Номер / .08.2022 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от съдия Андонова
кАНД № 1081 по описа на
съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от арх.Д.Ц.Д., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв.Г.Ж. ***, против Решение №
451/31.03.2022 г. по АНД №4897/2021г на Районен съд – Варна, VІ-ти с-в, с което
е потвърдено издаденото от началника на РДНСК – Варна НП №ВН-02-17/09.07.2021г
и наложената на касатора Глоба в размер на 1000лв. на осн.чл.232 ал.1 т.2 пр.1
от ЗУТ. Касаторът релевира основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК,
приложими по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалваното решение. По-конкретно се твърди, че процесното
НП, както и АУАН, въз основа на който е издадено, не съдържат пълно и
достатъчно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
извършено. Оспорва се основният извод на първостепенния съд, че касаторът в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК – главен архитект
на Район Младост, Община Варна, е съгласувал инвестиционен проектите за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с автосервиз, Етапно строителство:
Етап - Еднофамилна жилищна сграда; Етап - Автосервиз“ в УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2) кв. 1 по плана на СО „Пчелина“
гр.Варна, без да е извършил проверка на съответствието на проектите с
предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ за имота, в нарушение на задълженията
му по чл.145 ал.2 от ЗУТ. Твърди се, че АНО
неправилно е посочил кои норми на приложимия закон са нарушени, тъй като чл.108
ал.1 от ЗУТ и чл.8 т.1 от същия закон нямат императивен характер, не вменяват
на лицата задължително поведение, съответно – неспазването им не представлява
състав на нарушение, което кореспондира със съответната санкция. Според
касатора при постановяване на решението си първостепенният съд не е направил
самостоятелен анализ на фактите, а е възпроизвел изложеното в НП. Счита, че
разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗУТ дава възможност в новостроящи се жилищни
сгради да се предвижда и изграждането на обекти с нежилищно предназначение,
какъвто е автосервизът в разглеждания случай. Аналогично е установено от
законодателя и в чл.17 ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/. Сочи
се, че съдът не е изследвал дали сградата, за която са одобрени инвестиционните
проекти, е действително жилищна според критериите на закона, както и дали автосервизът
е част от тази сграда или е отделен такъв. Твърди се, че при преценката си за
законосъобразност на НП съдът неправилно и неоснователно се е позовал на
влязлата в сила Заповед на Началника на
РДНСК – Варна, с която е отменено издаденото за същия строеж Разрешение за
строеж, като са изложени подробни съображения в тази насока. Оспорва се и извода
на съда за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, с позоваване на ТР № 1 от
12.12.2007 г. на НК на ВКС досежно преценката за маловажност на случая. Във
връзка със същото се твърди, че първостепенният съд не е съобразил, че
процесните проекти за инвестиционна инициатива са били придружени с доклад за
съответствие. На изложените основания настоява за отмяна на обжалваното решение
и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание адв.Ж.
поддържа изцяло жалбата, настоява за уважаването й и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по касация – Началникът на РДНСК - Варна е депозирал възражение
по касационната жалба, с което лично, а в съдебно заседание по същество и чрез
процесуалния си представител ю.к.Теменуга К. оспорва жалбата като неоснователна
и настоява решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Идентично е становището и на участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура.
Касационният съдебен
състав счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и
писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна,
че на 20.10.2020г сви.Вълчева - инспектор в РДНСК – Варна извършила
проверка по реда на чл.156 ал.1 от ЗУТ досежно законността на РС
№37/07.20.2020г, издадено от гл.архитект на Район „Младост“ – касаторът Д.. В
хода на проверката било установено следното: РС било издадено от гл.архитект за
строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с автосервиз, Етапно строителство: Етап -
Еднофамилна жилищна сграда; Етап - Автосервиз“ в УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2)
кв. 1 по плана на СО „Пчелина“ гр.Варна. Съгл. ПУП-ПРЗ на с.о.“Пчелина“,
одобрен с решение №2427-7 по протокол №32/21.09.2005г на ОбС – Варна, в сила от
02.05.20006г, имотът – предмет на инвестиционното намерение (УПИ LІІІ-871) попадал в
устройствена зона „Жм“ – за жилищни нужди, с
височина до 10м. Съгл. ОУП на гр.Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г на министъра на регионалното развитие и
благоустройство, и според правилата за прилагането му имотът – предмет на
инвестиционното намерение (УПИ LІІІ-871) попадал в жилищна територия с общ (преобладаващ)
режим на устройство на обединените в нея поземлени имоти с определен тип
устройствена зона „Жм“ – за жилищни нужди с преобладаващо ниско застрояване,
предназначен предимно за жилищно застрояване. При проверка на представения
инвестиционен проект по част „Архитектура“ св.Вълчева установила, че строежът е
предвиден да се реализира като етапно строителство: Етап – Еднофамилна жилищна сграда; Етап ІІ –
Автосервиз. Жилищната сграда функционално била развита на два
надземни етажа с плосък покрив. Автосервизът функционално бил развит на един
етаж с обособени в него обекти: производствена (обслужваща) част в халето, склад за авточасти, кабинет за управител и
административно-битова част с прилежащи към нея: офис-приемна и каса, тоалет за
клиенти, аусгус, съблекалня и баня за персонала, както и стая за компресорно.
Покривът бил плосък с открита тераса, з акоято бил осигурен достъп от втория
етаж на жилищната сграда; осигурен бил и вътрешен достъп от първия етаж на
жилищната сграда за автосервиза. Предвидено било паркирането на автомобили да
бъде в границите на имота, като били осигурени 9 бр. паркоместа. Според част
„Технология“ на инвестиционния проект предвижданията били автосервизът да обезпечава авторемонтната дейност на възложителя, а
именно: демонтаж и монтаж на гуми, диагностика на двигателя на автомобила и
системите му, техническо обслужване и ремонт с подмяна на стандартни части на
леките и лекотоварни автомобили, а също и диагностика на електрическата част и
електрониката им. Свид.Вълчева констатирала, че обектът попада в сферата на автоуслугите, като е предвидено обслужването му от минимум 6 човека персонал с осигурено постоянно работно място. В проектната
документация било посочено също, че автосервизът, с оглед неговата
значимост и функционалност, попада в нормата
на чл.10 ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовите
строежи, като строеж от пета категория, буква „б” -
производствените и складовите сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща
инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места включително и
съоръженията към тях, които са посочени в чл.137 ал.1 т.5 буква „б“ от ЗУТ.
При тези констатации въз основа на одобрените от касатора инвестиционни
проекти по части „Архитектура“ и „Технология“, проверяващата достигнала извод, че в УПИ LIII-871 (ПИ с идентификатор 10135.3521.2), кв.1 по плана на СО „Пчелина” -гр. Варна, наред с жилищната сграда е предвидено и
нежилищно строителство, което не кореспондира с отреждането на имота,
предвидено с действащия за имота ПУП, а именно - за малкоетажно жилищно застрояване
(Жм), както и с предвижданията на ОУП, съгласно който имотът попада в
устройствена зона „Жм”. Приела е, че принципно в зона с такова
предназначение е допустимо изграждането и на нежилищно строителство, но при спазване условията на чл.17 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ, съгласно
които „в жилищните територии отделни поземлени имоти могат да
се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти“, но в случая такава
промяна в предназначението на имота не била извършена; нещо повече – при
евентуална такава промяна в имота би било недопустимо изграждането на жилищна
сграда.
Въз основа на констатираните при проверката нарушения на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, със Заповед
№ДК-11-ВН-17/27.10.2020г на началника на РДНСК - Варна на осн.чл.156 ал.1 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно издаденото от арх.Д.Д. РС
№37/07.10.2020г. С определение №2714/21.12.2020г е прекратено производството по
адмд.№2599/2020г по описа на АС-Варна, ХХІІІ с-в, образувано по жалба от
възложителя Румяна Щильонова против Заповед № ДК-11-ВН-17/27.10.2020г на
началника на РДНСК – Варна; заповедта е влязла в законна сила на 12.01.2021г.
При тези фактически установености св.Вълчева приела, че с проектирания в
УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2), кв.1 по плана на с.о. „Пчелина“-гр.Варна
автосервиз, е нарушена разпоредбата на чл.108 ал.1 вр.чл.8 т.1 от ЗУТ
(аналогично чл.4 ал.6 от Наредба №7/22.12.2003г за ПНУОВТУЗ) и чл.17 от същата
Наредба по отношение предназначението на имота, а инвестиционният проект бил
съгласуван и одобрен от касатора в качеството му на гл.архитект на Район
„Младост“ в нарушение изискванията на чл.145 ал.2 от ЗУТ – без извършена
проверка за съответствието на проектите с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ
за имота. За така констатираното и квалифицирано административно нарушение на
18.01.2021г инспекторът съставила против касатора АУАН, връчен му лично, който
депозирал писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, идентично с
поддържаното във въззивната жалба пред съда, а именно – че изграждането на
автосервиз в жилищната сграда е допустимо съгл.чл.38 ал.2 от ЗУТ – като обект
за стопанска и обслужваща дейност. С процесното НП АНО възприел фактическите
констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, обсъдил
и отхвърлил като неоснователно възражението против АУАН, и наложил на настоящия
касатор глоба в размер на 1000лв. на осн.чл.232 ал.1 т.2 пр.1 от ЗУТ.
При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че
АУАН и НП са издадени от компетентните органи и в предвидените за това срокове,
с изложени подробно мотивирани съображения за спазването и на двата от тях – по
чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите за валидността им
от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. описание на
релевантните факти, от които става ясно, че отговорността на гл.архитект на
Район „Младост“ е ангажирана за това, че е съгласувал инвестиционните проекти
без да е извършил проверка за съответствието им с предвижданията на действащия
ПУП-ПРЗ за имота, като ясно е описано в какво се състои несъответствието и са
посочени конкретните относими правни норми. Изтъкнато е, че включването в АУАН
и в НП на диспозитивните правни норми – чл.108 ал.1 и чл.8 т.1 от ЗУТ,
респ.чл.4 ал.6 от Наресба №7/22.12.2003г, които не съдържат състав на
нарушение, не резултира в нарушаване правото на защита на наказаното лице, а
напротив – аргументира извода на АНО за извършеното от него нарушение. С тези
съображения съдът приел, че в конкретното АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП.
При приетата от него липса на спор по фактите, по приложението на
материалния закон въззивният съд приел, че спорът е концентриран по въпроса
съответствали ли са проектите на предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота или не, и е
дал отрицателен отговор на този въпрос. Посочил е, че безспорно нормата на
чл.38 от ЗУТ допуска възможност в жилищни сгради да се изграждат (разполагат)
обекти със стопанско предназначение или такива за обслужващи дейности, като
ал.2 изисква разполагането им под жилищните обекти ако са осигурени
самостоятелни входове към тях и са съобразени със санитарно-хигиенните,
противопожарните и другите технически изисквания. Предходният съдебен състав е
изложил мотивирани съображения защо това изискване не е спазено в конкретния
случай, а именно: проектът в част „Конструктивна“ предвижда различни
конструкции на жилищната сграда (монолитна стоманобетонна конструкция) и на
автосервиз (смесена – за основи монолитна, за колони, покривни греди и ферми –
ограждаща, и покривна конструкция –метална). Същевременно е предвидено покривът
на сервиза да бъде изграден от панели, поставени под наклон 5%, което наред с липсата
на предвидено поставяне на парапети на проектираната с архитектурната част
тераса върху покрива му, и наличието на фуга между автосервиза и жилищната
сграда е мотивирало съда да сподели извода на АНО, че в случая изобщо липсва
един строеж съгласно изискването на чл.38 ал.2 от ЗУТ, а за два самостоятелни
строежа. Предходният съдебен състав е посочил също, че нормата на чл.38 ал.2 от ЗУТ е неприложима в този казус и на още едно основание – проектираният
автосервиз съобразно своята значимост и функционалност попада в хипотезата на
чл.10 ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г за номенклатурата на видовете строежи, и
този факт е изрично посочен от проектантите по част „Технология“ на
инвестиционния проект. На следващо място ВРС е преценил неприложимостта на
нормите на чл.98 и чл.105 от ЗУТ, на които се е позовал настоящият касатор – от
една страна, защото в случая са налице два отделни, а не един строеж, и от
друга – тъй като първата норма касае многофамилни жилищни сгради, каквато
процесната не е. По-нататък съдът е мотивирал и неприложимостта на чл.17 ал.1 и
ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г предвид факта, че УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2)
е урегулиран за жилищни, а не за нежилищни нужди, и липсват твърдения и данни
за промяна на предназначението му. Не на последно място ВРС е посочил, че
решението на ВАС, на което касаторът се е позовал, също е неотносимо в случая,
защото касае отказ на гл. архитект да одобри проект за промяна на
предназначението на гараж в автосервиз по време на строителството, и дори
напротив – подкрепя изложеното по-горе за липса на промяна в предназначението
на имота като пречка за приложението на чл.17 ал.1 и ал.2 от Наредба
№7/22.12.2003г. В заключение предходният състав посочил, че в случая е налице и
влязла в сила заповед на началника на РДНСК – Варна за отмяна на РС, която е
обвързваща както за наказаното лице, така и за съда. Въз основа на горното
съдът приел, че вмененото на арх.Д. адм. нарушение е безспорно доказано,
обективно и субективно съставомерно и правилно квалифицирано, то не представлява
маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като е типично и не се различава със
степен на обществена опасност, значително по-ниска от останалите случаи на
подобни нарушения; наложената с НП санкция е в специалния предвиден от
законодателя размер от 1000лв. С тези съображения ВРС потвърдил НП изцяло.
Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от предходния като
доказателствено обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги
споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Всички възражения на настоящия касатор са неоснователни. Значителната част
от тях са обсъдени подробно и са отхвърлени мотивирано от предходния състав, и
тъй като ги споделя изцяло, настоящият няма да ги преповтаря. В допълнение към
тях следва да бъде посочено и следното:
Правилни са изводите на съда за осъществен състав на описаното в НП
административно нарушение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че
първоинстанционният съд не е извърши самостоятелен анализ на фактите, а се е
доверил изцяло на изложеното в мотивите към наказателното постановление. Това
твърдение се опровергава с простия прочит на решението, и конкретно на мотивите
му. Нещо повече – решаващият състав е проявил активност и е събрал всички релевантни
гласни и писмени доказателства, коментирал ги е последователни и е изложил
подборни мотиви, които изцяло кореспондират с правните му изводи. Това, че
последните съвпадат с изводите на АНО за съставомерност и доказаност на
нарушението не означава, че ги преповтарят при наличните данни за надлежно
упражнени от съда правомощия по събиране и преценка на доказателствата с цел
установяване на обективната истина, и изложени подробни и конкретни мотиви за
правните му изводи по същество.
Доколкото спорът в случая е по материалното право, касационният съд счита
за нужно да посочи и следното: Според приложената от ответника по касация
санкционна норма на чл.232 ал.1 т.2 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1000 до 5000
лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице,
което
съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на
актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове. В наказателното
постановление изпълнителното деяние е по предложение първо – съгласувани са
строителни книжа в нарушение разпоредбите на приложимия ЗУТ. Правилно въззивният
съд е установил, че задължението на компетентните лица по ал.1 т.1 на чл.145 от ЗУТ, между които и главният архитект на общината (района), да съгласуват
инвестиционните проекти по ал.1, като извършат проверка на съответствието им с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели, е разписано в ал.2 на
същата правна новела. Между страните не е било спорно както в производството
пред ВРС, така и в производството пред настоящата инстанция, че
предназначението на УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2) кв. 1 по плана на СО
„Пчелина“ гр.Варна, за който са одобрените процесните инвестиционни проекти, съгласно
действащия за имота ПУП-ПРЗ, е за малкоетажно жилищно застрояване (Жм) – до 10
м. Такива са предвижданията и на ОУП на гр. Варна от 2012 г., съгласно който
имотът попада в устройствена зона „Жм”.
Първостепенният съд правилно е установил главният спорен въпрос, а именно – съгласуваните от
арх. Д. Д. инвестиционни проекти за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда с
автосервиз, Етапно строителство: Етап - Еднофамилна жилищна сграда; Етап -
Автосервиз“ в УПИ LIII-871 (ПИ 10135.3521.2) кв. 1 по плана на СО „Пчелина“
гр.Варна, съгласувани ли са с действащия за имота ПУП-ПРЗ или
не. Подробните устройствени планове конкретизират
устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им,
както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са
задължителни за инвестиционното проектиране – по аргумент от чл.108
ал.1 от ЗУТ. След като е съгласувал проектната документация без да
установи, че с него – освен
построяването на жилищна сграда в имота – е предвидено и изграждането на
автосервиз, който попада в приложното поле на чл.10 ал.2 от Наредба №1/
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, наказаният гл.архитект
е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в НП
административно нарушение. В разглеждания случай качеството на субекта като
длъжностно лице е съставомерен признак и той е налице.
Правилна и съответна на доказателствата по делото е констатацията на съда,
че разглежданият случай не попада в хипотезата на чл.17 ал.1 и ал.2 от Наредба
№7/ 22.12.2007 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, тъй като предназначението на имота не е
сменено – относно това обстоятелство между страните по делото също не е
формиран спор. Разглежданият случай не попада и в изключенията, посочени в разпоредбата
на чл.98 ал.2 т. 5 от Наредба №7/ 22.12.2007 г. ПНУОВТУЗ, тъй като същата е
относима само в случаите на проектиране и строеж на многофамилни жилищни
сгради, което е различно от разглежданата хипотеза. Наличието на делатационна
фуга между жилищната сграда и помещенията, предназначени за автосервиз, както и
различния вид на конструктивните елементи, от които същите са предвидени да се
изградят, потвърждават извода на ВРС, че се касае за два различни строежа,
което прави неприложима и нормата на чл.32 ал.2 от ЗУТ.
Ирелевантно за изхода на настоящия правен спор е обстоятелството, че
длъжностното лице, което в нарушение на приложимите материалнопровни норми е
съгласувало инвестиционните проекти, не разполага с право на жалба срещу
заповедта на Началник - РДНСК, с която е отменено издаденото от него разрешение
за строеж. Факт е, че издадената от Началник РДНСК – Варна Заповед № ДК -11 –
ВН – 17/ 27.10.2020 г. е влязла в законна сила, т.е. придобила е нужния правен
стабилитет, с оглед на което правилно въззивният съд е съобразил това
обстоятелство. То обаче – противно на поддържаното с касационната жалба, не е
единственото основание на съда да приеме, че вмененото на касатора нарушение е
действително извършено, а е разгледано на последно място, като допълнение към
всички останали основания за съставомерността му.
Споделят се и изводите на ВРС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Наличието
на доклад за съответствието на инвестиционните проекти, изготвен от компетентно
лице, респективно – евентуалното неизпълнение или лошо изпълнение на неговите
служебни задължения, не освобождава главният архитект от задължението да
осъществи самостоятелен контрол за съответствие на конкретните проекти и не
резултира правнорелевантно в отпадане на отговорността му. Макар да твърди, че
случаят е маловажен, касаторът не сочи нито многобройни, нито само едно, но
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, което да наложи такъв
извод.
С проверявания си акт предходният съдебен състав е достигнал до идентични
правни изводи. Изложеното квалифицира касационната жалба като неоснователна
предвид липсата на констатирани касационни пороци на решението, както и на
такива, установени в хода на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Правилното и законосъобразно решение следва да бъде оставено в сила, за да
се породят целените с потвърденото с него НП правни последици.
Искане за разноски от касационния ответник не е направено, а служебно
такива не се присъждат.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.63в
от ЗАНН касационният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451/31.03.2022 г.
по АНД №4897/2021г на Районен съд – Варна, VІ-ти с-в, с което е
потвърдено издаденото от началника на РДНСК – Варна НП №ВН-02-17/09.07.2021г и
наложената на арх. Д.Ц.Д., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 1000 (хиляда)
лв. на осн.чл.232 ал.1 т.2 пр.1 от ЗУТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.