Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
за да се произнесе ,съобрази следното: Производство по чл.258 ГПК С решение № 312 от 28.03.2011 год. по гр.д. № 5540 по описа за 2010 год. Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на К.Й. Р. от гр.В.Т.,ул.”Е. П. „,№ ...,че същият дължи на „ВИК Й.”О. сумата от 1 539,84 лв.,от която сума 863,82 лв. – стойността на услугата за водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадни води по партида № 1005088 за периода от 10.01.2006 г. – 02.06.2010 г.,сумата 267,49 лв.- мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 863,82 лв.,считано 30 дни след датата на съответната фактура до 20.09.2010 год.,сумата 311,79 лв. – стойността на услугата за водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадните води по партида № 1005089 за периода от 11.03.2006 год. – до 03.03.2010 год. и сумата 96,74 лв.- мораторна лихва за забавено плащане върху сумата 311,79 лв. считано 30 дни след датата на съответната фактура до 20.09.2010 год. заедно със законната лихва върху главницата общо в размер на 1175,61 лв.,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2010 год. до окончателното издължаване,за заплащането на които суми К.Й. Р. е осъõен със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2856/13.10.2010 год. по Г.Гр.д № 4344/2010 год. по описа на ВТРС.Осъдил е К.Й. Р. да заплати на „ВиК Й.”О.-В.Т. сумата от 150 лв. разноски и адвокатско възнаграждение. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Й.М.,ВТАК,в качеството на пълномощник на ответника К.Й. Р..Жали се решението в частта,в която е осъден да заплати на ищцовата фирма консумираната вода за времето от 28.02.2006 год. – до 30.09.2007 год. по партида № 1005/88 и за времето от 30.04.2006 г. – до 30.09.2007 год. по партида 1005/89 – общо в размер на 446 лв.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон.Релевира следните оплаквания: съдът не взел предвид направеното възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД,както и че съдъ не се съобразил със заявеното в съдебно заседание на 11.03.2011 год. от представителя на ищеца ,че „… са налице основания за произнасяне на решение при признание на иска за част от исковата сума…” Прави се искане въззивният съд да постанови решение,с което решението бъде отменено в обжалваната част и постановено друго отхвърлящо предявения иск в тази част. В законови срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемото дружество- ищец по установителния иск. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ищеца право се оспорва от ответника, който твърди, че спорното право съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ищецът твърди съществуването на оспорваното от ответника вземане. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са искове по чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79,ал.1 ГПК Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По оплакването,че съдът не е съобразил направеното възражение, че по отношение на част от периода за плащане вземането на ищеца е погасено по реда на чл.111,б.”В” ЗЗД.Това оплакване е неоснователно по следните съображения: Не се спори,че ищецът е „доставчик „ на услуга по водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадни води ,а ответникът е „потребител”.По реда на настоящото производство ищецът следва да установи вземането си срещу ответника,което произтича от сключен между страните договор.Ищецът претендира вземане за периода от 10.01.2006 год. – 02.06.2010 год. по партида № 1005088 в размер на 863,82 лв. - стойността на услугата водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадни води,сумата 267,49 лв. мораторна лихва за забава върху сумата 863,82лв.,считано 30 дни след датата на съответната фактура до 20.09.2010 год.;Сумата от 311,79 лв. – стойността на услугата по водоснабдяването,отвеждането и пречистване на отпадни води по партида № 1005089 за периода от 11.03.2006 год. – 03.03.2010 год. и сумата от 96,74 лв.- мораторна лихва за забава върху сумата от 311,79 лв.,считано 30 дни след датата на съответната фактура до 20.09.2010 год.С отговора по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение,че претендираните от ищеца вземания представляват периодични плащания,поради което на основание чл.111,б.”в ЗЗД част от вземането е погасено,поради изтичане на 3-годишна давност.Основният въпрос ,на който следва да бъде даден отговор е представляват ли вземанията на „В и” периодични вземания.Отговорът е категорично отрицателен и се базира на разпоредбата на чл.124,ал.2 от ГПК.Той позволява предмет на исков процес да бъдат повтарящи се задължения,чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението.За да е налице периодично вземане нужно е кумулативно да са налице при предпоставки: всички вземания да произтичат от един единствен юридически факт ;изискуемостта на всяко вземане да произтича на абсолютно определен срок и дългът да е комутативен.В така очертаната характеристика на периодичните вземания,коментираните не се вместват заради липсата на комутативност. Вземанията произтичат от един и същ юридически факт – договор;имат регулярен падеж на съответно число на всеки месец,но е неизвестна стойността им.За различните периоди размерът на вземането е различен ,влияе се от обема на ползваната услуга.. По направеното оплакване с жалбата,че първоинстанционния съд не се съобразил с направеното от ищеца признание на иска.Същото е неоснователно по следните съображения. Настоящата инстанция счита,че въззивникът превратно тълкува закона и направеното изявление от страна на представителя на ищеца.С отговора по чл.131 ГПК ответникът – въззивник е направил признание,че” е потребявал водата на ищцовата компания”.За това признание на ответника пълномощникът на ищеца е заявил,че „… са налице основания за произнасяне на решение при признание на иска за част от исковата сума,като е предоставил на съда произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 312 от 28.03.2011 год. по гр.д. № 5540 по описа за 2010 год. на Великотърновски районен съд в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок ,считано от връчване препис от него на страните. Председател : Членове : : |