Р Е
Ш Е Н
И Е №189/23.4.2020 г.
гр. ЯМБОЛ 23.04.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ............ гражданска колегия в публично
заседание на ........20.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…......................……...........и в присъствието на
прокурора...................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……..……...гр.дело N .2757... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, против П.М.И., с която
желаят да бъде признато за установено, че „Теленор България” ЕАД има следните
вземания срещу П.М.И., а именно: суми в общ размер на 101,59 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** (***); неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира за направените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № ***/2019г. и по настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 01.08.2014 г. между П.М.И.
и „Космо България Мобайл” ЕАД (с настоящо наименование „Теленор България” ЕАД),
е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок 24 месеца.
Към момента на сключване на договора П.М.И. е непълнолетна, поради което на
същата дата - 01.08.2014г. и в качеството си на неин *** В.П.Д. подписва
Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, с която
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ***,
произтичащи от сключването на договора. На същата дата - 01.08.2014 г. между П.М.И.
и „Космо България Мобайл” ЕАД е сключен и Сертификат за пакетни услуги GLOBUL
Combo+. Съгласно чл. 3, т. 3.1 от Сертификата, същият влиза в сила на
01.08.2014г. и продължава действието за предпочетен номер *** до 01.08.2016г.
На 22.04.2016г. между П.М.И. и „Теленор
България” ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по план Нонстоп 30.99 със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Към момента на сключване на
споразумението П.М.И. е непълнолетна, поради което на същата дата -
22.04.2016г. и в качеството си на неин *** В.П.Д. подписва Декларация за
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, с която се задължава
да отговаря за изпълнението на всички задължения на ***, произтичащи от
сключването на споразумението. И. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер на 47,87 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2016г. -04.12.2016г.
Ищецът твърди, че на 02.03.2016г. между П.М.И.
и „Теленор България” ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** за срок от 24 месеца по план Стандарт+ 20.99 с тарифиране на
интервали от 60 секунди, стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. и
активирана 23,83% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Със
заявление за смяна на номер от 02.03.2016г., предпочетен номер *** е променен
на ***. Към момента на сключване на договора П.М.И. е непълнолетна, поради
което на същата дата - 02.03.2016г. и в качеството си на неин *** В.П.Д.
подписва Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно
лице, с която се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ***,
произтичащи от сключването на договора. И. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер на 53,72 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 05.10.2016г. - 04.12.2016г.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура
№ ***г. за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г., срок за плащане – 20.11.2016г.,
издадена за сумата от 59,53 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги. Така дължимите суми са както следва: -31,88 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер ***;
- 27,65
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***; Фактурата
претендираме в размер от 43,05 лв., поради извършено частично плащане в размер
на 16,48 лв., което погасява задължението за абонаментна такса за предпочетен
номер *** до размер 15,40 лв.
2. фактура
№ ***г. за отчетен период 05.11.2016г. - 04.12.2016г. срок за плащане – 20.12.2016г.,
издадена за сумата от 58,54 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги. Така дължимите суми са както следва:
32,47 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ***;
26,07 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ***;
За посочените суми ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на Районен съд -
гр. Я.. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
„Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като с писмено становище вх.№ ***/13.01.2020г.
ищецът чрез процесуалния си представител моли за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответницата, същата не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по иска, не
е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав.
копие на договор за мобилни услуги № *** от 01.08.2014 г., зав. копие на декларация за съгласие за
подписване на документ/и от непълнолетно лице от 01.08.2014 г., зав. копие на
сертификат за пакетни услуги от 01.08.2014 г., зав. копие на допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***/22.04.2016
г., , ведно с приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 22.04.2016 г., зав. копие на
декларация за съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице от
22.04.2016 г., зав. копие на договор
за мобилни услуги № ***от 02.03.2016
г., зав. копие на заявление за смяна на
номер от 02.03.2016 г., зав. копие на декларация за съгласие за подписване на
документ/и от непълнолетно лице от 02.03.2016 г., ведно със зав. копие на
приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица от 02.03.2016
г., зав. копие на декларация – съгласие от 02.03.2016 г., зав. копие на Общи условия за Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги зав. копие на фактура /дубликат/
№ *** от 05.11.2016 г. зав. копие на общо потребление за мобилен/фиксиран номер
за отчетен период 05.10.2016 г. – 04.11.2016 г.
зав. копие на фактура № ***/05.12.2016 г., зав. копие на общо потребление за
мобилен/фиксиран номер за отчетен период 05.11.2016 г. – 04.12.2016 г. и АПС на
„Теленор-България” ЕАД издадено от ТР и регистър на ЮЛНЦ от 23.10.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/2019г. по описа
на ***РС се установи, че по делото е издадена Заповед № ***/04.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по силата на която е разпоредено
длъжникът П.М.И. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата 101.59 лв. представляваща неизпълнение
по договор за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 385 лв., представляваща съдебни разноски, от
които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на длъжника П.М.И. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради
което с разпореждане № ***/18.06.2019г. на осн.чл.415, ал.2 от ГПК съдът е
указал на кредитора в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. За това разпореждане „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е
уведомено на 01.07.2019г., като на 01.08.2019г. последният е депозирал исковата
молба в законоустановения едномесечен срок.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1
от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 от ЗЗД
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата не е представила в
срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без
да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съгласно
чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложената
към делото призовка е видно, че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание. Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени
доказателства.
Предвид горните
съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме
наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответницата, без да се излагат
мотиви по съществото на спора. В
съответствие с гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Съдът дължи произнасяне и по
направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения
в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при
основателност на претенцията. Ето защо ответницата следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са общо
в размер на 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На осно.чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски,
които са в размер на 350.00лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД, че П.М.И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК № **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА П.М.И. да заплати на „Теленор България “ ЕАД направените
в заповедното производство разноски общо в размер на 385 лв., от които 25 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.И.
да заплати на „Теленор България “ ЕАД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените
разноски по настоящото производство в размер на 350.00лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: