Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 15.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА М.
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1532
по описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, срещу Н.М.П., ЕГН ********** ***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него – с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, е бил сключен индивидуален договор за
мобилни услуги и договор за продажба на стоки на изплащане, въведени в
системата на оператора с общ индивидуален потребителски номер, като са издавани
и общи фактури.
Издадени са месечни фактури
за периода 28.10.2014 – 22.03.2015 год., които не са заплатени. Договорите са
прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
За това ищецът подал
заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника, който е подал възражение срещу нея.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца, в размер на 403,33 лв., от които:
- 60,80 лв. – неплатена далокъобщителна
услуга за отчетен период 28.10.2014 – 22.11.2014 год.,
- 282,72 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване
- 59,81 лв. – цена на
предоставена стока
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът
е приел, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 3155/2017 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 2402/15.12.2017 год., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 23.05.2018 г. е указал
на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 07.06.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу
надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. Не изразява становище по същество.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният срок.
Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като съображенията за това са следните:
Между страните е сключен договор № *********/28.10.2014
год. за предоставяне на далекосъобщителни услуги –
за клиентски № М4273251. Ищецът е предоставил СИМ карта за мобилен
телефонен номер 0887 709 627, с тарифен план Мтел Трансфер S. Срокът на договора е 24 месеца.
За ответника е възникнало
задължението да заплаща за услугата на оператора, но той не е изпълнила това си
задължение нито е оспорил задълженията по фактурите, издадени за посоченият в
исковата молба период 28.10.2014 – 22.11.2014 год., поради което договорът е
прекратен предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
По ч.гр.д. № 3155/2017 г. на
ЛРС е издадена Заповед № 2402/15.12.2017 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 403,33 лв. от които - 60,80 лв. – неплатена далекосъобщителна
услуга за отчетен период 28.10.2014 – 22.11.2014 год., - 282,72 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, - 59,81 лв. – цена на предоставена
стока, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 08.11.2017 год., до изплащане на вземането, както и сумата 205
лв. Разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът
приема за доказано изпълнението на договорите от негова страна. Поради това,
съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по тях, както и
обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо
вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на
заповедното, нито по настоящото производство.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че дружеството на
ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по
настоящото производство, регулирани от сключен
договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги.
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този
договор. На посочените в
договори са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало
задължението да ги погаси.
Предвид неподаването на писмен отговор от страна на
ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, се налага извод, че той не оспорва
претенцията по основание и размер.
Ето защо предявенитте искове следва да се уважат изцяло.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция. Ищецът не представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по
делото се установява, че сторените от ищеца разноски са в общ размер на 460
лв., от които 255,00 лв. по исковото и 205,00 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.П.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 403,33 лв., от които лв. (четиристотин и три лева, 33 ст.), от която:
- 60,80 лв. – неплатена
далекосъобщителна услуга за отчетен период 28.10.2014 – 22.11.2014 год., по
Договор № *********/28.10.2014 год. за предоставяне на далекосъобщителни услуги –
за клиентски № М4273251,
- 282,72 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора
- 59,81 лв. – цена на
предоставена стока,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 08.11.2017 год., до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед №
2402/15.12.2017 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3155/2017 год. на РС Лом.
ОСЪЖДА
Н.М.П., ЕГН ********** ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, деловодни разноски в
размер на 460 лв. /четиристотин и
шестдесет лв., 00 ст./.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: