Фактура № **********/30.04.2019г. за допълнителна открита
площ 1000 кв.м.; 5. Фактура № **********/22.05.2019г. за допълнителна
открита площ 1000 кв.м.; 6. Фактура № **********/28.06.2019г. за
допълнителна открита площ 1000 кв.м.; 7. Фактура №
**********/31.07.2019г. за допълнителна открита площ 1000 кв.м.; 8.
Фактура № **********/30.08.2019г. за допълнителна открита площ 1000
кв.м.; 9. Фактура № **********/30.09.2019г. за допълнителна открита площ
1000 кв.м.; 10. Фактура № **********/31.10.2019г. за допълнителна открита
площ 1000 кв.м.; 11. Фактура № **********/29.11.2019г. за допълнителна
открита площ 1000 кв.м. и 12. Фактура № **********/31.12.2019г. за
допълнителна открита площ 1000 кв.м.
От заключението на вещото лице Ел. К., изготвено на база
приложените към делото материали и проверка на счетоводни данни от
счетоводствата на "Р. - Авт." АД и "М. Тр. Стр." ЕООД се установи следното:
Размерът на непогасеното задължение на "М. Тр. Стр." ЕООД към "Р. - Авт."
АД към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, въз основа на
двата процесни договора за наем е 23 400.00 лева, формирано, както следва:
1/ фактура № **********/29.02.2020г. - 2 400.00 лева; 2/ фактура №
**********/31.03.2020г. - 3 000.00 лева; 3/ фактура №
**********/30.04.2020г. - 3 000.00 лева; 4/ фактура №
**********/29.05.2020г. - 3 000.00 лева; 5/ фактура №
**********/30.06.2020г. - 2 400.00 лева, 6/ фактура №
**********/31.07.2020г. - 2 400.00 лева и 7/ неустойка, съгласно чл.21 от
договор за наем от 19.08.2015г.
На 01.10.2020г. е извършено плащане в размер 8 214.00 лева и
основание „по фактура № 13487 и № 13517, фактура №
**********/31.12.2019г. – 4 224.00 лева и фактура № **********/31.01.2020г.
- 3 990.00 лева.
Процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете
13
дружества, както следва:В "Р. - Авт." АД, Дт 411 – Клиенти, Кт 7067 -
Приходи от експл. договори - наеми и Кт 4532 - Разчет ДДС върху
продажбите. В "М. Тр. Стр." ЕООД, Дт 602 - Разходи за външни услуги - със
суми за наем, Дт 601 - Разходи за материали - със суми за консумативи, Дт
4531 - Разчет ДДС върху покупките и Кт 4011 – Доставчици.
Фактурите са включени в дневниците за покупки на "М. Тр. Стр."
ЕООД и съответно в дневниците за продажби на "Р. - Авт." АД в месеца, за
който се отнасят.
Вземанията за ползвания брой цистерни са начислени на
основание чл.1 и чл.11 от договор за наем за ползване и стопанисване на
Бензиностанция от 20.08.2015г., където са определени сроковете за заемане
на цистерните и месечния наем за 1 бр.цистерна.
Вземанията за допълнително отдадени за ползване открити площи
са начислени на основание чл.1 от договор за наем от 19.08.2015г., където е
определено, че за допълнително заетите площи ще се заплаща по 0.50 лева,
без ДДС на кв.м.
Вземанията за издръжка и консумативи помещения са начислени
на основание договор за наем от 19.08.2015г., като фактурираните разходи за
издръжка са за консумирана ел. енергия.
Начислените вземания по договор за наем за ползване и
стопанисване на Бензиностанция от 20.08.2015г. са съгласно чл.1 за 4 бр.
цистерни, където е договорено, че заемането на цистерните ще се извърши,
както следва: първа цистерна от 15.08.2015г., втора цистерна от 01.10.2015г.,
трета цистерна от 01.12.2015 г. и четвърта цистерна от 01.01.2016г.
Вземанията за издръжка и консумативи помещения са начислени
на основание договор за наем от 19.08.2015г., като фактурираните разходи за
издръжка са за консумирана ел. енергия. За претендирания от ищеца период,
няма включени вземания за издръжка и консумативи.
Представените по делото фактури са в съответствие с
изискванията на чл.6 от ЗС за форма и съдържание. Процесните фактури са за
наем открита площ за периода от м.02.2020г. до м.07.2020г. по договор за
наем от 19.08.2015г.
В чл.15 от договор за наем от 19.08.2015г. е предвидена гаранция
в размер 2 000.00 лева.
В чл.15 от договор за наем за ползване и стопанисване на
Бензиностанция от 20.08.2015г. е предвидена гаранция в размер 200.00 лева.
В счетоводството на ищцовото дружество не са осчетоводени
суми за гаранции по цитираните договор за наем от 19.08.2015г. и договор за
наем за ползване и стопанисване на Бензиностанция от 20.08.2015г.
От представените справки от счетоводствата на "Р. - Авт." АД и
"М. Тр. Стр." ЕООД не са установени плащания, връщания или прихващания
на суми за гаранции по договор за наем от 19.08.2015г. и договор за наем за
ползване и стопанисване на Бензиностанция от 20.08.2015г.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Между страните по делото не се спори и се установява, че са били
обвързани от валидно облигационно отношение по повод сключени два
договора за наем с нотариална заверка на подписи - Договор за наем от
20.08.2015 г. на бензиностанция и Договор за наем от 19.08.2015 г. на открита
14
площ и допълнително открита площ.
Спорни по делото са въпросите: Ответникът изпълнил ли е
основните си задължения по двата договора, съгласно чл.232 – 233 ЗЗД?
Съгласно чл.232 ЗЗД Наемателят е длъжен да си служи с вещта за
определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно
предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. Съгласно чл.233 ЗЗД Наемателят е длъжен да
върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която
той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от
неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на
противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и
посегателствата, извършени върху наетата вещ.
По възражението относно надлежното предявяване на иска от
лице, имащо представителна власт съгласно чл.30 ГПК се установи от
извършена справка за вписани обстоятелства в ТР и РЮЛНЦ, че с Протокол
от 30.08.2021г. на проведено заседание на Съвета на директорите на „Р. Авт.“
АД се освобождава от длъжност прокуриста Т. В. Кл. и се избира нов
прокурист на „Р. - Авт.“ АД, М. Ем. Н., считано от 30.09.2021г., с която е
сключен договор за възлагане на управление. На 08.09.2021г. същата е
упълномощена от управителя Т. М. П. да действа като прокурист на
дружеството във връзка с упражняване на търговската му дейност.
Предвид тези данни вписани в ТР, съдът прие, че към момента на
предявяване на заявлението по чл.417 ГПК /08.09.2020г. по ч. гр. д. 293/2020г/
и към момента на предявяване на иска по чл.422 ГПК по гр. д. 434/2020г. /
31.12.2020г./ по описа на РС Девин е процесуалният представител на
дружеството е имал надлежна представителна власт, съгласно чл.30 ГПК.
Ищецът не претендира заплащане на задължения за наем и
консумативи на бензиностанция по Договор за наем от 20.08.2015 г., тъй като
след заповедното производство, ответникът е заплатил на ищеца вземанията
за наем и консумативи на бензиностанция по посочения договор.
В този смисъл от заключението на в.л. се установи, че на
01.10.2020 г. ответникът е извършил плащане в размер на 8 214 лв., по
фактури № 13487/31.12.2019г. и № 13 517/31.01.2020г., издадени за:
- 984,00 лв. с ДДС - наем и консумативи за м. 12.2019г. на
Бензиностанция, по Договор за наем от 20.08.2015 г. -фактура №
**********/31.12.2019г.;
- 390,00 лв. с ДДС - наем и консумативи за периода
01.01.2020г. до 12.01.2020г., вкл. на Бензиностанция, по Договор за наем от
20.08.2015 г.- фактура № **********/31.01.2020г.;
- 3 240 лв. с ДДС, наем и консумативи за м.12 2019 г. на
открита площ, по Договор за наем от 19.8.2015 г.- фактура №
**********/31.12.2019г.;
- 3 600 лв, с ДДС -наем и консумативи за м.01.2020 г. по Договор
за наем от 19.08.2015 г., съгласно фактура № **********/31.01.2020г.
С направеното плащане ответника е заплатил, както задълженията
си за наем и консумативи на бензиностанция по Договор за наем от
15
20.08.2015 г., така и част от задълженията си за наем и консумативи на
открита площ и допълнително открита площ по втория договор - Договор за
наем от 19.08.2015 г.
Спорно е изпълнението на задълженията по наемното
правоотношение за открита площ и допълнително открита площ, съгласно
Договор за наем от 19.08.2015 г.
От представения Договор за наем от 19.08.2015 г., с нотариална
заверка на подписите на страните се установи, че ищецът-наемодател е отдал
на ответника-наемател, за ползване и стопанисване 5 000 кв.м. открита площ,
за сумата от 2 000 лв. без ДДС, а всяка поискана от наемателя допълнително
открита площ - по 0,50 лв. на кв.м., без ДДС, със срок за плащане до 10-то
число на месеца, за който се дължи наема, след издаване на фактура от
наемодателя.
Договорът за наем е сключен за срок от 1 година /чл.7 от Договора
за наем/. С Анекс (споразумение) от 05.12.2019 г. към Договора страните са
удължили срока на Договора до 31.12.2020 г.
Спорен е въпроса: от кой момент следва да се счита, че
действието на този договор е прекратено, съответно до кой момент
ответникът е имал задълженията си на наемател по договора, съгласно чл.232
и чл.233 ЗЗД.
В тази насока се установи, че ищецът е изпратил предизвестие с
изх. № 19/17.07.2020г. до ответника за прекратяване на договора за наета
открита площ, считано от 01.08.2020г., тъй като ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на наеми за месеците декември 2019г. и от
януари до месец юли 2020г. Съгласно констатациите в съставения от
управителя на ищцовото дружество Протокол от 12.11.2020г., подкрепен с
показанията на разпитаните свидетели, теренът за наета открита площ от
5 000 кв.м. е била освободена от депонираните инертни материали на
04.11.2020г., но не е бил съставен предавателно - приемателен протокол, тъй
като наемателят не е предал откритата площ в състоянието, в което я приел.
Предвид тези данни ответникът е ползвал отдадените му с договора за наем
площи за осъществяване на своята дейност по складиране и депониране на
инертни материали и по негово искане са му били отдавани и допълнително
открити площи, според св. Кл. между декар, декар и петстотин, които е
ползвал за депониране на готова продукция.
Ответникът е продължил да ползва отдадените му с договора за
наем площи до средата на м. ноември 2020 г., което се установи както от
показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от съставения
протокол от 12.11.2020 г., в присъствие на двама свидетели, а ответникът не е
открит за връчването му, но това не изключва ползването на имота въпреки
противопоставянето на наемодателя.
Договорът за наем от 19.08.2015г. е имал действие до м. ноември
2020г., поради което е неоснователно възражението в отговора, че със
сключения между страните анекс (споразумение) от 05.12.2019 г. за
удължаване срока на договора, не е продължено неговото действие.
В този случай съгласно чл. 236 ЗЗД „Ако след изтичане на
наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Ако наемателят продължи ползуването въпреки
16
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Съдът прие, от съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, че ответникът е ползвал имота от момента на сключване на
договора през 2015 г. до месец ноември 2020 г., когато го е освободил
окончателно. Ответникът не е изпълнил произтичащите от договора за наем
задължения, за които ищецът е издал фактури, а от приетото заключение на
в.л. по назначената ССЕ се установи, че по двата сключени Договора за наем
от 19.08.2015 г. и от 20.08.2015 г. са издадени фактури, отразени в
счетоводството и на двете страни, включени в дневниците на продажби при
ищеца, респ. в дневници за покупка при ответника и в справка - декларация
по ЗДДС, като има и частично плащане.
Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати наем по
договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за м. февруари 2020г., м.
март 2020г., м. април 2020г., м. май 2020г., м. юни 2020г. и м. юли 2020г., в
общ размер на 16 200.00 лева, както следва: 2 400.00 лева - задължение за
заплащане на наем и консумативи за м. февруари 2020 г. по Договор за наем
на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№**********/29.02.20г.; 3 000.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. март 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура № **********/31.03.20г.; 3 000.00
лева - задължение за заплащане на наем и консумативи за м. април 2020 г. по
Договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№ **********/30.04.20г.; 3 000.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. май 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура № **********/29.05.20г.; 2 400.00
лева - задължение за заплащане на наем и консумативи за м. юни 2020 г. по
Договор за наем на открита площ от 19.08.2015г., за което е издадена фактура
№ **********/30.06.20г. и 2 400.00 лева - задължение за заплащане на наем и
консумативи за м. юли 2020 г. по Договор за наем на открита площ от
19.08.2015г., за което е издадена фактура №**********/31.07.20г.
Така издадените фактури са предявени и подписани от управителя
на ответното дружество, като сумите се дължат със законната лихва върху
всяка една от главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК в съда / 08.09.2020г./ до окончателното плащане.
Плащането е уговорено с платежно нареждане, което се счита
извършено, съгласно чл.305 ТЗ и чл.75 ал.3 ЗЗД - когато плащането се
извършва със задължаване или заверяване на банкова сметка, то се смята за
извършено със заверяване сметката на кредитора.
Съгласно практиката на ВКС, отразяването на парична престация
като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и
ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява
извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на
двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника и ползването
на данъчен кредит от него представляват признание на задължението и
доказват съществуването му. /Решение № 172/13.01.2016 г. на ВКС по т.д. №
2535/2013 г. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, II ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, 1 ТО, Решение №
23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 228/07.01.2015
г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, I ТО и много други/. След като ответникът е
17
осчетоводил процесните фактури, то е следвало и да заплати задължението по
всяка от тях.
Ищецът, претендира на основание чл.21.2 от Договора за наем от
19.08.2015г. неустойка в размер на 7 200.00 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до датата на окончателно
плащане, тъй като въпреки прекратяването на договора, ответника не е
освободил наетия имот и е продължил да го владее.
Съгласно чл.21.2 от договора за времето, през което наемателят
владее имота след прекратяване на наемния договор, същият дължи на
наемодателя обезщетение в троен размер на определения месечен наем
пропорционално на времето на забава.
Съгласно чл.236 ал.2 ЗЗД Ако наемателят продължи, ползуването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения
наемен договор.
По делото се доказа, че въпреки прекратяване на договора за наем
от 19.08.2015 г. ответникът не е освободил в срок имота и не е предал
владението. Ответникът е продължил да ползва отдадената му с договора за
наем открита площ чак до м. ноември 2020 г., когато е премахнал трошачката
и депонираните инертни материали. Въпреки прекратяването на договора,
ответника не е освободил в срок наетия имот и е продължил да го владее и
ползва, поради което ответника дължи заплащане на предвидената в чл. 21.2
от договора неустойка. Съгласно посочената разпоредоа ответникът дължи
заплащане на месечно обезщетение /неустойка/ в троен размер на
определения наем или в случая в размер на 7 200 лв„ ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното й
плащане.
Възражението за прекомерност на неустойката и противоречие с
добрите нрави е неоснователно, тъй като ответникът дължи неустойка в този
размер най - малкото за обезщетение на наемодателя, затова че въпреки
неговото противопоставяне е продължил ползването на имота до м. ноември,
поради което тройният размер на наема ще обезщети наемодателя за
неизползване на имота през месеците август, септември и октомври 2020г.,
когато ответникът е ползвал имота въпреки противопоставяне на
наемодателя.
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно чл.309 ТЗ
неустойката, уговорена между търговци не може да бъде намалена поради
прекомерност, но в конкретния случай ищецът доказва реално претърпени
вреди в размера на уговорената неустойка , тъй като същата го обезщетява в
размер на три неплатени наеми, за месеците август, септември и октомври, в
които ответникът е ползвал имота, като не го е освободил, въпреки
отправените предизвестия и противопоставяне от страна на наемодателя.
Размерът на уговорената между страните неустойка 7 200 лв. е реално
претърпяна вреда в размер на очаквания и неполучен наем от наемодателят, в
случай, че отдаде имота на друг наемател. Подобно продължително
неизпълнение не обуславя нищожност на клаузата за неустойката, липсва
основание да се приеме, че същата противоречи на закона или на добрите
18
нрави. В този смисъл Решение № 39/04.08.2009 г. на ВКС, Търговска
колегия, II отделение, т.д. № 526/2008 г.
След издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.293/2020г., а именно на 06.10.2020г. ответникът е заплатил на
ищеца сумата общо от 8 214.00 лева, като е посочил че плаща по фактури №
13487/31.12.2019г. и № 13517/31.01.2020г., издадени по повод следните
вземания на ищеца: 984.00 лева, с ДДС - наем и консумативи за м. 12.2019г.
на Бензиностанция по договор за наем от 20.08.2015г. - фактура №
**********/31.12.2019г.; 390.00 лева, с ДДС - наем и консумативи за периода
01.01.2020г. до 12.01.2020г., вкл. на Бензиностанция по договор за наем от
20.08.2015г. - фактура № **********/31.01.2020г.; 3 240.00 лева, с ДДС, наем
и консумативи за м.12.2019г. на открита площ по договор за наем от
19.8.2015г. - фактура № **********/31.12.2019г. и 3 600.00 лева, с ДДС - наем
и консумативи за м.01.2020г. по договор за наем от 19.08.2015г., съгласно
фактура № **********/31.01.2020г.
Предвид извършеното плащане, с настоящия иск ищецът не
претендира заплащане на горепосочените суми по фактури №
13487/31.12.2019г. и №13517/31.01.2020г., представляващи задължения за
консумативи и наем за м. декември 2019г. по договор за наем от 20.08.2015г.
и по договор за наем от 19.08.2015г., както и за задължения за консумативи и
наем за месец януари 2020г. по договор за наем от 20.08.2015 г. и по договор
за наем от 19.08.2015г.
При този изход на делото следва в тежест на ответника да се
възложат сторените от ищеца разноски по списък по чл.80 ГПК в общ размер
1991.00лв., от които 468.00лв., депозит за вещо лице 200.00лв. и адв.
възнаграждение 1323.00 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1 за МРАВ
и сторените реално други разноски за ДТ и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения установителен иск на
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.286
- 288 ТЗ, във вр. с чл.232 - чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Р. - Авт.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. См., ул.
Осв. №*, представлявано от Прокуриста Т. В. Кл., чрез адв. Ш. Андр. Щ., със
съдебен адрес гр. См., ул. Б. № *, ет. *, офис * по отношение на „М. тр. стр.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д.,
обл. См., ул. П. № *, представлявано от управителя С. Яв. Б., че дължи сумата
23 400.00 лева, за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 146/09. 09.2020г. по ч.гр.д. № 293/2020г. по описа на
Районен съд – Девин, както следва:
1/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. февруари 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно
Договор за наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г., извършена от нотариус с № 555 на НК – Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/29.02.2020г., заедно със законната лихва
19
върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
2/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. март 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г., с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус № 555 на НК – Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/31.03.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
3/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. април 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус с peг. № 555 на НК - Здр. Ив., , за
което е издадена фактура № **********/30.04.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
4/ 3 000.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. май 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус №555 на НК - Здр. Ив., за което е
издадена фактура № **********/29.05.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 3 000.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
5/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. юни 2020г. на Открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. от Здр. Ив., нотариус с peг. № 555 от НК, за което е
издадена фактура № **********/30.06.2020г., заедно със законната лихва
върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
6/ 2 400.00 лева, с включен ДДС, представляващи задължение за
наем за м. юли 2020г. на открита площ на имот в гр. Д., съгласно Договор за
наем от 19.08.2015г. с нотариална заверка на подписите - peг. №
2676/31.08.2015г. извършена от нотариус с рег. №555 на НК - Здр. Ив., за
което е издадена фактура № **********/31.07.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата 2 400.00 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.09.2020г. до окончателно издължаване на сумата;
7/ 7 200.00 лева, представляващи неустойка, съгласно чл.21.2 от
Договор за наем от 19.08.2015г., дължима поради неосвобождаване на имота,
равняваща се на наема в троен размер, заедно със законната лихва върху
главницата от 7 200.00 лева, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда - 08.09.2020 г. до окончателното издължаване на сумата, както и
сторените разноски в заповедното производство в размер на 632.28 лева
държавна такса и 1 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „М. тр. стр.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. П. № *, представлявано от
управителя С. Яв. Б. да заплати на „Р. - Авт.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Осв. №*,
представлявано от Прокуриста Т. В. Кл., чрез адв. Ш. Андр. Щ., със съдебен
20
адрес гр. См., ул. Б. № *, ет. *, офис * разноски в общ размер 1991.00лв., от
които 468.00лв., депозит за вещо лице 200.00лв. и адв. възнаграждение
1323.00 лв сторени в настоящото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, № 146/09.09.2020г. по ч.гр.д. №
293/2020г. по описа на Районен съд – Девин, като се съобрази обезсилване на
издадения изпълнителен лист с определение №66/12.02.2021г. по ч. гр. д. № 9
/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян, съобразно размера на вземането,
установен в настоящото производство, след влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
21