ПРОТОКОЛ
№ 1018
гр. Смолян, 20.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100624 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На именното повикване в 10,10 часа се явиха:
Ищецът В. К., редовно призован, не се явява, за него се явява и процесуалният
му представител адв. В. Р..
Ответникът *** ЕООД, редовно призован не изпраща представител. С писмена
молба от 03.11.2025 г. от пълномощник юриск. М. К. е изразено становище да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие, Поддържат изложеното в отговора на искова молба,
като считат ИМ за неоснователна. Молят в случай, че ищецът представи
доказателства, направи доказателствени искания и/или изрази допълнително
становище по основателността на исковите претенции в хода на съдебното заседание,
да им бъде дадена възможност да вземат становище и/или ангажират допълнителни
доказателства. Излага се становище по същество.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Р. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Р. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове. Оспорвам
писмения отговор.
На основание чл.146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото по реда на чл. 146 от ГПК
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
1
възражения;
Ищецът твърди, че на 15.12.2023г. между него и ответното дружество е сключен
Договор за потребителски кредит *** №*** , по силата на който ответника му
предоставил кредит в размер на 2000лв.
Твърди, че в раздел VI от договора за потребителски кредит, озаглавен
„Параметри“ е предвидено, че следва да върна сумата по кредита в размер на
2962.95лв, при ГПР от 48.82%. с посочен ГЛП от 41 %, лихвен процент на ден 0.11% с
погасителна вноска от 123,46 лв. със срок на кредита 24 месеца. Твърди, че съгласно
същия раздел от договора се задължава да заплати възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „***“ в размер на 900 лева и „***“ срещу възнаграждение от
1200лв. Посочено е, че вноската на закупените допълнителни услуги е 87.50лв. лв. и е
дължимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита - за 24 месеца.
Ищецът сочи, че към договора са му били предоставяни за подпис и няколко
Анекса, последният с №3/23.01,2025г., съгласно който ГЛП се запазва на 41% , а ГПР
се изменя на 37.21%, като му бил предоставян и нов погасителен план, съгласно който
се запазва размера на месечните вноски, но вследствие всички изменения, крайният
срок се изменя при 28 месечни (а не 24 първоначално договорени вноски) , последната
от които дължима на 20.04.2026г.
Ищецът твърди, че в т.15 „Допълнителни услуги“ от общите условия на „***„ се
съдържа пояснение относно услугата „***“ , според което всеки кредитополучател,
пожелал и закупил услугата „***“ получава приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена
услуга „***“ и в рамките на 1 час , считано от постъпването на искането за отпускате
на потребителски кредит в системата на „*** „ ЕООД. Описано е също и в какво се
състои услугата „***“ като е посочено, че всеки закупил същата, получава право да
променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в т. 15.2.1 , чл. 15.2.2 и чл.15.2.3 , като за извършената промяна се
подписва анекс и промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса.
Услугите, за които се иска заплащането са принципно или законово задължение на
ответника като кредитна институция, а отделно условията при които би могло да се
ползва „***“ са дори неосъществими, а и на практика предмет на договаряне , изцяло
зависещо от волята на кредитодателя.
Твърди, че в раздела VI „Параметри“ на предварително изготвеният договор
общото ми задължение е 5062.95 с месечна вноска от по 210.96лв. с дата на погасяване
20 то число на месеца. Твърди, че по така сключеният договор, изменян с анексите до
момента е заплатил общо сумата от 2100 лв. . т.е. изплатил е предоставената му вече
главница, без да е въобще наясно как ответника е отнасял счетоводно постъпващите от
него суми. Твърди го, защото системно е получавал обаждания с нови и различни
искания относно задължението му.
Ищецът поддържа твърдение, че Договор за потребителски кредит №*** от
15.12.2023г„ сключен между него и *** ЕООД. изменян с анекси е нищожен,
съответно и недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и тази нищожност.съответно
недействителност желае съдът да прогласи, предвид следното
1. Договор за потребителски кредит №*** е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно последната и във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК
2
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит е
посочен лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент 41.00%.,
съответно 37.21 %, но не са описани в договора каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок на кредита, или е променлив. Визираната неяснота съществено ограничава
правата му както и представлява самостоятелно основание за недействителност на
Договор за потребителски кредит.
2. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1.т. 10 от ЗПК. договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесният договор, липсва каквото и да е уточнение,
какви точно разходи се включват в посочения процент. Не е ясно, отразеният ГЛП от
41.00% как точно се съдържа и как се изчислява спрямо ГПР. при положение и че с
договора е предвидено възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-„***“ и
„***“ в размер надхвърлящ размера на отпуснатият кредит - общо 2100лв.. Това прави
невъзможно да се разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
финансов продукт.
3. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Само цифровото посочване на
ГПР на практика прави невъзможно да се разбере, дали ГПР е действителния и дали
допълнителната услуга в действителност е включена в него. В заключение наличието
на допълнителни услуги, за които от текста на договора е неясно дали са включени в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.П.ал. 1,т. 10 от ЗПК. Друг е
въпроса, че ГПР нито в основният договор, нито в изменящите го анекси е
действителният. Посочваните в договора и анексите ГПР са заблуждаващи и нереални
(самостоятелно основание за недействителност по см. на ЗПК),
4. С предвиждането за заплащане на допълнителна услуга „***“ в размер на 900
лв. се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Събирането на разход с предмета
на услугата „***“ е част от дейността по управление на кредита и тези разходи следва
да са включват в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
5. Видно е от съдържанието на договора, че е записано възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 900 лв„ възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „***“ - 1200 лв. На следващия ред е записано, че: „Размерът на
вноската по закупената допълнителна/и услуга/и 87.50лв. и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита“. Същата сума е описана в Погасителния
план към Договора за потребителски креди и анексите му като общият размер на
месечна вноска е сбор от размера на вноската по кредита и размера на вноската по
3
закупена допълнителна/и услуга/и, тоест общо 210.96лв. месечно.
6. Чрез процесният договор е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по допълнителна
услуга „*** „и допълнителна слуга „***“ се нарушава изискването ГПР да не бъде
по[1]висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута.
7. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителните услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора и
анексите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и
ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. Казаното се отнася както са главният
договор, така и за изменението относно размера на ГПР в анексите.
8. Клаузите в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит ***
№40019274677 , сключен между ищеца и *** ЕООД, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ и „***“ е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл10а, чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
9.Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит относно
определянето на ГПР не може да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, нито може да се приеме, че договорът за потребителски кредит би бил сключен
и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Претендира да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит
*** №*** от 15.12.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за
потребителски кредит № *** от 15.12.2023 г., по силата на който ответното дружество
е представило на ищеца заем в размер на 2000,00 лева, а ищецът се е задължил да
върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ и
допълнителна услуга „***“ съгласно условията на договора. От представените преписи
от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по
недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително
уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за
кредит при посочените условия. Процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри,
задължения като основание и размер.
4
Ответното дружество твърди, че параметрите на кредита са посочени в
европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на
ищеца погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с
Договора за потребителски кредит на дата 15.12.2023г.
Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на
сключване на договора – ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не
са спазени изискванията чл. 11 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следва да се изясни, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Ответника счита, че в настоящия случай, видно от съдържанието на
сключения между страните договор за кредит всички императивни изисквания са
спазени. В тази връзка, всички възражения и доводи, изложени в исковата молба
относно недействителността на договора за кредит са напълно неоснователни, тъй
като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за
кредит може да се установи , че отговаря на установените в разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за
сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК в процесния договор е посочен ГЛП, който е фиксиран за целия срок на
договора и съгласно изискванията на закона не е необходимо изготвянето на методика,
когато лихвеният процент е фиксиран. В процесния договор е посочен и годишният
процент на разходите, който също е фиксиран като абсолютна процентна. В ЗПК не е
посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като
те са нормативно залегнали.
Ответникът твърди, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за
потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват
превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че
договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба,
която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба не попада сред
законовите основания за недействителност на договора за кредит. Ето защо
неоснователно е и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР
(в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в
неговото изчисляване) води до нищожност на целия договор за кредит.
Сочи, че е необходимо да се изследва въпросът дали двете закупени
допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Считат, че отговорът на този
въпрос е отрицателен. Правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК
въвежда легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“,
като предвижда, че: „Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
5
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“.
Сочи, че в настоящия случай, закупувайки посочените в договора за кредит
допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност,
във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени
услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Таксата
за предоставената услуги „***“, включваща възможност за „отлагане и намаляване на
вноски“ по волята на клиента, не отговаря на нито една от характеристиките на общ
разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не следва да участва
във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и
поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че съгласно националната правна уредба и посочените правила на
Директива 2008/48/ЕО, разходите за допълнителни услуги, които съставляват условие
за предоставяне на кредита, са част от общия размер на разходите за потребителя, а
оттам и следва да са включени в обхвата на ГПР, то това не е така по отношение на
разходите за допълнителни услуги, които не съставляват такова условие.
Ответникът твърди, че съобразно правилото на чл.20а, ал.1 ЗЗД, Договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Това правило е проявление на
принципа „Pacta sunt servanda“ (Договорите трябва да се изпълняват). Това е израз и на
основния принцип за защита на легитимните очаквания. Сключвайки договор за
кредит, потребителят се съгласява с уговореното периодично погасяване, информация
за което му се предоставя отнапред, на разбираем за него език, с цел да може да
разбере в какви срокове трябва да изпълнява задължението си. Кредиторът от своя
страна се съгласява да получи изпълнение на конкретни вноски, на части, в
уговорените срокове. Съответно, промяна в тези срокове и размер на вноските, засяга
правното очакване на кредитора относно това, че ще получи изпълнение съобразно
договора.
На следващо място, след преценката дали възнагражденията за допълнителните
услуги следва да се включат или не в ГПР, ответникът сочи, че следва да се направи
преценка дали неправилното посочване на годишен лихвен процент на разходите в
договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател, следва
да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за
кредит и да се приложи последиците, предвидени за непосочване на годишен процент
на разходите в договор за потребителски кредит. От изложените по-горе аргументи по
първия въпрос следва, че възнаграждението за посочените в договора за кредит
допълнителни услуги, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания
спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент
на разходите.
Твърди, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация
предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите на допълнителни
услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай че поиска такива, още
преди подписване на договора за потребителски кредит. Отделно от това, в раздел VI
от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите условия към договора,
детайлно и много подробно са описани условията, размера на възнаграждението и
6
услугите, а клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за
потребителски кредит от компанията е бил наясно и е разполагал с цялата информация
относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги и на
възнаградителната лихва.
По отношение на твърдението на ищеца за нищожност на уговорените
допълнителни услуги на основание чл. 10а, чл. 11 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК,
ответното дружество сочи, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за
сключване на договор с включени допълнителни услуги „***“ и „***“, с което, по
искане на ищеца, кредиторът се задължава да му предостави определен набор от
услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и становище на искането за
кредита на кредитополучателя и последният има възможност да променя
първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски,
срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищеца се е задължил
доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги е подробно описан в
общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Искането за
кредит е подадено от ищеца на 14.12.2023г., одобрено е и договорът за кредит е
сключен на 15.12.2023г. На 15.12.2023г. е извършено вътрешно рефинаниране към в
размер на 501.14 лв , останалата сума в размер на 1498.86 лв е преведена по посочения
метод от клиента в договора - чрез банков превод по посочената банкова сметка. Така
заявените от ищецът допълнителна услуга не противоречат на добрите нрави. В
българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа
принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след
като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне,
трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар.
волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед
на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит. С оглед на същия принцип на свобода на
договаряне, кредиторът е предложил, а ищеца е поискал и закупил тези допълнителни
услуги. Ищецът е попълнил искане за отпускане на потребителски кредит. В това
искане е посочил изрично, че желае да се възползва от услугата *** и от услугата ***.
На същият е предоставена допълнителна преддоговорна информация, в която ясно са
дефинирани както услугите, така и тяхната цена. Ищецът е преценил, че е съгласен с
тази цена още на преддоговорния етап, заявил е пред кредитора в искането за
отпускане на кредит, че желае да се възползва от тези допълнителни услуги, подписал
е договор за кредит с кредитора, където отново са били уговорени същите тези
допълнителни услуги. Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги,
са ясно определени, на първо място, в допълнителната преддоговорна информация
предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите на допълнителна
услуга, вкл. Дължимото възнаграждение, в случай че поиска такава, още преди
подаването на искането за потребителски кредит. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Считат за неоснователни и твърденията на ищцеца, че посоченият в договора за
кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното
отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.
1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
7
разходите, които ще прави по обслужването на заема. Параметрите и условията,
свързани с допълнителните услуги, са ясно определени на първо място в
допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил
наясно с параметрите на допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във
връзка с тях, в случай че поиска такива, още преди подписване на договора за
потребителски кредит. Отделно от това, в раздел VI от договора за потребителски
кредит, в т. 15 от общите условия към договора, детайлно и много подробно са
описани условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиентът още от
първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията
е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите както на
кредита, така и на допълнителните услуги.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.26 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.22
от ЗПК вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
Права и обстоятелства, които се признават;
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че страните в настоящото производство са
сключили договора за потребителски кредит № *** от 15.12.2023 г., по силата на който
ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 2000,00 лева, а ищецът
се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с
договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„***“ и допълнителна услуга „***“ съгласно условията на договора.
Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
Доказателствената тежест се разпределя както следва: Ищцата следва да
докаже, че процесният договор за кредит е нищожен по изложените в исковата молба
съображения, респ. че оспорваните клаузи са нищожни като неравноправни и като
заобикалящи посочените законови разпоредби.
Ответникът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договора за заем, както и всички факти, на които
основава своите искания или възражения .
Адв. Р. - Нямам възражение по доклада. Моля да бъде обявен за окончателен.
Ответникът е представил справка за плащанията, която е инкорпорирана и в молбата-
становище, моля същата да се приеме.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото
Адв. Р. – Да се приемат представените доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото следните доказателства: копия от Договор
за потребителски кредит *** №***/15.12.2023г., Анекс №3/29.01,2025г. ведно с
погасителните планове към тях. Общи условия на „***“ЕООД, Извлечение плащания
по ДПК №***, Анекси 1, 2 и 3, заедно с погасителните планове на всеки един от тях
Адв. Р. – Считам делото за изяснено. Представям списък с разноски.
8
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Р. – Моля да се произнесете с решение, с което уважите предявения иск,
като при произнасянето си моля да вземете предвид и правните доводи в ИМ. Моля да
присъдите на доверителя ми разноски съобразно представения списък.Моля да ми
дадете възможност да представя писмени бележки след като се запозная със
становището.
Съдът предоставя на страните едноседмичен срок за представяне на писмени
бележки.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в 10,20 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
9