№ 418
гр. Благоевград, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Атанас Иванов
при участието на секретаря Здравка Янева
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500330 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№5247/05.04.2022 г., подадена от СТ. Г. КЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Д.“ №27, срещу Решение №143 от 26.03.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 3102/21 по описа на РС-Благоевград.
С атакуваното решение, РС Благоевград е постановил продължаване настаняването на
детето ВЛ. Б. Л. с ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Д. Г. СТ., с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Е.“ бл. 43, А, ет. 1, ап. 1, за срок от 18 месеца или до
промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 29.11.2021 г.,
като на основание чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях е определил детето ВЛ. Б.
Л. с ЕГН ********** да ползва услугата „Заместваща приемна грижа”, съгласно
Правилника за прилагане на закона за закрила на детето.
С въззивната жалба се атакува така постановеното решение като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при необсъждане на всички доказателства по делото. Счита се, че като
биологична майка С.К. има родителски капацитет, за да отглежда детето си В., живее в
жилище, в което съществуват всички удобства за отглеждане на детето, като бащата на
детето също ще я подкрепя в грижите, независимо че живее и работи в гр. София.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
заинтересованите страни.
В о.с.з. жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата си.
В о.с.з., въззиваемата страна - Дирекция „социално подпомагане“ - Благоевград, редовно
призована, се представлява от представител по пълномощие юриск. Шурдева, която моли
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от БлРС
решение да бъде потвърдено,като правилно.
В о.с.з. заинтересованото лице Д.С. – приемен родител на детето В.Л., се явява лично. Моли
съда да остави детето при нея и настаняването му в приемното й семейство да бъде
продължено. Изразява становище, че изложеното във въззивната жалба от биологичната
майка на детето не отговаря на истината, тъй като детето до сега изобщо не е било взимано
самостоятелно от майката, то не я търси и не я познава. Сочи, че детето е с умствена
изостаналост и се нуждае от огромно внимание и грижи, които тя полага, като човек с опит в
грижата за децата.
В о.с.з. заинтересованото лице Б.Л. – баща на детето В., не се явява и не изразява становище.
Окръжна прокуратура Благоевград, в о.с.з. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена, а решението потвърдено.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването –
и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното
решение е законосъобразно и правилно.
От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:
Детето ВЛ. Б. Л. е родено от майка С.К. и баща Б.Л., на 21.02.2019г. Според ЕР на ТЕЛК от
дата 16.12.2021г. на малолетния е поставена диагноза умерена умствена изостаналост с 80 %
вид и степен на увреждане, а като общо заболяване е посочено Умерена умствена
изостаналост при дете с аутистични потребности, Значително нарушение на поведението,
изискващо грижи и лечение. С решение № 5641/13.07.2020г., постановено по гр. дело №
905/2020г. по описа на Районен съд Благоевград детето В.С.К. с ЕГН ********** е
настанено в професионално приемно семейство - семейството на Д. Г. СТ., с постоянен
адрес гр. Благоевград, ж.к. „Еленово“ № 43, А, ет. 1, ап. 1, за срок от 18 месеца или до
2
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
28.05.2020г.
С решение № 90668/27.01.2021г., постановено по гр. дело № 2416/2021г. по описа на
Районен съд - Благоевград е отхвърлена молбата на С.К. за прекратяване настаняването на
детето В. в професионалното приемно семейство на Д.С.. Майката С.К. е неомъжена, има
родени пет деца, които са от различни бащи. Три от децата живеят при нея – Г. на 8 г., Е. на
6 г. и С. на 5 г. В. е настанен в приемно семейство, а петото дете е осиновено. До
настаняването на детето В. в приемно семейство същото е отглеждано от майката, която е
разчитала на помощта на своите родители, които не са в добро здравословно състояние.
Детето В. не е добре обгрижвано, тъй като майката не притежава много добри умения за
това, не притежава родителски капацитет. Констатира се, че въпреки извършената социална
работа, ползване на социална услуга в общността не е постигнат резултат относно
подобряване на родителския й капацитет, не се установява положителна промяна в грижите
за децата и хигиенно битовите условия в жилището. Майката не работи, получава социални
помощи и храна от обществената трапезария. След настаняването на детето в приемното
семейство са осъществявани срещи между майката и В.. Г-жа К. винаги се отзовавала и
присъствала на срещите, за разлика от бащата, който винаги е информиран, но не присъства.
От анализа на събраните гласни доказателства по делото, се установява и следното:
Преди настаняване в приемното семейство детето не е ходило, не е водено на лекар.
Приемният родител полага грижи за него и има голям напредък. Преди издаване на решение
от ТЕЛК приемната майка е водила детето на лекари в София, тъй като се налагали
специализирани прегледи. При приемната майка детето е проходило, научило се да се седи
на столче и да се храни. Заболяването му е от такова естество, че то не може да остава само.
Детето се води редовно от приемния родител два пъти седмично за срещи с логопед и
психолог, наблюдава се напредък, тъй като с детето се работи и от вкъщи. След
настаняването настаняването на детето в приемното семейство то е подобрило както
психическото си, така и физическото си състояние. Детето проходило, тръгнало на ясла.
Приемната майка води В. на специализирани прегледи в София. Предвид здравословното му
състояние то се нуждае от много специални и индивидуални грижи, а приемният родител
полага такива грижи за детето и то има напредък в развитието си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявената искова претенция, с която БлРС е бил сезиран, е допустима, а разгледана по
същество – основателна.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Въззивният съд намира, че към момента, също, както и при първоначалното вземане на
мярката за закрила, не са налице условия за отглеждане на детето в биологичното му
семейство.
3
Видно от събраните по делото доказателства, на този етап родителите, в частност майката,
не са в състояние да осигурят и предоставят подходяща и адекватно задоволяваща
потребностите на детето В. здравословна, безопасна и сигурна семейна среда за
отглеждането и възпитанието му. От една страна майката не разполагат с достатъчно
средства за отглеждането на детето с оглед възрастта и нуждите му - тя е трайно безработна,
а бащата не вижда детето си и не се интересува от него, не подпомага финансово майката, а
и по какъвто и да било друг начин. Липсват както данни, така и доказателства, че майката
би могла по някакъв адекватен начин да осигури потребностите на детето, свързани с оглед
нуждите му във връзка с физическото, психическото и емоционалното му развитие, предвид
и обстоятелството, че детето е със специфични аутистични особености.
От друга страна на този етап съдът намира, че родителите не разполагат с необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, с оглед неговите потребности,
като моделите на поведение и на двамата родители са абсолютно неприемливи и
неподходящи за пример по отношение на едно израстващо и оформящо се като личност с
изграждащ се поведенчески модел. Касае се за дете със специални здравни и образователни
потребности, които налагат непрестанни грижи и работа в посока надграждане на нови
знания и умения. Нещо повече, налице са данни, че детето е и на специфично лечение, което
налага прием на лекарства за овладяване на състоянията, в които изпада, за което е
необходим и стриктен контрол, и внимание.
На следващо място, от страна на майката – С.К., не е налице подходящ за подражание модел
за поведение, с оглед фактите установени по делото. Тя има родени пет деца, които са от
различни бащи, като последно роденото е и осиновено, често отсъства от дома си, има данни
за минали периоди, че е скитала и изоставяла децата, няма формирани добри хигиенни
навици. Другото основно, което се констатира по отношение на майката е и това, че тя не
осъзнава напълно състоянието на детето и неговите специфични нужди и потребности,
както е и в невъзможност за тяхното задоволяване.
Поради това БлОС споделя извода, че на този етап майката не може да осигури адекватни на
потребностите на детето грижи за неговото отглеждане, възпитание и най-вече задоволяване
на специалните му здравни и образователни потребности. Тя и не може да гарантира в
достатъчна степен неговата сигурност.
От друга страна, домът, в който е настанено детето осигурява среда близка до семейната.
Осигурен е индивидуален подход на работа спрямо детето. Същото се стимулира да развива
личните си умения, да придобива увереност във връзка с интеграцията му в обществото,
развиват се образователните му навици и умения, като се обръща сериозно внимание в тази
насока, каквито на този етап родителите, конкретно неговата биологична майка,
категорично не може адекватно да осигури. Безспорно се установява в процеса, че откакто
В. е настанено в приемното семейство се наблюдава изключителен напредък, както в
психическото, така и във физическото му развитие. Приемната майка полага изключителни
грижи за В. и това дава своя положителен резултат. Безспорно интересите на детето
4
изискват то да продължи са се отглежда от приемния родител.
Безспорно, съдът отчита чисто емоционалното желание на майката да е заедно с детето си,
но на този етап, с оглед защита на неговия изключителен интерес, съобразявайки всичко
гореизложено, намира, че е по-подходящо и в негов интерес е да бъде продължено
настаняването му в професионалното приемно семейство на Д.С.. По този начин ще се даде
и допълнителна възможност на родителите, конкретно на майката да осигури по -
подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето и най-вече да установи и
затвърди един подходящ модел на поведение, като развие и своя родителски потенциал.
Постановеното настаняване от БлРС не е за дълъг срок, касае се за срок от 18 месеца, през
който период се дава и паралелна възможност на мйката да работи в посочените насоки с
помощта и съдействието на ДСП, за да доизгради родителският си капацитет и осигури по-
подходяща и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието на детето В.. Налице е
и основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет. - защита на висшите интереси на детето,
които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието "висши
интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в
прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. Защото предвид и разпоредбата на чл.27, т.1 от Конвенцията
на ООН за правата на детето всяко дете има изключителното и неоспоримо право на жизнен
стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства в двете
съдебни инстанции, служещи като критерии за определяне интереса на малолетното дете
В.Л., въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за правилен, постановен в
съответствие с доказателствената съвкупност и правилната й преценка, както и при спазване
на процесуалните правила.
Въззивната жалба е неоснователна по визираните в нея оплаквания и следва да бъде
оставена без уважение. А тъй като крайните правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, то постановеното от БлРС решение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – гр.Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 26.03.2022г. постановено по гр.д. № 3102/2021г. по
описа на РС-Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6