№ 241
гр. Благоевград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501158 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Против решение № 5448 от 06.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 2805/2019 по описа
на РС Благоевград е постъпила въззивна жалба от адв.К.Г. А.,в качеството му на
процесуален представител на Д. Г. СТ..Прави оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт.Поддържа,че позоваването на съда на изрична
законова делегация въз основа на която е издадена и приета Наредба №8121 з-
776/29.07.2016г., сочи на пълно противоречие с материалния закон.Намира,че ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби не обемат целият обхват от правоотношения с
държавните служители и поддържа,че следва да се приложи чл.46 ал.2 ЗНА , при което да се
търсят аргументи на претенцията в други нормативни актове и приложимост на общия
граждански закон.
Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго по същество, с което
иска да бъде уважен.
Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на
ОД МВР Благоевград ,с който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Претендира сторените разноски във въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от
ГПК.
След анализ по отделно и в съвкупност на приетите от първоинстанционния съд
1
доказателства, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
в периода от 21.03.2018г. до 10.05.2019 г. , Д. Г. СТ. е работил на длъжността
младши автоконтрольор 2-ра степен към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
Благоевград,а от 10.05.2019г. е преназначен на длъжност младши разузнавач сектор
криминална полиция при 1-во РУ Благоевград на ОД МВР Благоевград..
Към доказателствения материал е приобщено заключение на съдебно –
счетоводна експертиза, според която за претендирания период общо извънредния труд на
ищеца отчетен и преизчислен е 275.78 часа,от които са заплатени 214 часа , а разликата ако
се преизчисли положения нощен труд е 61.78 часа на стойност 464.11лв.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните
правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 и ал.9
от ЗМВР.
На първо място в казуса следва да се отчете, че съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР
ищецът е държавен служител - служител на РУ-МВР гр. Благоевград при ОД на МВР
Благоевград към Министерството на вътрешните работи, а съгласно ал.2, статутът на
държавните служители по ал.1, т.1, предл. второ се урежда от този закон. Т.е. предвидена е
специална уредба на правата и задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се
само в този закон.
В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от същия член, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на МВР, а
именно държавни служители, които не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово
правоотношение в МВР, се регламентират съответно от Закона за държавния служител и от
Кодекса на труда.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че спорният въпрос в делото дали
следва да се заплати извънреден труд на Д.С. в резултат на преизчисляване, като
положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следва да се реши съгласно
правната уредба в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
ЗМВР и приложимата към процесния период Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не
предвиждат трансформирането на отработени нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време на държавните служители по ЗМВР.
Правна уредба за такова превръщане на отработени нощни часове в дневни се
съдържа в чл. 9, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която не е приложима за заплащането на възнагражденията на тези държавни служители.
Този извод не се променя от разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗМВР, според която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда, защото последната е за права, които не са
свързани със заплащането на нощния труд. Видно е от чл. 140 от КТ и чл. 140а от КТ, че те
вменяват допълнителни задължения за работодателя да осигурят необходимите условия за
полагането на този труд, така че той да не засегне здравето на работниците и служителите,
2
като им осигури топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за
ефективно полагане на нощния труд, както и като извърши съответно наблюдение и
проверка на здравословното им състояние. Тези норми съдържат и защита за определени
групи работници и служители от полагането на такъв труд с оглед тяхното здравословно
състояние и години или с оглед грижите, които дължат на членовете на семейството им(виж
чл. 140, ал.4 от КТ).
В контекста на изложеното не може да се приеме, че за процесното
правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ, тъй като специалният
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не урежда
хипотезите на превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите със съответен коефициент. На
първо място решаващият състав счита, че приложението на НСОРЗ към конкретни
правоотношения е предпоставено от нормата, за прилагането на която е приета. Съгласно
чл. 7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Видно е от §2 на ЗР
на НСОРЗ, че се издава на основание чл. 244, т.2 и чл. 261 от КТ, т.е. за да уреди
прилагането на тези норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по трудови
правоотношения. Следва отново да се отбележи, че правоотношение, от което извежда
претендираното обезщетение за нощен, респ. извънреден труд ищецът, не е трудово, а
служебно и има специална правна уредба в ЗМВР.
В подкрепа на горните разсъждения е и нормата на чл. 2 от НСОРЗ, която
изчерпателно очертава кръга правоотношения, за които се прилага. В този кръг не са
включени правоотношенията на държавните служители по ЗМВР. Не е налице празнота в
правото. Легална дефиниция за празнота в правото се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал.2
он ЗНА. Според нея, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала
на правото на Република България. По отношение на процесния случай настоящият състав
счита, че не е налице празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с
която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на
отработените нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което право последната наредба дава на
работниците и слежителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ.Лишаването
на държавните служители от такава трансформация на отработени нощни часове в дневни,
се компенсира с други предвидени в ЗМВР права и привилегии, като по - продължителен
платен годишен отпуск, по - висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.
Тук е мястото настоящият състав да изложи становището си, че горните му доводи
не се променят от възприетото в решението от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20, според
което член 8 и член 12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4
ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да
се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приемем национална правна уредба, която
3
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публичния
секторкато полицаи и пожарникари е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деняСЕС допълва, че при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Както вече съдът посочи,
такива компенсиращи мерки са предвидени за полицаите и пожарникарите в националното
ни законодателство.
В съответствие с горе изразеното становище на въззивния състав е и постановеното в
обсъжданото решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно е,
че високата обществена значимост на полаганият труд от полицаите и пожарникарите и
правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба,
предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд от тях.
Следва да се отбележи и друга разлика в правната уредба по специалния закон - ЗМВР,
чийто чл. 179, ал.1 предвижда, че нощните смени на служителите са от 22ч. до 6ч., т.е. 8
часа. По КТ обаче, продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа,
поради което е приета правната уредба в НСОРЗ при отчитането му да се умножава с
коефициент, който да го приравни като продължителност на дневния труд, който е 8 часа.
По изложените съображения Благоевградският окръжен съд счита, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,като обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода от въззивната проверка, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5448 от 06.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 2805/2019 по
описа на РС Благоевград .
4
ОСЪЖДА Д. Г. СТ. да заплати на ОД МВР сумата 100 лв.,представляващо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5