Р Е Ш Е Н И Е
№116
гр.Ботевград, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на тридесети май две
хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №31 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н.И.М. с ЕГН**********
с постоянен адрес ***, чрез адв. Г.Г. от САК
е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №**-****-******от 04.12.2018г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със
заповед № *****-***от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и
наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН № ******/28.11.2018г.; НП №**-****-******от
04.12.2018г.; ЗППАМ № **-****-******/28.11.2018г.; договор за правна защита и
съдействие; справка за нарушител /водач на Н.И.М.; заповед №*****-***от
14.05.2018г. на Министъра на МВР; заповед № ****-**/05.01.2018г.; заповед № **-**-****/22.11.2018г.
на АПИ; протокол от 18.05.2018г. и скици; жалба; АУАН № ******/28.11.2018г.;
пълномощно; пощенски плик и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите П.П.К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор
” ОДМВР- С., Сектор „ПП” и Т.В.Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 28.11.2018г.
около 06.10ч. свидетелите П.П.К. и Т.В.Д.
– полицейски служители при ОДМВР - С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.”,
като в участъка на 35-ти км. в пътното платно, в посока гр.С., спрели за
проверка движещия се по същото платно
влекач м.“МАН” с рег.№** **** **, управляван от жалбоподателя Н.И.М.. Тъй като двамата полицейски служители
знаели, че в района на 47-ми км. на АМ Х./пътен възел Ботевград/ е
поставен знак В-4 с оглед въведена
временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №РД11-1168/22.11.18г.,
а управляваното ППС от М. било с максимално допустима техническа маса над 12т.,
св. П.П.К. съставил АУАН № ******/28.11.2018г на
жалбоподателя в присъствието на св. Д.. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за
запознаване със съдържанието и същият го
подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №**-****-******от 04.12.2018г.., от Началник група към ОДМВР – С.,
сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-***от
14.05.2018г. на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите К. и Д.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и
съставения АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от М. в района на 35-ти км.
на АМ „Х.”, в посока гр.С., като тогава те не са имали видимост до участъка на 47-ми км., където е следвало да
се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока
гр.С. на товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т.
Свидетелите К. и Д. не са видели навлизането на процесния товарен автомобил в района на 47-ми км. на АМ
„Х.”, не са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над
12т. участък/ кой е управлявал влекача м.“МАН” с рег.№** **** **, както и дали
в действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в
такова състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са
ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че М.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№**-****-******от 04.12.2018г, издадено от Началник група към ОДМВР – С.,
сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-***от
14.05.2018г. на МВР Н.И.М. с ЕГН**********
с постоянен адрес ***, като неправилно и
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: