РЕШЕНИЕ
град Ловеч, …...11.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при
секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско
дело № 264 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 123/ 13.04.2020
година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 2234/ 2019 година, с която упражняването на
родителските права, на основание чл.127, ал.2 от СК, по
отношение на детето М.М.К., ЕГН **********, предоставени на
бащата М.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Определено е местоживеенето на детето
да бъде при бащата, а на майката е определен
режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка. Присъдени
са и дължимите по делото такси и разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3739/
21.04.2020 г. от К.М.М. против съдебно решение от 13.04.2020 г. по гр.д.
№2234/2019 г. на ЛРС, което атакува изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Подробно се обсъждат обстоятелствата по казуса, събраните доказателства и се
навеждат доводи, за процесуални нарушения-несъбиране на доказателства по
казуса. Посочва се относима съдебна практика. Моли да бъде отменен атакуваният
съдебен акт от 13.04.2020 г. на ЛРС и вместо него да бъде отхвърлен изцяло иска
по чл. 59,ал.9 от СК във връзка с чл. 127, ал.2 от СК.
Представен е писмен отговор № 4570/ 27.05.2020
г. на М.П., с който заявява, че съдебното решение е правилно и законосъобразно
и изцяло съобразено с интересите на детето. Въззивникът обстойно аргументира
становище, че съдът е преценил правилно доказателствата по делото, определил
родителския капацитет на страните и направил верни и законосъобразни изводи .
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и с
процесуален представител адв.К., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Въззиваемият се явява лично и с адв. С.С.и адв. В. К.,
които от името на доверителя си моля жалбата да бъде оставена без уважение и да
бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Ловешкия
районен съд в сила.
От доказателствата по делото, приложени към гр. д. № 2234/
2019 година по описа на РС – Ловеч, писмените доказателства, заключението на
тройната комплексна експертиза, обясненията на страните, както и от становището
на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Страните по делото са имали връзка от която е родено
детето М.М.К., ЕГН **********. С влязло в сила решение № 96/ 31.03.2017 година по
гр.д. № 869/ 2016 година по описа на РС-Троян, упражняването на родителските
права върху малолетното дете са предоставени на майката, определено е детето да
живее при майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден
да изплаща 120 лева месечна издръжка. По повод определения режим на лични
отношения на бащата с детето е било образувано изпълнително дело № 107/ 2017
година по описа на ДСИ при РС – Троян.
Определеният с
цитираното решение режим на лични отношения на бащата с детето са изменени с
решение № 329/ 25.10.2018 година, постановено по гр.д. № 414/
2018 година на ТРС, поради промяна в обстоятелствата относно здравословното
състояние на детето и претърпяна операция, което налагало спазването на
определен режим за възстановяване.
На 02.05.2019
година в Районна прокуратура – Троян е постъпил сигнал от М.К.П. с вх. № УНД № PRB 2019 01423831 i, с твърдения за упражнено от майката К.М.М.
върху малолетното дете М.М.К., вербално и психическо насилие.
Сигнал със
същото съдържание бил подаден и до Държавна агенция за закрила на детето с вх.
№ 97-М-11/ 03.05.2019 година.
Със Заповед №
ЗД/Д-ОВ-ТР-021/31.05.2019 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Троян, по повод постъпил сигнал, че майката К.М. е отправила
заплахи, че „ще убие М.и после ще се самоубие“, детето М.М.К. по спешност е насочено
за ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа - Тетевен, със
срок на настаняването до 1 месец или до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на постановената мярка за закрила. На основание чл. 60 от АПК е
постановено предварително изпълнение на заповедта.
По този повод до
РС – Троян е подадена молба с вх. № 3256/05.06.2019 година от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Троян по Закона за защита от домашно насилие
против родителите на М., с искане да се предприемат мерки за защита. С решение
№ 228/ 20.06.2019 година са наложени мерки за защита по отношение на
малолетната М.М.К. срещу майката К. М., която е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето и е издадена съответна заповед за
защита. Временното местоживее на детето до приключване на производството за
родителски права по гр.д.№ 504/2019 г. по описа на ТРС е определено при бащата М.К.П.,
като по отношение на бащата молбата на ДСП – Троян е отхвърлена.
След
постановяване на решението е издадена Заповед № ЗД/ Д-ОВ-ТР-022/20.06.2019 г.
на Директора на ДСП-Троян, с която е прекратено настаняването на детето М.М.К.
в социална услуга в ЦОП-Тетевен – спешен прием, считано от 20.06.2019 г. В
последствие първоинстанционното решение е било обезсилено по реда на въззивния
контрол с Решение № 195/ 12.09.2019 г. по в.гр.дело № 478/2019 г. на ОС - Ловеч.
По повод молба
на М.К.П., е издадена Заповед за незабавна защита № 12/20.08.2019 г. по гр.дело
№ 330/2019 г. по описа на ТРС, с която е задължена К.М.М. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетната си дъщеря М.М.К. и е забранено
на К.М. да приближава детето, жилището, в което живее, находящо се в гр. Троян,
ул. ***, училището, в което учи – ***– гр. Троян и местата за социални контакти
и отдих, на разстояние не по-малко от 30 метра, за срок до приключване на
производството по делото.
Със Заповед №
ЗД/Д-ОВ-ТР-027/17.09.2019 г. на Директора на ДСП-Троян, детето е настанено
спешно в семейството на бабата по бащина линия, до приключване на делото за
родителските права.
В изпълнение на Решение
№ 487/22.11.2019 г. постановено по гр.дело № 330/2019 г. по описа на Районен
съд-Троян, потвърдено с Решение № 19/ 04.02.2020 г. по в.гр.дело № 714/2019 г.
по описа на ОС - Ловеч, е издадена Заповед за защита № 17/22.11.2019 г., с
която, на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното
насилие, майката К.М. е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо детето М.. Постановено е забрана за майката да приближава
детето; жилището, в което живее; училището, в което учи, както и местата за
социални контакти и отдих, вкл. местата на спортните й занимания по биатлон, на
разстояние не по-малко от 30 метра, за срок от 18 месеца.
Издадена
е Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-001/06.01.2020 г. на ДСП-Троян, вследствие на
постановените в хода на първоинстанционното производство привременни мерки, с
която е прекратено настаняването на детето в семейството на бабата по бащина
линия и детето е върнато в семейната среда на бащата.
Приложена
е преписка с рег. № 359000-10680/2019 година на РУ – Троян, по повод скандал в
МБАЛ град Троян между С.К.и К.М.. С протокол от 29.10.2019 година С.К.К.е
предупредена на основание чл. 65 от ЗМВР да не се саморазправя с К.М.М..
Видно
от справка вх. № 2247/ 25.02.2020 година
от Начално училище „***“ – гр. Троян, през учебната 2018/ 2019 година М.е била
ученичка във втори клас и за учебната година е имала 66 дни отсъствия с 322
часа извинени. Посочено е, че всички отсъствия са поради здравословни причини,
за което са представени извинителни бележки от съответните здравни заведения,
където е лекувано във връзка с бъбречен проблем. От 02.09.2019 година по молба
на бащата М.е преместена в трети клас през учебната година в НУ „***“ – Троян.
Приложена е епикриза,
от която се установява, че през април 2019 година на детето е извършена
операция, във връзка с диагноза „Вроден везико-уретеро-ренален рефлукс“.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите: П.А.Н., Р.С.И., Х.Д.Н., П.К.П., М.Б.М., С.Ф.А. Б.М.М.. Оформени
са две групи свидетели, в зависимост от посочилата ги страна. Едната група
твръди, че майката се грижи добре за отглеждането и възпитанието на детето, а
бащата не се интересува от него, не полага необходимите грижи и упражнява
насилие върху детето и майката. Другата група свидетели сочат, че при майката
условията за живеене не са добри и хигиенични, тя не полага грижи за детето,
упражнява насилие върху детето. Емоционално нестабилна е. Изтъкват, че откакто
детето е при баща си е по-усмихнато, по–здраво, по-щастливо, не желае да живее
при майка си и нейните близки. Свидетелските показания са безпротиворечиви
относно това, че от раждането на детето до момента на определяне на
местоживеенето му при бащата, а преди това при неговите родители, майката, с
помощта на близките си е полагала грижите по отглеждането и възпитанието му. Не
са налице противоречия и относно дадените показания, че майката е извършила
опит за самоубийство.
По делото са изготвени няколко социални
доклада, като поради възраженията на страните и изразени съмнения за
пристрастност на социалните работници от ДСП-Троян, последният доклад е
изготвен от Д „СП“ -Ловеч. От докладите се установява, че детето е привързано и
към двамата родители. Майката и бащата имат доходи и жилищни условия за
отглеждането и възпитанието на детето и са подпомагани от своите близки.
Детето М.е ученичка в трети клас в НУ „***“-Троян,
посещавала редовно учебни занятия, като първоначално й било трудно, но
впоследствие се приспособила, проявявала активност в учебните часове, била
дисциплинирана и ходела с подготвени домашни и научени уроци. С по-голяма част
от класа М.създала приятелски отношения и не се наблюдавало нищо обезпокоително
в поведението й.
От
заключителния доклад на Центъра за обществена подкрепа – Троян е видно, че М.е
умно дете и разбила случващото се в нейния живот. Доволна е от това, че живее в
семейството на баща си и след настаняване в неговия дом
се чувствала по-спокойна и щастлива В доклада е посочено, че майката К.М. не
желае да сътрудничи с поведението си измества и затруднява постигането на
поставената цел – детето да не бъде въвеждано в конфликта между двамата
родители. Предпочитала да обсъжда съдебните деля, води се от негативните си
емоции, проявява фрустрация във фаза на агресия. Според екипа, работещ по
случая М.има нужда от внимание и семейна топлота, като по време на срещите им в
ЦОП разказва, че я получава от всички членове в семейството на баща си, като
говори с радост за преживяванията им, откакто живеят заедно. Посочва се, че при
срещата със сестрата София, тя говорела с любов за М., а детето е изградило и
връзка със съпругата на баща си.
Безспорно по делото е, че ответницата-въззивник в настоящото производство правила опит за самоубийство от нея опит за самоубийство около 2014 - 2015 г., чрез поглъщане на сода каустик, като според свидетелите И., П., М., причината за това е изборът на М. да остане със съпругата си.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява, че страните са в много изострени конфликтни отношения, като има
множество преписки, досъдебни производство и съдебни дела.
Детето М.М.е изслушано в т.нар. „Синя стая“, като
споделя, че не й се говори с майката К.М., тъй като тя „ще говори обидни работи
… за мен, за тати и всички други. … Мами ми е посягала когато се върна от тати,
тя тогава изпада в истерия. Споделя още, че желае да остане при баща си, тъй
като се чувства спокойно и щастлива в неговото семейство.
Във
въззивното производство е изготвен нов социален доклад, съгласно чиято
заключителна част към настоящият момент се задоволяват напълно и адекватно
потребностите на детето – физически, здравословни, емоционални, образователни.
Осигурена е сигурна и стабилна семейна и
социална среда за благоприятното развитие на М., тя се развива добре, спокойна,
с много нови приятели, преживява положителни емоции. Посочва се, че детето е
привързано емоционално и към двамата си родители, както и към техните
семейства.
В
приложените заключителни доклади от Центъра за обществена подкрепа град Троян е
изразено становище, че има положителна промяна в поведението и отношението на М.към
хората, заобикалящото я обкръжение от деца и възрастни. Има собствено мнение по
конкретните въпроси, които я засягат лично, ценностната й система е добре
изградена и стабилна. Има изградена добра връзка между баща и дъщеря. Бащата
полага необходимите родителски грижи, здравословното й състояние е значително
подобрено. В семейството е изградена емоционално стабилна среда, подходяща за
правилното отглеждане и развитие на М.и нейните брат и сестра.
Приложени
са доказателства за трудовата заетост и доходите на родителите от които е
видно, че М.П. е с месечен доход в размер на 1 500 лева, а К.М. – 700
лева.
Представена
е справка за задграничните пътувания на М.К. за периода 01.01.-24.09.2020
година.
Видно
от служебно изисканите справки за висящите производства между страните, както
следва: в РС – Троян образувано гражданско дело № 1123/ 2019 година с молител К.М.М.
и ответници М.К.П. и С.К.К.ЗЗДН и нохд № 378/ 2019 година срещу М.К.П. за
престъпление по чл. 129, ал.2, пр.3, п.1, вр. ал.1 от НК; в РП-Ловеч две
досъдебни производства: ДП № 168/ 2020 г. по жалба на М.П. за престъпление по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и ДП № 19/ 2020 г. приключило с постановление за
прекратяване за престъпление по чл.396 от НК срещу К.М..
Изслушано е заключение на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, от което се установява, че при проведено психично и психологично изследване на М.П. не отчитат дисхармонично структурирани черти, липсват изразени патологични особености в характера и поведението и понастоящем той е клинично психично здрав. При К.М. не са налични симптоми и синдроми на психична болест от който и да е регистър. Не се обективират данни за екстремно завишени агресивни тенденции при двамата родители. Поведението им, свързано с прояви на агресия е ситуативно обусловено, а не е трайна характеристика на личността им.
Според експертите по отношение начина на възпитание и отглеждане на детето и двамата родители имат желание и ресурс да полагат грижи, заинтересовани са за правилното му развитие, разбират необходимостта от израстването му в спокойна семейна среда, но трудно достигат до консенсус помежду си като използват детето в междуличностните си кумулирани във времето конфликти и борба за надмощие над другия. Моделът на родителстване е с налагане на граници и правила и задоволяване на базисните потребности на детето. Осигуряват необходимите битови условия и средства за задоволяване на физиологични и материални потребности, здравни и образователни такива, но по отношение психологичните потребности на детето е налице проблем, тъй като то се въвлича в родителския конфликт и поставя в ситуация на конфликт на лоялност, който е рисков фактор за формиране на PAS спрямо някоя от родителските фигури съобразно мястото на постоянно отглеждане на детето, а синдрома на родителско отчуждение е рисков фактор за правилното психично развитие на детето, тъй като травматизирането продължава и в зряла възраст, оказвайки влияние върху способността да изграждат стабилни емоционални връзки,базирани на взаимна любов, уважение и лоялност
Към момента на изследване М.е с психическо и интелектуално развитие в рамките на нормата за възрастта. Не се установяват данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата или разстройства в психологичното развитие. Не се установяват данни за психотравмени преживявания в резултат на упражнено спрямо детето насилие. М.има съхранена привързаност и емоционална връзка и към двамата си родители, но е налице конфликт на лоялност. Детето е поставено в ситуация на принуда да заеме страна като родителите й я въвличат в конфликта помежду си и макар и индиректно й създават внушения и негативни впечатления за другия родител.
От значение е контактите с майката да бъдат възстановени, при съдействие и контрол от социалните служби, тъй като майката и бащата общуват с детето по различен начин, ролите им не са равни или взаимно заменяеми и двете страни значимо допринасят за развитието на детето.
При продължаващите конфликти родителите се нуждаят от фамилна терапия, необходимо е да променят начина си на общуване при променените условия на живот и отглеждане на детето. Това ще бъде превантивна мярка за последващи на по-късен етап емоционални и поведенчески проблеми при детето.
При установената по-горе фактическа обстановка,
настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
При преценка на
кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живее
детето, следва да се изхожда от интересите на детето. Съгласно чл. 59, ал.4 от СК, водещи са интересите на децата, като следва да се извърши преценка при
всеки конкретен случай, като се съобразят възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности на родителите.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства, а и
затова страните не спорят, се установява, че от главно майката е полагала
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от раждането му
до м.юни 2019 година, когато детето е изведено от семейната среда, поради
упражнено от майката насилие. От свидетелските показания, обясненията на детето
и социалните доклади е видно, че същата в семейството на бащата се полагат необходимите
грижи за отглеждането и възпитанието му, както и за здравословното състояние.
Детето посещава редовно училищните занятия, за него се полагат необходимите
здравни грижи, бащата се отнася добре с М., тя се разбира с жената на баща си,
както и със брат си и сестра си. Жилищните условия са подходящи за отглеждането
на детето, от страна на бащата не са възпрепятствани контактите на детето с
майката, като причина за липсата на контакти е ограничителната заповед. Бащата желае
да се грижи за детето, а такова е и желанието на самото дете. От социалния
доклад, а и от показанията на свидетелите не се установява укоримо поведение от
страна на бащата по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. Бащата
работи и има добри доходи, подпомогнат е и от семейството и близките си при
отглеждането на детето и то се чувства спокойно и щастливо в тази среда.
Представените свидетелства за съдимост на
двамата родители не променят горния извод, предвид на това, че няма данни от
събраните по делото доказателства не е установено някакво негативно влияние от
страна на бащата върху детето.
Действително майката също има желание да се грижи за
детето, също има добри условия за отглеждане му, има доходи, но само това не е
достатъчно. На първо място детето не желае да живее при нея. От социалния
доклад и експертизата е видно, че детето е спокойно и се развива добре в
семейството на баща си, като препоръката е да не се възпрепятстват контактите с
майката, предвид възрастта и пола на детето, както и от опасността за
развитието на синдрома родителско отчуждение.
Недоказани са твърденията на майката, че тя има по-добри родителски
качества, че върху детето е упражняван натиск и насилие от страна на
семейството на бащата, както и че бащата не може да се грижи за детето, тъй
като често пътува. Действително страните са с влошени взаимоотношение, които са
ескалирали особено в последните две години, което се установява делата, които
са били образувани по повод на тези отношения. Настоящата инстанция не кредитира свидетелските показания на близките
на майката К.М., тъй като те не са подкрепени от останалите, събрани по делото
доказателства. При първоначалното определяне на местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права, бащата е поискал само определяне на режим
на лични отношения с детето, поради това, че майката възпрепятствала контактите
му с детето. Видно от образуваните дела и показанията на част от свидетелите,
конфликтите са започнали поради нежеланието на М.П. да напусне съпругата си,
както и раждането на сина му. От събраните по делото доказателства се
установява, че майката е препятствала контактите на бащата с детето,
конфронтирала се по повод връщането не детето, като в този смисъл са
показанията на свидетеля П., подкрепени от данните по изп.дело № 107/2017 г. на
ДСИ при РС-Троян. Установява се, че майката е проявявала
агресия към детето, като проявление на негативното й отношение към бащата и
семейството му.
При тези съображения, съдът
счита, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата, а на майката определен режим на лични отношения с детето
и бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка.
Правните изводи на
районния съд относно режима на личните отношения и издръжката на детето,
формирани въз основа на установената от настоящия състав фактическа обстановка,
са правилни и при действието на чл. 272 от ГПК въззивният съд възприема изцяло
мотивите му в тази част и препраща към тях в тази част.
В този смисъл решение № 123/ 13.04.2020 година на
Ловешкия районен съд по гражданско дело № 2234/ 2019 година по описа на същия
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивницата М. следва да
бъде осъдена да заплати направените от ваззиваемия разноски на основание чл. 78
от ГПК в размер на 350 лева за адв.
възнаграждение за един адвокат и сумата от 549 лева възнаграждение за вещи лица.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно решение
№ 123/ 13.04.2020 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 2234/
2019 година по описа на същия съд.
Решението подлежи
на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК,
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.