Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В. с жалбата си до съда оспорва Решение №653/10.02.2012 г. на Районен съд гр.Г. О., постановено по гр.д.№1785/2011 г., с което е прието за установено по предявения от М. И. Р., с ЕГН * отрицателен установителен иск, че ищцата не му дължи сумата от 1758,27 лв, представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38,ал.3, т.2 от Общите условия на ДПЕЕ за периода от 28.11.2010 г. до 26.05.2011 г. Счита за необосновано приетото от съда, че ответникът не е доказал, че начисленото в справката за корекция количество ел. енергия е доставено и реално потребено, че „Е. Б. М.” са поддържали в техническа изправност процесния електромер и към коя дата е налице неотчитане/неправилно отчитане на потребяваната ел. енергия.Тези мотиви според жалбоподателя не кореспондират с доказателствата по делото.На първо място отговорността на ползвателя произтича от обективно съществуващото обстоятелство за неточно измерване от СТИ,което е резултат от неправомерно вмешателство или на техническа неизправност.На второ място съществува изрична законова норма-чл.46,ал.2 от Закона за нормативните актове,така също и съдебна практика по отношение правоприлагането в случаите на празнота в правото.Практиката приема,че в случаите на законодателен пропуск казусът следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване с целта на закона.А целите на закона са създаване на стабилен енергиен пазар. В този смисъл на енергоразпределителните дружества следва да бъдат предоставени всички онези привилегии, които са предоставени на другите енергийни предприятия. Абонатът като ползвател на СТИ следва да следи за изправността на средството за измерване, оттук и основанието за съществуването на текстовете на чл.37 и сл. от ОУ,поради което те не могат да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Тези текстове регулират една процедура, която няма характера на санкция към потребителя,тъй като задължението му да заплати коригираната сума произтича пряко от договора като източник на права и задължения на страните.Това не е обезщетение за вреди,произтичащи от неизпълнението на договор,нито такива извън регламентацията на договора.Задължението е договорено еднакво в интерес на двете страни, тъй като хипотезите на чл.38 от ОУ уреждат и случаите, когато СТИ замерва в повече отколкото потребява абоната.На четвърто място жалбоподателят сочи, че по делото не са събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не е полагало грижата на „добър стопанин”. Независимо от така полаганата грижа, обективно невъзможно е установяването на началната дата на неправомерната манипулация. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя сочи практика на В. апелативен съд, противоположна на вече установената и приета за задължителна практика на ВКС.В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и се претендират разноски. Ответната страна в писменото си становище представено по делото и в хода на устните състезания пред въззивната инстанция поддържа тезата за неоснователност на жалбата. Заявява, че правните изводи на първоинстанционния съд се подкрепят от събраните доказателства. Счита, че ответникът не е установил точните и реални количества на потребена от абоната ел. енергия, както и точния период на немерене и на неправилно отчитане, за който се претендира с извършената корекция. Иска потвърждаване на решението и претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение, в отговор на предявения отрицателен установителен иск от М. И. Р., с ЕГН * от с.П., община Г. О. срещу „Е. П.” гр.В., Г. районен съд е приел за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1758,27 лв,представляваща корекция на сметка за потребена ел. енергия, начислена на основание чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕМ за периода от 28.11.2010 г. до 26.05.2011 г. за обект с.П., община Г. О.,ул.”Л. К.”,№10,клиентски номер * и абонатен № * и е осъдил ответника да заплати на ищцата направените пред първата инстанция разноски в размер на 325,34 лв. За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните доказателства.След техния анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на претенцията. Приел е за безспорно между страните, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ, с клиентски № * и абонатен № * , на адрес с.П.,,община Г. О., ул.”Л. К.”, №10. Също така безспорно по делото е ,че на 26.05.2011 г. е извършена проверка на електромера на адреса от служители на „Е. Б. М.”, при която е констатирано, че са прекъснати напреженовите мостове на първа и втора системи на електромера, при което енергията, изразходвана от първа и втора фаза, не се отчита и заплаща. Установено е наличие на държавни пломби и пломби на капака на клемния блок. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №024857/26.05.2011 г., съставен в отсъствието на абоната,както и на негов представител и неподписан от него.Присъствал е свидетелят В. Д. К. В резултат на проверката и констатациите е извършена корекция на сметка на основание чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 28.11.2010 г. до 26.05.2011 г., т.е. за 180 дни назад. Начислената сума, изчислена по предвидената методика, възлиза общо на 1758,27 лв. Назначеното по делото вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза инж. Н. Д. Н. установява, че процесното СТИ е преминало първоначална проверка на годност в годината на производство- 2004 г.СъгÙасно Заповед №А-102/05.03.2010 г. на ДАМТН, която е относима към процесния период, срокът на последваща проверка на трифазни електромери е четири години, следователно СТИ е трябвало да премине последваща метрологична проверка през 2008 г. От 2009 г. то е негодно СТИ. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане 9504 kWh е технически възможно да е доставена на абоната за период от 180 дни-от 28.11.2010 г. до 26.05.2011 г. Налице е неотчитане на измервателните схеми на СТИ /първа и втора фази/ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия. Третата измервателна система отчита консумираната ел.енергия от трета фаза. Вещото лице коментира в заключението си констатацията в протокола за извършена проверка, при която мостовете, свързващи токова и напреженова бобини на първа и втора системи са прекъснати и ел.енергията, преминаваща през тези две системи не се отчита. В протокола от извършената проверка няма отразяване на нарушени пломби на таблото и на капака на клемния блок. При тази обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано извършено нарушение от потребителя-манипулация върху СТИ и не може да се приеме, че неизправността на уреда е причинена от него. Също така правилно и обосновано съдът е приел, че съставеният констативен протокол е непротивопоставим на ищеца,тъй като е изготвен в негово отсъствие, не е подписан от него и по същество представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила. Същият установява изгодни за издателя му факти, които съдът следва да преценява наред с всички останали доказателства по делото. Във връзка с принципа да се заплаща реално получена ел. енергия съдът е отчел обстоятелството, че не е установено по делото от коя дата електромерът не отчита, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на дружеството- ответник. В тази връзка първоинстанционният съд е развил правилни мотиви относно липсата на доказателства за реално потребена енергия, за която да се иска заплащане.Тук следва да се посочи задължителната практика на ВКС, наложила се при този вид спорове, касаеща въпроса за законовото основание доставчикът да извършва едностранна корекция на сметките на потребителя за доставена за изминал период ел.енергия. Решенията на ВКС, които имат задължителен характер дават отрицателен отговор на въпроса за съществуването на такава възможност. Договорната клауза на чл.38 от Общите условия поставя страните в неравноправно положение. Доставчикът едностранно определя Общите условия, а потребителят е поставен в положение или да се присъедини към мрежата, като ги приеме, или не. Поддържането на изправността и проверките на СТИ са в правомощията и задълженията на „Е. Б. М.”, а не на потребителя. Достъп до тях той няма. В такъв смисъл не може да се говори за равнопоставеност на отношенията. Наложилата се вече практика на ВКС е разрешила въпроса, като е приела тези текстове на ОУ за нищожни поради противоречие със закона, тъй като поставят страните в неравноправно положение. Посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя решение на В. апелативен съд, което е в обратен смисъл, не може да се противопостави и да отмени задължителната практика на ВКС. По изложените съображения, въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на решението и препраща към същите съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да понесе санкцията за заплащане на разноските на ответната страна, възлизащи на 270 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 653/10.02.2012 г., постановено от Районен съд Г. О. по гр.д.№1785/2011 година. ОСЪЖДА „Е. Б. П.”,със седалище и адрес на управление гр.В.,бул.”Вл.В.” №2.,В. Т. Г, с ЕИК .............., представлявано от Б. Д. Д. - председател на УС и К. Д. К. - член на УС, да заплати на М. И. Р., с ЕГН *,с адрес с.П.,община Г. О., ул.”Л. К.”, №10, сумата 270 лв /двеста и седемдесет лева/ разноски по делото направени пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |