Р
Е Ш Е
Н И Е
№33/ 09.04.2020 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На пети март
2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело № 136 по описа за 2019 година
за да се произнесе съобрази
следното:
Делото е образувано по
предявен от Н.А.С. ЕГН-********** срещу ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С. ,частичен иск от 44 000 лв.,от цял в размер на 70 000 лв. и правно основание чл.45 във вр.с чл.51 от ЗЗД във вр.с чл.226,ал.1
/отм./ от КЗ, във вр.с чл.86 от ЗЗД.
Претендират се сторените по делото
разноски.
Ищцата твърди,че на 22.08.2014г. на площадката пред сервиз „***“,по
улица „***“ № 95,гр.Добрич, ищцата била премазана от камион с рег. № ***.В резултат на настъпилото
ПТП била настанена в Ортопедично отделение със счупване на таза и скъсване на ставните
връзки на десен глезен и стъпало.Автомобилът,който я премазал имал застраховка
при ответното дружество.Водила е частичен иск,а сега предявява друг частичен
иск.
Ответното
дружество оспорва иска,намира го за прекомерен ,оспорва и иска за лихви.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Установява се от приетото
като доказателство по делото, гр.дело № 12833/2017 г. по описа на СРС,че между
страните е било водено гр.дело № 12833/2017 г. по описа на СРС,по което е бил
предявен частичен иск от 5 000 лв. от цял в размер на 120 000 лв. от
ищцата ,с предмет на иска обезщетение за
неимуществени вреди,във връзка с ПТП от 22.08.2014 г.,реализирано по
вина на водача на камион с рег. № *** И.М.И. .
Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,е оспорвал предявените искове по основание и по
размер.Позовавал се е на случайно деяние/ събитие, което изключва
отговорността на застрахования при него водач по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Твърдял е, че
ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е имала обективна
възможност да възприеме превозното средство и не е предприела нищо, за да
избегне настъпването на ПТП-то. Навел е и твърдения за прекомерност на
претендираното обезщетение.
С влязло в сила на 06.06.2019 г. решение по вз.гр.дело №
15152/2018 г. на СГС,е било потвърдено решение № 468907 от 13.08.2018 г. по
гр.дело № № 12833/2017 г. по описа на СРС ,с което ответното ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С. е било
осъдено да заплати на ищцата обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000 лв.
В хода на
процеса,въз основа на събраните доказателства , е установено ,че на 22.08.2014 г. около 13.45 часа в
гр.Добрич, ул.***, 95, в района на площадката пред сервиз „***“ е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал пешеходеца Н.А.С..В хода
на делото е установен механизмът на
настъпване на ПТП .
С влязлото в
сила решение, е прието ,че вината за
настъпване на произшествието носи водача на влекач „***” с per. ***с прикачено на него ремарке “SCHWARZMULER SS06” с per. ***- И.М.И.,
доколкото същият е нарушил правилата за движение по пътищата указани в чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности и че именно нарушението на
посочените правила за движение, се явява
непосредствената причина за настъпване на произшествието.
Прието е, че пострадалата с
поведението си е поставила сама себе си в опасност,което представлява обективен
приност и в пряка причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди,като е
прието съпричиняване в значителна степен -90 %.
Въз основа на събраните писмени
доказателства,допусната съдебно-медицинска експретиза и изслушаните показания
на свидетеля М.А.М.пред първата инстанция,е прието,че като непосредствена
последица от произшествието ,на пострадалата Н.А.С. са били причинени следните травматични увреждания: „счупване на горното
рамо на лявата срамна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение, на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (от 1 .5 до 2 месеца); разкъсване на
Ахилесовото сухожилие в дясно закрито, причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни
(от 3 до 4 месеца без настъпване на усложнения); разкъсно-контузна рана на
дясно бедро, с по-късно възникнало усложнение - флегмон (възпалителен процес),
лекуван оперативно и медикаментозно в продължение на 1 месец, като това
усложнено нараняване е довело до затруднение на движението на десен долен
крайник за период от 3-4 месеца, разкъсно-контузна рана с размачкване на меките
тъкани на десен глезен и стъпало; охлузвания на кожата (екскориация) на двете
бедра и коленни стави - причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето не опасно за живота.Прието е,че
при пострадалата е възникнало
късно усложнение - възпалителен процес в областта на разкъсно- контузната рана
на ляво бедро,като е удължен срока на
възстановяване в рамките на 5 до 6 месеца,
като ищцата е изпитвала болки с най-голям интензитет непосредствено след
травмата, след последващите оперативни интервенции, удължено, поради
възникналото усложнение три месеца по-късно и в началото на раздвижването.
Въз основа на
критериите за справедливост- чл. 52 от ЗЗД,прието е с решението на СГС,че претърпените от ищцата неимуществени вреди са
в размер на 70 000 лв.,от което следва се приспадне съпричиняване в размер
на 90 %, поради което
частичният й иск от 5 000 лв., е бил уважен.
Пред
настоящата инстанция се събраха и гласни доказателства,показанията на свидетеля
М.А.М.който установи как е протекло лечението на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства,Добрички окръжен съд направи следните правни изводи:
Съгласно разрешението на Тълкувателно
решение 3 от 22.04.2019 г. по т.дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,т.3 настоящият
иск е допустим.
Съгласно т.3 от цитираното
тълкувателно решение,решението по уважен частичен иск за парично вземане ,се
ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен
в друг исков процес иск за защита на вземане ,за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
Независимо, че с частичния
иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен
иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото право.
Силата на пресъдено нещо на
решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем,
препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е
по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че
вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално
правоотношение. Задължението за
неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда
спорно право - не само до неговия размер, но и до основанието и правната му
квалификация.
При уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част
от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН на
решението на СРС,е недопустимо в настоящият /последващ/ исков процес за
остатъка от вземането ,да се спори относно основанието на вземането , правната
му квалификация и приетият размер на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,поради което и
съдът не дължи излагането на мотиви по наведените отново възражения на
ответника и в настоящият процес за съпричияване и прекомерност на
обезщетението.Не са наведени доводи,че към настоящият момент останалата част от
определото в предходният процес обезщетение на ищцата,не съществува.
И тъй като,според определото в предходния
процес, дължимо на ищцата обезщетение от 70 000 лв.,за причинените и
имуществени вреди от процесното ПТП,при приетото от съда съпричиняване от ищцата, в размер на
90 % /или 63 000 лв. от тях/,е прието,че ответното дружество дължи на
ищцата обезщетение в размер на
7 000 лв.
Доколкото в предходният процес за присъждане на обезщетение,на ищцата са
присъдени претендираните от нея в частичен размер 5 000 лв.,остава да й се
присъдят по настоящият втори частичен
иск,останалите 2 000 лв.,като искът й до претендираните 44 000
лв.,бъде отхвърлен,като неоснователен.
На основание чл.86 от ЗЗД се дължи лихва
за забава върху обезщетението ,считано от 22.08.2014 г.до окончателното
изплащане на главницата.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати
адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, който е осъществявал безплатно
процесуално представителство по делото, като дължимото възнаграждение,съгласно
уважената част от иска в размер на 300 лв.
Ответникът на основание
чл. 78, ал. 6, изр. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС съобразно уважената част
от исковете държавна такса за производството, за заплащането на която ищцата
е освободена от заплащане с определение
на съда , в размер на 80 лева, а останалата част от таксата остава за сметка на
съда на основание чл. 78, ал. 6, изр. 2 от ГПК.
На ответника също се следват разноски в
производството съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 2 290 лв.
Като се води от гореизложеното,Добрички
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С. да заплати на Н.А.С. ЕГН-********** ,сумата от 2 000/две
хиляди/ лева,по предявен частичен иск в размер на 44 000 лв. от цял в
размер на 70 000 лв.,ведно със законаната лихва,начиная от датата на
увреждането 22.08.2014 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер
от 44 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С. да заплати
държавна такса по сметка на Добрички окръжен съд в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С. да заплати
на адв.Н.В. ,на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
ОСЪЖДА Н.А.С. ЕГН-**********
да заплати на ЗАД «***» ЕИК-***,гр.С.
сумата от 2 290 лв. адвокатско възнаграждение,съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
Окръжен съдия :