РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120105083 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в
............................., представлявано от Я.Б.Я., подадена чрез пълномощник, против Ж. А. Щ.,
ЕГН **********, адрес в .........................., с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1207/17.06.2020 г. по ч.гр.д. №2955/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно
1189,95 лева – главница, 115,12 лева – договорна лихва за периода 16.11.2018 г. – 09.08.2019
г., 45,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
102,59 лева – лихва за забава за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното издължаване на сумите. С молба, вх.№33704/25.09.2020 г., л.21, претенциите
за разходи за извънсъдебно събиране на задължението се оттеглят, поради което и в тази му
част производството е прекратено, а заповедта - обезсилена.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните облигационно правоотношение по Договор за паричен заем
№............/30.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и
ответника Щ. като заемател, по силата на който на ответника е отпуснат заем в размер на
1750,00 лева, а същият е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва на 20
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 100,39 лева. Твърди се, че ответникът е
извършвал плащания по договора в размер на 1134,00 лева, а към настощия момент дължи
главница в размер на 1189,95 лева и договорна лихва в размер на 115,12 лева за периода
16.11.2018 г. – 09.08.2019 г.
Според обстоятелствената част на исковата молба, на 30.01.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „АКПЗ“ ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него
1
от 02.09.2019 г., по силата на които вземането е прехвърлено на настоящия ищец.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.
№7885/10.06.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен преставител
депозира писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва по основание и размер.
Счита, че след като длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането, то цесията му е непротивопоставима. Позововава се на нищожност на клаузите
от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че договорът
противоречи на чл.11, т.1 от ЗПК, поради което и е нищожен. Според особеният
представител, искът е неоснователен и поради това, че ищъцът не ангажира доказателства
във връзка с твърдението си, че е предал сумата на заемателя и същата е получена от
последния. На подробно изложени в отговора аргументи се извеждат изводи за
недействителност на договора, поради което и от съда се иска да отхвърли иска. Не
ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.В., който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Правното основание на предявените искове е по чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Приет като доказателство по делото е договор за паричен заем №................, от
съдържанието на който става ясно, че е сключен на 30.10.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника Щ. и има за предмет предаване в собственост на ответника, в
качеството му на заемател, на сума в размер на 1750,00 лева със задължението да я върне на
20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 100,39 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 35 % и годишен процент на разходите на заема – 40,68 %.
Приети като доказателства по делото са още Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„АКПЗ” ООД и Приложение №1/01.03.2017 г., от съдържанието, на които става ясно, че
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника Щ. по Договор за паричен заем
№............../30.10.2018 г., е било прехвърлено на „АКПЗ” ООД.
Към исковата молба са приложени като доказателства потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно, по силата, на което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по
цедираните съгласно Рамковия договор от 30.01.2017 г. вземания и уведомлението на
„АКПЗ” ООД до длъжника Щ..
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№2955/2020 г. по описа на БРС,
видно от което за процесните суми „АКПЗ” ООД се е снабдило срещу длъжника Щ. със
Заповед №1207 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от
ГПК от 17.06.2020 г.
2
По делото е изготвено от в.л.Т.Д. и прието като неоспорено от страните заключение
по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че съгласно
представената „Изи Асет Мениджмънт” АД справка по погасителен план са дължими суми в
общ размер на 3235,00 лева, начислени са разходи в размер на 45,00 лева, или всичко в общ
размер на 3280,00 лева, от които са платени 1134,00 лева и е налице остатък за главница в
размер на 1189,95 лева по вноски с дати на падеж 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и за лихва в
размер на 115,12 лева по вноски с дати на падеж 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г., неустойки в
размер на 795,93 лева по вноски дати на падеж 08.03.2019 г. – 09.08.2019 г., които не се
претендират по делото. Вещото лице дава заключение и за това, че законната лихва за забава
върху сумата от 1189,95 лева възлиза на 100,82 лева за периода 08.05.2019 г. – 09.06.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството
по гражданско дело №5083 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в
заповедното производство Ж. АСП. Щ. е подадена в едномесечния срок от
уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 16.07.2020
г., от лице, легитимирано да предяви иск, предвид договора за цесия от 30.01.2017 г., поради
което и искът се явява допустим.
Съдът намира, че вземанията по процесния договор са били надлежно прехвърлени в
полза на ищеца-цесионер, на основание писменото рамково цесионно съглашение и
приложението към него, поради което „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника. Длъжникът не е бил
уведомен за цесионната сделка преди образуване на настоящото исково дело, тъй като няма
данни да е получил писмото на цесионера, приложено на л.17 , т.е. той не е бил уведомен за
новия си кредитор. Въпреки това, цедирането на вземанията по договора за заем в полза на
ищеца е породило действие за длъжника, но в хода на настоящия исков процес. Това е
извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от които са
уведомителните писма на цедента и писменото потвърждение на цесията (така и според
трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение
№ 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год. и Определение № 101/25.02.2014 год. по т. д.
№ 2352/2013 год. на II ТО). С този факт цесията е породила действие за длъжника Щ., която
е получила целената от закона защита срещу ненадлежно изпълнение.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител,
свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.
Процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил
плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва твърдението
на ищеца, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Щ. е бил сключен на
30.10.2018 г. договор за паричен заем. Видно от договора е, че той носи подписите на
сключилите го лица, като този на ответника не се оспорва, поради което и съдът приема, че
договорът е валидно сключен в предвидената в чл.10 от ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на заемната сума. Действително, към исковата молба
не е приложен относимия към договора погасителен план, но от заключението на в.л.Д. по
изготвената от нея експертиза става ясно, че такъв съществува и съдържа информация за
размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая,
договореният лихвен процент е фиксиран, а годишният процент на разходите не е извън
границите, посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът следователно съдържа установеното от
закона задължително съдържание, а това обосновава извод за действителността му и
3
неоснователност на възраженията на особения представител, че са налице хипотезите,
визирани в чл.22 от ЗПК.
По делото се установи, че с част от заемната сума се погасява задължение на
ответника Щ. в размер на 932,73 лева по друг договор за заем, както и изрично заявеното
прихващане между насрещни вземания на страните до този размер, с което и ответникът се е
съгласил, подписвайки договора за заем, поради което и съдът намира, че в настоящия
случай е доказано предоставянето на цялата заемна сума от 1750,00 лев., с част от която
(923,73 лева) е погасено задължение на Щ. по предходен договор за заем, а предаването на
остатъка е удостоверено в самия договор, на който страните са придали силата на разписка.
Като взе предвид изложеното и като съобрази заключението на вещото лице Д., съдът
приема, че е налице неплатена главница в размер на 1189,95 лева, договорна лихва в размер
на 115,12 лева, дължима за периода 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и мораторна лихва в размер
на 100,82 лева, дължима за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г., поради което и искът като
основателен следва да се уважи в посочените размери и периоди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.06.2020 г. до
окончателното плащане, а за разликата до предявения размер мораторна лихва от 102,59
лева и за периода 16.11.2018 г. до 21.02.2019 г., относим към договорната лихва, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовата страна разноски в общ размер на 575,03 лева, от които 105,03 лева
– платена държавна такса, 170,00 лева – депозит за особен представител, 200,00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което
ищецът е сторил разноски в размер на 65,00 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Ж. А. Щ., ЕГН **********,
адрес в .........................., дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ..................., представлявано от Я.Б.Я.,
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1207/17.06.2020 г. по ч.гр.д. №2955/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно
1189,95 лева – главница, договорна лихва в размер на 115,12 лева, дължима за периода
22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и мораторна лихва в размер на 100,82 лева за периода
10.08.2019 г. – 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.06.2020 г. до окончателното плащане, а за
разликата до предявения размер мораторна лихва от 102,59 лева и за периода от 16.11.2018
г. до 21.02.2019 г., относим към договорната лихва, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. А. Щ., ЕГН **********, адрес в ....................., дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на
управление в ....................., представлявано от Я.Б.Я., сумата от 575,03 лева (петстотин
седемдесет и пет лева и три стотинки), представляваща направените в исковото
4
производство разноски, както и сумата от 65,00 лева (шестдесет и пет лева), представляваща
направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж.С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5