Р Е Ш Е Н И Е
№
2020 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева наказателно административен характер дело № 210 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.И.Д. против Наказателно постановление № 20-0367-000081
от 11.02.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв., на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и се иска неговата отмяна.
Твърди се от жалбоподателя, че не е извършил нарушението, в което е обвинен,
понеже на посочената дата не е управлявал моторното превозно средство. При
осъществяване на пътния контрол проверяващите действали в нарушение на
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба 8121з1010/24.08.2015г. за
униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в министерството
на вътрешните работи и чл. 11, т. 6 от Инструкция №
8121-749/20.10.2014г.за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение на Министъра на вътрешните работи, което водело да
нищожност на действията им.
Подалият със стоп палка сигнал
служител не носил отличителни знаци на органите на пътна полиция, а носил
униформено облекло на охранителна полиция, бил без светлоотразителна жилетка.
Близо до проверяващите нямало полицейски автомобил и по нищо не личало, да се
осъществява пътен контрол.
Поведението на полицейските
служители било неприемливо, държали се арогантно.
При съставяне на АУАН били допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се във връчване на нечетлив екземпляр от него
и съставянето му от актосъставител, който не присъствал на проверката.
Не било посочено точно и конкретно мястото на нарушението, а именно
километърът от пътя, на който е извършено. Не била посочена коректно посоката
на движение на моторното превозно средство.
Счита, че установеното нарушение е „скалъпено
и съшито с бели конци“, а посочването в АУАН, че е иззето като
доказателство СУМПС го оборвало категорично.
В условията не евентуалност се позовава на явна несправедливост на
наложеното наказание.
Органът, издал обжалвания акт, в писмено становище, намира жалбата за
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок/препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 15.05.2020 г., а жалбата е подадена
на 20.05.2020 г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
На 08.01.2020г. служители на РУ Велинград при участък Сърница-С.Ф.Ш. и К.Н.Т.,
осъществявали пътен контрол по ЗДвП, като автопатрул на установъчен пункт в
махала „Крушата“, на участък от път III-843. Към 15:30 часа забелязали
да приближава автомобил марка „Ауди А4“, с ДК № *****, който спрял рязко на
около 50 метра от тях. Лицето от дясната страна на автомобила слязло и се
качило от лявата страна, а лявостоящият отишъл и седнал отдясно на автомобила.
След това автомобилът отново потеглил. Поведението на пътуващите в автомобила
усъмнило полицейските органи и при приближаването му бил подаден сигнал за
спиране със „Стоп палка“, за извършване на проверка. При спирането на
автомобила проверяващите констатирали, че е с десен волан и зад волана е Н.Д..
След съответна справка в ОДЧ се
установило, че автомобилът е собственост на Н.И.Д., който е правоспособен водач.
Изискан бил и документ за правоспособност на седящото от лявата страна в автомобила
лице, което било видяно, че при спирането преди проверката, се сменило с
водача. От негова страна била представена единствено лична карта, от която
проверяващите констатирали, че това е Д.И.Д., брат на Н.Д.. При справката в ОДЧ
се установило, че същият е неправоспособен водач. Обстоятелството, че на мястото на водача,
преди автомобилът да бъде спрян за проверка, е бил Д.Д., служителите на РУ
Велинград Ш. и Т., възприели лично и непосредствено Това била причината за
спиране и проверка, защото видели
размяна на двете лица.
Поискали съдействие и вземане отношение
по ЗДвП от служителя М. Юсув С. ,който не присъствал при спирането на
автомобила. При отиване на мястото поверяващите запознали С. със ситуацията и при зададени от него въпроси
към собственика на автомобила защо е предоставил управлението на
неправоспособно лице, същият заявил, че не се чувствал добре и затова дал на
брат си да управлява автомобила. На
същия било предложено да бъде извикан екип на „Бърза помощ“ или да бъде откаран
до ЦСМП, което предложение отказал.
За случая от собственика на автомобила било снето и писмено обяснение, в което той потвърдил, че не се чувствал
добре.
На същата дата, на Н.И.Д. бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 102 ЗДвП, а брат му Д.И.Д. за нарушение на
чл. 150 ЗДвП-управление на МПС без да е правоспособен водач.
Били предприети действия по налагане на принудителна административна
мярка по чл. 171,
т. 2а, б. "А" ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство.
Жалбоподателят Д., не направил
възражения по време на съставяне на АУАН, но отказал го подпише, удостоверено с
подписа на свидетеля Р.Ш.Б.. Препис от същия му бил връчен срещу подпис на
същата дата. В обстоятелствената част на АУАН нарушението е описано по следния
начин: Д.И.Д. на 08.01.2020г., около
15,30 часа управлява лек автомобил „Ауди А4“, собственост на Н.И.Д., без
свидетелство за управление на МПС. От направена справка с ОДЧ при РУ Велинград
се установи, че такова не му е издавано.“
В срока по чл. 44,
ал. 3 ЗАНН не са постъпвали възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 117,
ал. 1, т. 2 ЗДвП и му е наложена административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка, съдът намира за безспорно установена от
показаният на разпитаните като свидетели служители на РУ Велинград, които
кредитира като непротиворечиви и безпристрастни, депозирани от позицията на
незаинтересовани от спора лица. Същите възпроизвеждат събития, имащи отношение
към извършеното нарушение, които свидетелите са възприели лично и
непосредствено.
От страна на жалбоподателя не се представиха опровергаващи ги
доказателства в подкрепа на неговите възражения, че не е управлявал процесния
автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение № 042569/08.01.2020
г. и Наказателно постановление № 20-0367-000081 от 11.02.2020г. са съставени от
компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл.
189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл.
34 ЗАНН.
При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Налице идентичност на даденото
описание на фактическата обстановка в АУАН и Наказателното постановление, в
степен, позволяваща на лицето да разбере обвинението и да организира защитата
си. Посочването, че лицето управлява без свидетелство за МПС, каквото никога не
му е издавано, описва необходимите признаци
от обективния състав на нарушение по чл. 150 ЗДвП, за което водачът е
санкциониран.
Неоснователни са възраженията за нарушение на процедурата по издаване на
АУАН, изразяващи се неспазване на нормативните и вътрешноведомствените актове
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, относно използване при изпълнение на пътен контрол на разпоредените униформено
облекло, отличителни знаци, средства и оборудване. Съдържащите се в тях
нормативни изисквания, които се твърди, че са нарушение, не уреждат материя,
отнасяща се до компетентността на органите, осъществяващи пътен контрол. Според
чл. 31 от цитираната от жалбоподателя инструкция, пътният контрол се осъществява
от служители на "Пътна полиция" и от други служители на МВР, на които
са възложени дейности по контрол на пътното движение, като от приложените по
делото/л.47-54/ разпореждане № 367р-288 от 08.01.2020г., списъка към него и
ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 08.01.2020г. от
07,00 да 19,00 часа, се установява, че на посочената в акта дата и на
посоченото място, в съответствие с изискванията на законите и подзаконовите
нормативни актове, уреждащи пътен контрол, е възложено на служителите К.Т. и С.Ш.
да го осъществяват.
Компетентността на актосъсатвителя М. Юсув С., произтича от заеманата от
него длъжност младши полицейски инспектор, която е сред включените в т.1.3 от
издадената от Министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, изразяващи се съставянето му от лице, което не
е присъствало на мястото на нарушението и по време на извършването му. В закона
за административните нарушения и наказания не се съдържа изискване актосъставителят
да е присъствал по време на извършване на нарушението и да е възприел
непосредствено фактите от неговата обективна страна, което не винаги е
възможно. Изискване за законосъобразност
на АУАН според чл. 40, ал. 1 ЗАНН е да се състави в при присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, а при невъзможност за съставянето му в присъствието на
свидетели очевидци-на двама други свидетели, като това изрично се отбележи в него. В случая тези изисквания
са спазени. Като светели в АУАН са посочени С.Ш. и К.Н., които са установили
нарушението. Ако се възприеме едно такова тълкуване на закона, в каквато насока
са възраженията на Д.Д., че присъствието на актосъставителя по време и на място
на извършване на нарушението е предпоставка за законосъобразност на административнонаказателното
производство, би се стигнало да невъзможност за налагане на наказания за
нарушения, които са установени след извършването им, което е правен абсурд.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се във връчване на нечетлив препис от АУАН и свързаната с
това невъзможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да
организира защитата си. Те останаха недоказани с представеното по делото
заверено ксерокопие от АУАН. От него не може да се установи по безспорен начин
дали нечетливостта се дължи на преписа на акта или на качеството на направеното
копие. От друга страна, в жалбата си Д. се позовава на посочените в АУАН иззети
доказателства, което значи, че го е прочел и се е запознал със съдържанието му.
В допълнение, както сам отново сочи в жалбата си, след съставянето му, актът му
е прочетен и с неговото съдържание е бил надлежно запознат още от момента на
съставянето му. Ако въпреки това, след връчването му е считал, че преписът е
нечетлив, е следвало да уведоми актосъставителя и да поиска издаване на четлив
препис от него.
Не представлява допуснато съществено процесуално нарушение погрешното
посочване на движението на автомобила, доколкото в случая това обстоятелство не
е елемент от неговия състав. Управлението на МПС от неправоспособен водач е
нарушение, независимо от посоката на движение на превозното средство, поради
погрешното й посочване не изключва съставомерността му. Законът за движение по
пътищата в чл. 150 въвежда изискване пътните превозни средства да се управляват
от правоспособни водачи. Изпълнителното деяние на нарушението на цитираната
норма се осъществява чрез действието управление, което включва всяко действие
по упражняване на контрол върху моторното превозно средство, сред които
извършване на маневра за спиране, паркиране или включване в движението, а не
само придвижване в пространството или промяна на посоката на движение, за да се
счита, че същата е елемент от неговия състав.
Непосочването на километъра от пътя, където е било извършено и установено
нарушението не е съществен пропуск в съдържанието на акта. Мястото на
нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, а обстоятелството попада
ли същото в териториалния обхват на РУ Велинград и компетентни ли са
контролните органи и въпрос по същество. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, компетентността на органите се установи по несъмнен начин.
Съдът счита, че съгласно приетите
за установени факти жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.
Съгласно чл. 150 ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му, какъвто не е настоящия случай.
От показаните на свидетелите Ш. и Т. се установи, че превозното средство
на посочената дата и място е управлявано от жалбоподателя, който след като е
видял полицейските служители е отстъпил управлението на правоспособния водач,
като се е сменил с него. В частта относно времето и мястото на нарушените не се
спори между страните. В относно обстоятелството, че процесния автомобил е
управляван от Д. свидетелските показания са непротиворечиви. Същото е възприето
непосредствено от свидетели очевидци и съдът го намира за доказано.
Че водачът не е притежавал свидетелство за правоуправление не се отрича
от него, а и се установява от показанията на свидетелите, които са се уверили в
това чрез изискване на документи и след справка в ОДЧ, както и от приложената
по делото справка да нарушител водач.
С оглед установените факти, съдът смята, че от обективна и субективна
страна водачът е извършили нарушение на чл. 150 ЗДвП. Същият е знаел, че към момента, когато предприема управление на МПС
"Ауди А4" е неправоспособен водач- не е имал свидетелство за
управление на МПС, придобито по реда на НАРЕДБА
№ 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на
Министъра на транспорта и съобщенията. Въпреки това е управлявал лекия
автомобил, като не се е съобразил с изискванията на чл. 150 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ,т. 2 ЗдВП предвижда налагане на
административно наказание глоба от 100 до 300 лв. за всеки, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, какъвто е настоящият
случай.
Административно наказващият орган правилно е подвел извършеното
нарушение под съответната санкционна норма.
При определяне на размера на наказанието следва да се прецени поведението
на санкционираното лице, отношението му към извършеното нарушение и
обстоятелството, че същият е наказван, като водач на МПС неколкократно за последните три години за нарушения на
правилата за движение по пътищата, като едно от тях е именно за управление на
МПС като неправоспособен водач. Това доказва едно трайно оформило се у него
отношение на незачитане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на
транспорта и установените за това нормативни изисквания на ЗДвП. Следва да се
отчете и липсата на критично отношение у лицето за извършеното деяние. Следва
да се вземе предвид, че нарушението е извършено през деня, а обстоятелството,
че е на път извън населено място, за което водачът, според свидетеля Ш., е
заявил, че досега не е имало проверки, доказва отношението на лицето на
неглижиране на законите по безопасност на движение. Ето защо, съдът счита, че определения размер
на наказанието отчита степента на обществена опасност на деянието и дееца и на
целите на чл. 12 ЗАНН за личната и
генералната превенция.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0367-000081 от 11.02.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на Д.И.Д. ЕГН: **********,***,
на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административни наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева