Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе, 15.02.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в
публичното заседание на 17 януари 2017 година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията АГУШ административно
дело № 414 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 211 ЗМВР вр. чл. 145
– чл.
178 АПК.
Образувано е жалба от Д.Х.В. *** срещу Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016
г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) в частта по т. 2,
с която на основание чл. 214, ал. 2 и чл. 215, ал.1 ЗМВР жалбоподателят временно
е отстранен от длъжност. Твърди се, че заповедта в оспорената част e
незаконосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК – липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Не били спазени изискванията на
чл. 59 от АПК, тъй като в обстоятелствената част на заповедта не били изложени
никакви фактически основания за издаването й, липсвали мотиви как служебното
положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина по
водените срещу него дисциплинарно и наказателно производства. Твърдяното
дисциплинарно нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство и е
разпоредено отстраняване от длъжност от фактическа страна се свеждало до
„обосновано предположение”, че в качеството си на длъжностно лице
жалбоподателят е поискал или приел дар или други облаги, които не му се следват
или е приел предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или за да
не извърши действие по служба, или е извършил или не такова действие, което е
квалифицирано като подкуп по смисъла на чл. 301 и чл. 302 от НК. Това деяние
обаче не се подкрепяло от събраните в дисциплинарното и в наказателното производство
доказателства, а така също и не кореспондирало с мотивите, изложени в
определение от 19.11.2016 г. по ЧНД І 3201/2016 г. по описа на СНС ХVІ състав и
определение от 24.11.2016 г. по ВЧНД № 316/2016 г. по описа на АСНС. В жалбата
се твърди, че несъобразяването от дисциплинарно – наказващия орган на
посочените два съдебни акта води до незаконосъобразност на издадената заповед,
доколкото дисциплинарното производство се основава и практически е производно
на воденото наказателно дело. Липсата на аргументация за отстраняването от
длъжност на жалбоподателя се счита, че представлява злоупотреба с права от
страна на дисциплинарно – наказващия орган, а от там води и до несъответствие на
оспорената заповед с целта на закона.
Жалбоподателят
моли съдът да отмени оспорената т. 2 от Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г., с
която временно е отстранен от длъжност.
Ответникът – Директорът на ГДГП, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Татяна Кулинова, в представена по делото писмена
защита изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави
без уважение, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. с чл. 144 АПК, при което от фактическа страна установи следното:
По делото не се спори, че към момента на
издаване на Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. Д.Х.В. заема длъжността старши
полицай на Гранично контролно-пропускателен пункт – Русе (ГКПП – Русе) от
Гранично полицейско управление – Русе (ГПУ – Русе) към Регионална дирекция
„Гранична полиция” – Русе (РДГП – Русе), със специфично наименование на длъжността
– младши инспектор.
На
16.11.2016 г. при извършване на процесуално-следствени действия по досъдебно
производство (следствено дело) № 60/2016 г. по описа на Специализираната
прокуратура – Следствен отдел младши инспектор В. бил задържан за срок от 72
часа. С постановление от 17.11.2016 г. (л. 47-48) жалбоподателят бил привлечен
като обвиняем за следните престъпления: 1. В периода от 01.09.2015 г. до
16.11.2016 г. на територията на Р България е участвал в организиране престъпна
група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, участници М.К.Ч., С.Е.М., Е.Р.Й., Т.А.А., Д.Х.В., М.К.,
И.И.И., съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301
от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК и 2. На 21.05.2016 г. в гр. Русе, на ГКПП – Русе,
подпункт „Дунав мост”, като полицейски орган – старши полицай в ГКПП – Русе при
РДГП – Русе, приел дар – парична сума в размер на 2 евро, която не му се
следва, за да не извърши действия по служба – престъпление по чл. 302, т. 1, б.
„а” вр. с чл. 301, ал. 1 НК.
В
хода на досъдебното производство е направено искане от страна на
Специализираната прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража” на обвиняемите по делото, сред които и жалбоподателя В.. По искането се
е произнесъл Специализираният наказателен съд с определение от 19.11.2016 г. по
ЧНД № 3201/2016 г., с което оставил без уважение искането на Специализираната
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на Д.Х.В.
и е взел мярка за неотклонение по отношение на същия „Парична гаранция” в
размер на 5 000 лв. В мотивите на определението се посочва, че В. е
привлечен като обвиняем с постановление от 17.11.2016 г., предявено на същата
дата за престъпление по чл. 321 НК – участие в организирана престъпна група и
по чл. 302, т. 1, б. „а” вр. чл. 301, ал. 1 от НК за деяние извършено на
21.05.2016 г. като размера на получения дар е 2 евро. Съдът приел, че от
събраните до момента данни по делото не може да се направи обосновано
предположение за наличие на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК,
т.е за съществуване на организирана престъпна група между обвиняемите. Такова
обосновано предположение обаче било налице по отношение на престъплението по
чл. 302 от НК. След проведено оспорване на така постановеното от
Специализирания наказателен съд определение в производство по чл. 64 от НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд с определение от 24.11.2016 г.
отменил взетите по отношение на обвиняемите мерки за неотклонение „Парична
гаранция” (включително и за жалбоподателя В.) като не е взел никакви мерки за
неотклонение.
С
Предложение УРИ 4060р-14082/21.11.2016 г. на директора на РДГП – Русе до
директора на ГДГП е предложено на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР срещу
младши инспектор Д.Х.В., старши полицай на ГКПП – Русе към ГПУ – Русе при РДГП –
Русе да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение
на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР (л. 64-66).
Със Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. на
директора на ГДГП (л. 62-63) на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл.
214, ал. 2 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР: 1.
Образувано е дисциплинарно производство срещу младши инспектор Д.Х.В., ЕГН
**********, л. № 443655, старши полицай на Гранично контролно – пропускателен
пункт – Русе от Гранично полицейско управление – Русе към Регионална дирекция
„Гранична полиция” – Русе. 2. Временно е отстранен от длъжност Д.В.
и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие,
считано от датата на запознаване със заповедта. 3.
Определен е съставът на колективен дисциплинарно разследващ орган, който да
проведе дисциплинарното производство. 4.
Наредено е този дисциплинарно разследващ орган да запознае служителя с тази
заповед и да му разясни правата за участие в дисциплинарното производство
самостоятелно, да дава обяснения и да представя доказателства или да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. 5. В случай че в хода на
дисциплинарното производство бъде открито друго тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР е възложено на дисциплинарно
разследващия орган да ги разследва и да ги квалифицира съобразно събраните
доказателства. 6. От дисциплинарно
разследващия орган е изискано да изготви становище относно наличието на
основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което да
докладва в срок до 22.02.2017 г. 7. В случай че държавният служител не е
дал писмени обяснения или възражения поради ползване на законоустановен отпуск
поради временна неработоспособност и състоянието не му позволява да се яви пред
разследващия орган срокът на разследването е разпоредено да се счита удължен с
5 дни след изтичане на отпуска.
В съобразителната част на Заповед УРИ
3282з-3313/25.11.2016 г. е посочено, че от постъпили предварителни данни -
предложение УРИ 4060р-1405/21.11.2016 г. на директора на РДГП - Русе било видно, че на 16.11.2016 г. при
извършване на процесуално – следствени действия по следствено дело № 60/2016 г.
по описа на Специализирана прокуратура – Следствен отдел е задържан за срок от
72 часа младши инспектор Д.В. и му е повдигнато обвинение за участие в
организиране престъпна група, създадена с цел получаване на подкупи и действала
на територията на ГКПП – Русе – Дунав мост – престъпление по чл. 301 и чл. 302
от НК. Спрямо младши инспектор В. можело да се направи обосновано
предположение, че в качеството му на длъжностно лице е поискал и приел дар или
други облаги, които не му се следват или е приел предложение или обещание за
дар или облага, за да извърши или да не извърши действия по служба или загдето
е извършил или не е извършил такова действие.
С
тези свои действия В. извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВ, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл.
2 и т. 13 ЗМВР ("използване на служебното положение за лична облага",
"деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата) се налагало дисциплинарно
наказание "уволнение".
Последвала покана от страна на дисциплинарно
– разследващия орган до жалбоподателя за запознаване с цитираната заповед и за
даване на обяснения по случая (л. 61). Заповедта е връчена на В. на 28.11.2016
г., за което служителят саморъчно е попълнил разписка, съдържаща се в самата
заповед. По-късно жалбоподателят е дал и писмени обяснения (л. 60).
При тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е
срещу т. 2 от Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. на директора на ГДГП, с
която на основание чл. 214, ал. 2 ЗМВР временно е отстранен от длъжност
държавният служител от МВР, който е предявил оспорването й като жалбоподател.
Съгласно специална разпоредба на чл.211 ЗМВР тази заповед подлежи на обжалване
по реда на АПК, в т.ч. на база общата клауза за съдебен контрол по чл. 145, ал.
1 АПК.
Жалбоподателят е запознат с нея лично срещу
подпис на 28.11.2016 г. Жалбата му до Административен съд Русе е подадена направо
в съда на 12.12.2016г., в последния ден от срока по чл. 149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По силата на чл. 214, ал. 2 ЗМВР при
привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от
него в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК и е образувано дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР,
съответният орган по чл. 158 и чл. 159 ЗМВР го отстранява временно от длъжност.
По силата на чл. 35 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. на министъра на
вътрешните работи за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи ("Инструкция №
8121з-470/2015г."), при наличието на обстоятелствата по чл. 214, ал. 2 ЗМВР, държавният служител се отстранява временно от длъжност със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство срещу него. Същата се издава по чл.
207, ал. 1, т. 1 ЗМВР от министъра на вътрешните работи – за държавните
служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, както и за стажантите
за постъпване на изпълнителски длъжности, а по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР от
ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР за държавните служители на младши
изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на такива.
Анализът на цитираните норми води до извода,
че компетентността да постанови временно отстраняване от длъжност на държавен
служител в МВР принадлежи на съответния орган по назначаване по чл. 158 или чл.
158 ЗМВР, който се явява и овластен да образува дисциплинарно производство
срещу него съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 или 2 ЗМВР. В съответствие с това
Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. е издадена от Главен комисар Светлан
Кичиков, на длъжност – директор на ГДГП, притежаващ необходимата за това
компетентност.
Формални нередовности не се констатират,
вкл. по заявените с жалбата оплаквания. Спорното временно отстраняване от
длъжност е постановено с писмена заповед съгласно изискването на чл. 214, ал. 2
вр. ал.
1 ЗМВР вр. чл. 59, ал. 1 АПК. В съответствие с чл. 35, изр. 1 от Инструкция №
8121з-470/2015 г. при наличието на данни по чл.
214, ал. 2 ЗМВР, с т. 1 от оспорената заповед е образувано дисциплинарното
производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР срещу жалбоподателя, а с т. 2
временно е отстранен от длъжност. Така едновременно в общ акт са обективирани
волеизявлението за образуване на дисциплинарно производство и това за временно
отстраняване от длъжност, както предписва чл.
35, изр. 1 от Инструкция № 8121з-470/2015 г.
В
Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016г. са посочени мотиви за необходимостта от
отстраняване в съответствие чл.
59, ал. 1 АПК вр. чл.
35, изр. 2 от Инструкция № 8121з-470/2015 г., обратно на твърденията на
жалбоподателя В обстоятелствената й част са конкретизирани обстоятелствата,
обуславящи приложението на чл. 214, ал.2 ЗМВР в случая. Първото е образуването
на досъдебно производство за осъществен състав на престъпление по чл. 302 НК,
извършено от младши инспектор В. като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, б. "а" ЗМВР, както и привличането му обвиняем по посоченото
досъдебно производство. Второто е инкорпорираното в оспорената заповед образуване на дисциплинарно
производство за същото това деяние като тежко дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т.7, предл. 2, и т. 13 ЗМВР. Допълнителни
данни за всяко от тези обстоятелства
могат да се извлекат и от материалите по административната преписка. Тъй
като фактическия състав по чл. 214, ал. 2 ЗМВР се изчерпва с тези две законови
предпоставки, с посочването на тези, относими към тях обстоятелства в оспорената
заповед, постановеното с нея временно отстраняване от длъжност е мотивирано в
степен, която изпълнява изискването чл. 59, ал. 1 АПК вр. чл. 35, изр. 2 от
Инструкция № 8121з-470/2015 г. Освен фактическото основание, надлежно е
определено и правното основание - в заповедта непосредствено преди диспозитива
фигурира чл. 214, ал. 2 ЗМВР, която е и приложимата в случая разпоредба.
Хипотезата не е такава по чл. 214, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР, поради което излагането на фактически данни по предвидените в тези
разпоредби условия за временно отстраняване от длъжност не е необходимо.
С
оглед приложеното в случая основание по чл. 214, ал. 2 ЗМВР, причината жалбоподателят
временно да бъде отстранен от тази длъжност е ясно и точно изписана – такава
причина е привличането му като обвиняем за престъпление по чл.302 НК, извършено
в качеството на му длъжностно лице и образуването на дисциплинарното
производство за същото деяние като тежко нарушение на служебната дисциплина.
Необходимостта от временно отстраняване в този случай е законодателно регламентирана,
поради което липсата на изложени от административния орган допълнителни
съображения, с които да я аргументира, не прави Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016г.
в нейната обжалвана част немотивирана.
Съществени
процесуални нарушения при издаването на т. 2 от Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016
г. не са допуснати. Временното отстраняване от длъжност е инициирано служебно,
след като са били налице данни за образувано досъдебно производство за
разследване на извършено от жалбоподателя деяние като престъпление по чл. 302
вр. чл. 301 НК, налице е привличане на този държавен служител като обвиняем
по досъдебното производство, а извършеното деяние, за което се води
наказателното преследване представлява и тежко нарушение на служебната
дисциплина.
Тези първоначални данни за обстоятелства по
чл. 214, ал. 2 ЗМВР са безспорно установени и са достатъчни за постановяване на
временно отстраняване от длъжност. Изяснени са съгласно чл. 35 АПК всички факти
от значение за приложението на чл. 214, ал. 2 ЗМВР. Преценката за наличие на
обосновано предположение за извършено престъпление, респективно дисциплинарно
нарушение е елемент от производството по образуване на наказателно, съответно
дисциплинарно производство, но не е предпоставка за временно отстраняване от
длъжност.
За
произнасянето по чл. 214, ал. 2 ЗМВР необходимо и достатъчно от доказателствена
страна е наличието на Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2016 г.
по ДП № 60/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура – Следствен отдел,
видно от което Диян В. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК и чл. 302, т. 1, б. „а” вр. с чл. 301, ал.
1 НК. В този случай, органът по чл.
159, т. 4 вр. чл.
37, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл.
35, изр. 1 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. е бил длъжен със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР за същото
това деяние, действайки в условията на обвързана компетентност, временно да
отстрани длъжност извършителя му. В хипотезата по чл. 214, ал. 2 ЗМВР, за
разлика от тези по чл. 214, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР, е изключена възможността за всяка дискреционна преценка и незабавното
временно отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР – обвиняем по
наказателно производство, водено за длъжностно престъпление, е задължително
съгласно чл. 35, изр. 1 вр. чл. 33, ал. 1 от Инструкция № 8121з-470/2015 г.,
поради което постановяването му в случая е законосъобразно и от процесуална
страна.
Както
вече се изясни временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 2 ЗМВР
предпоставя в кумулативност две условия – първото е привличане на държавен
служител в МВР като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК и второто –
образуването на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за същото
това деяние. Този фактически състав е
осъществен, което обуславя и материалната законосъобразност на оспорената
заповед.
Доводите
на жалбоподателя свързани с липсата на взета мярка за неотклонение по воденото
срещу него наказателно производство са неотносими към настоящия спор. Без
правно значение е и обстоятелството, че задържането под стража на В. вече е
преустановено. Последното обстоятелство е относимо по силата на чл. 214, ал. 6
от ЗМВР само за случаите на отстраняване от длъжност, постановено на основание
ал. 3 от същия член, доколкото само в тези случаи отстраняването е пряко
обвързано с периода на задържане под стража или под домашен арест. Настоящият
случай обаче не е такъв.
Съдът
намира за необходимо да посочи още, че в настоящия казус Решение № 5 от
12.05.2016 г. по конституционно дело № 2 от 2016 г. на Конституционния съд, с
което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.
100, ал. 2 от Закона за държавния служител: "Във всички случаи, когато
е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления,
извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по
назначаването го отстранява временно от работа", не може да се приложи по
аналогия и по отношение на временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 2 ЗМВР. На първо място решението на конституционния съд има действие само по
отношение на конкретните актове и разпоредби от тях, които са обявени за
противоконституционни, не и по отношение на подобни разпоредби в други закони.
На следващо място служителите в МВР са особен вид държавни служители, за които
са предвидени изрични и по-строги правила за поведение и норми за служебна
дисциплина, с оглед функциите на учреждението в специален Закон за МВР,
отколкото за останалите държавни служители. Предвид и мотивите на
конституционните съдии, в обявения за противоконституционен текст става въпрос
за образувано наказателно производство, което е само в началната фаза, а в
аналогичния текст от ЗМВР е необходимо лицето да бъде привлечено като обвиняем.
Временното отстраняване от
длъжност по чл. 214, ал. 2 ЗМВР като мярка на държавна административна принуда
засяга в съществена степен правото на труд, гарантирано от чл. 16 вр. чл. 48,
ал. 1 от Конституцията и свързаното с него право на обществено осигуряване по
чл. 51, ал.1 от Конституцията. Тази защита не е абсолютна – тези права могат да
са обект на ограничения в обществен интерес при легитимна цел и
пропорционалност между целта и степента на ограничение. В случая постановеното
с т. 2 от Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. временно отстраняване на Д.В. цели
да защити специфичния институционален авторитет на службата в МВР който би
могъл да бъде компрометиран, ако това лице продължи да изпълнява същата
служебна дейност, във връзка с която срещу него се води наказателно
производство. Същевременно се предотвратяват негови действия, които биха
осуетили или затруднили обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства – предмет на дисциплинарното му разследване и наказателното му
преследване. Тази цел е легитимна, а издаването на заповедта не е превратно
упражнена власт. Не и непропорционално, защото накърняването на правата на
отстранения държавен служител е балансирано от законодателя с режима на
компенсиране, изрично въведен с чл. 214, ал. 5 ЗМВР – ако дисциплинарното
производство бъде прекратено или приключи с налагане на дисциплинарно
наказание, различно от "уволнение", жалбоподателят ще бъде
възстановен на заеманата длъжност със заплащане на възнаграждение за времето на
отстраняване по чл. 214, ал. 2 ЗМВР.
След извършената проверка по чл. 168, ал. 1 АПК,
съдът намира жалбата за неоснователна и такава подлежаща на отхвърляне по чл.
172, ал. 2, предложение последно АПК. В оспорената си част Заповед УРИ
3282з-3313/25.11.2016 г. на директора на ГДГП е издадена без да са налице
основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, които да изключват нейната валидност или законосъобразност.
По
делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на
ответника. Съдът намира това искане за основателно, поради което на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на Д.Х.В. *** срещу Заповед УРИ 3282з-3313/25.11.2016 г. на
директора на Главна дирекция „Гранична полиция” в частта по т. 2, с която на
основание чл. 214, ал. 2 и чл. 215, ал.1 ЗМВР
жалбоподателят временно е отстранен от длъжност.
ОСЪЖДА Д.Х.В.
***, ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” гр. София
сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: