Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 17.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд, в публично заседание на 06.03.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 273/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е
образувано по предявени обективно съединени
искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр.
чл.422 ГПК; и по чл.205
от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София
твърди в исковата си молба, че на 20.07.2017г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата,
сключен на основание от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „****" ЕАД и
,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на които вземането на „****"
ЕАД срещу ответника Й.Х. ХАСИЛ,
произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 2039377/ 02.12.2015г. е прехвърлено в собственост на
,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано
в Приложение 1 от 20.07.2017г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника било
изпратено по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „****" ЕАД, от 27.07.2017г.
с известие за доставяне посредством Български пощи ЕАД.
Уведомителното писмо било изпратено на посочен в Договора
постоянен и настоящ адрес, и затова съгласно рамковия договора за цесия, Агенция
за събиране на вземания, в качеството на цесионер се
е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „****" ЕАД.
Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтичало Договор за потребителски паричен кредит /посочен
по-горе/ между „****" ЕАД, в качеството му на Кредитор и ответникът Й.Х. в качеството му на Кредитополучател. Договорът
бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Общите условия /ОУ/, при които „****" ЕАД предоставя
потребителски кредити. С подписването на
Договора, Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
Кредитора, получил екземпляр от ОУ, запознал се с тях и безусловно
ги приел.
При условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница /общия размер на кредита/ от 5 469,76 лева, която сума
включвала чистата стойност на кредита от
5 000 лева; такса за разглеждане на кредита от 190 лева; и застрахователна премия от 279,76 лева, /последните две компоненти
били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план към Договора в рамките на 48 месечни погасителни вноски/.
Подписвайки Договора, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата
в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на
Договора била в размер на 7 380,32
лева, която съгласно клаузите на Договора е платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 153,76 лева. Първата погасителна вноска е
дължима на 07.10.2015г., а последната е с падеж на 07.10.2019г., съгласно
погасителния план, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от
застрахователната премия /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Ищецът твърди, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до подаване на заявлението в
съда, е в размер на 2 284,14 лева /от която главница в размер на 1 374,07 лева, възнаградителна
лихва в размер на 896,49 лева и лихва за забава в размер на 13,58 лева/.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 07.10.2019г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.12 ал.2 б.„а"
от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми
в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихва/.
Поради изложеното за дружеството е възникнал
правен интерес от завеждането на настоящият иск, и с тази искова молба
уведомявали ответника за предсрочната изискуемост на кредита му, формиращ
претенцията по евентуалният осъдителен иск.
Предвид това моли съда да постанови решение,
по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №121/2019г. на Районен съд- гр.Момчилград, а именно: сумата в размер на 4095,69 лв./ - главница
за периода 01.01.2017г. до
07.10.2019г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г./датата на прехвърляне
на задължението; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв за периода
от
01.01.2017г. до 20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират за направените по частното и настоящото дело разноски.
В условията на евентуалност молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника като кредитополучател по Договор
за потребителски паричен кредит да им заплати сумите: сумата в размер на 4095,69 лв.- главница
за периода 01.01.2017г. до
07.10.2019г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г./датата на прехвърляне
на задължението; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв за периода
от
01.01.2017г. до 20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират за направените по частното и настоящото дело разноски в размер
на 350 лева.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, представляван от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК- адв.С., който намира исковата молба за
неоснователна и недоказана, по изложените в в него
съображения.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 121/2019г. по описа на
РС- Момчилград е налице издадена заповед за изпълнение № 54 от 12.03.2019 г. по
чл. 410 от ГПК, с която ответникът Й.Х. е осъден да заплати на ищеца по
настоящото дело сумата в размер
на 4095,69 лв.- главница
за периода 01.01.2017г. до
07.10.2019г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г./датата на прехвърляне
на задължението; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв за периода
от
01.01.2017г. до 20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 151,41 лева
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. В заповедта е посочено,
че Вземането произтича от
следните обстоятелства: Задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2039377,
сключен на
02.11.2015г. между „****“ ЕАД с ЕИК *********/кредитодател/
и Й.Х.Х. /кредитополучател/, като
в последствие вземането на договора е прехвърлено
от страна на „****“ ЕАД в полза на Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ****по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/.
От приложеното като доказателство по делото договор за
потребителски кредит /посочен по-горе/, Кредиторът се е задължил да предостави
на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 5 000
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в
Договора. С полагането на подписите на Договора за потребителски кредит от
Кредитополучателя и оторизиран представител на Кредитодателя,
Кредиторът превел паричната сума предмет на Договора по банкова сметка, ***,
като с полагането на подписа си под договора за кредит Кредитополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова
сметка. ***ителен план.
По този договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 07.10.2019г., съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.08.2017 г., сключен между „****” ЕАД гр. София и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София и приложение № 1 към
Индивидуален договор за цесия от 21.08.2017 г., видно от които
вземането на ответника по настоящото дело е прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
По
делото е депозирано заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, По
Договор за потребителски паричен кредит
№ 2039377/03.11.2015г., сключен
между Иълмаз Х.Х. и „УниКредит Кънсюмър Фейненсинг" ЕАД ,чистата
сумата по кредита в размер на 5000,00 лв.
е усвоена по следният начин:
-
на 04.11.2015г. по
банкова сметка *** Й.Х.Х. е преведена сума в размер
на 4 628,57 лв.
-
на 03.11.2015г. от Й.Х.Х. е подадено искане за рефинансиране на съществуващ кредит
в размер на 371,43 лв, което е извършено от Банката.
По договорка между страните към главницата от 5000 лв. е
добавена такса за разглеждане на кредита 190 лв., и застрахователна премия в размер на 279,76
лв., така се формира главница по Погасителен план в размер на 5469,76 лв.
Неплатената
главница и неплатената възнаградителна лихва по
договора за кредит за периода от 01.01.2017г. до
07.10.2019г. е в следните размери:
Главница
в размер на 4095,69 лв. Договорна лихва в размер на 1014.10 лв. Общ размер:
5109,79 лв.
Неплатената
главница и неплатената възнаградителна лихва по
договора за кредит за периода от 01.01.2017г. до
07.01.2019г ( датата на последната падежирала вноска
към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение) е в
следните размери: .
Главница
в размер на 4095,69 лв.
Договорна
лихва в размер на 925,65 лв.
Общ
размер: 5021,34 лв.
Размерът на неплатената
главница и размерът на неплатената възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 07.02.2019г./ дата на първа падежирала вноска след подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение) до 07.10.2019г.
Главница
в размер на 1295,23 лв.
Договорна
лихва в размер на 88,45 лв.
Общ
размер: 1383,68лв.
Обезщетението за забава, начислено върху
главницата и договорната лихва за периода от 15.08.2018г. /деня следващ датата
на предсрочна изискуемост / до 01.02.2019г. - датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение в съда) е в общ размер на 233,06 лв.,
както следва:
-обезщетението за забава върху главница от
4095,69 лв./ чл.12. ал.З от ОУ/ ,изчислена за периода от 15.08.2018г. до
01.02.2019г.,е в размер на 194,55 лв.
-обезщетението за забава върху договорна лихва
810,71 лв., дължима за периода от 01.01.2017г. до
15.08.2018г. , изчислена за периода от 15.08.2018г. до 01.02.2019г., е в размер
на 38,51 лв.
Обезщетението за забава
за периода от 15.08.2018г.( деня следващ датата на предсрочна изискуемост ) до
датата на предявяване на иска в съда- 12.06.2019г. е в общ размер на 410,23 лв.
както следва:
-обезщетението
за забава върху главница от 4095,69 лв./ чл.12. ал.З от ОУ/ , за периода от
15.08.2018г. до 11.06.2019г.включ. е в размер на
342,45 лв.
-обезщетението
за забава върху договорна лихва 810,71 лв., дължима за периода от 01.01.2017г. до 15.08.2018г. , изчислена за периода от
15.08.2018г. до 11.06.2019г. вкл., е в размер на 67,78 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно
чл.12 ал.2 вр.ал.1 от Общите условия, в случай на
забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, кредитодателят
може да прехвърли на трето лице събирането на сумите и без предварителното
съгласие на потребителя, а съгласно чл.12 ал.6 УКФ може по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от него,
заедно с дължими лихви, такси, комисионни и други, като уведоми потребителя
писмено за това, в съответствие със закона. Съгласно ал. 7 на чл. 12, с
подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си съгласие УКФ
да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.
По
делото се установи, че „****" ЕАД, е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ
и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова
дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2
ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата
институция и ответника договор за кредит няма характера на договор за банков
кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно решение № 99/01.02.2013г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна, ответникът
по спора е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищецът -
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1,
т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от
ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да
се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност
на клауза на чл. 12 от общите условия на процесния
договор за заем.
Същата е неравноправна, защото
дава възможност на кредитора „****" ЕАД да прехвърли вземанията си по него
без съгласието на ответника – потребител по него, съгласно чл.143 т.15 ЗЗП.
След като не е възпроизведена в съдържанието на самият договор за заем - тя е нищожна по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП.
Поради това приложение № 1/20.07.2017г. към Рамковия договор за цесия от
20.12.2016г., с което „****" ЕАД е цедирало на
ищеца тези вземания, се явява нищожно в тази му част, с която те са му
прехвърлени с него, по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което
с договора за цесия не могат да се прехвърлят процесните
вземания и те не се дължат на ищеца.
При тези данни, съдът намира, че предявеният установителен
иск за признаване на установено, че ответникът /посочен по-горе/ дължи
на ищеца „АСВ“ ЕАД суми присъдени в издадената срещу ответника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /посочен по-горе/ за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният от ищеца евентуалния иск за осъждане на
ответника като кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит да
заплати сумата в размер
на 4095,69 лв.- главница
за периода 01.01.2017г. до
07.10.2019г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г./датата на прехвърляне
на задължението; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв за периода
от
01.01.2017г. до 20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. сумите: 14 285,11 лв. - главница по
неплатени погасителни месечни вноски за, съдът намира за установено следното:
Спорът се свежда до това налице ли е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит.
С разпоредбата на чл. 12. Ал.2 от Общите условия е прието, че УКФ има
правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с кредитопотребителя и
да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в
пълен размер при хипотези, посочени подробно в ОУ, като в т.“а“ – ако
потребителят не е платил 2 последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/ и просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок.
Съгласно ал. 3 на чл. 12, в срок от 15 дни от получаване на известието за просрочна изискуемост потребителят трябва да изплати на УКФ
дължимите суми- посочените, като при неизпълнение на задълженията на
потребителя на чл.12 ал.2 в указаният срок, УКФ може да пристъпи към принудително
събиране на всички свои вземания в пълен размер, по реда установен в ГПК, т.е.,
касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора. Като се основава на
тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е изпратило уведомление до ответника за цесията, както и за обявяване
на предсрочната изискуемост на 27..07.2017г. /тези уведомления са получени от
ответника на 14.08.2017г./ ищецът счита, че спрямо него са неприложими
изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Съдът намира тези доводи на ищеца за неоснователни.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20 „а“ ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60 ал.1 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а не на цесионера /по делото липсват данни за упълномощаване на
ищеца от УКФ за съобщаване за настъпила предсрочна изискуемост/, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за
кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на правоимащия /кредитора/, че се възползва от това право и
обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения договор за
потребителски кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор. Такава клауза е предвидена единствено в Общите условия. От друга
страна не е достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено
съобщението на факта на настъпила предсрочна изискуемост /в случая
"уведомление за цесия и предсрочна изискуемост на договора/, а трябва да
съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на вземането.
Ето защо, предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно направеното от ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение., съдът намира за установено
следното: ответникът по делото се представлява от особен представител, назначен
при условията на чл.47 ал.6 от ГПК, на разноски на ищеца, като на същият е
определено възънаграждение, предвидено в
определението, с което същият е назначен, и размерът възлиза на 200 лева.
Съдът, счита, че този размер е обоснован и справедлив, и не може да бъде
по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид
работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от редуциране на
разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар. Съдът не
възприема доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени. Съгласно
чл. 78 ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат с действителна фактическа и правна сложност на делото, съдът може да
присъди по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 ЗА и Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения./ изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./. По настоящото дело следва да се има предвид цената на иска, както и че адв. С. е участвал във всички съдебни заседания, задавал е
въпроси както към вещото лице, изготвил е писмен отговор.
Предвид и това и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се остават направените
разноски, както за особеният представител на ответника, така и тези за
извършена съдебно-икономическа експертиза.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****
против Й.Х.Х. с ЕГН- **********,***, иск, с който се
иска да се признае за установено по отношение на Й.Х.Х.
с ЕГН- **********, че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 121/2019г. на Районен съд- гр.Момчилград, сумата в размер на 4095,69 лв.- главница за периода 01.01.2017г. до 07.10.2019г., по отношение на които
на основание чл.12 ал.2 от Общите условия
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв, за периода от 01.01.2017г. до
20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****
против Й.Х.Х. с ЕГН- **********,***, иск в условията
на евентуалност за заплащане на сумата в размер
на 4 095,69 лв.- главница за периода от 01.01.2017г. до
07.10.2019г., по отношение на които на
основание чл.12 ал.2 от Общите условия
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г./датата
на прехвърляне на задължението; възнаградителна лихва в размер на 318,86 лв за периода
от
01.01.2017г. до
20.07.2017г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв, считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда-01.02.2019г.; ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: