Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 86 29.09.2017 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр.Търговище първи състав
на двадесет
и девети август две хиляди и седемнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
А Д № 123 по
описа за 2017 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от С.Р.С. *** против Заповед №3-01-465/05.07.2017г. на
Кмета на Община Търговище, с
която е прекратено наемното отношение за общинско жилище. Излага доводи
за нарушение на
процесуалния закон и материална незаконосъобразност на оспорения акт и
претендира отмяната му. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата - Кмета на
Община Търговище, чрез
процесуалния си представител развива съображения за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното
от към фактическа страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен
акт, който може да бъде предмет на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна,
по следните фактически и правни съображения:
Видно от Заповед №4 от 02.04.2012г. на Кмета на Община Търговище в общинско жилище с адрес: гр.Търговище, кв.Запад, бл.41, вх.В, ет.6, ап.18 е била настанена жалбоподателката и членове на нейното семейството.
Сключен е бил нов договор за отдаване
под наем от дата 28.03.2011г., в който е определен срок на действие пет години.
Приети като доказателство по делото и
като част от административната преписка са Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №136, том XVII,
рег. №15183, Н.Д. №1571 от 2012г., от който е видно, че жалбоподателката е дарила племенник с недвижим имот в
с.Бистра, общ.Търговище.
Приложен е Констативен протокол от
01.03.2017г. видно от който длъжностни лица към Дирекция Устройство на територията при Общинска
администрация гр.Търговище са
установили, че собствен имот на съпруг на жалбоподателката находящ са в с. Стража, общ.Търговище е в добро общо състояние и е годен за
ползване.
Атакуваният акт е Заповед №3-01-465/05.07.2017г.,
с която кметът на Община Търговище е
прекратил наемното правоотношение с
жалбоподателката. Със заповедта е определен срок за опразване на жилището -1
месец. Като мотиви за издаване на
заповедта, административният орган е посочил, че договорът е изтекъл на
02.04.2017г. ,както и че са
извършвани сделки с недвижими имоти след
Като
правни основания за издаване на акта са посочени чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.46,
ал.1, т.6 и 7 ЗОбС и чл.25,ал.1, т.6 и т.7 НУРУЖНННПОЖ.
Въз
основа на горната фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от равна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспореният индивидуален
административен акт обхваща установяване компетентността на издалият го орган,
спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на
административно-производствените правила и в предписаната от закона форма. Не е
налице нарушение на административнопроизводствените правила при откриването на
административното производство по реда на чл. 26
от АПК.
Жалбоподателката е била настанена в
общинско жилище под наем със срочен наемен договор от пет години. След изтичане
на срока се счита, че договора е прекратен. По делото е безспорно установено,
че към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл уговореният срок за
настаняване в общинското жилище, поради което са настъпили визираните в чл.
46, ал.1, т.6 от ЗОбС предпоставки. Съгласно чл.
46, ал.2 от ЗОбС и в този случай наемното правоотношение се прекратява
едностранно, със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се
посочва основанието и срока за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец. Тези разпоредби са инкорпорирани и в текста на чл. 25,
ал.1, т.6 от НУРУЖНННПОЖ , цитиран и в издадената заповед. Предвид това съдът
намира, че са били налице фактическите и правни основания, обусловили
прекратяване на наемното отношение.
Съгласно чл.
46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока за настаняване наемното
правоотношение
може да бъде продължено ако наемателя отговаря на условията за настаняване под
наем в общинско жилище. Това е правна възможност предвидена за титуляра на
правото на собственост. Кметът на общината, съответно на районното кметство
имащ качеството на орган по настаняването, преценява дали да продължи срока на
наемния договор и да приложи разпоредбата на ал.
4 на чл. 46 от ЗОбС. Тази норма е диспозитивна по своя характер, урежда
само една възможност, а не съдържа безусловно задължение за административния
орган да продължи наемното правоотношение. Предвид това тези обстоятелства, а
именно дали отговаря на изискванията за настаняване са неотносими и не следва
да се проверяват при преценка за законосъобразност на издадената заповед по чл.
46, ал.1, т.6 от ЗОбС. Сключеният между жалбоподателката и, между общината Търговище,
договор за наем е с изтекъл срок , жилището се ползва от наемателката и нейното
семейство без правно основание. Това обстоятелство е релевантно и с оглед
уговореното в раздел VI"Прекратяване на договора", чл. 9, т. 2, а
именно че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване. След тази
дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения срок, предвид
разпоредбата на чл.
46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за
титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината.
След като срокът на договора за наем е
изтекъл и е налице изрично изразено
несъгласие
от титуляра на собствеността да го поднови, то обстоятелството дали наемателят
отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, дали има отговор на
искането си за продължаване на срока на договора за наем, както и семейното му
положение и др. подобни е без правно значение. Развитите от жалбоподателката
съждения, че е лице със жилищни нужди, както и физическото състояние е влошено
са неотносими към наличието на твърдяните пороци на административния акт. Към
момента на издаването на заповедта са били налице посочените в нея правни и
фактически основания - изтекъл срок за настаняване - чл.
46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и идентичния чл. 25, ал. 1, т. 6 от Наредбата на
Общински съвет Търговище за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. Изтеклият срок за
настаняване в жилището е самостоятелно основание за прекратяване на наемното
правоотношение
и заради това, в рамките на правомощието си по чл.
46, ал. 2 от ЗОбС, кметът на Община Търговище при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване целта на закона, е издал
процесната заповед.
По отношение на другото посочено
правно основание, а именно чл.46,
ал.1,т7 ЗОбС ,съдът намира следното: Целта на Закона за общинската
собственост в частта му, регламентираща отдаването под наем на общински
жилища е да бъдат задоволени потребностите на граждани без жилища, които нямат
и достатъчно средства за наемането на такива на свободния пазар на тези услуги.
В конкретния случай, от данните по делото се установява, че жалбоподателката е
със задоволени жилищни нужди, тъй съпругът й
притежава собствен имот. Установява се от данните в делото, че имотът, отговаря
на изискванията за жилище. Жалбоподателката доброволно и съзнателно се е
отказала от наследствени права, което
поведение е пречка тя да се прецени като лице с обективни жилищни
нужди.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните
правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма,
следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили
настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от
категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая
по делото е установено по безспорен начин, че наемателката
разполага с друго годно за обитаване жилище, което да задоволява нуждите на
семейството и. Едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в
общински жилища, респективно за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения,
е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни
за постоянно обитаване. Налага се изводът, че за да е законосъобразен актът, с
който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо, не
само да е установено наличие на недвижим имот, но че същият е бил годен за
постоянно обитаване. Посоченото обстоятелство се установява от цитирания
по-горе констативен протокол придружен със снимков материал.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски не се претендират от страна
на административния орган и съдът не присъжда такива.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.Р.С. *** против Заповед №3-01-465/05.07.2017г. на
Кмета на Община Търговище, с
която е прекратено наемното отношение за общинско жилище, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се
изпрати на страните на осн. чл.138 АПК по реда на чл.137 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: