Мотиви към присъда № 15 от 30.06.2017г., постановена по НОХД №
80/ 2017г. по описа на Дряновския районен съд
ОБВИНЕНИЕТО е срещу Е.М.И., ЕГН **********
в това, че на 16.09.2015 г., около 01,00 часа, в гр. Дряново, на ул. ***, при
условията на опасен рецидив, от къща е отнел чужди движими вещи – сумата от
8000 лева и 320 турски лири или общо сумата от 8185,60 лева, от владението на Т.Г.И.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
извършли престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във
връзка с чл. 29, ал. 1, б. “б от НК.
Предявен
е граждански иск от Т.Г.И. против подсъдимия Е.М.И. за заплащане на сумата
8185,60 лв. – обезщетение за имуществените вреди, причинени от престъплението,
ведно със законната лихва от 16.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник адвокат Р.И. от АК –*** производството по делото е проведено по
реда на глава 27 (чл. 370 и следващите от НПК) – съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещото лице.
Подсъдимият по
време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл. 371, т.
2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като
съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда
на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрил
изразеното от подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Поради което приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият И. е роден на ***г. в
гр. ***. Български гражданин. Безработен. Неженен. С начално образование.
Подсъдимият е осъждан многократно
за престъпления, които е извършил като пълнолетен. Последното му осъждане е с определение по НОХД №
40/2014г. на Районен съд Дряново, с което е одобрено споразумение за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК, извършено на 19.03.2014г., за което на подсъдимия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
строг режим. Определението е влязло в законна сила на 01.04.2014г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия на
13.03.2015г.
През
месец септември 2015г. подсъдимият бил в затруднено финансово състояние и решил
да извърши кражба от частен дом в гр. Дряново. На 16.09.2015г. около 01,00 часа
подс. И. отишъл в кв. „Изгрев“ в гр.
Дряново на ул. „***“ и започнал да се оглежда за отключени входни врати. Така
стигнал до жилище на № 21 на същата улица, в което живеели св. С.В. и св. Т.И.,
представляващо двуетажна къща с двор, заграден с метална ограда. Подсъдимият
влязъл през незаключената входна външна врата в двора на къщата. Установил, че
входната бяла, алуминиева врата на преддверието на къщата също не била
заключена и влязъл в жилището. След преддверието по няколко стъпала подсъдимият
се оказал във всекидневна стая на къщата, където на холна масичка имало
оставена дамска чанта. Подсъдимият я взел и излязъл навън към преддверието на
къщата. Отворил чантата и от нея взел
сумата от 8000 лв., като 200 бр. банкноти били по 20 лв., 20 бр. банкноти по
100 лв. и 40 бр. банкноти по 50 лв. Също така взел и сумата 320 турски лири,
който са били в банкноти 6 бр. по 50 турски лири и 1 банкнота от 20 турски
лири. След това оставил чантата на стълбите.
В
същата стая, от която подсъдимия взел чантата, на диван спял св. С.В.. Той се
събудил от скърцане на дюшемето и видял непознато лице в домът си. Свидетелят
подгонил непознатото лице, като му е наредил да спре, но подсъдимият успял да
избяга от жилището и да се укрие в тъмната част на улицата. От виковете на св. В.
се събудила и св. Т.И., която е спяла в съседна стая на всекидневната. Когато
отишла при св. В. установила, че е открадната цялата сума от 8000 лв. и 320
турски лири, с които същия ден е трябвало да отиде в ***. Св. И. подала сигнал
в полицията за извършената кражба.
След
като взел парите и разбрал каква сума е откраднал, подсъдимият И. отишъл до
бензиностанция на „Лукойл“ с намерение да намери транспорт до гр. *** ***. В
кафето на бензиностанцията срещнал св. Ш.М. с прякор „Шамито“, с когото били
познати. Св. М. бил на маса със св.Д.Т.. Подсъдимият попитал св. М. дали има
някой познат, който да го закара до гр. *** ***. Св. М. казал на св. Т., който
бил със собствения си лек автомобил и последният се съгласил да закара
подсъдимия за сумата от 50 лв. Подсъдимият, заедно с двамата свидетели се
качили в автомобила и се придвижили с него до гр. ***, където св. М. паркирал
до заведение „Щастливеца“ в близост до пощата. Подсъдимият извадил плик с пари
пред двамата свидетели, в който имало много банкноти от 20 и 50 лв. Дал една
банкнота от 50 лв. на св.Т., след което
слязъл от автомобила. Св. Т. и св. М. ***. Подсъдимият от гр. *** *** с
автобус се е придвижил до гр. Поморие, където наел квартира за 20 лв. на
нощувка и останал за известен период от време. Всичките откраднати пари
похарчил за собствени нужди.
Към
момента на приключване на разследването
на делото по досъдебното производство подс. И. бил настанен в
Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести гр. Габрово, с
диагноза инфилтративно-пневмонична форма на белодробна туберкулоза вдясно на
белия дроб.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза относно здравословното
състояние на подсъдимия и участието му в наказателното производство, вещото
лице е посочило, че при текущо болнично лечение не може да участва активно в
провеждането на процесуални –следствени действия. Към момента на проведеното
изследване на 10.03.2017г., не е
установено дали активно отделя туберкулозни бацили и дали е опасен за околните
с риск от зараза.
От
писмо рег. № 258000-1178/ 16.05.2017г. на Ру Дряново се установява, че
подсъдимият е освободен от лечение в СБАЛББ Габрово, като не е заразно болен и
се намира на адреса си в гр. Дряново.
Видно
от приложената справка на БНБ за курсовете на българския лев към отделни
чуждестранни валути и цена на златото, валидни към 16.09.2015г. стойността на
10 турски лири е 5,80262 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство при условията и реда, предвиден в
НПК, доказателства.
Съдът, приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт и с оглед направените от подсъдимия самопризнания по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствения
материал, събран в хода на досъдебното
производство.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи
:
С
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба по чл.
196, ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият е отнел от владението и
без съгласието на собственика св. Т.И. чужди движими вещи – пари на обща
стойност 8185,60 лв., от които 8000 български лева и 320 турски лири на
стойност към датата на извършване на деянието 185,60 лв.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че лишава пострадалото физическо лице от собствените му вещи,
предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и целял да
установи такава власт. Разпореждането му с вещите след отнемането, доказва по
несъмнен начин намерението му за установяване на фактическа власт към момента
на извършване на деянието.
С оглед субекта на престъплението –
Повдигнатото обвинение против подсъдимият е, че е извършил горното престъпление
при условията на опасен рецидив. Действително същият към датата на извършване
на престъплението е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление по НОХД № 40/ 2014г. на Районен съд гр. Дряново, подробно описано
по-горе в настоящите мотиви. Наказанието е изтърпяно през 2015г., поради което
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК е неприложима.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – няма. Съдът съобрази, че действително към датата
на приключване на досъдебното производство подсъдимият е бил на лечение поради тежко белодробно
заболяване, но след проведено лечение същият е изписан. По делото не бяха
представени допълнителни медицински документи за здравословното състояние на
подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали осъждания, извън
това, определящо престъплението, като извършено при повторност.
Определяне на наказанието : При
определяне на наказанието съдът се ръководи от предвиденото за извършеното
престъпление, като индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и
индивидуална превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.
За
извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години – чл. 196, ал.
1, т. 1 от НК.
Тъй като делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК е налице изискването за императивното
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице изключителни или многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК.
С оглед
установеното по делото съдът счита, че обществената опасност на деянието е
средна, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост и става въпрос за
такива зачестили напоследък в страната ни. Обществената опасност на подсъдимия
е ниска с оглед пълните му самопризнания в съдебно заседание и на досъдебната
фаза.
С оглед
на горното и като взе предвид причините за извършване на деянието, отчитайки
личността на подсъдимия и съобразявайки
се с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът определи наказание над
предвидения от закона минимален размер, а именно в размер на три години
лишаване от свобода. Като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и намали
така определеното наказание с една трета съдът осъди подсъдимия да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от две години.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е осъден в настоящото производство, след като е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето защо съдът
счита, че по делото не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК.
Наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим съгласно чл.
60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНСЗС.
Съдът
намира, че така определеното наказание на подсъдимия ще способства за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и същото се явява необходимо и
справедливо с оглед конкретните особености на случая и личността на
извършителя.
По
отношение на веществените доказателства. Съдът постанови след
влизане в сила на присъдата приобщените като веществени доказателства по делото
1 бр. хартиен плик и 1 бр. хартиен плик, прикачени към делото да останат по
делото.
По отношение на предявения граждански иск. По
делото се установиха признаците на състава, пораждащ отговорността на
подсъдимия за обезщетение - престъпление, вреди и причинна връзка. Стойността
на отнетите пари в български лева и турски лири възлиза на сумата от 8185,60
лв. Ето защо предявеният граждански иск се явява доказан и основателен до
пълния си размер на 8159,60 лв. - обезщетение за имуществените вреди, причинени
от деянието, извършено на 16.09.2015г. Основателна е претенцията за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2015г. (датата на
извършване на деянието) до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд
Дряново сумата 27 лв. – разноски, сумата 327,42 лв. – държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и сумата 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
бе осъден да заплати на ОД на МВР Габрово сумата 222,64 лв. – разноски.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :